Проф. Михаил Константинов: След като приключат изборите, управляващи и опозиция трябва да седнат заедно и да решат проблемите, пред които е поставена България

Проф. Михаил Константинов, председател на борда на директорите на „Информационно обслужване“, в интервю за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Завършва последният ден за регистрацията на партиите и коалициите за участие в предсрочните парламентарни избори. Предизборната картина, която се очертава за страната ни, ще коментираме с проф. Михаил Константинов, председател на борда на директорите на „Информационно обслужване“. Добър вечер, господин Константинов.

Михаил Константинов: Добър вечер.

Водещ: От публичната информация дотук какви избори ни очакват?

Михаил Константинов: Очаква се около 20 партии да подадат документи. Това още не е регистрация. Регистрация ще има, когато ЦИК провери техните документи и когато ГРАО удостовери валидността на подписите. Така че много е възможно някои от формациите, които са подали документи до момента, да отпаднат впоследствие. Искам да припомня, че през 2009 година например само 16 партии и коалиции участваха в изборите, а в парламента влязоха 5. Рекорд беше поставен през 2013 година с цели 45 партии и коалиции, които участваха, но пък влязоха само 4. Изобщо виждат се такива парадокси. На последните избори бяха 25 кандидатите, 8 влязоха. Така че това са числата, които можем да очакваме – около тях някъде да гравитират нещата. Аз лично очаквам 5 до 6 формации да влязат в новия парламент.

Водещ: Кои са те?

Михаил Константинов: Мисля, че не е коректно да ги изброявам, защото фирмата, която представлявам, скоро ще обработва резултатите и не искам да изглежда като намеса. Но знаете, двете големи са ясни, и още 3-4.

Водещ: Каква предизборна кампания ни очаква, проф. Константинов, съдейки по първите знаци? Тя вече започна реално.

Михаил Константинов: Въпреки че пак, както ги наричам аз, двете големи политически сили доста се объркаха напоследък и си прехвърлиха някакви обвинения, все още мисля, че тонът е коректен. Това е неизбежно в предизборна кампания, така се нахъсват електоратите и това е част от политическата игра. Но, между другото, аз мисля, че след като приключат тези избори трябва наистина всички да седнат заедно на масата и да решат какво ще правят – и управляващи, и опозиция, защото проблемите, пред които е поставена България, не могат да бъдат решени само със силите на един от двата политически центъра, да ги нарека условно ляв и десен. Трябва абсолютно всички да вземат участие в това, което трябва да бъде спешно направено. Пред страната има много тежки предизвикателства и няма време за политически дребнави боричкания.

Водещ: Това означава ли, че ще се върви към широка коалиция или партиите ще превъзмогнат своето лично его и ще започнат да работят заедно?

Михаил Константинов: Сега, дали ще бъде широка коалиция по германски и австрийски модел и даже чешки, дали ще бъде някакъв друг вид сътрудничество, но тези, които поемат кормилото на държавата след два месеца и нещо, трябва да управляват, пак повтарям, заедно със силите на всички български политици, български партии, български организации. Много тежки неща ни чакат.

Водещ: Говорите, проф. Константинов, за нова политическа култура. Кои са тези тежки неща, които я предопределят?

Михаил Константинов: Първо, в не толкова далечната Украйна в момента се води пълномащабна гражданска война с участието и на външни сили. Това, което се случва в Близкия Изток също е една много тежка война с потенциално много голям мигрантски натиск по нашите граници. Охраната на българските граници за съжаление не е в достатъчно добро състояние. Виждате, че продължава не само натиск, а продължават и пробивите на нашите граници. Просто нещата са наистина много сериозни. В момента Русия е заповядала пълна мобилизация на военнокосмическите сили, което знаете какво означава – пълна мобилизация, макар не на цялата армия, но на най-боеспособната й част. Положението е доста опасно.

Водещ: Да не изключваме и това, което се случва на Балканите.

