Проф. Михаил Константинов: Единството на нация е изключително важно в тревожните времена, в които навлизаме

Проф. Михаил Константинов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Изненада ли е, че след отчета на президента анализаторите се ориентираха към сравнения от драматургията? Според професор  Александър Маринов президентът настоява не да се сменят изпълнителите, а пиесата и сценарият. Според Андрей Райчев Румен Радев се вписва в сценария на Корнелия Нинова. Какво ни казва отчетът на президента и последвалите го реакции? Следва анализът на професор Михаил Константинов. Добър вечер, професор Константинов.

Михаил Константинов:  Добър вечер.

Водещ: Война на институциите ли обяви президентът, както твърдят някои от пряко засегнатите от управляващите? И това по Шекспир ли е?

Михаил Константинов: В критични моменти е правилно да се обърнем към основния закон на страната, наречен Конституция на Република България. Според чл. 1, ал. 1 от този документ България е република с парламентарно управление, а според ал. 3 от същия чл. 1 отделна личност не може да си присвои осъществяването на народния суверенитет. Около тези основни положения трябва да застанем и да видим как да действаме по-нататък. Засега положението е още, както се казва – под контрол, въпреки че сблъсъкът между институциите не е добър за държавата. Но пак повтарям, да помним какво е България – република с парламентарно управление и да помним още, че никой не може да си присвои осъществяването на народния суверенитет.

Водещ: Проф. Константинов, ако изходим от това, че България е република с парламентарно управление, можете ли с ръка на сърцето да кажете, че България е парламентарна, а не премиерска република, както постави въпрос между другото още преди седмица и коалиционния партньор на правителството Волен Сидеров?

Михаил Константинов: Факт е, че практиката в България е показала, че премиерът е силната фигура, но втора силна фигура очевидно е президентът. И аз съжалявам, че ще досадя малко на нашите слушатели, но ще спомена още няколко неща от Конституцията, а именно чл.92, ал.1, че президентът олицетворява единството на нацията. Това трябва да се има предвид и това според мен изключва заемането на едностранчиви позиции от страна на президента. Президентът трябва винаги да търси баланс между различните партии и различните интереси в страната. Доколко българските президенти са успявали това да го правят, е друг въпрос. Помним например едни „Боянски ливади“ 1992 година. Помним едни други конфликти между президент и правителство, дори когато са излъчени от една и съща политическа партия.

Водещ: Помним и „Иване, кажи си, те ще те разберат“.

Михаил Константинов: Да. Това в случая е вътрешно видова борба в рамките на една партия, докато тука става въпрос за заемане на една от двете възможни позиции и то твърде рязко. Съветът ми е за успокояване на атмосферата и предприемане на разумни и спокойни действия. Критиките в повечето случаи са полезни. Но не може да не се видят и положителните неща, които се случват. Факт е, че България стои добре и в рамките на Балканите, и в рамките на ЕС. Факт са добрите оценки, които ние получаваме от външни институции. Те не могат да бъдат пренебрегвани. Също така са факт и неудачите във вътрешното управление. Непрекъснатите скандали, подозренията в корупция, които виждаме, че са във всички посоки. Знаете, че през последния час и половина още едно голямо обвинение за корупция се спомена. Така че аз повтарям – нещата трябва да се решават спокойно. България не се нуждае от разкол между своите институции и между своите водещи политици. Това не значи да седнат и да се прегърнат опозицията и управлението. Това се случва само ако страната е във война. Слава Богу, такова нещо няма. Но аз съм убеден, че ще се намери разумен начин за действие. Още повече – изходът от всяка политическа криза през демокрацията са изборите. Избори слава богу предстоят след буквално по-малко от 4 месеца. 26-ти  май е датата, на която са изборите. И ще видим, какво е разпределението на политическите сили. Искам да кажа още нещо. Този конфликт между двете сили – ГЕРБ и БСП – може да има една неочаквана последица, а именно някоя от малките сили могат да останат извън борда, защото българските избиратели ще се ориентират към двете големи сили, тъй като те в момента изглеждат определящи. И това не е хубаво за богатството на българския политически живот. До този момент ние сме пращали в Европарламента между 5 и 6 представители от между 5 и 6 партии на три последователни евроизбора. Сега има опасност да вкараме представители на три партии или максимум на четири, защото, пак повтарям, има вариант избирателите да се ориентират към двете основни сили и малките да останат извън борда.

Водещ: А защо изпускате предвид и заявката, която президентът направи? Той не я направи от словото си в понеделник, а от месеци насам говори за политически проект.

