проф. Невена Цачева, д-р Йордан Христов, БСП – София: Предизборен ход е увеличаването на средствата за столичното здравеопазване

Интервю с проф. Невена Цачева – председател на федерация „Обществено здраве“ към БСП – София и д-р Йордан Христов – главен секретар на федерация „Обществено здраве“ към БСП – София за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.

Водещ: Кои са най-големите предизвикателства пред столичното здравеопазване, проф. Цачева?

проф. Невена Цачева: Предизвикателствата са много, различни и се отнасят за възможностите, които столицата предлага като здравеопазване на своите жители. София е пренаселена от здравни и лечебни заведения – университетски, национални, държавни, частни болници, различни диагностични-консултативни, частни медицински центрове, други лечебни заведения с високотехнологична апаратура, главно частни, така че в целия този обем от здравни и лечебни заведения столичното общинско здравеопазване трябва да намери своята ниша. Това е предизвикателството. Засега столичното здравеопазване, неговото ръководство не са намерили достатъчно възможности да реализират своите най-добри възможности по отношение на здравето на столичани, тъй като оттук тръгват много предизвикателства. По отношение на обучение на кадрите, на ангажираността на кадрите, на възможностите, които има здравеопазването и трябва да черпи от европейските и на СЗО директиви и конвенции по отношение на местната власт – нещо, което не се разглежда в общинското столично здравеопазване. Не се правят почти никакви задълбочени анализи на здравето на столичното население и оттам редица други предизвикателства и възможности, които може би ще имаме време да разгледаме при вас.

Водещ: Д-р Христов, а какво е състоянието на общинските болници и поликлиники? Има ли такива, които са застрашени от закриване и такива с огромни дългове?

д-р Йордан Христов: Трябва да се отбележи, че в последните години, подпомагайки общинските болници, Столична община подценява значението на общинските ДКЦ-та и на медицинските центрове, които в годините преди това са се изградили като гръбнак на общинското здравеопазване. В резултат на това някои ДКЦ-та, и то в крайните квартали, където няма алтернатива за здравни услуги, общинските ДКЦ-та са в много лошо състояние от гледна точка на инфраструктура, на най-обикновените нужди на персонала и на хората, които ги посещават, а оттам и финансово. Бих желал да дам един пример, тъй като е важно да си говорим с примери. Трагично е положението на ДКЦ-та и на медицинските центрове в Банкя, Орландовци, Обеля, Кремиковци. Неглижирането на тези първи звена за медицинска помощ ги прави неконкурентоспособни спрямо частните лечебни заведения, които се разкриват в близост, в повечето случаи, до тях. Освен това оттам идва и другият проблем, че кадрите от държавните доболнични центрове за помощ в крайна сметка преминават към частните такива и това прави една голяма ножица в обслужването.

Водещ: Тоест по думите ви има осезаема разлика между здравеопазването в централната част на София и по периферията й. Защо се получава?

д-р Йордан Христов: Знаете ли, това е така. И ще ви кажа защо. Съществен проблем пред столичното здравеопазване е липсата на здравна карта, която да покаже огромните диспропорции по квартали на предлаганите здравни услуги в отделните райони на София, защото е видно, че при разкриването на здравни заведения не се отчита равномерното им разпределение на територията на целия град. В централните части на столицата, около големите булеварди и болници виждаме, че навсякъде има много медицински центрове. Докато в крайните квартали не е така. Тоест има една огромна диспропорция между крайни квартали и център. Също така друг проблем е наистина безконтролното разкриване на частни лечебни заведения, които в крайна сметка няма как да се конкурират с държавните такива най-малкото заради предходното, което казах, инфраструктура, работа, заплащане. Ще дам само един пример, който е много пресен. Става дума за общинската болница СБАЛОСТ- Специализирана болница за лечение на онкологичните заболявания, която в крайна сметка в предходните години регистрира печалба и имаше възможност да се самоиздържа до голяма степен. Докато след разкриването на новата онкология на „Сити Клиник“ вече самата болница работи на минус, генерира загуби.

Водещ: И ако говорим за разлики, каква е разликата между здравеопазването в страната и здравеопазването в столицата?

