проф. Младен Григоров: Проблемите в здравеопазването започват и завършват с пл. „Народно събрание“

проф. Младен Григоров, ръководител на  Клиниката по кардиология във Втора многопрофилна болница, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Отбелязваме 7 април – Световния ден на здравето и Международния ден на здравните работници. За състоянието на здравеопазването у нас разговаряме в Деня на професионалния му празник с проф. Младен Григоров, ръководител на Клиниката по кардиология във Втора многопрофилна болница. Продължава ли да ви вълнува отбелязването на 7 април вече толкова години като лекар?

Младен Григоров: Е, естествено, няма начин. И възползвам се от случая да поздравя всички колеги, медицински сестри, санитари, лаборантки, акушерки.

Водещ: Честит празник и на вас, проф. Григоров, защото много хора сте спасили и мнозина дължат живота си на вас. В този ден да говорим за проблеми би изглеждало не съвсем уместно, но все пак, не можем и да ги загърбим. Да започнем с това, от какво се нуждае здравеопазването у нас?

Младен Григоров: От политически решения с една дума, макар че днес едва ли е уместно е да говорим, защото проблемите са огромни. Но основно и най-вече от политически решения. Проблемите започват и завършват с пл. „Народно събрание“.

Водещ: А какви трябва да бъдат политическите решения. За какво конкретно трябва да се отнасят?

Младен Григоров: Най-малкото да си изпълняват програмите и обещанията, които дават. Още при първото правителство ГЕРБ обеща, че ще има демонополизация на Касата, но след като взеха властта, моментално го забравиха. Сега отново има такова обещание, да видим. Защото нещо пак замълчаха предварително, но да видим, дано да бъркам. Това е един от основните проблеми.

Водещ: А кои са другите от тях?

Младен Григоров: Ами другите – недофинансиране, взимане, пак те го направиха, взеха един милиард и колко пари беше, и ги прехвърлиха незнайно къде, ако си спомняте преди няколко години. Крайното недофинансиране пък на доболничната помощ, грубите организационни грешки, деморализацията, бих казал, на съсловието, което е очевидно, нали. Или гонене на лични интереси, което е очевидно. Тя рибата се вмирисва от главата, нали знаете хубавата народна поговорка, но се яде от опашката. И така, и така нататък. Много са. Но не знам дали е уместно днес да говорим на тая тема.

Водещ: Напротив, на този ден трябва да извадим тези акценти, най-малкото, за да ги напомним. Ето предстои свикването на Четиридесет и четвъртото Народно събрание и трябва да кажем на депутатите какво очакваме от тях, какви трябва да бъдат техните първи действия, особено в областта на здравеопазването.

Младен Григоров: Искате ли да ви дам един пример, съвсем пресен, от днес. Аз сега се връщам от Монтана. Там ходя и им давам консултация от време навреме. Там има чудесна клиника по кардиология с развита клинична лаборатория за спешно лечение на инфаркти по най-модерен начин. Пациентите от Монтана се карат във Враца, не в тази клиника.

Водещ: А защо?

Младен Григоров: Вие се досещате защо. Пациентите от Лом също се карат във Враца. Между другото една малка подробност. При остър инфаркт на миокарда клетката на сърцето умира за 10 минути. Представете си какво става за разстояние 35 км от Монтана до Враца, при това тръгва линейка от Враца, взима болния и го връща обратно във Враца. Тръгва линейка от Враца, отива до Лом, 100 км, и го връща обратно. Затова нещо лично аз съм информирал местния Районен център по здравеопазване, заместник-министъра на здравеопазването, отговарящ по лечебната работа, отговарящият в Министерство на здравеопазването, в писмена форма, с точното описание, както ви казвам, в Министерство на здравеопазване. Досега реакция няма никаква. Това не е от днес, нали? Днес просто се повтаря, го виждам отново. Е, така просто няма да стане. Нищо няма да стане.

Водещ: Откъде трябва да се започне, проф. Григоров?

Младен Григоров: От пл. „Народно събрание“

Водещ: Е то е ясно оттам като място, а първите ходове на тази здравна реформа, която я правим толкова години и все не се случва?

Младен Григоров: Ами там са най-умните глави на българската нация. Те непрекъснато ни засипват с успехи. Ето аз ви казвам един успех такъв, конкретен. Може да го проверите и вие. И ако не е вярно, аз ще си скъсам дипломата. Това е, това е истината. И това което ви го казвам в Монтана, това е характерно за цяла България.

Водещ: Да, да то не е изключение. Просто има късмет, да го кажем така, че вие сте свидетел.

Младен Григоров: Получава се някакъв доход, понеже вие ме питате, който аз не мога да го докажа, естествено, защото ако взема да го персонализирам, ще ме осъдят на всичкото отгоре. Но се получава някакъв доход. Това е. Но по-важното е хубаво, той не е виновен, който яде баницата, а нали знаете, който му я дава. А така. Баницата му се дава от властта. Аз изредих инстанциите, които са информирани писмено от мен. И не само от мен. И от местния директор на въпросната болница, която би могла да свърши отлично работата. И пак ви казвам. Не е това, което е. То е в цяла България под най-различна форма. Това е.

