Проф. Михаил Константинов: По-най спешен начин в парламента трябва да отложат въвеждането на електронното гласуване

Проф. Михаил Константинов в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Започвам с новината, която разубни Балканите в последните два дни. Докато в София се провеждаше историческо за регионалната интеграция на Западните Балкани заседание с участието на двама президенти, четирима министър-председатели, един вицепремиер и комисаря за европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан, турският президент Реджеб Таийп Ердоган заяви в интервю преди друго историческо събитие на Балканите, а именно посещението му в Гърция, че трябва да се ревизира договорът от Лозана, с който през 1923 г. се уреждат множество въпроси, включително границите на новата Турска република с Гърция и България. Любопитното е, че Лозанският договор определя границите между България и Турция, макар България да не е страна по него. Случайно ли е, че в ден с две исторически за региона събития, турският президент поставя отново въпроса за ревизия на границите и за правата, забележете, и за правата на етническите, както той ги нарича, турци? Въпросът е към проф. Михаил Константинов. Проф. Константинов, трябва ли да допуснем подобни намеци и да се правим, че не се отнасят и до нас?

Михаил Константинов: Първо, трябва да кажем, че господин Ердоган е доста непредсказуем в изказванията си политик. Той се чувства твърде силен и действително е така, те даже му викат, „съвременен султан“. Така че е много възможно това да не е някакво особено предварително подготвена реч или изказване, а да е леко спонтанно изказано мнение. Ние не знаем, точно какво е то, но съм съгласен, че това е много опасно, защото на Балканите такива приказки трябва да се избягват. Не напразно е било наричано „барутният погреб на Европа“ това място и бих препоръчал абсолютно всички балкански политици да са много внимателни с нещата, които казват. То и в Библията е казано „в началото беше словото“ и от едно погрешно слово, могат доста големи неприятности да произлязат. Надявам се, прочие, че това е локален скандал и ще затихне.

Водещ: Проф. Константинов, защо сега президентът Ердоган възобновява въпроса за ревизия на Лозанския договор, защо подклажда напрежение във време, когато ситуацията в региона започва да се нормализира?

Михаил Константинов: Не е много ясно защо се случва това. Пак казах, понякога господин Ердоган действа твърде импулсивно. И пак повтарям, много е възможно да не е предварително подготвено това, а да е една казана дума, за която е възможно и той да съжалява. Но че сега не могат да се правят никакви ревизии на никакви договори е очевидно. Нищо не е вечно на този свят, и това е вярно. Но да не забравяме, че Лозанският договор е един доста благоприятен за Турция договор, защото преди това  действащият Севърски договор всъщност не оставаше почти нищо на Турция. И едва в резултат на тази победоносна война, която Турция под ръководството на Ататюрк води с гърците и си връща цяла Мала Азия, държавата успява да сключи изгоден за себе си договор като Лозанския. Сега, ако някой започне да размахва Лозанския, други ще размахват Севърския договор, ние можем да размахаме предварителния Санстефански договор и ще стане страшно. Най-хубаво е нищо да не се размахва.

Водещ: Още един въпрос възниква от изказването на господин Ердоган. Той обяви, че защитата на правата на така наречените „етнически турци“, той ги нарича така, е приоритет за Анкара. Сега поставя въпроса за Гърция, но можем да се досетим, че при определени обстоятелства, не би се поколебал да го постави и за България. Любопитното е, че след изказването му, партиите на българските мюсюлмани у нас ДПС и ДОСТ не реагираха. Как да си го обясним?

Михаил Константинов: Това, че те не реагираха, е проява на мъдрост, според мен, защото те сами разбират, че не е толкова безопасно в такъв момент да се повдигат едни такива взривоопасни теми. Трябва да се припомни, че България е подписвала конвенцията за малцинствата по принцип, но не признава малцинства на територията си. България признава индивидуални права. Значи в България абсолютно всички граждани имат пълен набор от индивидуални права, знаете вече, че не се нарушават правата на човека, но колективни права на малцинства ние не признаваме. И това трябва да е ясно. Ако някога това се промени, може пак да разсъждаваме. Засега, съвсем правилно, България не признава малцинства, малцинствени права. Но нека да повторим и да потретим – всеки български гражданин е напълно защитен по отношение на своите индивидуални права.

