Проф. Михаил Константинов: От скандалите с Изборния кодекс загубиха управляващите и не спечели опозицията

Проф. Михаил Константинов в интервю за обзора на деня на радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Изборният кодекс влиза в сряда за нови промени в Народното събрание. Ще има и нова ЦИК. Ще могат ли обаче депутатите да поправят гласуваните текстове без да чакат реакцията от президента? Обърнахме се за анализ към специалиста по изборна тематика и председател на борда на директорите на Информационно обслужване проф. Михаил Константинов. Най-напред да ви попитам как оценявате маньоврите с поправките на поправките около Изборния кодекс –  всичко, което се случи пред очите ни от края на миналата седмица до сега?

Михаил Константинов: Цялата тази история около поправките в Кодекса беше едно съвсем излишно упражнение, което би трябвало да си го спестим, но не си го спестихме. Беше необходимо да се направят само две неща. Сега, не знам доколко ще могат отсега нататък да ги направят, но какво трябваше да се направи? Първо, трябваше да се приеме поправка или допълнение в Изборния кодекс, съгласно която ЦИК не се сменя, ако до изборите остават по-малко от определен брой месеци, например 4 месеца или 6 месеца. Причините са съвършено ясни. Това е високоспециализирана дейност, там се трупа опит, не е възможно хора, които от днес за утре да направят тази дейност. Т.е. тук се иска приемственост, а не да хвърлим изборите в ръцете на съвършено нов състав на ЦИК. Така че, ако се беше приела тази поправка, тази ЦИК щеше да проведе изборите за Европейски парламент, след това евентуално да се пристъпи към процедура за избиране на нова ЦИК, която повтарям можеше да включва и членове от сегашната. И второто, което трябваше да се поправи, според мен леко го влошиха, това е тези текстове за електронното  гласуване, които в момента съществуват и бяха частично коригирани. Те предвиждаха два вида такова гласуване – машинно гласуване във всички секции и гласуване по интернет. Това нещо не е възможно да се случи и това трябваше ясно да бъде указано в закона. Когато се приемаха тези текстове, тези 3-4 години, кодексът се прие през 2014-та година, условията бяха съвършено различни. Настъпилите събития през последните 3-4 г. просто нанесоха много тежък удар на електронното гласуване. Редица държави се отказаха от него и искам да повторя, нещо което няколко пъти казвам: в Европа такова гласуване няма. Няма гласуване с машини в нито една напреднала европейска държава, точно в никоя, не само в напреднала, с известни изключения – Белгия, където имаше големи скандали с машинното гласуване, но така или иначе там частично гласуват така. Още веднъж ще повторя, това да го чуят дано и президентът, и госпожа Нинова като шеф на опозицията, че те искат в момента да въведат нещо, което в Европа го няма. Така, що се отнася до интернет гласуването, вече според мен то има бъдеще. Него го има в две държави в Европа, от общо 40. Има го в Естония, с много тежки скандали върви напоследък, и го има в половината швейцарски кантони. Между впрочем то там действа в Швейцария и даже в момента швейцарското правителство прави много интересен експеримент – един конкурс: кой иска да хакне гласуването по интернет. Само че доколкото ми е известно големите хакери няма да се включат в експеримента, а ще се включат тогава, когато има гласуването, за да бъде по-ефектна тяхната работа. Така че ние трябваше да уредим тези въпроси. Не да махаме преференциите, не да се занимаваме с глупости, а да решим тези два технически въпроса. Между впрочем, ние в повечето време от прехода сме гласували без преференции. Преференциите се въведоха за първи път на евроизборите през 2007-а година. Това е сравнително нов механизъм, в повечето европейски държави го има, но има и държави без преференции. Така че този въпрос изобщо не е конституционен. На мен са ми много смешни приказките: „ще дадем на Конституционен съд преференциите“. Какво ще даваш? Те нито са конституционни, нито са противоконституционни. Те са въпрос на законова уредба. Аз сега се радвам, че депутатите си поправиха грешката или се канят да я поправят, тъй като, когато на хората дадете някакъв демократичен и полезен механизъм, който те да започнат да използват, е погрешно да им го отнемете. В този смисъл дадена привилегия не се отнема. Това е принцип. И сега виждаме, че заден ход дават вече, което е положително. И се надяваме най-сетне този въпрос да се реши. И стига сме се занимавали с глупости.

Водещ: Проф. Константинов, може ли обаче законопроектът за преференциите, съдържащ поправката за преференциите, и този за избор на нови членове на ЦИК, двата законопроекта, да бъдат обсъждани и приемани вън от реакцията на държавния глава, независимо той дали ще обнародва текстовете, приети миналата седмица по промените в Изборния кодекс, или ще наложи вето?

Михаил Константинов: Тук се създаде общо-взето юридически казус – как да се отменят текстове от закон, който не е влязъл в сила. Защото вие сте абсолютно права, в момента тече двуседмичен срок, в който президентът има право да наложи вето. Ако президентът не наложи вето, остават още 10 дни, законът влиза в сила. Този закон, който искаме сега да го отменяме. Така че може би най-чисто в юридически смисъл е да се започнат обсъжданията и когато минат 10 дни, независимо от това дали президентът е сложил вето или не, да се премине към тези промени. Ако има вето, при неговото прегласуване или гласуване на ветото, ще се променят тестовете. Ако няма вето, пак ще се променят, съгласно внесения законопроект. В момента има такъв внесен законопроект, в понеделник е внесен, с който всъщност се възстановява старото положение: преференциалният праг за европейски избори е 5%, което е разумен сравнително праг, а не 100%, както искаха да го направят, така че аз се надявам да остане този праг. Става въпрос за едно изчакване от десетина дни.

