Проф. Михаил Константинов: Партиите да проверят на всички нива назначените от тях хора как се справят със своите задачи

Проф. Михаил Константинов

Проф. Михаил Константинов, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: След ден скандални дебати в парламента, отражение на засилващи се междуинституционални страсти, как се разполагат вече силите на политическата шахматна дъска, питаме проф. Михаил Константинов. Добър вечер.

Михаил Константинов: Добър вечер.

Водещ: Започваме с предизвикана заради местни интереси хасковска истерия, довела до оставката на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, отхвърлена след разгорещени дебати в парламента. Мумии, червени акули, шуробаджанащина, с „Москвич“ срещу влак, многозначителното „всички обичат Делян“, са само част от разменените епитети. Какво обаче се крие зад суматохата от последните 7 дни?

Михаил Константинов: Тази история дойде малко неочаквано, въпреки че напрежение отдавна се трупа в различни области на властта. В крайна сметка в България има все още закони и ако имаме желание да ги спазваме, нещата ще вървят. Има в България действащ закон за предотвратяване на конфликт на интереси. Той гласи, че ако в едно предприятие има двама близки роднини, работещи на определени позиции, то единият трябва да напусне. Не може да има двама. Това е, което се казва в закона. Във всички останали случаи дали един човек е правилно назначен, трябва да зависи от това, дали той си гледа работата. Ако един човек, пак повтарям, е назначен на някакъв пост и той стои на тази позиция достойно, изпълнява своите задължения, няма никакво значение на кого е роднина. И това трябва да е ясно на всички. Аз ще ви дам един пример с американския президент. Той назначи всичките си преки роднини на различни постове, но на американците от това не им пука и проблемът е единствено, пак повтарям, дали те си гледат работата. Толкова е просто. А иначе, шуробаджанащината, за която вие говорите, тя е факт в България още след освобождението от турско робство. От това нещо абсолютно всички партии не са се отървали и няма да се отърват. Но се получава един интересен парадокс. Атаките срещу ГЕРБ в случая от страна на БСП ще доведат до това, че и техни кадри ще бъдат ударени. И това е лошо, ако бъде на безпринципна основа – само защото някой е от другите, дайте да видим какво прави. В крайна сметка още Дън Сяопин е казал, че не е важно котката да е бяла или черна, важното е да лови мишки. Ако нашите котки ловят мишки, окей, ако не ги ловят – махат ги, това е.

Водещ: Какво очакваше БСП от този скандал?

Михаил Константинов: Аз мисля, че БСП се нахендриха на този скандал без да чакат нещо особено. И, както вече ви казах, бумерангът ще се върне и върху тях. Между впрочем, тук се наблюдава интересен феномен – увлечени в силни емоции, партиите започнаха да режат клона, на който стоят.

Водещ: Какво имате предвид?

Михаил Константинов: Този клон, за който говорим, е за възможността управляващата партия да назначава на съответни постове свои симпатизанти. Това винаги е било, то е така навсякъде по света. Въпросът е, пак повтарям, тези хора да вършат работа. А в крайна сметка мислите ли, че някой ще се занимава с политика безкористно – и в България, и по света? Няма такова нещо. Всеки се занимава, гонейки някакъв интерес. Проблемът е, обаче, заставайки на определен пост, първо да си свършиш работата, а после да помислиш за личното си облагодетелстване, стига да не е в противоречие със закона. Това, което се случва в България, е обратното – всеки на някакъв пост започва първо да лапа, а после вика – дали мога да свърша някаква работа. Така не се действа. Затова трябва да започне действие по тази линия, да се провери на всички нива хората как се справят със своите задачи. И които не се справят, да бъдат махнати, ако ще примерно братовчед им да е начело на държавата или начело на Министерския съвет. Това е.

Водещ: Да, свидетели сме: хора на добри позиции как се излагат в телевизионни интервюта и изявленията си – говорят общи приказки, говорят най-често безсмислици или клишета, но така или иначе са заели тези позиции. И вие предлагате партиите да си погледнат кадровата политика?

Михаил Константинов: Трябва да се види тези хора вършат ли работа или не вършат. Ако не вършат, да си ходят. Ако е нарушен Законът за предотвратяване на конфликт на интереси, там вече задължително единият си отива. Но, доколкото разбирам, тук не става въпрос за нарушаване на този закон, а че някой си бил приятел на някого. Сега, има и нещо съвсем естествено, което е описано още от Древността и от други изследователи на обществения живот. Когато аз трябва да назнача някакъв човек за някаква работа и имам двама кандидати, които са приблизително еднакви по своите качества, аз ще предпочета този, когото познавам. Просто и ясно. Защото не знам другият какъв е, не съм свикнал с него и т.н. Човек предпочита да работи с познати хора. И от това не може да се избяга. Но, пак повтарям, избраните трябва да отговарят на изискванията на съответния пост. Това е разделителната линия: става – не става. А не, че имал приятел някакъв или роднина някакъв. Непременно се счита, че ако си назначил примерно в някакво ведомство някакъв свой познат, това е лошо. Ами ако човекът е на мястото си? Да го махнем само защото е роднина на някого ли? Това е абсурд. Единствено работата е критерий за това, дали някой да остане на поста си. И, разбира се, честността и спазването на законите.

Водещ: Проф. Константинов, паралелно с шума около Хасково и Делян Добрев, изригна и заканата за война на президента Радев към ГЕРБ, придружена с натиск към премиера Борисов да си определи мястото. Какво точно определение от премиера очаква президентът – спрямо антикорупционния закон в частта кой да назначава антикорупционния орган или спрямо сделката с изтребителите?