Водещ: В тази ситуация трябва ли да се изразява официална позиция на България?

Михаил Константинов: Значи аз мисля, че в случая не е нужно кой знае какво внимание да се обръща на това нещо. То ще се започне: ще трябва да отговаряме, те ще ни отговарят и т.н.  Ако изобщо трябва да се коментира нещо, това е да се припомни, че България признава индивидуални права, а не колективни малцинствени и точка.

Водещ: Проф. Константинов, да ви помоля за друга тема, по която бихме могли да поговорим, ползвайки възможността, че сте наш гост. На 11 и 12 декември ще се състои у нас експериментално електронно гласуване. Защо го правим, след като на европейско и световно равнище има фатални пропуски в киберсигурността на смарткартите?

Михаил Константинов: Както се казва, по-хубав въпрос трудно можеше да ми зададете. Правим го, защото така се изисква от приетите в България нормативни документи, които изискват от нас до края на годината да извършим подобно експериментално гласуване, по-скоро пробно, тук няма никакви избори в момента, че да е по отношение на тях гласуването. За огромно съжаление през последните няколко години настъпиха много сериозни изменения в областта и на киберсигурността и на електронното гласуване в частност. Нещо повече, през последните 1-2 месеца милиони смарткарти и други устройства, в които има вградени системи за киберсигурност,  бяха пробити. Появи се опасност както за източване на банковите сметки на хората, така и за тотално хакване на техния глас, ако и когато те гласуват чрез такива устройства. Пример за такова нещо е Естония, която както знаете е една от първите, които въведе възможност за всички свои граждани да гласуват чрез своите смарткарти, независимо къде се намират. Но почти всички естонски карти бяха поразени. При това пораженията не засягат само Естония, защото това са смарткарти, произведени от германския технологичен гигант Infineon, поради което се оказа, че и словашките карти са поразени, а вероятно най-тежко е положението в Испания, където 60 милиона карти са гръмнали, може би, което е страхотна неприятност и това може да доведе до най-различни неща – до блокиране на комуникацията между хората и държавата; до тотална невъзможност да се гласува по този начин и най-страшното е, че пада доверието в изборния процес с този вид гласуване. И сега тук искам да припомня, какво е положението по света. Германия тотално забрани електронното гласуване, както с машини, така и по интернет. Франция, доколкото имаше дистанционно гласуване по интернет, го забрани. Повече от половината американски щати го забраняват в момента, а другата половина скоро също ще го забранят заради опасност от хакване. Както знаете, там имаше обвинения към Русия и Северна Корея, че са хакнали изборите. Холандия, може би най-високо технологичната държава в Европа, миналата година от 100% машинно гласуване, тук вече говорим за машинно, мина на 0% машинно гласуване, т.е. Холандия изхвърли всичките си машини. Подобен беше примерът с Република Ирландия. Те си купиха за 40 милиона евро машини, като след това им се наложи да дадат още 150 хиляди да ги рециклират, т.е. да ги изхвърлят. И то, разбира се, ставаше въпрос за нови машини. Така че нашето засилване по тази линия изглежда силно прибързано и много опасно. Даже по-скоро бих препоръчал на нашите държавни ръководители и на ръководителите на парламента по най-спешен начин да отложат това, което е предвидено да се случи догодина. Догодина е предвидено масово да започне да се прилага различни видове електронно гласуване. Просто като начало трябва това да бъде отложено. Аз мога малко да разведря обстановката и да ви кажа, защо Холандия си изхвърли машините, а те бяха много хубави машини за гласуване – големи, хубави, скъпи машини за гласуване? Защото се оказа, че там няма никаква тайна на гласуването. Това, което се случва в машината, може да бъде записано много лесно. Един холандец си беше паркирал колата пред една секция и в края на изборния ден съобщи кой как е гласувал. Т.е. той сне информацията от тяхната машина. Един друг холандец пък, навъртайки се там като кандидат на изборите, се оказа че е накарал цялата секция да гласува за него. В никоя друга секция няма гласувал за него, в тази секция, където той физически се намира, масово се гласува за него. Когато холандските журналисти разпитали местните хора, се оказа, че никой не помни да е гласувал за този човек. Т.е. той демонстрира на всички, че може не само да запише кой как е изгласувал, но може да промени гласовете. Това нещо е абсолютно недопустимо, защото то може да срине доверието в изборния процес. А едни избори без доверие нямат никакъв смисъл.

