Проф. Михаил Неделчев: Когато браним нашата национална идентичност, не се противопоставяме на Европа

Проф. Михаил Неделчев в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Каква е връзката между Пражката пролет в Чехословакия от 1968 година, предхожданото от продължителни всенародни протести принуждаване на БСП да върне мандата през 1997 година у нас и делото на родения на 4 февруари в Кукуш Гоце Делчев? Наш гост е проф. Михаил Неделчев. Проф. Неделчев, формално изброените събития, историческите времена и участниците в тях са различни. Виждате ли обединяващо звено?

Михаил Неделчев: Естествено, темата е свободата, защото Гоце Делчев е вторият, големият апостол на българската свобода след Васил Левски, защото Пражката пролет също беше, аз съм свидетел, тъй като бях в Прага тогава, беше стремеж към свобода,  един опит унищожен, заглушен, един опит всъщност да се демократизира, да се освободи от оковите т.нар. лагер социалистически. А пък, разбира се, ако направим връзка и с годината, когато всъщност БСП беше принудена да върне мандата, това беше също спонтанен акт на една голяма част от българското гражданство, най-вече на столичани, но разбира се и на присъединили се от цялата страна хора, да предотвратят пропадането в пропастта, което беше се случило в предишните години.

Водещ: Съдбата на Гоце Делчев, нейният край е нерадостен, на 31 година той е убит след предателство. Пражката пролет с мечтите си е прегазена от танковете през август 1968 година. През 1997 година връщането на мандата от БСП довежда до еуфория и очаквания, които не се осъществяват докрай, независимо че България стъпва на нов път в развитието си. Има ли трагизъм в борбата и стремежа за свобода?

Михаил Неделчев: О, разбира се, има трагизъм. Но това не означава, че би трябвало да се обезверяваме от този трагизъм. Този трагизъм е светъл, висок трагизъм. Това не е трагизъм на безпросветния мрак. Това е трагизъм, който по някакъв начин, включително гибелта на Гоце Делчев, е трагизъм, който мен винаги ме преизпълва с усещане за това, че всички ние, българите, сме длъжни да браним тази свобода, която днес имаме. Аз миналата година бях на Баница и се поклонихме пред този олтар, където са били укрити костите на Гоце Делчев. Ние снимахме тогава епизод с това как Яворов на връщане от прочутото си овладяване на Кавала, превземането на Кавала с още трима войводи и един малък брой четници, на връщане всъщност прави ритуално тържество, като измиват костите на Гоце Делчев. Това е нещо, в което аз винаги се вживявам и всеки от нас би трябвало да се вживява и да помни. Това са събития, това са съдби, които ни свързват, които ни правят българи.

Водещ: Какви са изводите от тези събития? До каква поука на историята водят?

Михаил Неделчев: Поуката е, че трябва отново и отново да защитаваме свободата. Свободата не е нещо веднъж завинаги придобито. Свободата може много скоро, било от популизъм, било от някакъв друг абсурд, било от някакво вражо не дай си Боже, това все пак остана в миналото, нападение, свободата може да бъде погубена. Така че свободата всъщност е нещо, което всеки от нас трябва да защитава непрекъснато. Това според мен е основната поука.

Водещ: Тези събития как се съотнасят към случващото се в България днес?

Михаил Неделчев: Те ни предупреждават. Наскоро много представителна група европейски интелектуалци предупредиха за опасността Европа такава, каквато е сега, а именно свободна, обединена Европа, да бъде пометена от вълна от популизъм. И ето, това е всъщност, което е заплаха и за България. Разбира се, аз веднага искам тук да отбележа, че не съм съгласен с иронията в едно изречение на този документ, на този манифест на тези, които бранят Европа, където те иронизират националната душа. Те са го сложили в кавички, защото са имали предвид начина, по който популистите употребяват подобни изрази. Аз обаче оставам твърд привърженик на Европа на нациите, Европа на националните държави и смятам, че двете идентичности не си противоречат, не се бият една с друга. Ние трябва някак си действително, ние, източноевропейците, би трябвало да убедим и нашите приятели от Западна Европа, че когато браним нашата национална идентичност, не се противопоставяме на Европа. Това не означава, че ние сме срещу Европа. Просто това са различни равнища на идентичността, която всеки от нас има. И мисля, че включително и днес, когато се чуват или крайни становища, че Европа, стига с тези  отечества, или обратно – отечествата, стига с тази Европа. Ние трябва да браним и Европа, и отечествата, и в едната, и в другата посока.

Водещ: Може би трябва да обясним, това е ролята на българските интелектуалци, да се чуе и техният глас, че сърцето на Европа не може да бие без душата на народите й.

Михаил Неделчев: Да, абсолютно съм убеден, че е така. Нещо повече, всеки от нас, когато е пътувал из Европа, знае, колко прекрасни места има, ето да кажем веднага ще дам пример с полуостров Бретан. Ами полуостров Бретан така ревниво пази своята идентичност, която е наследница на келтската идентичност, брани своя специфичен език, обичаи, инструменти, пеене, носии, шапки и т.н. И такива места из Европа има страшно много. Тоест Европа не е нещо унифицирано. Знаем, че почти във всеки град в Западна Европа има традициите, които са вековни, на карнавали, на какво ли не, начинът, по който се почитат местните светци и т.н. Ние това трябва да го браним, и не само в Източна Европа, но трябва да го браним и в Западна Европа. Тоест спецификата на мястото, спецификата на региона, спецификата на нацията, на националната държава и на Европа като едно огромно богатство на многообразни специфики, е нещо, което всъщност е една основна ценност.

Водещ: Политическият прочит – и то особено този на последните събития от 1997 година с принуждаването на БСП да върне мандата – промени ли политическият пейзаж?

