Проф. Михаил Константинов: Когато българският народ поставя Левски на пиедестал, той най-добре знае, кои са неговите герои

Проф. Михаил Константинов в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Познаваме ли по-добре Васил Левски 180 години след рождението му?

Михаил Константинов: Мисля, че много трудно ще можем да опознаем наистина този велик българин. Съдя по това колко е трудно да се говори за Левски, поне по две причини. Първо – защото той, сред многото велики български герои, вероятно е най-големият. И второ – защото за него се е казало почти всичко. Искам обаче да обърна внимание тук на един документ, който, разбира се, е добре известен, но който показва Левски в една малко по-различна светлина. Става въпрос за т.нар. „Нареда – забележете, не „наредба“, а „нареда“ – на работниците за освобождението на България“. Това всъщност е уставът на Българския революционен централен комитет. Този устав е написан от Левски през 1871 г., т.е. две години преди неговата смърт, когато той е само на 35 години. Това е забележителен документ, в който са казани страшно много неща на страшно малко място. Започва с мотивите за това защо е нужна революция,. Посочва се нещо, което е много важно – че в новата българска държава всички ще бъдат равни, като той изброява: българи, турци и евреи. Дава се структурата на Централния революционен комитет, включително функциите на председателя и на заместник-председателя. Има нещо като кратък Наказателен кодекс за това какво може и какво не може да прави всеки от членовете на комитета и какви са наказанията за нарушаване на правилата. Прави впечатление голямата строгост там, като повечето нарушения се наказват със смърт. Регламентира се създаването на специална полиция, която да поддържа и дисциплината и евентуално да осъществява тези наказания за хората, които предават народното дело. Буквално на една-две страници е ясно формулирана функцията на един механизъм, който в крайна сметка цели да доведе до освобождението на България, но не чрез хаотични действия, а чрез строга, много добре подредена структура, каквато е Централният комитет, чрез всеотдайна работа на всичките му членове. И свършвам с това – в крайна сметка, Априлското въстание се оказва успешно, въпреки неговото потушаване, защото то всъщност е причината за настъпилите събития по-късно, Цариградската конференция в края на 1876 г. и Руско-турската война на другата година, когато Турция не изпълнява нарежданията и решенията на Цариградската конференция.

Водещ: Проф. Константинов, какви послания оставят възгледите на Левски?

Михаил Константинов: Това, че за свободата на Отечеството трябва да се работи абсолютно безкористно, без да жалим собствения си живот и като спазваме много строги правила. Това е, което прави впечатление. А и ние виждаме, че всъщност провалът в работата на организацията, който настъпва след действията на Димитър Общи, е точно защото тези правила са били нарушени. Виждаме колко пророчески е действал тогава Апостола, като е знаел, че една такава работа трябва да бъде абсолютно строго подчинена на правила и всеки отказ от тях води до разгром. Всъщност Димитър Общи действа на своя глава и води до това, че в крайна сметка и самият Левски е заловен и осъден, и убит в последствие от турската власт. Това е, което трябва да знаят всички. Когато се прави такова велико дело, като освобождението на Родината, така да се каже, няма място за самодейност. Всичко трябва да е добре организирано и в крайна сметка е свързано със саможертвата на всички участници.

Водещ: Каква е връзката между мисията на Левски, свършеното от него и нашето Освобождение със съвремието ни?

Михаил Константинов: Самият факт, че той остава в съзнанието на българския народ като най-великия революционер и вероятно като най-великия българин, показва действително неговата огромна историческа роля. Отделен човек може и да бъде заблуден, но цял народ не може да бъде заблуден. Когато българският народ поставя Левски на пиедестал, това не е случайно. Той най-добре знае, българският народ, кои са неговите герои. Те не са малко тези герои, но Левски просто е над тях. И затова той и в момента е символ на България и ще продължава да бъде.

Водещ: Доколко националната идея на България днес се покрива с делото на Левски?

Михаил Константинов: Да, националната идея, поне на думи, се покрива с делото на Левски, защото всъщност това, за което той говори – „демократска република“ като начин на управление…

Водещ: Чиста и свята.

Михаил Константинов: Чиста и свята република – това нещо е формулирано и в Българската конституция, и в българските закони. Друг е въпросът, доколко наистина ние го превръщаме в дело. Защото законите и Конституцията са ни хубави, но те не се спазват и това, което се случва в страната, невинаги е хубаво, да не кажа, че някой път буди сериозна тревога. Ние например нарушаваме завета на Левски, а именно че всички народности, всички хора в цялата държава трябва да живеят заедно и да градят съвместно своето бъдеще. Виждаме разрива, който съществува между етносите в България, за което вина имат и всички български политици, разбира се, през последните години, а и доста години назад. Следователно, ако искаме да изпълним заветите на Левски, трябва като минимум да решим тези вътрешни напрежения, които заплашват – няма да се побоя да кажа, заплашват държавността на България. Просто в зародиш трябва да се прекратяват всичките тия неща, които виждаме да се случват. Включително това, че има ненаказани престъпления, че с различен аршин се действа, когато един престъпник е от един етнос, и с друг аршин, когато е от друг етнос. Не може да има толерирани малцинства в България, защото това действа крайно деморализиращо на всички, включително на същите тези малцинства. Ние не правим никаква услуга на циганския етнос, когато се отнасяме лековато към престъпленията, които тези хора извършват. От друга страна, ние, като държава не сме създали достатъчно условия тези хора по някакъв начин достойно да се реализират. Има отстъпление от това, което беше преди 30 години, трябва да го кажа с огромно съжаление – отстъпление от елементарната грамотност. В съвременния свят място за неграмотни няма, а ние сме отгледали може би между 200 и 300 хиляди млади неграмотни цигани. Какво да очакваме от тези хора? Това, което виждаме в момента. Все ми се иска да вярвам, че не сме изпуснали фатално влака и все още нещата могат да бъдат задържани и нормализирани, но ако продължаваме да неглижираме проблемите, може да има много сериозни последствия за държавата като цяло от това, което се случва в момента.

Цоня Събчева