Проф. Михаил Константинов: Светът е на два или три урожая от масов глад, а великите сили се чудят как да се изтрепят помежду си

Проф. Михаил Константинов

Проф. Михаил Константинов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: САЩ дават 60 дни на Русия да изпълни ядрения договор за ракетите със среден обсег, който Вашингтон заплашва да напусне. Русия може да спаси договора, ако признае нарушенията и поднови изпълнението му. Това стана ясно след срещата на министрите на външните работи на страните членки на НАТО в Брюксел, които подкрепиха твърдението на Вашингтон, че Русия е нарушила договора от 1987-а година. Припомням, че на 20-ти октомври президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди, че страната му ще напусне договора, тъй като Русия го нарушава, а и много други държави, на първо място Китай, не участват в него. Реакцията на президента Путин не закъсня. Той обвини Америка в манипулация, защото според него още преди Вашингтон да обяви, че излиза от този договор, Конгресът на САЩ е отпуснал средства за научно-изследователски опитно-конструкторски разработки с цел създаване на ново поколение такива ракети. Президентът Путин обяви, че Русия е против разрушаването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег, но ще бъде принудена да отговори, ако САЩ го напуснат. Какво наблюдаваме: демонстрация на мускули, етап на глобален конфликт или предизвестие за голяма война? Въпросът е към проф. Михаил Константинов.

На какво сме свидетели?

Михаил Константинов: В крайна сметка сме свидетели преди всичко на това, че договорът, за който говорите – ограничаване на ракетите със среден и малък радиус на действие, всъщност е остарял. Минаха 30 години оттогава и чисто технологически се появиха средства, които заобикалят този договор. И това води до чувство за опасност у световните ядрени сили. Значи, САЩ мисли, че НАТО е заплашено, Русия също се чувства заплашена от цялата история. Трябва да кажем, че тези ракети засягат преди всичко Европа, защото това не са балистични ракети, а ракети с ограничен радиус. Въпреки всичко от крайните точки на Русия може да бъде ударена и територията на САЩ. Така че всички са заплашени. Въпросът е в момента да се намери разумна позиция и евентуално да се предоговорят клаузите на този договор. Между впрочем, Русия вижда заплаха срещу себе си и в разположените в близост до нейните граници средства за противоракетна отбрана. Защото противоракетната отбрана всъщност е на основата на ракети и тези средства за противоракетна отбрана могат лесно да се превърнат в нападателни средства. Така че в това съображение също има резон. Както винаги, има стремеж за надлъгване. Но аз мисля, че взаимното унищожение между двете суперсили все още е гарантирано и това ще ги предпази от опити за други действия, защото знаем, че и двете държави имат проблеми за решаване. И в САЩ има тежки вътрешни проблеми, а и президентът Путин се сблъсква с тежки икономически и социални проблеми у дома, така че това частично има и смисъл за вдигане на рейтингите на лидерите. Но това е опасна игра. И аз се надявам тази опасна игра да бъде спряна.

Водещ: В тази опасна игра, обаче, попаднаха събитията в Украйна. Може ли искрата да пламне оттам?

Михаил Константинов: Може. Украйна е една от горещите точки в момента и там естествено, че е възможно конфликтът да нарасне. Той все още е ограничен, но това, което се случи в Керченския пролив, също е показателно. Но там идват нещата от различното тълкуване на статута на този пролив. Русия в момента вече го счита за вътрешен руски пролив, както Турция счита за такъв пролив Босфора и Дарданелите, защото от едната страна е брегът на Крим, а Крим вече е анексиран и обявен за руска територия. Украйна, а и останалите държави в света, не признават тази анексия, тоест според тях единият бряг е украински. Съвсем различен е статутът на един морски пролив, когато и двата бряга принадлежат на една държава, и друг: когато единият бряг е на една държава, а другият бряг – на друга държава. Всъщност това е спорът за Крим и затова се разгоря този скандал. Защото, ако руснаците допуснат разглеждане на двете държави, все едно се отказват от Крим. Обратно, ако Украйна признае статут на вътрешен пролив – руски и украински, все едно че признава анексията на Крим. Така че там нещата няма скоро да се оправят. Още повече, през месец март в Украйна предстоят избори. Рейтингът на Порошенко е доста нисък и той ще се опитва да го вдигне, тъй като в момента Юлия Тимошенко значително води според различните проучвания, има шанс Порошенко да не се класира на това състезание. Той има също вътрешни проблеми, които  избиват навън. Така че виждате – проблеми в САЩ, проблеми в Русия, проблеми в Украйна, отскоро виждаме сериозни проблеми и във Франция. Вие споменахте ядрените държави, значи Русия, Щатите и Франция са ядрени държави. И това, което се случва във Франция, не е безопасно. Отстрани стои Китай, между другото. Китай, който е извън този договор, но той засяга и неговите  политики. Така че, когато се прави нов договор за ограничаване на този вид ракети, трябва вече задължително да бъде включен Китай. А защо не и Индия, и Пакистан? За тези години, през които действа договорът за ограничаване на ракетите със среден радиус на действие, Индия и Пакистан станаха ядрени държави, имат по около 100 активни ядрени бойни глави, които са монтирани върху носители. А там също, между другото, всеки момент може да започне конфликт заради реката Инд. Инд извира от Китай, минава през Индия и стига до Пакистан. В момента държавата Индия строи 40 големи хидротехнически съоръжения, които могат буквално да погълнат водите на Инд. А това за Пакистан означава смърт. За Пакистан е жизнено необходимо да ползва водите на Инд. И ако се стигне до това де факто обезводняване на Пакистан, считайте, че войната е започнала и там. Така че нещата по света не се развиват добре.

Водещ: Доколко е възможно НАТО и най-вече САЩ да изпратят военни кораби в Черно море?

Михаил Константинов: В Черно море те могат да изпратят, и в момента има военни кораби. Първо нека да спомена, че три натовски държави са на Черноморския бряг – това са Румъния, България и Турция. Като бройка корабите на Турция, натовските кораби, са повече от руските. Само че на някои от руските кораби има ядрено оръжие на борда, това ги отличава от турските. Така че натовски кораби там има. Ако обаче влязат, примерно, американски кораби или може би британски, те трябва да се подчиняват на Спогодбата от Монтрьо, тоест техният престой да бъде ограничен до 21 дни. Има обаче нещо друго важно – дали ще се стигне до опит на тези кораби да влязат в Азовско море. Защото тук вече се получава много тежък конфликт, може да не получат разрешение от Русия. Между впрочем, Азовско море е много плитко море, така че там ако някой влиза, това са общо взето кораби от тип катери. Така или иначе, ако натовски кораб се опита да влезе в Керченския пролив, това вече ще бъде почти като повод за война.

Водещ: Излизането на САЩ от Договора за ракетите със среден и малък обсег на действие не означава ли, че Европа и България се превръща в непосредствен участник в ядрен конфликт? Тоест ние вече няма да сме тилова сила – в смисъл случва се нещо, но то не е при нас. Ние ставаме участници.

Михаил Константинов: Точно това се случва, тъй като ние сме директно в обсега на тези ракети. Така че това е един от най-деликатните договори. Защото се счита, че Щатите са страна по договора, но не са пряко засегнати от тези ракети. Те обаче вече започват да се чувстват засегнати. Освен това има вече ракети с въздушно базиране, които не се обхващат от договора. Те са много опасни. Знаете ракетата „Кинжал“, която е специален убиец на самолетоносачи и т.н., която е ракета от този тип. Така че там нещата наистина са много неприятни и трябва силите да седнат на масата да преговарят. При една ядрена война не само няма да има печеливши, няма да има оцелели.

Водещ: Как ще се решат проблемите в геополитическия триъгълник: САЩ – Русия – Китай? Кой, до къде и с колко може да отстъпи?

Михаил Константинов: Там всъщност е заровено голямото куче. Засега превес имат САЩ, които са икономическа свръхсила и военна свръхсила. Китай  обаче много бързо наваксват положението в икономиката и даже в момента американската промишленост зависи от Китай много съществено. Освен това Китай много бързо нараства военната си мощ, включително в космоса, включително в технологиите, а пък руснаците са си традиционно силни военно и доста изостанали като промишленост, защото тяхната индустрия продължава да е вътрешно ориентирана, значи две трети от техния износ са ресурси. Но и там се наблюдават промени, започна да им идва акълът на руснаците. Не знам дали знаете, те се превърнаха в най-големият износител на храни. Защото храната в близките години ще стане една от най-важните суровини, във всеки случай по-ценна от газа и от нефта. А, освен това, знаете, очакват се тежки суши в цял свят. Светът е на два или три урожая от масов глад. Значи две или три години ако няма добър урожай на зърнени храни по света, ще настане глад в буквалния смисъл на думата. Като казвам глад, разбирам просто стоите и гладувате, защото основно хранителната промишленост лежи върху зърнопроизводството. Ако то падне или се редуцира 3-4 пъти, това означава буквално глад. Нещо, което сме забравили. Ние след Втората световна война, европейците, си решихме проблема с храната. Сега има опасност да се лишим от него. Така че това е нещо, което държавите по света трябва да променим. Това предизвикателство да го посрещнем. А те взели да мислят как да се изтрепат една друга, как да се въоръжават.

Водещ: България как ще бъде засегната от тази нова чума – глада?

Михаил Константинов: Не искам да съм лош пророк, но реколтата догодина може би няма да е такава, каквато си мислим всички. Снегът дойде много късно, няма дълбок сняг в Добруджа все още, има опасност част от посевите да измръзнат. Знаете, че това е народната поговорка – дебел сняг, дебел комат. Има опасност България, която има много добро зърнопроизводство в момента, да понесе щети тази година. И това ако се случи едновременно на големите зърнопроизводители – Украйна, Канада, САЩ, Русия, това са държавите, които хранят света всъщност, и ако там се случи това нещо, става опасно. Дай Боже да не става, но климатичните промени са нещо, което не зависи чак толкова много от хората.

Водещ: България може ли да реагира по някакъв начин?

Михаил Константинов: Може. Аз например винаги съм казвал, че трябва да се помисли първо за подмяна на зърното в нашия държавен резерв. Значи Българският държавен резерв е с най-различни  количества от пшеница, царевица и т.н., трябва тези количества да бъдат подменени и да бъдат увеличени. Държавата трябва да се бръкне в джоба и да плати на зърнопроизводителите, за да актуализира запасите. И то не само да ги актуализира, да ги увеличи. Ако трябва да се мисли за построяването на нови силози, нови места за съхранение на зърното, защото буквално след една година можем да бъдем изправени пред много тежка зърнена криза. Така че ето нещо, за което държавата може да започне от този момент нататък да се грижи – подмяна, актуализация на зърнените запаси на страната. Това е от изключителна важност.

Цоня Събчева