Проф. Младен Григоров: Една и съща манипулация в доболничната помощ струва 60 лева, а в болницата – 600 лева

 

 

 

Проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във Втора МБАЛ, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Кой предизвиква кризата с животоспасяващи лекарства като инсулин, антиепилептични медикаменти, лекарства за ревматоиден артрит и как спешно да бъде преодоляна кризата решаваха днес в здравното министерство представители на държавата и фармацевтичния бизнес. Само през януари в Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България са получени 115 жалби за липса на животоспасяващи медикаменти. В същото време вносът на лекарства е в количества, надхвърлящи нуждите с над 40%. Тази и още здравни теми ще коментираме в следващите минути с проф. Младен Григоров – завеждащ Клиниката по кардиология във ІІ Многопрофилна болница за активно лечение. Проф. Григоров, български феномен ли е това противоречие – липса на лекарства, свръхвнос на аналогични медикаменти, но по-скъпи?

Младен Григоров: Не, това не е български феномен, но нашата здравна система, ако мога да се изразя по-фигуративно, е с краката нагоре. То, където пипнеш, е все някакви подобни истории. По принцип между генеричните медикаменти и оригиналните медикаменти няма разлика. Генерикът след пет години поема със съответните договорености и т.н. всички качества – положителни, отрицателни, на оригинала, само че е по-евтино. Дори в САЩ, където имаме най-много частни огромни фармацевтични компании и 70%, доколкото знам, от лекарствата на техния пазар са генерици – именно заради по-ниската цена. Това са разни тарикатлъци, които аз не мога да вляза в дълбочина, в които явно някой извлича съответните финансови ползи, за сметка на пациентите.

Водещ: Но нe трябва ли държавата да има някакъв механизъм, с който да регулира износа преди да е задоволен вътрешния пазар с даден медикамент?

Младен Григоров: Ама естествено, че трябва да има. Има Агенция за лекарствата, която е държавна агенция, има Български лекарски съюз, който е професионална организация, има Национална здравноосигурителна каса – за нещастие, между другото, има Министерство на здравеопазването. Пълни сме с агенции и министерства, и т.н., и естествено, че трябва те да наложат някаква регулация.

Водещ: Както казахте и вие, за съжаление, в здравната ни система проблемите са толкова много, че за каквото и да стане въпрос, все става дума за проблеми. Според служебния здравен министър Илко Семерджиев системата е затънала с 411 милиона лева дългове и има рекорден брой чакащи в централизирания регистър.Така наречения централизиран регистър – въведе ли някакъв порядък?

Младен Григоров: Нищо не е въвел. Само че никой не държи сметка на тези, които само преди няколко години въведоха  чекиране с лични карти. Тези уреди някой ги е платил. Кой ги е платил – данъкоплатецът ги е платил. Отидоха на боклука. Сега минаха пръстови отпечатъци – тези уреди пак някой ги е платил. Кой ги е платил – данъкоплатецът. И те, както виждаме, отиват на боклука. Сега новата гениална идея – понеже сме много малко натоварени с писане, сега ще трябва да пишем и да изчисляваме абсолютно всяко нещо, което е направено в болницата, било като изследване, било като хапчета, било като инжекции, системи и т.н., и накрая да го даваме на пациента. Е, от това пациентът ще бъде ли по-здрав? Няма.

Водещ: Даде ли пръстовият отпечатък очакваните резултати за пресичане на възможността за източване на Здравната каса?

Младен Григоров: Е как да го разберете? Един казва и ни дава един куп цифри – бившият министър, с които „доказва“ колко била хубава тази система, а сегашният точно обратното – пак с един куп цифри. Как да разберете кое е истината?

Водещ: Вие, като човек, който работи в болница, вашите впечатления какви са – по-малко или повече пациенти имате, повече или по-малко манипулации извършвате?

Младен Григоров: Манипулациите трябва да бъдат толкова, колкото са необходими за лечението на дадена болест. Всяка икономия в крайна сметка е за сметка на здравето на пациента – то това е ясно. Според Световната здравна организация, не според мен, има два критерия, за да се говори за едно здравеопазване, че върши някаква реформа. Тези два критерия са много прости и ясни: намаляване на смъртността и намаляване на хоспитализациите. И едното, и другото непрекъснато у нас расте. Е тогава за какви реформи говорим? И тия неща, които ги изброихме сега с нещо допринасят ли за намалението на смъртността или за намалението на хоспитализациите? Нищо.  На всички управници им е пределно ясно, но естествено, че се правят на три и половина – извинявайте за израза – че докато не се демонополизира касата, докато не ни извадят от Търговския закон, в който сме наравно с бакалниците, нещата няма да се променят. Сега, когато се съберем на административните рапорти, не говорим нищо друго, освен за пари. Това – обсъждане на тежки пациенти, това – патоанатомични срещи, това – клинични събирания за спорни случаи с цел лекарят да расте, това отдавна е в миналото, госпожа. Това въобще просто го няма. Включително и в най-добрите болници в нашата страна. Всичко е сведено до печалби и пари. Резултатът какъв е – че сме хлътнали с близо половин милиард лева, което сега научавам от вас, това, което е казал министърът. Докато не се изведе решително напред доболничната помощ за сметка на болничната, там, където пациентът може и трябва да се лекува доболнично, никакъв ефект няма да има. Ние в момента имаме, доколкото ми е известно, около 500 болници в страната при необходимост около 100-150, и 104 в столицата. Това е положението.

