Проф. Недим Генджев: Само Мюсюлманското вероизповедание на Мустафа Хаджи обслужват внесените от Цветанов и Карадайъ нови поправки във вече приетия Закон за вероизповеданията

Проф. Недим Генджев, председател на Висшия духовен съвет на мюсюлманското сунитско изповедание, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Държавата да опрости еднократно всички публични вземания на вероизповедания, които са натрупани до 31 декември 2018 година. Това е разписано в проекта за нови поредни изменения на Закона за вероизповеданията, който е внесен от лидерите на парламентите групи на ГЕРБ Цветан Цветанов и на ДПС Мустафа Карадайъ. Темата с опростяването на такива данъчни задължения възникна в края на миналата година, когато се обсъждаха предишните промени за вероизповеданията и законът за тях окончателно бе приет на 21-ви декември. Припомням, че на заседанието на Парламентарната комисия по вероизповеданията, предхождало тогава гласуването на закона в зала, е било направено предложение финансовият министър Владислав Горанов да наложи еднократна амнистия за данъчното задължение от 12 млн. лева на Главното мюфтийство. Предложението тогава не е прието. Сега се подновява в законопроект за поредни промени в Закона за вероизповеданията, внесен от лидерите на парламентите групи на ГЕРБ и ДПС, и поставя основният въпрос – могат ли да се опростят публични вземания на вероизповедания. А този въпрос предизвиква друг – за какво се харчат парите във вероизповеданията, така че да трупат задължения, за които после да се търсят варианти за опрощаване. Поканих за разясняване по въпросите проф. Недим Генджев – председател на Висшия духовен съвет на мюсюлманското сунитско изповедание. Добър вечер, проф. Генджев.

Недим Генджев: Добър вечер.

Водещ: Проф. Генджев, какви разходи има едно вероизповедание, за да натрупа данъчни задължения от 12 млн. лева?

Недим Генджев: Тези разходи са в следствие на ревизии от 2010 до 2015 година за невнесено ДДС по сделки с имоти, отдаване под наем, аренди и други. Плюс корпоративен данък от 10%, здравните и социалните осигуровки на повече от 700 имами и служители на мюфтийствата. Първоначалният ревизионен акт беше за 5.6 млн. лева, но арогантността на ръководителя на Мюсюлманското  вероизповедание Мустафа Хаджи беше да не се иска разсрочване, а да се отменят в съда. Заведени бяха над 140 дела – до едно загубени и потвърдени публичните вземания. Към днешна дата Мюсюлманско вероизповедание на Мустафа Хаджи дължи 8.2 млн. лева, а към общините дължи над 3 млн. лева. На вашия въпрос отговарям – натрупват се задължения от безотговорност и безстопанственост от страна на Мустафа Хаджи – само се взема без да се дава на служителите, нито на имамите.

Водещ: А могат ли да се опростят публични вземания на вероизповеданията?

Недим Генджев: По принцип, да опрощава може само президентът, и то публични вземания, които дължи физическо лице, което е изпаднало в крайна нужда. Но дори и президентът не може да стори това сам, а назначава специална комисия и тя преглежда и решава тези въпроси. Това, което искат да направят господата Цветанов, Карадайъ и Горанов, не е ставало в българската държава никога, особено пък за вероизповеданията. Тук има още една голяма лъжа: че става въпрос за всички вероизповедания и не ставало само за това, оглавявано от Мустафа Хаджи – Мюсюлманското вероизповедание. Например Православната църква има само 370 лева задължения, и както ме увериха от Светия синод, утре могат да ги внесат. Другите вероизповедания спазват законите и си плащат осигуровките и данъците.

Водещ: Освен Главното мюфтийство, проф. Генджев, кое друго вероизповедание има задължения? Разполагате ли с информация?

Недим Генджев: Разбира се, никое вероизповедание няма задължение. И това е големият проблем на законопроекта, защото той трябва да е валиден за широк кръг засегнати, а той обслужва само Мюсюлманското вероизповедание на Мустафа Хаджи, което противоречи на смисъла даден законодателен акт да е от обществено значение.