проф. Невена Цачева: Тези разлики вече проличаха в предизвикателствата, които формулирахме и в конкретните примери, които дадохме. Разликите са по отношение на обслужването. В столицата поради голямото изобилие от редица лечебни и здравни заведения и все пак демаркационната линия, ако мога така да се изразя, между центъра и периферията, периферните звена в столицата, участъци, населени места се доближават до тези, които се намират в провинцията. Но провинцията също има своите редица възможности за характеризиране и за търсене на различни възможности за обслужване. Имам предвид това, което каза д-р Христов, здравната карта. Здравната карта на България и на столицата, които се изграждат през редица периоди от време, всъщност са направени некомпетентно и непрофесионално. Защо? Защото се използват непрофесионално още в самото начало понятията „болестност“ и „заболяемост“. Заболяемост означава новорегистрираните заболявания, а болестност всички заболявания. И ако те се отнесат към единица население или към обслужвано население в периферията на столицата или в другите населени места, се получава така, че може спокойно в кавички да бъдат закрити, както казахме преди малко, редица диагностично-консултативни центрове. Стига се и до болници, които са единица, които единствени в съответното населено място. Примерите са много и може би в развиване на темата по-нататък ще се постараем да дадем отговори на по-конкретните въпроси.

Водещ: Миналата година Столична община инвестира около 6 милиона лева за ремонти и ново оборудване в общинските ДКЦ и болници. Отделената сума беше пет пъти по-голяма от тази пет предходни години. За какво бяха изхарчени тези средства, правилно ли бяха изразходени и какво се промени?

д-р Йордан Христов: Благодаря за въпроса. Първо това, което трябва да уточним за вашите слушатели, е всъщност, че общинските болници в София имат два източника на финансиране. От една страна, става дума за НЗОК, от друга страна, говорим за бюджета на Столична община. Ежегодно от общинския бюджет се отделят около 9 милиона лева, които се разпределят на общинските болници за извършени дейности, за които НЗОК не плаща. Това са лечението на лица, които са здравно неосигурени. Тези средства са от съществено значение, защото без тях общинските болници не биха могли да се самоиздържат. За капиталови разходи, ремонти, медицинска техника за 2019 г. наистина са предвидени 5 милиона лева. Тези пари обаче са за сметка на средства, получени от продажбата на акции на Столична община в Общинска банка. Гледайки финансовото състояние на столицата, тоест бюджета, който се предлага за обществена информация, виждаме, че финансовото състояние на столицата с всяка една година нараства, тоест бюджетът се увеличава. И това, което аз мога да кажа е, че това е типичен предизборен ход. Увеличаваш парите точно преди избори.

Водещ: А какво е вашето мнение за бюджета на Столична община, проф. Цачева?

проф. Невена Цачева: Бюджетът за здравеопазване е толкова малко и тъй като не може да бъде и добре разпределен, не за друго, а защото липсата на задълбочена информация по отношение на здравния статус на населението, на отделните рискови групи, на демографската характеристика на отделните квартали или население около столицата, трябва да бъдат много по-задълбочени и насочени тези средства. Независимо че една съвсем плаха бяла лястовица се появи, това е програмният бюджет, но той до голяма степен не е изпълнен със съдържание именно поради липсата на задълбочени анализи, каквито досега не са изнесени пред обществото, най-малко пред Столичния общински съвет и т.н. По отношение обаче на една от основните дейности, която изобщо не е застъпена и за която се има претенции от страна на Столична община, че се работи в тази посока, е профилактиката. Профилактичното направление като основно направление в националната здравна система, която предлага „Визия за България“, трябва да бъде в много по-широка степен представено и оттам, разбира се, и средствата. Тъй като средствата, които се отделят за кампании, могат да бъдат пет кампании по отношение на профилактичните дейности, могат и десет да се увеличат, но това са кампании. Това обаче не е системна работа по отношение здравето на хората.

Водещ: Тоест увеличението на бюджета на Столична община по перо здравеопазване за настоящата година е предизборен ход, така ли да ви разбираме?

проф. Невена Цачева: Да, да, точно така е. Аз съм напълно съгласна с д-р Христов. Но не толкова е увеличен, той просто си е една почти константа, която може би в едни или други посоки да се насочени малко повече средства, но всъщност за да се направи един истински програмен бюджет, трябва ясно да бъдат разписани целите на този бюджет за здравеопазване. И аз това подчертавам отново, че по отношение на профилактиката това не е направено изобщо. Профилактиката, която нашите студенти знаят много добре, в началото е конструктивна и първична профилактика. За това говорим. Търсят се рисковите групи, търсят се здравните потребности и оттам вече се насочват програмите за профилактика, която трябва да бъде системна, последователна и да характеризира всички и особено извънболничната помощ на лечебните общински заведения.

Водещ: Могат ли да бъдат обаче заблудени гражданите, ако се има предвид, че те не знаят тези подробности?