Водещ: На какво място поставяте необходимостта от профилактика в цялата тази ситуация?

Младен Григоров: На първо място. На първо място – доказано отдавна. И ако позволите едно изречение във връзка с предишното, ще ви дам едни цифри, за да стане на вашите слушатели съвсем ясно за какво става дума. Примерно една гастроскопия, т.е. оглеждане на храносмилателния път от устата до червата по инвазивен път чрез вкарване на специален уред вътре, което масово се практикува, това нещо лично на мен ми е правено четири пъти. Трае около 20-тина минути и веднага съм си отивал на работа, никакъв проблем. Т.е. съвсем спокойно може да се извършва доболнично. И знаете ли каква му е цената, ако се извършва доболнично – 60 лева. То обаче се извършва по клиничната пътека – това е голямо нещастие при клинични пътеки, а тях ги въведе точно Илко Семерджиев, който сега е голям реформатор. Ако се проведе същата манипулация в болница по съответната клинична пътека, струва 600 лева. Официално.

Водещ: Стряскащо е.

Младен Григоров: Е как ще стигнат парите? Ама това ви давам един пример само, а то е навсякъде.

Водещ: Да не говорим, че ако е направена своевременно профилактика няма да се стигне до скъпо струващи операции. Младен Григоров: Пак една цифра. Още преди повече от 30 години финландците, които бяха закъсали като нас по отношение на сърдечно-съдовите заболявания, с много голяма смъртност, за което си има там съответни причини – много маслени храни и т.н., промениха финансирането 70 на 30 в полза на болничното лечение като го обърнаха  70 на 30, но  в полза на доболничното, което основно е профилактика. И свалиха, доколкото ми е известно, с повече от 25%, смъртността от сърдечно-съдови заболявания, което е огромна цифра за медицината. Това е.

Водещ: Предстоят преговорите по Националния рамков договор. На фона на всичко това, което ни казвате, означава ли, че колкото и пари да получи здравеопазването за годината, това няма да ни направи нито по-здрави, нито по-добре обслужени в болничните заведения?

Младен Григоров: Вие улучихте десетката, както се казва. Отсега мога да ви кажа какво ще стане на тия преговори. Ще почне едно наддаване – дайте още пари, а никой няма да обсъжда как тия пари да стигат като се използват по-ефективно. Досега еди-колко си, дайте още еди-колко си. Това ще бъдат преговорите, помнете ми думата – бас хващам с вас.

Водещ: И както многократно е отчитано, за последните години разходите за здравеопазване непрекъснато растат, лавинообразно растат, но ефектът е никакъв.

Младен Григоров: Точно така. Преди седем-осем години, доколкото знам,  бяха 1 милиард. Сега са над 3 милиарда. И 30 да станат, при тая организация, при това изтичане като вода в пясък, при наличието на пълен 100-процентов монопол на Здравната каса, която ни затрупва с все нови и нови глупости, пак няма да стигнат. При тия невероятно тъпи, извинявайте за израза, клинични пътеки, при които се лекува само една болест на пациента, а той след 65 години – това са основно болните хора – пак според Световната здравна организация, има между три и шест заболявания. Ние лекуваме едно, а те много пъти са свързани помежду си. За всичките тия неща ние може да си приказваме още много дълго, не виждам какво положително може да стане. Съжалявам, че съм песимист, ама не виждам за какво да се хвана, за да съм оптимист.

Водещ: Може би, за  подкрепа на вашата идея – обръщането на болничната в доболничната помощ – процентното съотношение. Защото досещам се сега за много примери, в които хора са хоспитализирани по дадена клинична пътека, но тъй като манипулациите, които им се извършват, са елементарни, те веднага след определена манипулация могат да отидат, както и вие казахте, на работа и денят им да премине по нормален начин, а те са хоспитализирани и на практика се водят лежащо болни. Реално влизат в болница, било то с пръстов отпечатък или лична карта,  не са там, но се водят там.

Младен Григоров: Дори да са вътре – въпросът е дали е необходимо да бъдат в болницата. Той има някакъв проблем, но тоя проблем спокойно се решава навън. Но ако разрешите пак да повторя, мисля, че това е много важно – демонополизация на касата и изваждане от Търговския закон. Защото най-страшното, което е за мен, е, че нашата гилдия стремглаво отива надолу в морално отношение – казвам го с пълна отговорност на лекар на 79 години с огромна практика. Понякога на мен ми е неудобно, като чувам от пациентите, че съм с бяла престилка. И за всичко това не са виновни лекарите и сестрите – те са пък най-малко, а е виновна системата, която ги направи такива.

Водещ: Дано да има повече чуваемост от страна на политиците към всичко това, което казвате, професоре.

Младен Григоров: Дано.

Водещ: Благодаря Ви.

Младен Григоров: И аз Ви благодаря.

Росица АНГЕЛОВА