Проф. Михаил Константинов: ЦИК ще поиска от административните съдилища разрешения за отваряне на чувалите с бюлетините

Проф. Михаил Константинов, председател на Борда на директорите на “Информационно обслужване“, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: За откроените при президента Румен Радев, проблеми в изборният процес продължаваме разговора с проф. Михаил Константинов председател на Борда на директорите на “Информационно обслужване“. Проф. Константинов, участвахте в инициираната от държавният глава, среща. Имат ли решение проблемите в изборните процеси? И полезна ли беше за целта тази среща?

Михаил Константинов: Има един такъв афоризъм, че всеки проблем има решение, ако няма решение значи не е бил проблем. Така че, проблемите имат решение. Срещата беше полезна. Смятам, че всяка среща, на която се споделят мнения и се правят предложения, е полезна. Два са основните въпроси, които се откроиха на тази среща, и които са си традиционни за нашите местни избори – първият проблем е огромният брой недействителни гласове и второ, контролираният вот. Между другото по въпроса с недействителните гласове в последният месец се изговориха изключително много глупости, включително от видни политици, казаха се неверни числа и за това е добре да припомним числата. Ще говоря главно в проценти, защото при различни избори участват различен брой избиратели, така че, това, което е сравнимо, са процентите – средно процентът на недействителният вот на последните избори беше 8,5%, като при кметовете беше между 4 и 5%, което е горе-долу приемливо, но изключително висок беше този процент за общински съветници – 15%. За съжаление, и на миналите избори, през 2015 г., беше също много висок – 14%, и отново, и тогава за кметове беше 4-5%, а за съветници 14-15%. Ясно е, че имаме системен проблем. Скокът в недействителните гласове съвпадна с въвеждането на преференциите и за това една от хипотезите е, че те нещо са повлияли на част от хората и са направили гласът им недействителен. За съжаление,  няма друг начин да разберем какво се е случило, освен да отворим чувалите с бюлетини на секции, в които има много висок процент недействителни гласове.

Водещ: Ще се отворят ли тези чували с бюлетини, за да се направи реален анализ на проблемите?

Михаил Константинов: Има съгласие, че това трябва да се направи. ЦИК ще поиска от административните съдилища  по места да дадат разрешение за отваряне на чувалите. Това обаче ще стане след като приключат всички обжалвания, както знаете в момента текат няколко процеса за оспорване на изборният резултат, включително и за Столична община. На мен ми е много интересно, как ще завършат тези процеси, защото съдебните решения стават, в някакъв смисъл, част от законодателството в изборният процес. Въпреки, че ние не сме прецедентно право, но общо-взето зачитаме решенията на съдилищата и ги отчитаме в  практиката. Така че, след като се направи анализът ще видим какво е станало. И така ще припомня числата – 15% недействителни гласове за съветници и около 4% за кметове. Друг въпрос, който стои традиционно, това е контролираният вот – корпоративен, етнически, купен вот и т.н. Тук оценките са различни, но се счита, че от 100 до 200 хил. от гласовете се подават по такива причини. Сега, на много места е трудно да различим купеният от корпоративния, просто, защото в някои малки населени места хората гласуват съвсем съзнателно за някаква политическа сила, защото си мислят, че това ще запази техните работни места, те даже не взимат и пари за това нещо. Така че, подобно електорално поведение не е незаконно, друг е въпросът, дали трябва да го стимулираме, но то не може да бъде избегнато. Така че, и в тази посока може да се мисли. И естествено, стои традиционно проблемът с обучението на комисиите, положението е по-добро в сравнение с минали избори, но все още има какво да се желае. Аз лично съм от хората, които смятат, че изборите протекоха много добре. Има много по-малко оспорвания, много по-малко жалби, сега, разбира се, всички, които загубиха изборите, реват до Бога, че са ги излъгали, че били нечестни изборите – това не е вярно. Проблеми има, но те са даже по-малко, отколкото бяха през 2015 г.

Водещ: Проф. Константинов, как може да се минимизира процента на корпоративния вот, или на клиенталисткия, или на купения – както и да го погледнем?

Михаил Константинов: Много ми е трудно да отговоря, защото той просто не представлява купуване или продаване на гласове, той директно не е незаконен. Примерно, идва шефът на предприятието и ти казва: „ако не спечели моята партия, аз ще трябва да затворя предприятието“. Толкоз. И си отива. Хората много добре знаят, какво значи това. Сега, дали той наистина ще затвори предприятието или само казва така, аз не знам, но корпоративния вот за съжаление не е престъпление , то е просто средство за манипулация. Между другото нека да не се самобичуваме толкова, изборните манипулации не са българско изобретение, те са измислени веднага след Втората световна война в Италия и в редица други Западни държави. Там е имало чудовищна манипулация, самият, известният президент Кенеди, любимецът на всички американци, за съжаление застрелян, е бил избран с огромен брой натиск, бой, убийства, фалшификации и т.н. това е, самите  американски автори го пишат. Така че, виждате, че и велики демокрации като американската страдат от този порок. Има проблем, но той не е само български и трябва да бъде решаван по разумен начин.

Водещ: Проф. Константинов, а да има ли екзитполове в деня на изборите? И да се огласяват ли междинните резултати на социологическите агенции от медиите?

Михаил Константинов: Има точно две становища по въпроса – единият отговор е „да“, другият – „не“. Аз лично смятам, че трябва да има, защото първо ние не можем да ги спрем, а самите агенции съобщават своите прогнози по някакъв изкилиферчен начин под една или друга форма и даже нарочно нарушават закона, освен това публикуват ги във Фейсбук, както знаете Фейсбук не е медия, социалните мрежи са изключени от медиите. В този смисъл по-добре да го има явно и да не се правим на луди.

Водещ: А могат ли част от проблемите да се решат, ако се въведат и по-тежки наказания?

Михаил Константинов: Съдебната практика доказва, че не тежестта на наказанието, а неговата неотменимост е тази, която има превантивен ефект. Трябва да знаят всички, които нарушават закона, че ще бъдат наказани. За съжаление, точно това у нас не се случва – много хора не са хванати, нарушават си спокойно закона, други, които ги хващаме, ги осъждаме на минимални присъди, така че само по себе си не ожесточаването на наказанието решава въпроса. Разбира се, може да се мисли в тази посока, но всеки юрист ще ви каже, че самата неизбежност на присъдата е тази, която има превантивен характер.

Цоня Събчева