Водещ: На какво се крепи тогава българското здравеопазване? На магия?

Младен Григоров: Крепи се да, и на магия, и до известна степен на все още приличните знания на лекарите, сестрите.

Водещ: На вашия професионализъм се крепи, професоре.

Младен Григоров: Но не, не само на лекарите, и на сестринския, даже бих казал, че в момента сестрите са така някак си по-отдалечени от тази морална деградация, която е характерна за съсловието. Пак поради властта. Защото тя създава условията за деградация, нали разбирате.

Водещ: Защо беше необходимо да се развращава лекарското съсловие, което беше едно от най-стабилните в България?

Младен Григоров: Не, те не са си поставили вероятно задача да го развращават, едва ли, няма такова нещо. Но всичките тези неща, които набързо изброих, като се почне от лошата доболнична помощ, демонополизацията на Касата, която я няма, липсата на всякаква нормална конкуренция и така нататък, и така нататък да не ви ги изреждам всичките, няма да имаме време. Ами това е, това са нещата, за които трябва така наречената политическа воля, каквато у нас липсва във всички партии до една.

Водещ: Човек би се попитал, професионалисти като вас защо не се съберат, да отидат при конкретна партия, управляваща, да представят вижданията в конкретни точки, за да може да се направят промени.

Младен Григоров: Вие ако мислите, че не сме го правили! Може би съм станал противен от писанията и така нататък, аз съм ходил при трима шефове на Касата да ги убедя да раздадат европейските критерии за прословутите коронарографии, които се правят под път и над път. И какво, глас в пустиня. Посочвал съм го, да го видят с очите си как е, как е в Америка, как е в Европейския съюз, как е в Европейското кардиологично дружество, глас в пустиня. Ето сега ви дадох конкретен пример пък за монтанските истории. Навсякъде, и в Министерството, и в Районния център по здравеопазване и така, нищо.

Водещ: Сигурно трябва голяма сила на духа и вътрешно призвание към професията, за да я упражнявате толкова години, професор Григоров? На фона на целия този батак, който се случва, човек понякога се отчайва и се демотивира.

Младен Григоров: Да, така е, така е. Както ми каза, между другото, един българо мохамеданин преди две години в Рибново, прочутото село, не е лесно да си жив. Много интересен израз.

Водещ: Много мъдър.

Младен Григоров: Не е трудно да се живее, а не е лесно да си жив. Така беше. Това е. И това се отнася основно за възрастните хора сега, тъй като те са 75 на сто от фактологията в здравеопазването. Да, така е. Да не говорим за цени на лекарства, за шашмалогии там, далавери, това може да си приказваме часове, нали. Всичко това се знае от властта отлично.

Водещ: А защо нищо не се предприема?

Младен Григоров: Е, питайте тях, не мен. Може би, защото, нали знаете, пак, аз се извинявам, малко станах като Санчо Панса да повтарям все поговорки: „Дръж го в мъгла, за да му е ясно“. Това е широко разпространена философия в живота у нас. Нещо да разбрахте от тази какафония – да оставим здравеопазването – с уседналостта, кой крив, кой уволнен, кой защо, няма да го разберете никога. То навсякъде е така.

Водещ: Така е, за съжаление, но трябва да се направи нещо, да се промени, защото иначе като нация, като държава, не отиваме на добър път.

Младен Григоров: Че трябва, трябва. Всеки ден казват по един по двама лекари напускат България. Сестрите от 70 хиляди са под 30 хиляди. А бяха точно, колкото трябваше. Бяхме в съотношение:  един лекар – две сестри. Сега май сме вече под 1:1, тоест ние сме повече, отколкото те. И така нататък. Между техните заплати и на санитарите поради там историята, която стана с най-ниските заплати, разликата започна да става от порядъка на 15-20 лв. Те са учили, да кажем, за бакалаври, за магистри, и така нататък четири години, санитарят нищо не е учил, но разликата е 20 лв. Ами капиталистическо общество в лошия смисъл на думата. Някъде от времето на автора на „Жерминал“.

Водещ:  Емил Зола.

Младен Григоров: Някъде такъв е нашия капитализъм в момента. От преди сто години.

Водещ: А 200.

Младен Григоров: Да.

Водещ: 19 век.

Младен Григоров: Да.

Водещ: Тъжно е да се говори в такъв празничен ден за тези проблеми, но не можем да ги подминем.

Младен Григоров: Така е. За профилактика пък да не говорим. Тя е на нулево ниво. А  тя е била  винаги основа на медицината. Нали знаете има една приказка на един голям философ: „Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо“.

Водещ: В това всеки от нас се убеждава в даден момент от живота си.

Младен Григоров: На Шотобриан, сетих се.

Водещ: Проф. Григоров, като се връщате назад във вашата практика, какво си спомняте? Кои са най-ярките ви спомени?