Михаил Константинов: Както днес съм на вълна Конституция, сега може би ще изненадам част от нашите слушатели – българската Конституция не забранява, а разрешава президентът и вицепрезидентът да членуват в политически партии. Те обаче не може да участват в тяхното ръководство. Ето ви какво гласи чл. 95, ал. 2: „Президентът и вицепрезидентът не могат да участват в ръководството на политически партии“, откъдето веднага следва, че те могат да бъдат членове на политически партии. Това не е особена изненада, защото много други държави допускат президентите да са партийни членове.

Водещ: Можем ли да интерпретираме прочетеният от вас текст, че президентът под свое влияние може да създаде проект, който да не ръководи лично, но който да изпълнява неговите виждания?

Михаил Константинов: Излиза според Конституцията, че това е възможно, стига той да не участва в ръководството на политическата партия. Само че друг е въпросът, това няма да противоречи на текста, на буквата на Конституцията, но вероятно ще противоречи на духа на този закон. Когато нашите политици през 1991 година са сложили този текст, че президентът олицетворява единството на нацията, те са имали предвид, че той няма да взима страна. А самата дума „партия“, тя означава част от нещо. Партията винаги представлява интересите на част от народа. И това не е единство на нацията, когато правиш партия или пък заставаш зад определена партия. И затова трябва, пак повтарям, президентът и вицепрезидентът да пазят тънкия баланс, равновесието. И в крайна сметка да изпълняват духа на българската Конституция. Не виждам как ще се изпълни духът на българската Конституция, ако те тръгнат да правят партия, дори и ако не участват формално в нейното управление.

Водещ: Проф. Константинов, ако, обаче, имаше ясен, конкретен, подплатен с факти и данни, цифри отчет за изпълнението на управляващата коалиция на нейната програма, щеше ли да се стигне до този конфликт?

Михаил Константинов: Ясно е, че има известен недостатък в това отношение. Една от критиките към управляващите е, че нямат достатъчно ясен отчет за това, което са направили.

Водещ: Управляват на тъмно. Нека го кажем направо.

Михаил Константинов: Да. Няма и достатъчно ясни намерения, какво ще се прави. В този смисъл може да се каже, че опозицията леко изпревари управляващите, в което няма нищо страшно. Така че до изборите все пак има четири месеца. Така че може би е време управляващите да се замислят. И не само управляващите, а и всички, които ще се борят за народното доверие на 26-ти май, трябва много ясно да кажат, какво смятат да правят. И не само в рамките на ЕС, за каквото ще бъдат изборите, а изобщо какво смятат да правят в българската политика. В този смисъл трябва да се признае на БСП, че са с една крачка напред, въпреки че според мене въпросната „Визия за България“  е половинчат документ и това не е конкретна програма за действие. Но все пак е нещо, с което те така да се каже, решително „поведоха хорото“.

Водещ: Ако се обърнем към Конституцията и това, че България е парламентарна република, вие като математик как оценявате плаващите мнозинства в парламента при гласуването на различни закони, които много рядко и все повече не отговарят на реалната управляваща коалиция? Това сигурно не противоречи на буквата на закона, но противоречи на морала, дори не на духа.

Михаил Константинов: Точно така. За съжаление представите за морал и политическите практики много често се разминават. Това не е проблем само на Република България. Сега ще ви дам съвсем пресен пример – начинът, по който беше одобрено Преспанското споразумение в гръцкия парламент.

Водещ: И в македонския. Подходите бяха огледални.

Михаил Константинов: Там управляващата коалиция се разцепи, а те привлякоха парчета от други партии, за да постигнат мнозинство от 153 депутати от 300, което им трябваше. Същото стана и в македонския парламент. Така че това се прави в крайна сметка, защото има и други съображения. Въпросната стабилност, която на някои хора не им харесва, във времена на криза е нещо много важно. И когато искаме да запазим някаква генерална линия, която смятаме за правилна, се правят компромиси. Виждаме, че абсолютно всички правят компромис. Ако политиците бяха толкова твърди, ние просто трябваше да правим избори през три месеца. Това не е в полза на развитието на държавата.

Водещ: Необходима ли ни е такава илюзорна стабилност, която на практика ерозира в съглашателство?