Михаил Константинов: На Балканите поначало нещата никога не са стояли много стабилно. Даже това, за съжаление старо клише, което са ни лепнали, още е в сила – че Балканите са барутен погреб. Бяхме отвикнали от това, че е възможно да се случва, но отново виждате и напрежението в Косово, Сърбия е една държава с особено положение – много близки връзки с Русия има, същевременно тя иска да си засили контактите на запад. Така че и там, това е една гранична държава, с която трябва да сме много внимателни и да поддържаме добри отношения. Изобщо трябва да поддържаме с всичките си съседи тези въпросни добри отношения, но твърдо да отстояваме националния си интерес. Никакви такива общи лигави принципи, които само замъгляват истинските задачи, които са пред нас. Да, няма нищо лошо, разбира се, във въпросните общи принципи, но те в никакъв случай не трябва да означава, че ние трябва да си оставим магарето в калта. Всяка държава и на Балканите, и в Европа, и по света, трябва да отстоява националния си интерес, естествено в сътрудничество с други държави. Това беше казано категорично от новата американска администрация, която има намерение грубо, бих казал, да преследва американския интерес. Това е разбираемо. Невинаги преследването на личния интерес значи нарушаване на чуждия интерес, но личният интерес, българският интерес трябва да бъде основен в политиката на България в близките месеци и години.

Водещ: Как формулирате този български интерес, тъй като той има различни формулировки?

Михаил Константинов: Разбира се. Ние все още нямаме национална концепция или поне няма приета национална концепция, което е един огромен минус за българската държава. Има такива предложения за национална концепция, но те не са общоприети. Ето, например новият български парламент би могъл едно от нещата, които да свърши – да приеме такава дългосрочна национална концепция. В нея би трябвало, разбира се, да влиза на първо място демографският проблем, то за това нещо се говори вече десетки години, но нищо не се прави. Няма никакъв смисъл да говорим за разни хубави неща, ако България изчезне. Така че демографският проблем, защитата на българските граждани и на българската държавност, подкрепа на всички българи по света и разбира се, тясно сътрудничество с нашите съюзници от Европейския съюз и от НАТО. Което не значи, че задачите на НАТО не трябва да се преформулират. Една от основните задачи на НАТО трябва да бъде защитата на Европа. То и сега е написана частично така, но НАТО…

Водещ: Член 5-ти.

Михаил Константинов: Да, член 5-ти. То е трансатлантическа организация, тук влизат САЩ и Канада, но излиза, че някак си самата Европа остава малко извън скобите, извън основната цел. А нищо по-важно няма за европейските държави, освен в момента тяхната сигурност. Сигурността на Европа е заплашена.

Водещ: Върви се към разработване на общоевропейска политика за сигурност. Твърде възможно е да се стигне и до обща армия.

Михаил Константинов: Точно така. Това е следващата стъпка и това е естествено. Виждате, че Америка се връща обратно в себе си. Не казвам, че ще бъде пълна изолация това, което предстои, но в много по-голяма степен САЩ ще се изолират, защото те имат и грандиозни вътрешни проблеми, които да решават. Просто, САЩ нямат сила в момента да управляват целия свят и да се справят със собствените си проблеми. Ние трябва да си решим собствените си проблеми. Разбира се, с помощта на нашите американски приятели, но не са длъжни те да ни пазят, както досега. Ние трябва да си поемам и разходите и военните усилия. Между впрочем, преминаването към чисто професионална армия, което само по себе си навремето беше добро и правилно, при отсъствие у населението на всякакви навици за самоотбрана, може да бъде много опасно. За мен идеалният модел в този смисъл е една държава като Швейцария, която поддържа една много хубава бойна готовност на много голяма част от своето население. Ако ни нападнат масирано, няма кой да ни спаси, освен ние самите. Какво ще направя аз, като НАТО, включително с ядрените си оръжия в този момент, ако примерно, ние бъдем подложени на 100-хилядна атака от 100 хиляди мигранти? Какво правим, ако те прегазят границата? Питайте някой от българските ръководители какво ще направят те, ако в момента тръгне такава масова вълна? Ясно е какво ще прави – тя ще прегазва всичко по пътя си. Какво правим? НАТО има ли сили да спре такава вълна? В момента няма. Силите за възпиране, които имат НАТО визират някоя чужда армия. Тук не говорим за армия, говорим за масирана атака по границите на Европа. В момента европейските граници се пазят изключително зле. Защо според вас имаше Брекзит? Британия напусна Европейския съюз основно поради това, че Европейският съюз не може да осигури сигурността на Британия. И тя реши сама да си пази границите и държавата.

Водещ: Проф. Константинов, да се върнем пак към изборите. Ние говорим за мобилизиране, за подготовка на населението, но за да стигнем до тази мобилизация и до тази подготовка, ние трябва да си стабилизираме държавата. Какъв процент българи смятате, ще гласуват на изборите?