Младен Григоров: Най-ярките ми спомени са, естествено, като млад доктор. Аз бях военен доктор тогава. И тогава здравеопазването имаше сериозни кусури, но далеч, далеч не такива, каквито сега. Каквото и да говорим, ма каквото и да говорим. Да, тогава съсловието беше зле, но пациентите бяха добре. Сега съсловието, бих казал, че не е зле. Говоря във финансово отношение, но пациентите са жална им майка. Нали, и то пак повтарям, не заради докторите и заради сестрите, но заради системата. Системата ражда лоши неща.

Водещ: Да уродливи.

Младен Григоров: Меко казано лоши, вие сте по-точна, да, уродливи неща. В момента като се срещна с пациент ми става неудобно като започне да ми разказва някои неща, 50 на сто да са верни, аз почвам да се чувствам неудобно, че съм доктор, защото съм част от гилдията. Това е.

Водещ: Взаимообвързаности, прехвърляне на отговорности.

Младен Григоров: Да, точно така. Не се ли оправи системата, а тя трябва да се оправи с политически решения.

Водещ:  Добре, в какво трябва да се изразят тези политически решения? Които толкова е сложно да се предприемат.

Младен  Григоров: Трябва да се демонополизира това чудовище наречено Национална здравноосигурителна каса, което непрекъснато харчи все повече и повече пари, и те изтичат като в пясък. Това е първото нещо, което трябва да се направи. Първото. Второто нещо, което трябва, е да се обърне финансирането, като се разрешат частните фондове, които задължително трябва да се разрешат. Не го правят, защото загрижили са се били за пациентите. Сто на сто пациентите са много по-добре, когато има конкуренция между фондовете, отколкото при монопол. Няма монопол, който досега да е донесъл нещо добро на човечеството. Няма такъв. Ето вземете у нас, извън здравеопазването. Монополът в топлофикацията нещо добро донесъл ли е, монополът на енергийната система нещо добро донесъл ли е?.. И така нататък. Такъв монопол няма. Това е, това са двете основни неща, които трябва да се направят, трите всъщност – демонополизация на Касата, разрешаване на фондове, частни ли ще са, обществени ли са, няма значение, но да са няколко, поне два да са, нали, освен Националната здравноосигурителна каса, която между другото досега нито един път не е контролирала качеството на лечението. Всички глоби са за забравени подписи, за непопълнени документи и така нататък. Не съм чул заради качество на лечение досега някоя болница да е глобена. А това е основното. Профилактиката, за която говорихме. Те са 6-7 неща, не са толкова много. Но нито едно от тях не може да бъде решено без господата и госпожите от пл. „Народно събрание“ да решат да го направят. Още повече, там няма никаква политика. Това е едно от нещата, по които може да има пълен национален консенсус, стига да го пожелаят.

Водещ: Ако те не се предприемат, какво се случва?

Младен Григоров: Ще затъваме все повече и повече – това ще се случи. И ще умираме все повече и повече. Вечно ще сме шампиони по смъртност, както сме в момента, вечно ще сме шампиони по детска смъртност, както сме в момента, вечно ще сме шампиони по заболеваемост, както сме в момента и т.н. Ще разхождаме пациенти с инфаркти на 100 км, след като на 300 м има къде да го направим. Ето това е. Това, ако го разкажа на някоя чуждестранна медия, те ще кажат, че или съм луд, или съм лъжец, или че цялата страна е луда.

Водещ: Няма да повярват, че това е всекидневие.

Младен Григоров: Да, но аз ви казва – проверете го. Ще си скъсам дипломата, ако не е вярно.

Водещ: Ние ви познаваме, и то не отскоро, така че имаме всички основания да ви вярваме. Освен това, вашата работа е най-добрата атестация за вашата репутация. Имаме всички основания да ви вярваме.

Младен Григоров: Аз ви поздравявам – не ви правя комплименти като медия. Аз такъв дълъг разговор досега не съм водил на здравна тема с никой. Не говоря често за тях като журналист, за което съжалявам.

Младен Григоров: Аз тези неща съм ги споменавал и съм се опитвал да пратя журналисти, за да се стреснат. Защото все пак медиите са 4-та власт и те стряскат, като се ангажират. Обаче и медиите бягат. Не ви правя комплименти – вие сте първите, които разчовърквате нещата.

Водещ: И ще продължим да ги човъркаме, защото става дума за най-ценното, най-голямата ценност на човека – това е живота. Няма нищо по-ценно от него.

Младен Григоров: Разбира се.

Водещ: Аз ви благодаря за тази среща и ще продължим този разговор, защото тук нахвърлихме само определени щрихи.

Младен Григоров: И все пак още веднъж поздрави на всички колеги и на всички медицински сестри, лаборанти, акушерки, санитари. Колкото могат, да го правят, но да го правят съвестно и със сърце. Защото нашата професия не е както другите и не може да се прави от сълзица парица.

Цоня Събчева