проф. Невена Цачева: Това не са толкова сложни за разбиране подробностите, които казах, но по отношение на столицата нашето общинско здравеопазване, може би не отбелязах ясно, то е в благоприятна позиция. Намират се много университетски, както казах, други частни болници, които всички имат повече или по-малко дейности по отношение здравето на населението. Системната работа по отношение на профилактичното направление в една бъдеща национална здравна система, трябва да бъде насочена към организираните или пък неорганизирани масови групи, които имат нужда от нея. Говорим за морбили в последно време, за други инфекциозни болести, почти съм сигурна, че Столична община няма информация за гетата, които се намират и в центъра, и в периферията на столицата. По отношение на други организирани населени места или хора.

Водещ: Какво предвижда бюджетът на Столична община по перо здравеопазване за настоящата година, д-р Христов?

д-р Йордан Христов: За капиталови разходи и ремонти и медицинска техника за 2019 година Столична община предвижда около 5 милиона лева, които както вече казах, са за сметка на средствата, получени от продажбата на акциите на Столична община в Общинска банка. Това обаче е само за тази година. Обичайно за такива дейности се отделят около 1 милион лева от така наречения Фонд СУСОФ, който пък набира от своя страна средства от приватизация на общински имоти, което като сума трябва да се съгласим, че настина е малко на фона на цялата мрежа на здравеопазването и цялата голяма инфраструктура в столицата. Тук по-скоро виждаме едно стимулиране на парче, тоест както е при някои заболявания, ние всъщност лекуваме следствието, но не лекуваме самата причина. Това е, което мога да кажа по отношение на този бюджет. Наистина е малко по-голям, малко по-надут, предполагам за сметка на други пера, но пак ще повторя – според мен е наистина предизборен, което разбира се не омаловажава парите, които ще бъдат разпределени, но това не е системна политика, а това е просто ход.

Водещ: А каква е визията на БСП за здравеопазването в столицата?

проф. Невена Цачева: Визията на БСП-София е в пълен синхрон с „Визия за България“ в частта „Здравеопазване“. Федерация „Обществено здраве“ разполага с широк кръг от експерти, специалисти, академични хора, които разработиха в детайли редица възможности, които дава „Визията“ и решенията, които трябва да бъдат предложени на базата на идентифицирани предизвикателства и проблеми. Един от основните проблеми е всъщност национална система на здравеопазване, от която веднъж завинаги да стане ясно на всички, не само на столичани, че лечебните и здравни заведения в една част ще бъдат извън търговския закон, няма да бъдат търговски дружества или други, свързани с възможностите на търговския закон, както се предлага. И тук е нашият спор с това, че социални предприятия трябва да бъдат една част от лечебните и здравни заведения. Всъщност те са едни структури, както лечебните, така и здравните заведения, които ще черпят обществения ресурс, както е в консервативна Европа, както са директивите и конвенциите на Световната здравна организация. Ще черпят обществен ресурс, за да има солидарност, равенство, достатъчен достъп до всички лечебни и здравни услуги. Само да отбележа и това, че първата цел на Отавската харта от близката 1974 година, първият документ на Световната здравна организация за здраве за всички, който продължава и досега, е здравно равенство, което означава всичко онова, което е залегнало в няколко последователни члена в нашата Конституция от 1991 година. Така че нека да приведем здравеопазването на основата на Конституцията и се съобразим с всички материали на Световна здравна организация, на нейното европейско бюро и централата й в Женева, както и европейските програми за обществено здраве. Много са документите, не мога да ги изброя. Но това означава, че една голяма част от лечебните и здравни заведения трябва да бъдат нетърговски дружества.

Водещ: Какво е посланието ви към гражданите по темата за здравеопазването, д-р Христов?

д-р Йордан Христов: Посланието ми към гражданите е, че здравеопазването е всъщност една основа. Без да бъдем здрави и да можем да извършваме най-обикновени дейности, ние не можем да работим, не можем да бъдем пълноценни и не можем да се радваме на живота. Това, което е важно за мен, а и за нашата федерация, всъщност и това, което проф. Цачева каза, е, че един от стълбовете в новата система на здравеопазване, на което ние много държим е всъщност профилактиката, защото в нея се крие и по-ниския брой на хоспитализации, по-ниската употреба на повече от един или два медикамента, по-ниската смъртност и това, което мога да кажа, е, че гражданите трябва да правят ежемесечни профилактични прегледи. И в последно време, тъй като е много наболяло, наистина, хора, ваксинирайте децата си. Това наистина спасява живот.

