Проф. Николай Овчаров, археолог: При управлението на хан Крум България става империя в териториално отношение, наред с Византия и Франкската империя

Проф. Николай Овчаров, археолог, доктор на историческите науки, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“, по повод кончината на хан Крум на 13 април 814 г.

 

Водещ: Хан Крум се смята за основоположник на така наречената Крумова династия. Някои историци смятат, че той произхожда от Куберовия клон на рода Дуло. По време на управлението му ръка за ръка вървят военните походи и умелата далновидна вътрешна политика. С какво ханът ще остане в историята ни? Ще говорим с първия ни гост в предаването професор Николай Овчаров – археолог, доктор на историческите науки. Професор Овчаров, какви са историческите версии за произхода на хан Крум и за периода на неговото управление?

Николай Овчаров: Те са ясни. Той е от рода Дуло. Така или иначе родът, който управлява България пред първите два века, с малки изключения разбира се. Има връзки, макар и непреки, с основателя на династията. Но така или иначе Крум създава и нещо ново, което вече може да се нарече Крумова династия, защото Омуртаг – неговият син, както и последвалите царе, включително до Борис, който приема християнството, вече може да се каже, че това е една нова линия. И това всичко започва от прочутата битка от 811 година, в която той разгромява византийците.

Водещ: Докога управлява новата Крумова династия?

Николай Овчаров: Тя е относително нова, тъй като при прабългарите династиите са доста смесени вътре. Това са различни родове, които както знаем управляват страната. През VIII век имаме един голям проблем – междуособни войни направо казано, които се водят в Плиска, но откроявам хан Крум, защото в действителност от него с неговата умела политика идва стабилизацията на българската държава, която до голяма степен вече я прави империя. Неслучайно при него и при Омуртаг – при неговия син, България излиза в Средна Европа, може да се каже това нещо. Знаем, че границата между Франкската империя и между българската държава минава в центъра на днешна Будапеща по река Тиса. Да не говорим за земите на изток, които обхващат големи части от Северното Черноморие, на юг се достига далече от Стара планина. Тоест по времето на хан Крум именно България става империя. В една моя книга: „Средновековната българска империя“ аз съм го обосновал това нещо, че именно като територия, в териториално отношение тя става империя, една от трите големи империи, заедно с Източната римска империя /Византия/ и с Франкската империя. Тук е въпросът, че именно в IX век, във времената на хан Крум и неговите наследници все по-отчетливо се проявява идеята за това, че не може да се продължи с езичеството, че трябва да се приеме някоя от световните религии.  Те в случая са, може да се каже, че това е християнството, което е в Европа. Разбира се има и някои други алтернативи като юдаизма. Да не забравяме мисията на Кирил и Методий при хазарите, които са юдаисти през това време. Тоест това е една алтернатива. Ислямът няма възможности, но пък от друга страна християнството, макар и  още официално да не се е стигнало до Схизмата от XI век – разделението между източната и западната църква, вече през IX век най-общо казано вече е набрало достатъчно голяма сила. И реално погледнато българската империя, ще я наричам с това име, защото наистина това името, което те вече трябва да имат през това време, през този период. Българската империя е впита като клин между Запада и Изтока, тоест между империята на Карл Велики, която се създава малко по-късно, и между Източната римска империя Византия, която се смята за правоприемник на Римската империя. И до голяма степен, даже има и западни учени, които са го поставили като основа, че България е една от причините или една от главните причини за последвалата Схизма, тоест за последвалото разделение между източната и западната църква. Ние всички знаем вече по времето на Борис Михаил, на Кръстителят, как се борят буквално Западната и Източната църква за това кой да покръсти България. Но всичкото това нещо започва от хан Крум. Времето не е толкова голямо, говорим за един период от половин век, в който се случват страшно много неща.

Водещ: През 2014 година при археологически разкопки вие намирате находка, която ви дава основание да лансирате тезата, че легендарната битка при Върбишкия проход от 811 година всъщност  се е състояла при прохода Боаза, нали така?

Николай Овчаров: Да. Самият факт, че вие казахте при Върбишкия проход, както е прието.

Водещ: Да, така пише в учебниците, професор Овчаров.

Николай Овчаров:  Ясно е. Просто наистина така се пише и в учебниците. Всъщност няма никакви точни данни, че това е станало във Върбишкия проход. Ако слушателите могат да се досетят, разстоянието не е много голямо. Но каква е огромната разлика? Че Върбишкият проход води на юг, тоест това е проход през Стара планина, чрез който се преминава от Източна България в Южна България. Докато проходът Дервент край Търговище, където се намира и легендарната крепост Мисионис, която изучаваме вече няколко години, всъщност блокира един проход, неголям проход, седемкилометров проход, който е между Североизточна България и Плиска, да го наречем така и между пътя към София. Впрочем и днес през прохода Дервент, всичко го знаят, защото да минавали през него, минава и пътят Варна – София. Защо казвам всичките тези неща? Защото събитията, за които вие ме питате, стават именно след битката, когато император Никифор I превзема Плиска – българската столица, която е стратегически оставена от хан Крум. Хан Крум се оттегля някъде в  Стара планина и там причаква ромеите, /византийците/, когато се връщат, но те не се връщат, тук е най-важният момент – те не отиват обратно към Византия, към своята страна, а се насочват в поход към Сердика, към София. Вече казах преди малко, че и днес пътят Варна – София минава през прохода Дервент. Тоест ако наистина всичко, което е вярно, защото е записано от византийските хронисти, император Никифор се насочва към София. Няма как това да стане през Върбишкия проход, защото това би означавало той да премине при доста трудни условия. То и днес Върбишкият проход е доста труден, да премине за Южна България и после отново да се връща през някои от другите проходи към Северна България, за да може да стигне до София. Така че много по-логично, а и това нещо го имаме като данни, имаме и надпис от разкопките на „Мисионис“, за съжалени много лошо запазен от IX век, в който се чете титлата „хан“ или „кан“, както е по-правилно за това време. Надписът обаче е разбит и само това може да се прочете от него. Казано с две думи местоположението на битката, в която хан Крум разгромява Никифор въобще не е изяснено в науката. И тази хипотеза, която ние предлагаме, според мен има доста основания.

Водещ: Знаем, че хан Крум е пословично известен с това, че лично в отрязал главата на византийския император Никифор и превръща черепа му в бокал, с който вдига наздравици. Докъде обаче се простира историческата истина и откъде започва легендата?

Николай Овчаров: Това, че лично е отрязал главата, никъде не е написано. Става ясно, че император Никифор е убит. Битката е описана доста добре между другото. Класическа засада, която българите много често използват в старопланинските проходи не само по времето на хан Крум, но и по-късно и при Асеневци, и при много битки,  при стотиците сражения, които са водени между българи и ромеи. Моментът за главата, за черепа по-скоро, който е бил окован със злато и сребро и се е превърнал в чаша, е един момент, който е записан от византийските хронисти, но тук има и доста спорове в науката, защото мнозина смятат, че това е един обичай, характерен за тюрките, който е описван и в други варианти. То е малко като онзи мит за снопа пръчки на хан Кубрат. Тоест не е изключено това да има един по-скоро легендарен и символичен характер, което е правилната дума. Дори и да не се е стигало до подобно нещо, а това да е просто като някакво отношение на византийските хронисти към прабългарите, през това време. Никой не може да го докаже това днес. Приемаме го като факт, че това се е случило. Но и да се е случило, то пак е в синхрон с тюркската традиция, в който действително се описват подобни ритуали, които са се случвали в периода на Великото преселение на народите. Аз лично обаче като историк смятам, че по-скоро това  има един по-скоро символичен характер, независимо дали е ставало, или не, защото може би това всъщност е жестът, с който хан Крум казва: „Аз създадох българската империя“. По принцип според Средновековната доктрина може да има само една империя, говоря за Римската империя. Може да има само една империя. Не може да има две империи. Втората империя примерно в Европа се появява пак по същото време – на хан Крум – в 800-та година. Тоест той вече е хан през това време, когато Карл Велики с много особени похвати успява донякъде да накара западния папа да го провъзгласи за император, което естествено от Константинопол никога не е признато. Пак казвам – трябва да има само една империя. Следващата империя, която се появява като претенции имам предвид, това е българската империя. И именно от времето на хан Крум започва това нещо, което при Симеон – при неговия пра-пра-внук, след 100 години някъде, то вече ще се превърне във факт. Тоест Симеон ще се провъзгласи като, василеус романьоло, забележете не на българите, а на ромеите, защото идеята да има една империя, това е Римската империя, идеята за Римската империя. Разбира се при хан Крум това нещо не може да се осъществи още именно поради това, че той е езичник, но вече се появяват първите нюанси. Например неговият наследник Омуртаг има един златен печат негов, в който той, макар и езичник, доказано със сигурност езичник, той се представя на този медальон като равен на римския император, на византийски император, включително и с кръст, макар, че той не е бил християнин. Има хипотези, че той е станал християнин. Бог да го прости – Божидар Димитров ги говореше тези неща, но няма никакви точни данни. Омуртаг си е езичник. Нещо повече – от негово време имаме достатъчно езически капища за това нещо. Но именно от хан Крум тръгва идеята за империята.

Евелина БРАНИМИРОВА