Проф. Михаил Неделчев: Аз реконструирам липсващите неща в българската литературна история така, както тя шаблонно е подредена

Проф. Михаил Неделчев в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

 

Водещ: Как работи литературната история? Едноименен тритомник предстои да излезе от печат. Защо е необходим? Следва срещата с неговия автор проф. Михаил Неделчев, чийто основни научни интереси са в тази област и според негови думи е огромната му слабост и обич. Проф. Неделчев, как се създава литературната история, за да проследим и процеса на нейната работа?

Михаил Неделчев: Литературната история се създава, когато се пишат текстове върху литературната история и когато се осмислят ходовете на литературния процес, когато се наблюдава сблъсъкът на течения, стилове, насоки. Когато се вижда как две произведения застават едно срещу друго в челен сблъсък и така нататък. Тоест страшно много са феномените на литературната история. Аз вече съм написал няколко книги, които се занимават с тази тематика. Но най-вече моята книга „Литературно-историческата реконструкция“, която излезе преди няколко години в издателство „Просвета“. Сега предстои в изданието на Нов български университет да излезе този тритомник, който се чудех първоначално по какъв начин да представя. Той включва текстовете, които съм написал през последните 10-12 години, те са извънредно много. Оказа се, че на по-стари години аз пиша доста и сравнително бързо. И се оказа, че това са някъде действително 3 тома по 500 страници, които обхващат цялата българска литература и не само българска литература,  а обхващат и явления, които са явления на българската литература в някакви взаимоотношения с чужди култури, литератури и така нататък.

Водещ: В края на август излиза първият том. Какво включва?

Михаил Неделчев: Първият том се казва „Литературно-исторически обзорни сюжети“. Тоест това са текстовете, които по някакъв начин свързват чрез някакви теми, чрез движение на теми, чрез стилове и насоки свързват явления, които са от различни периоди. Изключвам много нещо. Първо към всеки том аз имам теоретически въведения. Специално към този том, към първия том въведението се казва „Създаването на литературно-историческия сюжет“. Това е термин, който аз въведох преди много години с моята втора книга „Социални стилове и критически сюжети“ и всички тези 30 и няколко, вече 40 години аз разработвам тази проблематика. В този първи том влизат няколко текста, които са посветени на различни години на литературата. Под години на литературата разбирам, това всъщност е общ проект на Департамент “Нова българистика“ на НБУ, под години на литературата разбирам години, в които има особено съсредоточаване на важни книги, на явления, на разни сблъсъци и така нататък. Също така включвам новонаписан текст, той всъщност все още не е печатан никъде, който се казва „Геопоетика на общобългарските предели в творчеството на поетите от македонските краища“: Константин Миладинов, Григор Парличев и Райко Жинзифов. И след това има текст, който е посветен на култа към парите и на отрицанието на този култ в българската литература как всичко това се случва. Дом и бездомност в българската женска поезия от Екатерина Ненчева до Екатерина Йосифова. След това за годината 1910 година предлагам текст, който се занимава с Димитър Добрович и зададените от него типологии за пребиваващите в няколко култури български художници. Има и апология на крайморските хора и на морето. Има и епика на пътуването до Петербург в българската политическа култура. Вазовите и Величковите Бълагрии и чужбини, оттеглянията на Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, д-р Кръстев. След това в годината 1925 – годината на затрупаните в катедралата генерали и така нататък, Странджанският магически реализъм за липсващи или съществуващи школи в българската литература от експресионизма до сюрреализма, преломите, пропаданията, прекъснатостта в историята на българската литература. Идилиите и драмите на добруджанското чифликчийско живеене според Йовков, Яворов и Ивайло Петров. След това има текстове за българския поетически авангард, за неговото учестено, интензивно битие, за българските смисли на понятието авангард, за  поетическите изрази на българската европейска идентичност. Това е моят предговор към една антология, която съставих миналата година. Как се конструира образът на 9 септември ‘44 година, след това ‘46 година, годината на комунистическия прелом в литературата. Присвояването на мисията на поета. Това е за априлското поколение. Меката власт на моралните авторитети в късната социалистическа епоха. След това е тихата лирика срещу идеологизираното гръмогласие, различни гласове, различни аудитории. Към всеки том има бележки и в края на всеки том стои съдържанието на другите два тома, за да могат читателите, когато вземат и конкретния том в ръка, да могат да знаят какво съществува в другите томове и да правят връзките между тези три тома, защото те действително са концептуално подредени.

Водещ: На какъв принцип са подредени текстовете?

Михаил Неделчев: Общо взето хронологически. Вторият том е посветен на по-конкретни литературни персони. Той се казва „Литературно-исторически персоналистически сюжети“ и има за много също така няколко десетки автори. Най-разнородни текстове, включително и за най-нови писатели и поети, като се достигне примерно до Емилия Дворянова, нейната романистика, социалната скръб на Иван Методиев, битието на  поетическите книги на Веселин Съриев, женските портрети на Георги Рубчев, до Мирела Иванова и Пламен Дойнов. А третият том е така да се каже по-теоретическият том, той е всъщност осмислящият целия тритомник. Той се казва „Сюжети на литературно-историческото утвърждаване“, като литературно-историческото утвърждаване също е термин, който аз много последователно въвеждам. В първия дял – това да индивидуалните писателски осъществявания от различен тип, начинът, по който се утвърждават писателите – дали те съзнателно, дали работят школи, критици за тях и прочие. А вторият дял съдържа няколко критически стратегии или как критиците работят за литературната история. Това са текстове за д-р Кръстев, Боян Пенев, Иван Радославов, Иван Мешеков, Владимир Василев, Георги Цанев, Иван Богданов. За критиците импресионисти. За Никола Георгиев – нашият учител, големият български теоретик, за българската литературна история след 89 година. И последният дял на този трети том съдържа мои текстове от архива, тоест отпреди 86-87 година, които са останали невключвани в книги. И като заключение един разговор с мен върху литературната история на пловдивския литературовед Димитър Кръстев. Ето това е тритомникът, който действително мисля, че представлява една завършена цялост.

