Проф. Михаил Константинов: Решаваща роля ще имат несистемните политически играчи, изплували на българската сцена

Проф. Михаил Константинов, математик и експерт по избори в обзорното предаване на Радио Фокус „Добър ден“

Водещ: Проф. Константинов, коя е думата на 2016-та година, която ще запази своята значимост и сила и през 2017-та?

Михаил Константинов: Не знам дали само с една дума можем да определим отминалата година, но общо-взето това е случването на такива извънсистемни събития и изборът на извънсистемни хора. Ясно Ви е за какво става въпрос. Имам предвид изборът на новия американски президент, което е едно от хубавите събития на 2016-та година, напускането на ЕС от Британия, което не е хубаво за ЕС, засиленият и нетипичен, общо-взето, за Европа тероризъм. Това са събития, които не са типични, но се случиха. В България подобно явление имаше с президентските избори, които между впрочем протекоха почти по същото време, както и американските. Тук господин Радев определено е извънсистемен играч, независимо от това, че беше много силно подкрепен от БСП. Той обаче събра повече от два пъти от гласовете на БСП. Това е важно да се отбележи и това бяха точно хората, на които им бяха омръзнали системни играчи и те си избраха един извънсистемен.

Водещ: Случайно ли е това съвпадение във времето?

Михаил Константинов: Да, самото съвпадение до голяма степен…Не, то какво значи случайно? Така или иначе американските избори протичат в строго определен момент. Те се знаеха отдавна кога ще бъдат. Що се отнася до българските избори, да – там Народното събрание определи датите 6-ти и 13-ти.

Водещ: По-важен е резултатът, професоре?

Михаил Константинов: Резултатът, разбира се, че е. Общо-взето говорим за явления от един и същи вид. На хората им омръзва да гледат едни и същи фигури, едни и същи клишета и инстинктивно усещат, че за тяхно собствено добро трябва нещо да се промени. Дали ще стане така, ще видим в близките години.

Водещ: Какво очаквате от 2017-та година?

Михаил Константинов: Първо, малко шеговито, има виц, че изпращаме една година, която беше по-лоша от миналата, но ще бъде много по-добра от следващата. Това е малко зловещо изказване, защото ако се замислим, какво означава, ще се стреснем – това означава, че нещата се влошават. Аз искам това да не бъде така и се надявам, че ще намерим някакъв остатък от колективен разум да спрем да приближаваме към граница, от която няма връщане. Така че аз очаквам големите да се разберат. Очаквам САЩ и Русия – единствените две големи супер сили, надвишаващи по мощ доста от останалите, да седнат и да се разберат. При което другите неща ще започнат от само себе си да се уреждат.

Водещ: Да, но Вие видяхте, че в навечерието на Коледа руският президент и новоизбраният американски президент направиха заявки за засилване и модернизиране на ядрения потенциал на своите държави. Как разчитате този ход?

Михаил Константинов: Аз съм от хората, които смятат, че независимо, че ядреният потенциал има и дестабилизиращи ефекти, ние дължим отсъствието на Трета световна война през последните 70 г. именно на наличието на ядрено оръжие. Гарантираното взаимно унищожение е това, което предпази големите държави да започнат Трета световна война. Една модернизация на ядрените сили в никакъв случай не означава, че отиваме непременно към война. Напротив – война може да възникне по погрешка, ако ядрените оръжия са излезли, така да се каже, от гаранционния си срок, ако показват дефекти, тогава може действително да стане грешка. Ядреното оръжие трябва да бъде поддържано в добра форма. Няма в момента друг заместител или друг стабилизатор. Съжалявам, че трябва да го кажа. Това е, което ни предпазва да не загинем в една традиционна Трета световна война с обикновени оръжия.

Водещ: Кое става по-страшно за света – мигрантските вълни или терористичните атаки?

Михаил Константинов: Те са свързани. Вече няма никакво съмнение, че вълната от терор, която залива Западна Европа в момента е пряко предизвикана от глупавото поведение на западноевропейските лидери, които, за да запазят своите държави и своите народи, направиха всичко възможно Европа да прилича на разграден двор. И чак сега започна на някои да им влиза някакво минимално количество мозък в главите, ще приемат тепърва антитерористични закони, ще започнат да връщат подозрителни лица и т.н. Питам аз къде им беше акълът преди 2-3 години, когато беше ясно какво навлиза в Европа? Най-малкото, дори да предположим, че повечето от хората, които идват не са с лоши намерения и не са  терористи, достатъчно е един много малък процент от тях да са решили наистина да сеят терор, за да стане страшно в Европа. По най-бегли оценки между 5 и 10 хиляди джихадисти има в Европа. Ще повторя – между 5 и 10 хиляди джихадисти. Представете си всеки 10-ти от тях да тръгне да се гърми, какво ще стане. Това означава между 500 и 1000 атентати, потенциални. Това е ужасяващо. Така че грешките, които направиха бяха, да не казвам фундаментални, но някъде там, и е добре все пак, че като че ли започва някакво осъзнаване. Предстои да видим това осъзнаване в такива държави като Франция и Германия, които между другото са най-тежко поразени от мигрантското нашествие и които станаха и жертви на големи атентати през миналата и през тази година. Защото един от атентатите във Франция беше от миналата година.

Водещ: Да се върнем отново у нас. През изминалата година се видя, че сблъсъкът на политическата сцена бе всички срещу ГЕРБ. Как ще изглежда през следващата година?