Михаил Константинов: Аз не знам президентът какво очаква от премиера и обратно, това трябва тях да ги попитате, но война между институциите е абсолютно недопустима в този момент. Достатъчно е да се огледаме какво става около държавата ни, включително в непосредствена близост, за да разберете, че това е последното нещо, което ни трябва. Аз вече имах удоволствието да кажа, че в момента България има двама силни мъже и те трябва да седнат на масата и да се разберат. А не да си разменят някакви послания и да си говорят чрез медиите. Има проблеми – сядат, решават ги. България има работа да върши, а не да се занимава с глупости. На всичкото отгоре предстои председателство на Европейския съюз, което сме го забатачили в много отношения, защото с глупости се занимаваме. Аз имам някакво пряко отношение по въпроса, но не мога да говоря конкретно, защото нямам право. Значи, има какво да се върши, има работа да се върши. Това да си размахваме кирливите ризи пред разни телевизии, може да е приятно за някого, но е абсолютно контрапродуктивно. Виновните да си понесат отговорността, тези, които искат да работят, да сядат да работят. България не може да си позволи да се държи по този начин, защото ще си докараме положение като в Испания.

Водещ: Проф. Константинов, как се разполагат вече партиите на шахматната политическа дъска след последните истории, след напрежението между президент и управляващи, след парламентарни остри дебати? Къде се намират политическите сили и как са разположени?

Михаил Константинов: Това, което аз забелязвам, е, че са разположени доста безпринципно. Когато нещата стигнат до ниво лични нападки, които са от типа: дайте да го махнем този, защото е от онези, а не защото не върши работа – ще бъде така. Между впрочем, БСП, която в момента провежда атаката по тази линия, доста скоро ще понесе тежки загуби също поради това. Аз не казвам, че не трябва да се атакуват хората и да се отстраняват, ако трябва. Но, пак повтарям, това трябва да стане на принципна основа: човекът не върши работа. А не защото познава някого и е роднина на някого. Що се касае до роднинството, един единствен закон регулира тези неща – Законът за предотвратяване на конфликт на интереси. Всичко друго са махленски приказки – дайте да махнем него, за да дойда аз. Това не е принципна позиция. Не ми харесва начинът, по който се държат българските политически сили. Няма грам принципност и сериозност в това, което слушаме. Да не говорим за езика, който си позволяват да използват в парламента. Вярно, че парламент значи място за говорене, но все пак трябва да се говорят прилични работи. Пак добре, че не са започнали да се бият в парламента, защото и такива работи сме виждали в някои демократични държави.

Водещ: Това, което се случва, дали не е прелюдия или начало на процеси за предсрочни избори, които да станат след председателството?

Михаил Константинов: Предсрочните избори са нормален демократичен механизъм, в тях няма нищо лошо. Когато правителството се изчерпи, когато нещата не вървят, се правят предсрочни избори. Аз например мисля, че в момента трябва да има предсрочни избори в Испания, защото блатото, в което се намира централното испанско ръководство, не виждам как ще бъде изчистено, без да бъде подадена оставка и избори – давам ви пример, където това е неизбежно. Преди председателството и по време на председателството да се говори за предсрочни избори е, бих казал, вид диващина и политическа безотговорност. След като мине това въпросно прословуто председателство, няма нищо лошо, на опозицията това й е работата – нека да си говори за предсрочни избори, да се опита да ги спечели. Искам само да подчертая, че ГЕРБ четири път поред печели парламентарни избори. Откакто се явява ГЕРБ на парламентарни избори, ги печели; откакто се явява на европейски, ги печели. И най-сетне загуби едни президентски избори, защото, както беше тръгнало, щеше да бъде лошо. Когато човек печели всичко, се олива много. Загубата на президентските избори беше, според мен, полезно за ГЕРБ, а то беше полезно и за опозицията, защото малко след тези избори тя започна да се чувства нормална политическа сила. Това е, няма лошо в предсрочните избори, но не когато те са изсмукани от пръстите.

Водещ: Любопитно е, че в цялата тази суматоха, паралелни скандали, не се чува гласът на извънпарламентарните партии, няма я старата десница. Защо?

Михаил Константинов: Старата десница понася последствията от своето откровено тъпо поведение на последните парламентарни избори. Ще припомня, че тогава тя имаше около 300 000 гласа, по-скоро 295 000 гласа, раздели ги на три парчета и така трите парчета взеха по около 3% от гласовете. Значи, общо щеше да има над 8% един обединен десен блок. Сега няма представители в парламента, с което те предадоха своите избиратели. Аз не знам докога градските избиратели ще се доверяват на градската десница, която се държи крайно безотговорно. Аз лично влизам в тази категория хора – на градската десница, но просто съм омерзен от начина, по който тя предава интересите на своите избиратели. Това е недопустимо. Но, разбира се, на опозицията това й е работата – да излиза, да критикува. В случая като че ли всички се наслаждават на това, което се случва, на тези недостойни гледки, които се случват в парламента. Но те сами по себе си нямат да върнат градската десница на сцената на властта. Това без лични усилия няма да стане. Не може да разчитате една чужда вълна да ви качи във властта обратно.

Водещ: Или на провала на другите.

Михаил Константинов: Не може само провалът да ви качи. Защото това не е успех. Когато се провалят другите, не значи, че вие ще успеете. Освен това, в крайна сметка над всичко трябва да стоят интересите на България. България трябва да бъде над всичко, както Германия е над всичко за германците. Тоест Deutschland Uber Alles – в превод „Германия над всичко“ продължава да е германски химн повече от не знам си колко години. Към 150 години германците имат един единствен химн – и по времето на фюрера, и по времето на Бисмарк, и по времето на обединена Германия днес. Както виждате, достатъчно акъл имат германците, за да не си сменят химна и за тях Германия е над всичко. Така трябва да бъде България за българите.

Цоня Събчева