Михаил Константинов: Въпрос на концепция и на възприятие на това понятие. Аз винаги обичам да казвам, да използвам една метафора, че стабилността е като здравето. Като го имаме, не го оценяваме и не го усещаме, а в момента, в който го загубим, виждаме колко е страшно. А България само преди 20 години беше в изключително тежко положение, пред гражданска война след поредното управление на БСП. Управлението на Виденов визирам.  23 долара заплати, 25 долара бяха нещо, което аз лично съм го преживял. И магазин, в който няма абсолютно нищо. Просто влизате и гледате рафт и един продавач. И нищо. Няма бензин, няма нищо. И по кръстовищата горят гуми и хората стоят там и чакат да видят дали ще се изколим  или няма да се случи това. Тогава, слава Богу, водещи български политици и от БСП, и от опозицията намериха верния ход. Размина ни се. Но това трябва да се помни. Ето до какво води липсата на стабилност. Вярно е, че само стабилност може да означава и застой, нали? Така че тук е тънка разликата между ползите и вредите от една перманентна стабилност. Но общо взето добре е да е стабилно всичко. Виждате, какво става в една държава като Франция, която загуби стабилност. Виждате как се разклати британската доскоро империя. Това е родината на европейската демокрация. 800 години те са лидери в европейската демокрация. Говоря за англичаните. И в даден момент очевидна политическа нестабилност по върховете ги докара до позорно състояние. В момента английския политически живот е едно позорище, за съжаление. И това означава липса на стабилност. Ето защо стабилността всъщност е едно от много важните неща за една държава.

Водещ: Каква метафора бихте употребили, сравнявайки българския политически живот, защото и след отчета вчера на президента, изказаното, изговореното от него, и последвалите реакции от някои политически сили като че ли не дават знак за оптимизъм в положителна посока и излизане от кризата, а точно обратното – конфронтация и общо нежелание за партньорство.

Михаил Константинов: Тук е трудно да се даде оценка на това, какво ще стане. Това, което е момента, се вижда, но до какво ще доведе, е друг въпрос. Отново повтарям – за щастие пред нас има избори по закон Божии. След четири месеца  отиваме на урните. Ясно е, че трябва да се използва тази възможност за именно демократично разрешаване на конфликтите. Изборите са всъщност начин за мирен кантар на властта. Нещо, което няма да го прочетете в учебниците по „Политология“, но изборите не са за да изберем по-добрия. Изборите са, за да не се изколим. Изборите заместват „Калашници“. Власт се сменя по два начина – с бюлетини и с „Калашници“. Така че ние отдавна сме направили своя избор и България, и ЕС, че искаме по мирен и демократичен начин да се сменя властта. Ето, отново ще повторя, след 4 месеца има избори. Всички политически сили се съгласиха, че те ще бъдат ключови за по-нататъшното вътрешнополитическо развитие на страната. Ако управляващите понесат загуба на тези избори, аз съм сигурен, че ще се отиде към предсрочни парламентарни избори. Ако обаче те затвърдят своята позиция, какъв е смисълът от парламентарни предсрочни избори? Точно тези европейски избори ще решат кризата. Така че да си ги изчакаме спокойно, да не преиграваме нещата. В крайна сметка имаме достатъчно опит – и добър, и лош – през тези 30 години.

Водещ: Уместно или не беше словото на президента в този му вид? Ще бъде ли полезно то за развитието и ще остане ли в историята на България, защото то е без прецедент, без аналог?

Михаил Константинов: Така е. Мен, откровено казано, леко ме изненада остротата на тона. Но ако предизвика действително ползотворен, както се казва, дебат и някакви такива действия, окей. Говоря вече в лично качество. На мен не ми харесва остротата на тона, защото заявява очевидно желание за конфронтация. Не знам пак, дали трябва да продължавам да цитирам Конституцията, но е полезно. Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за своите действия по изпълнение на функциите си, но могат да бъдат свалени от власт само при държавна измяна и нарушение на Конституцията. А Конституцията, пак повтарям, повелява на президента да олицетворява единството на нацията. В този смисъл нека да си спомним отново това нещо. Единството на нация е изключително важно в тревожните времена, в които навлизаме.

Водещ: И да се върнем към драматургията преди Конституцията, Данте не казва ли в „Божествена комедия“, че за да се стигне до рая, трябва да се мине през ада и чистилището? И може би за това се опитва да предупреди държавният глава.

Михаил Константинов: Казал го е Данте, но аз предлагам да избегнем ада и в чистилището да стоим сравнително кратко. То ние и сега сме си създали чистилището. Всъщност адът и раят не са божествени конструкции, а са нещата, които сами правим. Адът е в нас. И раят е в нас.

Цоня Събчева