Водещ: Професор Неделчев, можем ли да го наречем калейдоскоп на това, което е произвела българската литературна мисъл?

Михаил Неделчев: Не бих казал, че е

калейдоскоп, защото калейдоскопът – това са стъкълца, които като ги раздвижиш, създават странни картини. Аз се надявам, че не е калейдоскоп, защото калейдоскопът е хаотичен.

Водещ: А вашият тритомник е подреден, структуриран?

Михаил Неделчев: Мисля, че тук съществува много промислена концепция за българската литература. Аз тук веднага искам да кажа, че това не е история на българската литература. Това са различни истории на българската литература.

Водещ: Може би прочит на историята на българската литература?

Михаил Неделчев: Не, това са литературно-исторически разкази. Аз просто смятам, че литературната история такава, каквато се представя най-често в големите и завършени литературни истории е нещо шаблонно, нещо, което възпроизвежда един общ разказ, един разказ, който е постигнат някак си интуитивно в хода на развитието на българска литература и който пропуска много сюжети. А аз напротив – набавям сюжети. Тоест това, с което аз се занимавам, е първо – литературно-исторически реконструктизвизъм, аз реконструирам липсващите неща в българската литературна история така, както тя шаблонно е подредена. И освен това се занимавам с нещо друго. Занимавам се с едно литературознание, което е въвлечено литературознание. Тоест литературознание, което е въвлечено в литературния процес. Моята литературна история не е външна спрямо литературния процес, спрямо литературната художествена практика. Той непрекъснато я мисли и я преобразува тази художествена практика.

Водещ: Колко Българии се оглеждат в българската литература?

Михаил Неделчев: Много Българии. България ту е консолидирана, ту е съчетана в едно, ту е разцепена, противопоставена. Примерно 20-те-30-те години да кажем имаме няколко българии. Имаме разцепени Българии. Някъде към края на 30-те години отново имаме консолидиране и разбиране. В момента ние също имаме разцепени Българии, няколко Българии имаме. И това е процес. Не е добре, разбира се. Днес примерно, ако говорим за литературата, най-малко имаме две литератури, които взаимно не се четат и не се понасят. Най-малко две.

Водещ: Кои са те?

Михаил Неделчев: Едната е литературата, която да кажем четем по страниците на „Литературен вестник“, на „ВестникЪ“, на списание „Култура“, портал „Култура“ и прочие. А другата е около и свързана със Сдружението на български писатели. Но Сдружението на българските писатели не е някаква рота от писатели. То е една хлабава писателска общност, която никой не може да каже дали някои са я напуснали вече, принадлежат ли към нея и така нататък. Но някак си ние знаем, че това е тази литература, която е модерната литература, съвременната литература, новаторската литература. Докато другата литература е около Съюза на българските писатели. Тя е вгледана в миналото, тя е ретро утопична, тя е със соцносталгии преизпълнена, тя е вгледана във великия Съветски съюз, който не съществува. Тоест тя мисли руското, тя е русофилска.

Водещ: Тя мисли руското през съветското, може би?

Михаил Неделчев: Русофилска е по един идиотски начин, защото да, както казвате, мисли руското през  съветското. Тя сякаш не знае, че Съветският съюз не съществува и самата Русия вече е много различна.

Водещ: Взаимоизключващи се са темите между двете литератури днес. Вие за това ли ги наричате разцепени?

Михаил Неделчев: Да. Например веднага ви давам  пример. Един човек, който принадлежеше, той напусна, към Съюза на българските писатели, казва се Станислав Нахум, написа една книга „Бягство от Крим“, където единият от разказите разказва за едно момиче, което е било принудено да избяга от Крим след агресия, след нашествието, след насилственото присъединяване на Крим към Русия, анексията на Крим. И на представянето на тази книги е присъствал украинският посланик, присъствали са включително висши членове на ръководството на Съюза на българските писатели. Всичко е минало мирно и тихо. След което обаче Съюзът на писателите излиза с едни протестни декларации, че този посланик се е намесил във вътрешните дела на България. Писаха до външно министерство. Тоест направиха един дипломатически скандал. Разбира се, посланикът, който е прекрасен човек, прекрасен българист, много добре познава българската литература и нрави, той им отговори по съответен начин. Но въпросът е, че тези хора действат, сякаш не принадлежат към съвременна България. Съвременна България е член на НАТО и ЕС, съвременна България е осъдила тази анексия, това нарушаване на всички международни договори, това нарушаване на границата, накърнимостта на границите. Съвременна България е това. Тоест те се държат така, сякаш българската държава, сякаш българското правителство, сякаш българският парламент и прочие не са приели някакви неща, свързани именно с тази проблематика. Те се държат така, сякаш живеят някъде другаде, в някаква България, която не съществува.

Водещ: Огледало на разцепена България ли е нейната разцепена литература?

Михаил Неделчев: Да. Така е. Огледало е, разбира се, защото както знаем ние, в България имаме хора, които продължават, примерно тогава, когато ходят на митингите на Бузлуджа на БСП, на БКП продължават да носят някакви фланелки, на които пише СССР – сърп и чук. Хайде, това както и да е, но носят фланелки с образа на този архипрестъпник Сталин, което вече е непоносимо и нетърпимо.

Цоня Събчева