Водещ: А какво бихте казали на управляващите, проф. Цачева?

проф. Невена Цачева: Да се вслушват повече в редица предложения, които се правят от различни страни, от неправителствени организации. Имам предвид тази част от системата на здравеопазване, която е насочена към хората с увреждания и концепциите, които и досега не се приемат по отношение на тяхното адаптиране, а всъщност би трябвало да чуят това, което казват редица неправителствени организации, включително майките на деца с увреждания и други и същевременно да се стигне до една академична общност, която наистина да даде своите методологични предложения. Защо? Защото всяко едно предложение трябва да бъде осмислено в един алгоритъм. Алгоритъм, който за хората с увреждания е твърде труден и тежък и който ще бъде една от основните линии по отношение на профилактичното управление в тази национална система на здравеопазване, за която стана въпрос. Същевременно при профилактиката в лечебните заведения, така наречената вторична и третична профилактика и рехабилитацията също е възможно да бъдат поставени редица изисквания, за които казах в документите на СЗО и най-вече на европейските програми за обществено здраве.

Водещ: Защо здравеопазването винаги трябва да бъде приоритет номер едно на държавата?

д-р Йордан Христов: Здравеопазването е такова и смятам, че трябва да остане такова поради една много проста причина – то е част от националната сигурност на държавата, тъй като бе него мисля, че тя е обречена. Тук искам да отбележа, че голямо предизвикателство е застаряването на кадрите в общинските болници, като започнем през лекари, минем през медицински сестри, а напоследък и липса на санитари. Поне до последната година няма никакви конкретни мерки за дългосрочна политика в тази сфера. Моето лично мнение като човек, който минава по този път, наистина е възможност за по-доброто заплащане, за специализация и израстване също така и защо не отпускане на общински жилища на специализиращи лекари в столицата, тъй като знаем, че в момента не мога да боравя с точна цифра, но над 5 000 са общинските жилища, с които разполага Столична община. А знаем, че заплащането, дори след въвеждането на Наредба номер 1, е именно две минимални работни заплати за човек, който прекарва минимум двеста часа месечно в болницата, е една как да кажа – донякъде непосилен момент особено ако работи само на едно място да плаща квартира и да се издържа и да заделя, тъй като знаем, че лекарите всъщност започваме да работим и да ставаме независими, ако мога да използвам тази дума, след 29-тата си година, тъй като говорим за 6 години обучение и 4 години специализация, което си е едно десетилетие.

Водещ: Тогава всъщност какъв е стимулът на младите хора като вас, д-р Христов да останат в България и да работят в сферата на здравеопазването?

д-р Йордан Христов: Това, което наблюдавам аз и за което говоря с доста колеги – една част от тях остават в държавата заради своето призвание. Други като мен, които са израснали в медицинско семейство, никога не са си представяли друг начин на развитие на живота си. Колкото до нивото на здравеопазването в България, тук искам да развенчая един мит – че то в по-лошо като услуга от това, което е в чужбина, въпреки ниското заплащане, лошата инфраструктура и нелоялната конкуренция, донякъде между частни и държавни лечебни заведения. Наистина като обслужване и време за обръщане на внимание на пациента от лекаря е една от водещите.

Водещ: Проф. Цачева, защо здравеопазването трябва да бъде приоритет номер едно на държавата?

проф. Невена Цачева: Приоритет номер едно, защото всичко, което можем да си представим като професия, отношение към близки и познати и възможности за реализация, е единствено и само ако човек е здрав. Здравето е състоянието на физическо, психическо и социално благополучие и достигане непрекъснато на неговото равновесие. Докато при болестта човек не е свободен. Той започва да ограничава всичките свои действия – битови, семейни и професионални най-вече, ако говорим за работоспособната възраст. Трябва да е и е номер едно здравето.

Водещ: И в края на предаването можем да си пожелаем хората да обръщат повече внимание на здравето си, а професионалисти като вас, професор Цачева, да могат да работят с все повече млади кадри.

проф. Невена Цачева: Да. Кадрите наистина са в добър брой в Медицинския университет в София. Има много желаещи да следват „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“. Във Факултета по обществено здраве както здравните отношение на здравните специалисти. Има кадри, за които трябва и ние да сме отговорни и да сме на ниво.

Водещ: И за които съм сигурна, че могат да си „откраднат“ от вашия опит.

проф. Невена Цачева: Това правим ежедневно като раздаваме опита и знанията си и същевременно се стараем да предадем моралните устои, с които ние сме се учили от нашите учители.

Веселка ИВАНОВА