Проф. Михаил Константинов: Приоритети за България са запазване на природата и решаване на демографската криза

Проф. Михаил Константинов, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Правителството прие в сряда Програмата си за управление за периода 2017- 2021 г., която е съставена в изпълнение на подписаното Коалиционно споразумение между ГЕРБ и Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“, ВМРО и е съобразена с приоритетите за управление към него. Следва коментарът на проф. Михаил Константинов.

Проф. Константинов, тази програма съдържа ли конкретност и вие ориентирате ли се по публикувания текст за това, което предстои да свърши правителството?

Михаил Константинов: Аз много отдавна не чета в подробности програмите, защото, както е известно, те в движение се променят. Освен това, когато става въпрос за такъв дълъг период като пет години, е малко трудно да си представим, че нещата ще се развиват така, както си ги представяме в момента. Аз обаче се сещам за нещо друго, с което бих искал да охарактеризирам както управлението, така и в частност работата на законодателния орган – Народното събрание, за който се говори, че нещо не вършел работа напоследък. Аз не съм много съгласен с това и ще ви кажа защо. Преди много години, когато служех в Българската армия, бях електротехник и отговарях за подаването на ток на няколко десетки машини в едно голямо поделение. И трябва да ви кажа, че добрият електротехник се познава по това, че няма работа. Тоест той си е свършил добре работата някога и нещата си вървят. Обратно, калпавият електротехник веднага го познавате по това, че той тича нагоре-надолу, непрекъснато е страшно зает, върши нещо, нещата не стават, машините се развалят, ток няма и всички са недоволни. Аз съм доволен от това, че в момента не се шуми много около управлението. Защото в крайна сметка една шумотевица обикновено означава това, че не се върши работа. В продължение на десетки години нашето Народно събрание произвеждаше законодателен боклук. Това са закони, които за няколко години претърпяваха стотици промени. Какъв е този закон, който ще го променяте сто пъти за няколко години? Ясно е, че е бил пълен боклук законът. Така че нека Народното събрание по-скоро да няма работа, което за мен означава, че то това, което трябва да го върши, го е свършило. И такива разни неща се сещам. Ние, понеже сме вече в леко ваканционни настроения, смятам малко да развеселим обстановката и ще ви кажа кое е най-вредното нещо на този свят.

Водещ: Кое?

Михаил Константинов: Значи, най-вредното нещо е работлив глупак. Ако глупакът е мързелив, няма страшно. Той цял ден седи под храста, вечерта майка му го нахранва, на другия ден той спи под съседния храст и на никого не пречи. Ако обаче този глупак е работлив, става страшно. Значи, да не ви дава Господ работлив глупак наоколо. Така че нека първо да мислим, после да действаме и да не попадаме в положението на човек, който търчи нагоре-надолу, а работа – никаква. На мен например много ми харесва намерението да се намали бюрокрацията, която буквално задушава бизнеса, а освен това е много тежко бреме и за обикновения човек. Дали ще успеем или не, не знам, дано поне частично успеем. Въпреки че, откровено казано, ако някой се оплаква от българската бюрокрация, той със сигурност не е опитвал от френската. Така че бюрокрацията е един страхотен бич в момента за Европейския съюз, бюрокрацията живее в някакъв собствен живот, те са някаква особена класа такава, която трябва да бъде овластявана. Така че намеренията да се намалят тези регулации и то много бързо до края на годината, е едно от най-полезните действия, които аз съм виждал в последно време от едно правителство.

Водещ: Може би дигитализацията на държавния сектор и на всички отрасли също е изключително важен елемент?

Михаил Константинов: Дигитализацията е изключително важен елемент. И тук трябва да имаме едно на ум, защото ние поставихме, не само ние, разбира се, но и целият цивилизован свят, поставихме всички яйца в една кошница. И виждаме какво се случва, когато някой разклати кошницата – има опасност тя да падне от масата и яйцата да се изпотрошат. Дигитализацията е нещо прекрасно, тя е бъдещето, но ако ние не вземем мерки да си защитим системите и нещо много важно – да знаем какво да правим, ако те изключат, може много лоши неща да ни се случат. Значи, защитата на информацията в момента е от изключителна важност. Виждате, че много държави по света вече се отказаха от електронно гласуване и от интернетно гласуване, поради заплахата за сигурността на техните изборни системи. И, забележете, няма значение дали в действителност примерно някой е хакнал американските избори или не. Важното е, че в момента 85% от американците вярват, че руснаците и северните корейци са им хакнали изборите. При това положение каква вяра имат хората в демократичната система? Така че това са изключително важни неща – първо, сигурността на информацията и второ, да убедим хората, че наистина нашите системи са сигурни.

Водещ: Това не усложнява ли процеса на дигитализация?

Михаил Константинов: Естествено, че го усложнява. Но без него няма смисъл. Аз ненапразно давам пример с изборите – ако няма доверие в изборния процес, по-добре да не правим избори.

Водещ: Да, ако нямаме доверие в администрацията, по-добре да не правим дигитализация.

Михаил Константинов: Така е. Защото ние трябва просто да сме сигурни, че хората, на които сме възложили тази задача, я вършат. И трябва да използваме и това, че имаме еврокомисар на тази тема и да поставим тези въпроси с цялата им острота. В момента се пренебрегва сигурността. Виждате, че всякакви хакери и хакерчета се упражняват, къде успяват, къде не, резултатът – хората престанаха да вярват в тази система. И затова искам да успокоя българските слушатели, които в момента ни слушат, че българската изборна система е изключително сигурна – просто ние не използваме интернет за пренасяне на данни и за обработка на резултатите. Флашката си я носим в джоба, а протоколите си ги носим в чантичка. Така че и да искат да ни хакнат, няма как. И това е много важно решение, което взехме навремето. И българите могат да бъдат сигурни, че както са гласували, така се отчитат резултатите.