Водещ: Проф. Константинов, не бе ли редно първо да се преценят рисковете и да се види към какви технологии отиваме и тогава да се предприемат съответните стъпки? Какво ще стане сега на 11 и 12 декември?

Михаил Константинов: На 11 и 12 декември нищо страшно няма да стане, защото няма истински избори. Има някакви експерименти. Има едни хора в една стая, включително от фирмата, която имам честа и удоволствието да представлявам и ще демонстрираме, че действително може да се получи подобен вид комуникация. Но масовото въвеждане на подобен вид гласуване в истински реални избори в момента е много опасно. Нека да повторя, всички високотехнологични държави се отказаха от този вид гласуване. Машинно гласуване, т.е. гласуване в  машинни секции остана в такива държави като Индия, Мексико, Бразилия, Венецуела, но това е по друга причина. Там има много неграмотни избиратели, които не могат да държат лист и молив, те не знаят как да пишат и те не могат да гласуват с хартия. Но могат да натискат клавиши, те имат телефони такива умни. Т.е. на този вид избиратели е възможно машинно гласуване, защото друго няма за тях, но това е съвсем различен случай. А има и една друга подробност, която е добре да се знае – такива машини, ако ги изкупим, ще ни струват всеки път по 50 милиона, между 40 и 50 милиона. Все ще купуваме нови, защото старите ще бъдат откраднати в това няма никакво съмнение. На места цената на един глас ще достигне 200-250 лв., просто недопустими са тези неща на фона на ниските пенсии и ниски заплати. И освен това, което е много важно, и да искаме, не можем да осигурим 100% машинно гласуване. Нито може да го осигурим в онези 400 секции в чужбина, които ги имаме, нито в тези 2000 секции, които са особено трудно достъпни, няма ток и т.н. Т.е. ние трябва много внимателно да видим какво правим. Аз винаги съм казвал, че електронното гласуване е  сигурно колкото електронното банкиране. В момента думата сигурно, можете да я замените с думата несигурно, заради пробива в смарткартите, който се направи. И пак повтарям, независимо дали този пробив ще бъде отстранен технически или не, остава факта на сринатото доверие. Ние в момента караме милиони европейци да отидат да си сменят картите, физически да ги сменят с други карти, да им сложат други чипове, както викаше царя на времето. И после ще им кажете – вижте, сега, всичко е окей, дайте, гласувайте спокойно. Те няма да гласуват спокойно. Така че отново ще кажа – без паника, без прибързани действия, да отложим нормите, които са предвидени в изборния кодекс. Аз лично мисля, че отлагането е достатъчно, за да видим какво ще направи светът. Светът в момента е малко шашнат в това отношение, но хората мислят по въпроса и смятаме, че ще получат адекватно решение.  Между впрочем пробит е „Windows“, не знам дали знаете. Има една система Bitlocker за защита на файловете и тя е пробита. И ако някой от нашите читатели ни слуша и случайно компютърът му е зациклил и се ъпдейтва през пет минути, да знае, че това е от колегите от „Windows“, които се опитват да оправят нещата. И да им пожелаем успех, разбира се.

Водещ: Проф. Константинов, след като въвеждането на електронното гласуване е записано в Изборния кодекс, в какъв срок депутатите да отменят въпросния текст?

Михаил Константинов: Нека да не го отменят, да пише, че се отлага. Тестовете са си някакви опити,  просто няма да бъде срокът 2018 г., а да бъде 2020-2021 г. Няма друг начин, забележете, просто да повторя още един път – всичките технологични държави го махнаха, ние го въвеждаме. Аз дадох един много хубав пример – представете си пред вас вървят едни хора, влизат в едно блато и излизат кой без ръка, кой без крак, ухапани, полуживи и вие вместо да помислите какво има в това блато, просто след тях веднага влизате и вие. И да ви кажа какво ще стане? Там има крокодили и ще ви изпоядат. Да отложим този процес. Възможно е рано или късно, ако доверието се върне, ако технологиите позволят, това да стане факт. В момента няма как да стане, разбирате ли. И ще дадем повод да се оспорват резултатите. Няма смисъл. Изборите са въпрос на доверие. Без доверие, по-добре да не се правят избори.

Цоня Събчева