Михаил Константинов: Не, няма да бъде такъв сблъсъкът. Аз дори бих казал, че сблъсъкът беше по-скоро системни и антисистемни играчи. Разбира се тук в ролята на основен системен играч излезе ГЕРБ и затова всички му скочиха. Но ГЕРБ продължава да бъде най-голямата политическа сила, макар и доста позагубила преднината си пред БСП. И може би решаващо значение вече, както казах, ще имат тримата несистемни играчи, които тази година изплуваха на българската политическа сцена. За първия вече говорихме, това е господин Радев, бъдещият български президент, на който трябва да пожелаем успешна работа в един труден период. И това са господата Марешки и Трифонов, които дадоха сериозна заявка за участие в политиката.

Водещ: Гадае се около две дати за предсрочни избори – 26-ти март и 2-ри април, които всъщност са единствените възможни в посочения интервал от време за тяхното насрочване. И понеже от БСП вече определиха предпочитанията си за 26-ти март, дали това няма да е реалната дата за изборите?

Михаил Константинов: Много е възможно да е тя. Може и 2-ри април. Тя трябва да бъде внимателно подбрана, въпреки че между двете дати особена разлика няма. След това на 9-ти април е Цветница, на 26-ти април е Великден, не можем да правим избори тогава очевидно. Ако сме решили  финално бързо да отидем на избори, това означава 26-ти март действително. Не е лоша датата. Но не това е  фаталното – 26 март или 2 април е едно и също. Но това означава между другото господин Радев да е готов със своя кабинет, защото той няма да има дълго време за мислене след 22-ри януари и трябва или на същия ден, или на следващия с един и същи указ да разпусне Народното събрание, да насрочи дата и да назначи персонално служебния кабинет, който ще произведе изборите.

Водещ: В свое интервю той каза наскоро, че той има готовност за такъв кабинет?

Михаил Константинов: Това е отговорната позиция. Да, така е – той трябва да има такъв кабинет. Досега в България служебните кабинети са се представяли добре, може би, защото те така са конструирани и имат такъв хоризонт, че е трудно да се издъни един служебен кабинет. И аз искам да вярвам, че и този служебен кабинет, назначен от господин Радев, ще изпълни своето предназначение и ние ще произведем законосъобразни и честни избори, в които народът да повярва.

Водещ: Политическият акт на годината – как го определяте?

Михаил Константинов: За България политическият акт на годината очевидно бяха президентските избори. И последвалата оставка на кабинета. Това са две свързани събития, макар че те не би трябвало да бъдат свързани, но се оказаха свързани. Това са двете български събития. А международни, вече казах – изборите в САЩ и напускането на Британия. Разбира се има и други важни събития, които ни засягат, защото стават близо до нашите граници. Това е превратът в Турция, който беше мисля в същия ден или на следващия ден след големия атентат в Ница. Атентатът беше на 14 юли, а превратът в Турция започна на 15-ти. Това беше опит за преврат, защото, знаем, той не успя, но важни са събитията, които настъпиха след него. В момента Турция изглежда много силно дестабилизирана. Турция участва първо в гражданска война с част от своето население. Кюрдите водят вече открита гражданска война. Те водят война с правителството. Турската армия много сериозно се намеси в Сирия и там участва в  сражения, дава жертви, които макар и не много, имат силно дестабилизиращ ефект в турското общество. Така че от една страна господин Ердоган изглежда, че е усилил своите позиции, а от друга страна той започва да стои на върха на една игла, което е, бих казал, опасна позиция. Много интересно е, че за първи път турски и руски войски участваха заедно в сражения от едната страна. Не знам дали ви направи впечатление, но руската авиация в момента подкрепя турските войски около Баб – това е сирийски град, където има концентрация на бойци от „Ислямска държава“. Така че само преди година тези две държави едва ли не бяха пред война, говоря за Турция и Русия, а днес техните армии се сражават заедно. Виждате колко бързо се променят нещата в световен мащаб.

Водещ: Динамично, много динамично е времето.

Михаил Константинов: Изключително динамично.

Водещ: Професор Константинов, на финала, винаги съм се изкушавала да Ви задам този въпрос и сега ще Ви попитам – ако трябва да изберете как изглежда поотделно през годината България и светът, какво ще материализирате Вашата визия – математическа формула или стереометрична фигура? Нали от Галилей, знаем че Земята е кръгла, но като че ли тя става все по-ръбеста?

Михаил Константинов: Само да Ви кажа, че това че Земята е кръгла е било известно още на древногръцките математици, които, един от тях 500 г. пр.н.е. не само осъзнава, че Земята е кръгла, но е изчислил земния радиус с точност. Така че по някой път, когато мислим, че сме открили всичко, трябва да знаем, че нашите прадеди също са били на много високо ниво и много добре развити. Това е известният математик и астроном Ератостен – грък, който открива това за кръглата Земя. А иначе, действително алгебрата и геометрията са двата основни стълба на математиката и техният синтез е дал тези прекрасни резултати, които виждаме в момента. Аз просто искам да пожелая малко повече спокойствие на българите, да намалим  малко това ниво на тревожност, което ни е обзело, да си гледаме работата и действително да мислим малко повече по собствените си постъпки. В частност нека нашият ден за размисъл да бъде преди изборите, а не след това.

Цоня Събчева