Михаил Константинов: В момента се очертава засилен интерес към изборите. Ще припомня, че досега гласуваха около 3.5-3.6 млн. души на парламентарни избори. Визирам последните три избора 2009, 2013-2014 година. Сега могат да бъдат и повече – някъде към 3.8 млн., ако гласуват би било много добре, вече показва един повишен интерес. Освен това да не забравяме, че всяка година държавата ни намалява с около 40-50 хил. души, и то именно хора, които са на възраст да гласуват. Така че ние губим избиратели, всъщност. Мисля, че последната година има известна стабилизация, защото доста хора получиха българско гражданство, тоест, има външна позитивна имиграция не само на хора, които напускат страната, но и на хора, които идват в страната и съответно получават статут на български граждани. Но това няма да стане с по този външен начин. Българите трябва да раждат просто повече деца. И тези деца трябва по възможност от такива социални групи, където образованието е ценност. За съжаление в България има много хора, при които това нещо не се цени. Аз няма да говоря, че това са само цигани или някакви етнически малцинства. Много бедни българи също не ценят образованието и не се грижат за образованието на своите деца. Трябва да се стимулира раждаемостта на тези групи хора, които ценят образованието. Необразованият човек няма място в бъдещия свят или по-скоро има маргинално място, което го прави нещастен и вреден за обществото. Българите трябва да се върнат към добрите традиции на българското образование.

Водещ: Проф. Константинов, и да погледнем към политиката в момента в страната. Министерският съвет днес назначи 14 нови областни управители, освобождавайки досегашните. Би могло да се вземе като нормална практика – все пак смяна на властта. Но нормално ли е наистина?

Михаил Константинов: Да, виждали сме го и друг път това нещо. това, както знаете, е петият служебен кабинет. Служебните кабинети преди него също са сменяли областни управители, шефове на държавни агенции, които имат пак нещо като министерства. Това е изцяло в прерогативите на министър-председателя и на Министерския съвет. Не виждам никаква драма в това нещо. Но аз лично бих бил по-щастлив, ако се каже така – сменяме този и този човек, защото примерно той не е свършил това и това. И обратно – назначаваме този и този, защото той е много добър професионалист и ще направи еди какво си. А ако само сменяме хора, оставаме с чувството, че някакви неясни мотиви има в това нещо. Когато махате хора, самите те заслужават малко по-достойно отношение.

Водещ: Не само, че механична е смяната, но нещо има още един елемент, който губи притеснение – една сериозна част от областните управители са с кариера в БСП. Нали нямаше социалистическата партия да стои с този кабинет? Нямаше ли да е по-честно, както поставиха днес въпроса от ГЕРБ, да си застане пред правителството служебно, да каже: Да, това е кабинет, за който ние отговаряме, ние даваме кадрите, помагаме, подкрепяме президента?

Михаил Константинов: Вижте, този кабинет, независимо от това кой фактически го подкрепя, какви влияние политически има и т.н., по Конституция това е кабинет на президента, в случая на президента Радев. Няма друг, който да отговаря за този кабинет – той отговаря. Така че успехите и неуспехите на този кабинет ще бъдат свързани с името на президента. Той е този, който евентуално трябва да дава обяснения. Ако почнат сега политическите партии те да обясняват какво се кадрували или не са – нещо не ми се връзва. Президентът е големият отговарящ за този кабинет, и естествено, ролята на премиера, който вече от персонално качество така да се каже, подписва тези заповеди за назначение и съответно за освобождаване. Но това, което наблюдаваме, е едно действително не много принципно действие, което не говоря за сегашния кабинет само, но примерно, има хора, които щом дойде едната власт, биват назначавани. Следващите ги махат – назначават, махат, назначават, махат, а всъщност става въпрос за професионалист. Това някак си е обидно за българския професионалист да зависи неговото назначаване от това кой е на власт.

Водещ: То е обидно и за двете страни.

Михаил Константинов: Това се прави и от двете страни, няма какво да се лъжем. Крайно време е добрите професионалисти да си останат по местата. В Англия, когато се смени едно правителство, даже самите кабинети, това, на което му викаме ние „политически кабинети“, даже и те остават, не се променят. Сменят се министрите. Обикновено заместниците остават, да не говорим за секретарите на министерства. Така се постига стабилност. А не като дойда тук, измита абсолютно всичко, след което тази процедура се повтаря и се смята за естествена. Така не се създава стабилност в държавната администрация. Трябва да се задържат кадрите, които вършат работа, а не да се лашкат насам-натам.

Цоня СЪБЧЕВА