Водещ: Вие предлагате гласуването на текстовете, не обсъждането, а гласуването на новите текстове да бъде извършено след изчерпване на промулгацията, т.е. реакцията на държавния глава?

Михаил Константинов: Точно така, за да има смисъл цялата работа. Иначе действително какво променяме, като той не е влязъл в сила? В момента все още е в сила старият кодекс. Така че ние всъщност бихме потвърдили нещо, което и в момента е в сила. Така. И разумният метод, който ви казах е да се изчака 10 дни. И без това сме толкова закъснели вече, че няма значение. Освен това, ако ние върнем старото положение с преференциите, всъщност промяна няма. Сега. По-деликатен е въпросът с ЦИК. Правилното решение, което беше казано и от някои конституционни съдии, е: с преходни и заключителни разпоредби с едни текстове да се каже, че тази комисия ще произведе изборите за ЕП. Забележете, че мандатът на ЦИК не е конституционна норма, той е дефиниран в закон. И това е всеобща практика, когато е изтекъл мандатът на един законов орган, той да бъде продължен по една или друга причина. Това се е правило многократно и от българската законова практика, и от световната. Тук няма никакво нарушение. Това нещо не може да стане за президент, за общински съветници, за Народно събрание. Там не може със закон да си продължите  мандата, защото това са конституционни норми. Но когато, пак повтарям, имате ЦИК, на която със закон е указан мандат 5 г., там може пак със законова поправка да удължите този мандат. Още повече всеки ще се съгласи, че това е логично. Тези хора, които са опитни, между другото мога да ви гарантирам, защото аз работя с тях, те си изучиха занаята и тяхната работа е, безупречна работа няма, но е отлична работа. Така че сега да вземем да ги сменяме тези хора и да ги разбишкаме тези хора, това е безумие.

Водещ: Да, но бе огласено от управляващата партия ГЕРБ в понеделник, че съставът ще бъде сменен и че се отваря процедура. Какви ще са последиците?

Михаил Константинов: Първо, ние не знаем какви са параметрите на тази процедура. Те още не са съобщени. Аз ще им препоръчам да си върви процедурата, но новата ЦИК да встъпи след изборите. Или пък тогава, като ще правят процедура, да изберат сегашния състав. Между другото, ако сега изберем ЦИК има един много тежък проблем, за който никой не говори. В този ЦИК сегашният има представители на две несъществуващи коалиции – това е Коалицията „България без цензура“, която не съществува, защото се е разпаднала и нейните компоненти са на друго място.

Водещ: И не само това. Основната партия си смени името. Тя сега е „Презареди България“.

Михаил Константинов: Да. И освен това коалиция „Реформаторски блок“, която има представител в ЦИК, но Реформаторският блок го няма в момента, той се разпадна на своите съставни части. А  в закона е казано, че които политически сили имат евродепутати, имат право на представител в ЦИК. И на кого ще дадем сега тези места? Няма Реформаторски блок – кой ще посочи представител?  Нали знаете, че партиите посочват своите кандидати. Няма „България без цензура“. Там ВМРО, който беше компонент на „България без цензура“ излъчи господин Джамбазки, ВМРО в момента е на друго място в „Обединени патриоти“. То и затова трябва да се мисли малко. То не е само „хайде, сега сменяме“. Освен това предстоят европейски избори след 3 месеца. Там ще влязат нови евентуално формации. Те ще имат право на представители в ЦИК, а ще стоят и представители на несъществуващи партии. Така че действително тези неща не са прости неща. Действаме като юруш на маслините в момента. Преди да се пишат закони, трябва да се мисли.

Водещ: Проф. Константинов, как ще се отразят скандалите около Изборния кодекс върху репутациите на партиите?

Михаил Константинов: Аз мисля, че не се отразяват добре. Управляващите очевидно губят с това, което стана, но аз не мисля че опозицията много печели. Значи, има в момента едно огромно отвращение у народа от неговите политици. Има една огромна пропаст между ние, народът, добрите и те – лошите, политиците. Тази пропаст е недопустима. Недопустимо е да се разширява повече. Нещо повече, тя трябва да се свие и да изчезне. В момента би имал много сериозен шанс несистемен играч. Друг е въпросът, какво ще произлезе от тази работа, защото ние сме виждали, новите играчи как завършват. Но така или иначе българските политици допуснаха между тях и народът да се изкопае пропаст. Тук говоря и за управляващи, и за опозиция. Защото управляващите губят престиж, губят подкрепа, но опозицията не печели в това време. Аз с интерес ще изчакам най-новите проучвания, които са след скандалите с кодекса, за да видим как той се е отразил на обществените настроения. Аз мога да предскажа отсега, че ГЕРБ ще понесе загуби, но опозицията кой знае какви печалби не ще получи. Още веднъж – нека българските политици се осъзнаят. Нека специално във вторник, в деня на кончината на великия български революционер Левски, малко се смирим. Малко да помислим какво той ни завеща. А не за дребни политиканствания да си разваляме държавата.

Цоня Събчева