Водещ: В частта „Икономика“ на програмата има елемент, на който обърнах много сериозно внимание, а той е, че ще се насърчава производството на храни от местни, български суровини и ще се работи за увеличаване на дела на българските хранителни стоки в търговските вериги. Бих добавила – на всякакви други стоки, защото ние по този начин унищожаваме родния бизнес, ако не го направим. Не смятате ли?

Михаил Константинов: Напълно съм съгласен. Една държава, ако не може да се изхранва, в бъдеще особено, ще има много тежки проблеми. Един от проблемите, пред които се изправя цялото човечество, е проблемът с изхранването. Виждате, че климатът се променя. Сега, дали човекът е виновен за това или не, е въпрос, който аз няма да обсъждам в момента, но, така или иначе, много скоро огромни площи сегашна земеделска земя няма да бъдат годни за целите, за които са били използвани до момента. Производителите на храни, сред които и България, ще имат огромно значение в бъдещия свят. Защото в крайна сметка, без друго можем, но без въздух, вода и без храна не можем. Това ще бъде по-важно, отколкото например, може да ви звучи смешно, но е по-важно от това да произвеждаме високотехнологични стоки. Който произвежда храни, разбира се, по съвременен модерен начин, той има бъдеще. Така че е изключително важно да се насърчава българското селско стопанство, производството на храни и т.н. Това е традиция за нас, ние няма тук какво да откриваме. Българинът има хъс за тази работа, знае как се прави и има всички шансове България да стане един от големите производители. Ние, за разлика от много други държави, имаме чисти земи, все още не са поразени от ГМО земите ни. Докато на много места ГМО-то е унищожило всичко. Така че още една възможност за България.

Водещ: Тук ме връщате към началото на нашата среща тази вечер в предаването. Може би сте чули за протестите в Каварна. Хората в Балчик, Каварна и Шабла се вдигнаха за това, че с една министерска наредба на практика включват земите им в зона „Натура“ и получават ясна забрана да не развиват земеделие на тях. И хората основателно реагират – в земите им е тяхното препитание.

Михаил Константинов: Това е изключително труден въпрос, който вие поставяте.

Водещ: Да. Докъде е екологията и откъде започва реалният местен интерес за икономическото оцеляване?

Михаил Константинов: Значи, ако можехме с вас да отговорим на този въпрос, трябваше моментално да започнат да ни правят паметници навсякъде в България. Не, ние на този въпрос не можем да отговорим днес. От една страна, ако ние си унищожим природата, няма да ни има – това е съвсем ясно, натам сме се запътили, говоря като човечество. От друга страна, хората имат конкретни нужди сега и в момента. Изключително трудно и важно е да се намери балансът. Аз по-скоро клоня към тези еколози, които наблягат повече на това да запазим природата – това е моето убеждение, но знам прекрасно, че не можем да пренебрегваме интереса на хората. Просто наистина трябва да се разберем. Между впрочем остатъците от природа, не са малко в България, са основното ни богатство. Включително минералните води, незаразената от ГМО земя, планините, за съжаление морето да не казвам какво го направихме, че някакъв лош глагол ми се върти в главата, сещате се за какво говорим, но въпреки това все още има плажове по българското Черноморие. Така че нека да внимаваме какво правим, особено с действия, които имат трайни последствия. Ако един биологичен вид го унищожим, това е завинаги. Ако бетонираме останките от нашето крайбрежие, това е за стотици години напред. Така че и това трябва да се има предвид – някои действия днес могат да имат последствия за внуци и правнуци. А това не трябва да се допуска.

Водещ: Проф. Константинов, вие сте математик, тоест човек на логиката. Трябва ли да се прави управленска програма, при положение, че работата на едно правителство е от ден за ден – постоянно изскачат нужди и се запълват други.

Михаил Константинов: Аз вече ви казах, че към конкретните програми винаги съм се отнасял леко скептично, но това не значи, че ние не трябва да имаме приоритети. Има абсолютно неотложни неща, които трябва да започнат да бъдат решавани. Демографията е една от тях. Ето ви въпрос, по който непрекъснато трябва да се работи. И естествено добре е да имаме предвид една-две стъпки напред. То е ясно, че се работи на парче и реактивно, но все пак трябва да имаме идея днес какво правим и евентуално утре какво правим. Но, пак повтарям, приоритетите. Приоритети за България трябва да бъдат запазване на природната среда, защото това е богатството на България, това е билетът на България за влака на бъдещето – българската природа. И спиране на деструктивните демографски процеси. По-скоро, то да ги спрем не може, но да ги забавим. Вие знаете, че когато тръгнете да летите към стената, където ще се блъснете, първо трябва да си забавите скоростта, след което да спрете и дай Боже да не спрете в стената. Така че това са нещата, които трябва да направим – да запазим българите в България и природата на България. Всичко друго няма значение. Днес сме тук ние с вас, утре няма да ни има. Дай Боже да ги има децата и внуците ни, защото тогава има смисъл всичко това, което нашите бащи и деди са направили. Ако съсипем държавата, излиза, че 1300 години са били напразни усилията.

Цоня Събчева