Водещ: За каква по количество религиозна общност се грижи Главното мюфтийство?

Недим Генджев: Ето тук е още по-големият въпрос, дискриминационен въпрос. Според преброяването на населението от 2011-та година, българските граждани са имали възможност да се самоопределят и по религиозен принцип. Така за мюсюлмани сунити ханефити, които са към нашето мюсюлманско вероизповедание, което оглавявам аз, са се определили 547 хил. човека, за алиани са се определили 7 хил. човека, за шиите са определили 28 хил. човека, а към Мюсюлманското вероизповедание са се определили само 3 700 човека. Тези данни може да се вземат от статистиката, всеки може да си ги вземе. Законотворците Цветанов и Карадайъ обаче пренебрегват този принцип, заложен в Закона за вероизповеданията, да се зачете волята на самоопределилите се по религиозен принцип български граждани и слагат под общ знаменател мюсюлманите и ги приравняват към онези 3 700 самоопределили се като мюсюлманско вероизповедание. Това е директно нарушаване на чл. 9 от Европейската харта на правата на човека и тотална намеса на държавата в религиозното самоопределение на европейските граждани. Това е все едно патриарх Неофит – Бог да му дава здраве – да се самоопредели като представител на всички християни: католици, протестанти, арменци – няма как да стане това, нали?

Водещ: А други промени предвиждат ли поредните изменения в Закона за вероизповеданията?

Недим Генджев: Чрез кражбата на тези осигуровки, които искат да опростят законотворците Цветанов и Карадайъ, практически ограбват труда на имамите за 10-15 години. Те няма да могат да се пенсионират, защото тези осигуровки няма кой да ги внесе, защото са дължими от работодателя им Мустафа Хаджи, а държавата му е опростила това задължение. Друго се предвижда: да не се търсят първични счетоводни документи от дейността на изповеданието, което е правен абсурд. Не на последно място се предвижда като ползватели на държавната помощ да се определят конкретни бенефициенти, и ако Православната ни църква за нея е оправдано, защото тя е ex lege от закона, то всички, регистрирани в Софийския градски съд вероизповедания, имат равни права. А законотворците искат да запишат Мустафа Хаджи, законопроектът се казва „Мустафа Хаджи“, и даже парадоксалното е, че целият ръководен състав на Сметната палата някой го изпрати при него, при Мустафа Хаджи, а на Сметната палата й забраниха народните представители да се меси в отчитането на публични средства. За мен законопроектът дава широка възможност за злоупотреби.

Водещ: Според вас, проф. Генджев, възможно ли е механично със законов текст да се обединят вероизповеданията от една религия?

Недим Генджев: Тук вече ще срещнат голяма съпротива по начина, по който властимащите се отнасят към закона като цяло. Излезе, че сме на последно място по върховенство на закона, но по отношение на потъпкването на човешките права и религиозната дискриминация парен чук ще се стовари върху нарушителите от всички европейски инстанции. Ние, например, когато заведем дела и тук, и в Европа, ще поискаме от всички уважавани световни и европейски организации, удостоили г-н Цветанов с ордени, медали и отличия, да си ги вземат. Защото не е достойно да ги носи човек, който не спазва законите и дискриминира по верски и религиозен принцип цяла общност, като мюсюлманите сунити. Явно нашите управници разбират само от санкции, защото от дума не се оправят.

Водещ: Вие какво ще предприемете?

Недим Генджев: Има си върховенство на закона, ще заведем дело, ще информираме Европейската комисия, комисаря по правосъдие и т.н. Вече сме предприели всякакви действия.

Водещ: Много ви благодаря за това, че биете камбаната на практика за този законопроект, който предстои да бъде разглеждан на първо и второ четене в пленарна зала.

Недим Генджев: Аз също ви благодаря и ви желае здраве. И нека Бог да пази България.

Цоня Събчева