Михаил Неделчев: Слава Богу, промени го, разбира се. От тогава, всъщност от 1997 година насам имаме един необратим път в Европа. Не към Европа, а в Европа, тоест все по-навътре в Европа, така да се каже, с все повече задълбочаване на точно тази европейска идентичност, която си е и българска идентичност открай време, но тя беше по някакъв начин заглушена. От 1997 година насам всъщност се случиха всички тези неща, включително по-късното ни приемане в НАТО, в Европейския съюз. Тоест цялата тази посока е всичко това, срещу което сега чуваме истерични гласове и от БСП, и от други политически субекти, антиевропейски гласове. Разбира се, те слава Богу, не звучат съвсем дефинитивно, а по-скоро така: ама стига с тази Европа, стига с тези документи, които от Европа ни ги пращат, и прочие, и прочие. Значи ние трябва да си отстояваме идентичността, да си отстояваме и позицията тогава, когато имаме някакви възражения срещу общоевропейски документи, които се предлагат, но това в никакъв случай не трябва да означава разгръщане на антиевропейска риторика и антиевропейско общностно съзнание. В никакъв случай.

Водещ: Проф. Неделчев, предлагам ви да чуете едно мнение на президента Георги Първанов, той е една от водещите политически фигури в събитията от 4 февруари 1997-ма. Откъсът е от специалното интервю, което той даде за радио „Фокус“. В този откъс, правейки изводите си от събитията, той искрено говори за надеждите си, за очакванията си, за вярата си за промяна в БСП. Чуйте го и ще попитам за мнението ви.

 

Георги Първанов: Какви са изводите? Големият извод е, че когато не можеш да управляваш добре, а БСП, уви, по онова време – времето на правителството на Виденов, не успя да се справи и със зърнената криза, и финансовата, банковата такава, доведоха до много тежко напрежение в българското общество, и протестите бяха само част от явно изразените недоволства на хората. Ние трябваше да се съобразим с това и да влезем в разрез с настроенията вътре в партията. Знаете, в левицата винаги е имала едно отношение, в София бих казал спрямо властта: „Власт с кръв се взема и през кръв не се дава“. Е, показахме, че може да бъде и друго. И това сложи началото на голямата промяна на БСП, която 5 години по-късно доведе до радикална промяна и в ролите – БСП да се върне във властта, първо чрез Президентството, а след това и в управлението на страната. Това е, защото наистина бих теглил чертата, защото трябва да има лидерство в политиката. Трябва да си готов да тръгнеш понякога срещу масовите настроения, дори и срещу своите ако щете, когато си убеден, че това е правилният избор. И историята доказа правилността на това решение.

 

Водещ: Проф. Неделчев, промени ли се БСП така, както я вижда бившият й лидер?

Михаил Неделчев: За съжаление, не. И той неслучайно не е в БСП в момента. Чест прави на президента Първанов, че казва тези думи, дори ги потвърждава по някакъв начин в един по-късен етап, но всички знаем, че за съжаление това връщане във властта на БСП – т.нар. Тройна коалиция, също беше доста печален опит за цялата ни страна. И всички знаем, че точно с този истеричен стремеж към властта, без да се обяснява в тази власт какво ще се случи, само просто ще се раздадат едни пари на някакви хора и отново ще достигнем до една криза, действително това е някаква патология на тази партия, това е някакъв атавистичен стремеж и атавистично желание да бъдеш все във властта. Защото една голяма част от хората, които са привърженици на БСП, възрастни хора, не говорим за младите, има и такива, но възрастните хора все още симпатизират на БСП, защото имат илюзията, че принадлежат към партията на властта. Тоест едно такова самочувствие, че принадлежат, макар да са бедни хора, макар да са с ниски доходи или мизерни пенсии, но те продължават да имат усещането, че ако гласуват, „нашите“, така да се каже, ще удържат властта, каквото и това да означава. И за съжаление това е действително социално-психологическа болест.

Водещ: Какво е бъдещето на България? Може ли страната ни, може ли народът да намери опора от моментите на пробуждането на своето достойнство? Успява ли?

Михаил Неделчев: Бъдещето на България е в неотклонен стремеж да се постигне единодействие между социално активните хора, защото в България поне половината от сегашното население е пределно социално активно, включително добре работещи, добре печелещи хора и прочие, и за съжаление тези хора, които са изпаднали от тази социална активност и които в малки селца, в малки градчета, не навсякъде разбира се, има прекрасно развиващи се малки градчета, но живеят в едно провинциално безвремие и се чудят, въртят се около мегдана и се чудят какво да правят. А всъщност всеки от тях би могъл да намери своята активност наоколо в неразораните земи, в това, че не би трябвало на т.нар. зърнари всичките си площи да дават и те да ги разорават, да сеят само пшеница, овес и царевица. И така нататък, и така нататък. Тоест ето това голямо противоречие между социално активните хора, европейските хора на България и тези, които са в едно блатно безвремие, трябва да бъде унищожено това противоречие, трябва да се свържат двете общности.

Водещ: И понеже говорим за Гоце Делчев и заради годишнината от рождението му, не можем да не си припомним неговия завет – да бъдем единни, да бъдем българи.

Михаил Неделчев: Да, разбира се. Гоце Делчев е великият член на една най-велика българска система от биографии – Левски и Ботев, Гоце и Яворов – тези две велики двойки в нашата национална история създават особен ритъм, особена приемственост в нашата национална история, която ни движи напред всъщност именно като европейци.

Водещ: И която ни дава самочувствие, независимо от вътрешнополитическите напрежения, борби и икономическата ни несъстоялост.

Михаил Неделчев: Така е. Е, несъстоялост в някаква степен.

Цоня Събчева