Проф. Младен Григоров, Фондация „Паметници на българската слава“: Преди 111 години се създават условията за първите опити за осъществяване националния идеал- всички българи в една държава

Проф. Младен Григоров

 

Проф. Младен Григоров, председател на Фондация „Паметници на българската слава“ в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Проф. Григоров, датата 22 септември, освен част от ежегодния ни културен календар, днес има ли все още тежест, пази ли своята актуалност?

Младен Григоров: Естествено, че пази своята актуалност, затова, защото това е третият етап от 100-процентовото пълно освобождение на България, не само политически, но и духовно-икономически. Първият е 3 март 1878 година, вторият е Съединението на 6 септември 1885 година и третият е вече обявяването на Независимостта, с което на практика реално ставаме абсолютно независима държава, тъй като дотогава, макар и до голяма степен формално, сме васал на Турция. И дори с отчасти признато Съединение, тъй като българският княз е изпълнявал функцията на български княз и на губернатор на Източна Румелия. Тоест от самата Турция някакво официално признаване на Съединението 100-процентово няма, макар че реално то е съществувало. И така, на 22 септември 1908 година, с обявяването на независимостта ние премахваме абсолютно всички пречки, съществуващи дотогава пред нашата държава като васална все още на Турция държава, ставаме 100% независима, възстановяваме царство България. Тоест това, което в Първото и Второто българско царство е съществувало, сто процента се възстановява. И, разбира се, има най-различни икономически изгоди от цялата тази работа. Отприщва се окончателно възторженият дух на българското Възраждане, с всичките плюсове и в политическата, и в икономическата, и в културната сфера.

Водещ: Актът на независимостта успява да избегне едни изключително тежки евентуални военни действия. Имайки предвид периода на затишие след Втората световна война, можем ли да кажем, че уроците на дипломацията от 1908 година може би са научени?

Младен Григоров: Вижте, уроците са няколко. Ако мога да се върна малко преди това, те са в една последователност, която аз преди малко изброих. Първият голям урок за съвременната българска дипломация е Съединението. Българската дипломация, стъпвайки на изключително вдъхновения по това време български дух, се опълчва срещу всички на практика – и срещу съседите, и най-вече срещу великите сили. Тоест приказката „да видим какво ще кажат началниците от Брюксел“ тогава е била невъзможна. Същото, макар и в не такава бурна степен, се повтаря и през 1908-ма. Да, действително нашата дипломация е успяла тогава, не така с рогата напред, както през 1885 година, но в пълния смисъл на думата „с рогата напред“, е успяла да осигури дипломатическо покритие на обявяването на Независимостта на великите сили, на почти всички велики сили, и това е помогнало актът да бъде абсолютно безкръвен. Това за разлика от 1885 година, когато знаете, че Сърбия ни удря неочаквано в гръб. Но това изключително дипломатическо изкуство, включително и с възстановяването на царството и обявяването на княз Фердинанд за цар, е без проливането на една капка кръв. То подготвя след това възможностите за първата война за национално обединение през 1912 година с Турция, която, знаем, по други причини завършва злощастно при Междусъюзническата война. Така че дипломатическата подготовка на обявяването на Независимостта създава условията за опит за осъществяване на българския идеал – за всички българи в една държава.

Водещ: Очевидно, че съвремието днес не ни предлага подобни каузи, каквито е имало преди- Независимостта, Съединението, Освобождението. Трябва ли обаче, дори умишлено ние да намерим такива, в името на това да останем единни?

Младен Григоров: Ами естествено. Този лозунг „Съединението прави силата“, който стои на парламента, той е точно от тези времена – той е от времето на Съединението и последвалото обявяване на Независимостта. И той има своето реално съдържание. Тези два акта е изключено да се осъществят без единението на българското общество. И тогава е имало много партии, и тогава е имало партийни различия, но е имало няколко конкретни цели, най-важната от които е била обединението на българския народ, в което всички са били единодушни, без всякакви задръжки. Докато сега, за съжаление, не е така. Вие го знаете много добре и практиката го показва. Тогава също е имало русофили и русофоби, те тогава са се зародили, но такова изкривяване на това понятие, което има сега, въобще не е съществувало.

Водещ: Липсва ли ни обаче национално самочувствие, което откриваме в историческите събития преди?

Младен Григоров: Националното самочувствие, за да се изгради, то започва от детските години, от първия учебен час. Не може да има национално самочувствие с ощракване на Вазов от учебниците, на Славейков. Децата не ги били разбирали. Как да не ги разбират? Ако се обяснят, ще ги разберат много добре. Тоест без основите на хубавия български патриотизъм, който е съществувал, няма как да се получи.  Аз не знам примерно английските деца доколко разбират Шекспир в оригинал. Той също пише на един старомоден английски език. Е да де, но там никой не го е извадил от учебниците. Така че какво самочувствие можем да имаме, когато самочувствието започва да се мачка от първия учебен час? Слава Богу не съвсем брутално, но доста агресивно и доста продължително. И това продължава вече години наред и се изкривява патриотизмът на цяло едно поколение. Как може да замениш класици на българската литература с каквито и да е, колкото и да са хубави произведения на чужди автори и да искаш същевременно тези хора да са патриоти, да милеят за своята родина и не дай си Боже, ако се наложи, да я защитават със своята кръв? И има една стара фраза, аз не съм я измислил, на Сенека е: „Родината се обича не защото е велика, а защото е твоя“.

Водещ: Основателни доводи. Може би да се надяваме на малко повече мъдрост.

Младен Григоров: Мъдростта трябва да дойде от господата в парламента – оттам трябва да дойде тази мъдрост. Колко години повтаряме, че трябва да има поне два или три приоритета, по които всички да са единомишленици. Нека да се карат, то затова е демокрацията, за да има спорове, дебати и т.н. Но поне няколко приоритета трябва да има и в тези приоритети те да са единни. И първият от тези приоритети – България над всичко. Така е. За съжаление засега това не го виждаме.

Водещ: Не се ли оказва обаче, че в годините назад всяко едно държавническо решение е имало много по-голяма тежест пред обществото, отколкото решенията, които виждаме днес?

Младен Григоров: Разбира се. Защо избухва Балканската война? Ами цялото общество е било настроено в тази посока – обединението на българския народ. Ние хвърляме непрекъснато вината върху Фердинанд, когото в никакъв случай не искам да защитавам, той има големи грехове към нашия народ за Междусъюзническата война и за Първата световна война, за участието на страната към Централните сили. Ами то, обществото, е било настроено така, защото е искало обединение на българския народ. Тоест, когато обществото е настроено в някаква посока, груба грешка е политиците да вървят в обратна.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА