Проф. Николай Овчаров: В културния туризъм можем да приложим в Североизточна България опита от Източните и Средните Родопи

Снимка: Николай Овчаров - личен архив

 

Проф. Николай Овчаров в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус” „Метроном”

 

Водещ: Перперикон, Мисионис, Свищов и българската истина за Дракула са само част от опорните точки в археологичното лято на проф. Николай Овчаров.

Николай Овчаров: Пропуснахте Годината на Момчил войвода, която обявихме в Златоград, където се намирам в момента, и която ще бъде свързана с търсенето на гроба, по-скоро на лобното място на великия български войвода от 14-и век. Което ще направим в рамките на Годината на Момчил войвода с проф.Пламен Павлов. От началото на това археологично лято четири месеца минаха като миг. Започна се със Свищов, с тези проучвания, които предизвикаха огромен интерес с името на Дракула, с името на Влад Цепеш. Макар че аз, честно казано, там по-скоро разчитах на българския момент, на това, че това е една от важните крепости на цар Иван Шишман в последния етап, османското нашествие, но така или иначе, тази прекрасно запазена крепост, цитаделата на свищовската крепост, наистина става огромна туристическа атракция, ще стане по-скоро. Има още време там да се работи. Запазена е до 10 метра височина. Що се отнася обаче до тази богата история, наистина и моментът с пребиваването на Дракула през 1462 г., което е абсолютно  документиран, е много важен. Даже ще кажа една новина, че аз в момента пиша и книгата, която ще се казва „Българската версия за Дракула“. Това е нещо много важно, защото тук става дума не само за Дракула, става дума въобще за влашките воеводи от 15-и и 16-и век, които пишат на български език, говорят на български език, чувстват се българи до голяма степен. Нещо, което нашите северни съседи пропускат. Веднага след това естествено е Перперикон, голямата кампания, трае обикновено три месеца, която свърши буквално преди три-четири дена. Продължихме да работим на южното полуградие, на север от Голямата базилика, която открихме през 2015 г. Един голям некропол, засега около 70 гроба, но ще има и още, от 10-12-и век, с много интересни материали, бронзови кръстове, реликварии, изключително редки монети. Като монетата на Йоан-Асен Втори, една от много малкото монети, които има в България, въобще намерени от първото българско монетосечене. Монетата на Алексий Комнин, която пък фиксира упадък на Византия, политически и икономически. И много други такива неща. Наистина Перперикон си даде своето през тази година, интересни са нещата от него.  И Мисионис край Търговище. Северният Перперикон, който също буквално преди няколко дена приключихме кампанията за тази година. Много интересни неща и което е най-главното, много добро запазване на височина до 4 метра на крепостните стени на ранновизантийската крепост от 5-6 век. На една гробница, то направо не е гробница, а е било мавзолей, за съжаление доста разрушен днес, свързан с епископската базилика от 5-6 век. Ореумът, зърнохранилището, високи до 2 метра запазени стени и много други такива неща, да не ги изброявам всички, които действително ни показват, че има какво да се намери на Мисионис. Не случайно преди няколко дена беше и министър Ангелкова, която видя всичко това и която обеща подкрепа и от името на премиера Борисов за понатъшните проучвания край Търговище. Това е накратко за това, което се свърши през тази година. Наистина измина силно лято, но и доста уморително мога да го кажа.

Водещ: Връщам се към Свищов и книгата „Българската версия за граф Дракула“, за да ви попитам: как историята за воеводата Влад Цепеш се превръща във вампира граф Дракула?

Николай Овчаров: Ами, това е точно интересното. Всъщност това се изследва в книгата, както и не само от мен, и от други изследователи, чужди. Преди всичко български изследвания на тази тема засега още няма. Естествено, всичко стана след романа на Дан Стокър от края на 19-и век.  Той стъпва все пак на някои данни, макар че има ограничени данни за Дракула, за Влад Цепеш. Нека да кажем на слушателите първо, че става дума не за дракони и за дяволи, както се смяташе, а става дума за името, което идва от баща му – той е Влад Трети по класификацията от войводите във Влахия. Та Влад Втори влиза в Ордена на дракона, който е създаден от крал Сигизмунд специално, за да противостои на османското нашествие. Оттам идва този прякор, който се прехвърля после върху неговите синове. Така че не става дума поне в това име за неговата жестокост. Сега че има жестокости в неговите действия, има, но това е Средновековие. Само ще припомня, че нашият цар Калоян е наричан от византийците ромеубиец, куче Йоан, всякакви такива прякори и епитети му измислят, който действително се отнася доста жестоко. Но в Средновековието такива неща са били позволени и даже по този начин са реагирали на евентуални военни заплахи. Така че това, което знаем днес, до голяма степен, говоря за широката публика, е базирано на романа на Дан Стокър. Но истинският образова на средновековния Дракула е още по-интересен. А пък една от темите, които разглеждам вътре, това е Дракула-туризъм. Не съм измислил аз тая дума. Румънският Дракула-туризъм, който до голяма степен, още по времето на Чаушеско поставя Румъния пред един много сериозен избор, национален герой, какъвто е той за тях, или начин на правене на пари. Което пък от друга страна, капитализмът, в който живеем, го изисква. Така че там ще го разгледам и този въпрос, ще го оставя отворен, разбира се,  защото той до голяма степен зависи и се отнася и до нас, до нас българите. До каква степен може да използваме нашите културни ценности за създаването на културния туризъм, тоест за икономиката, казано с две думи.

Водещ: Проф. Овчаров, вие правите и книга за Перперикон, голяма книга. Докъде стига?

Николай Овчаров:  Малко сме я забавили сега тая книга, по простота причина, че сезонът е много активен и някои от моите сътрудници, това е колективна книга, не е моя само книга, са много заети по обектите. Така че надявам се през есента да успеем да я направим тази книга. Тя е почти готова, но просто сега да не цитирам имена, но имаме някои от колегите, които просто поради ангажименти не могат да завършат своите части.

Водещ:  Споменахте за ролята на българската археология и най-вече на културното ни историческо наследство в туризма. Перперикон отдавна е част от туристическите маршрути, но какви са шансовете за Мисионис, за Свищов?

Николай Овчаров: Ами различни са шансовете. Просто след като сме го направили на Перперикон и не само на Перперикон, аз много държа това да го подчертая, че ние тука създадохме в Източните и Средните Родопи културна дестинация, в която влизат много неща. Не само Перперикон. Имаме и храмът на Орфей при Момчиловград, и пещерата „Утроба“, манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали, за да се стигне до Златоград, до етнографските комплекси и археологическите забележителности в околността. Не случайно, даже и в събота огромната част от хората, сега в момента Златоград е пълен с хора, които са тук, ще отидат или са отишли вече в Перперикон в тези дни. Аз онзи ден в Търговище, където имаше и среща такава с туристическия бизнес, вече казах, че министър Ангелкова беше там, то това го казах, че искаме да приложим в Североизточна България опита от Източните и Средните Родопи. Просто имаме нещо изградено, което просто трябва да бъде направено на другите места. А това може да се формулира с няколко думи: добра работа, добра пропаганда, добра съвместна работа между отделните общини и дори области. Тук в случая става дума за две области – за Смолян и за Кърджали. Искаше ми се навремето и Хасково да влезе с Александровската гробница, но там поради главно политически причини до тоя момент не могат да го вкарат.

Водещ: И казахте, че ви намирам в…

Николай Овчаров: В Златоград.

Водещ: Златоград. Годината на Момчил войвода започва през септември.

Николай Овчаров: Да, да започна, може да се каже, че стартира, ние я обявихме. Владенията на Момчил са били именно в Средните Родопи, в района, няма да говоря средновековните имена, в района на Смолян, на Златоград, а по-късно вече той през проходите, които и днес съществуват тук на километра от нас, се спуска в Беломорието, завладява византийски области като Ксанти, между другото, която прави като своя столица, Ксанти става неговата столица. Още няколко други градове в района на Беломорието, включително и град Пейтеорион, който днес не съществува, но е на брега на езерото Тортолагос, където именно в крайна сметка, пред чиито  порти той е бил убит. Така че именно този район, говорим за Средните Родопи и за Беломорието, тая част на Беломорието, са мястото, в което се е простирала държавата на Момчил.

Водещ: Паметникът на цар Момчил, както са го наричали, на родопския цар ще бъде открит на 7 юли догодина, така поне се планува.

Николай Овчаров: Е, така поне сме го планирали.

Водещ: Средствата достатъчни ли са за него, започнало ли е изграждането?

Николай Овчаров: Точно това обсъждаме, дори вече имаме инициативен комитет, за пускането на сметките, за набиране за паметника. Освен това има и някои формалности, които трябва да се направят. Той трябва да бъде на граничния пункт, в зоната на КПП, така че трябва да вземем необходимите разрешения, ще го направим. Всяка от тези инициативи е свързана с много работа на различни хора. Именно затова правим тези инициативни комитети. Но аз съм убеден, че както всичко останало досега, което сме започвали тук, ще свърши по най-добрия начин.

Водещ: От септември започва Годината на Момчил, тя ще продължи до догодина, когато се навършват и 675 години от трагичната му смърт.

Николай Овчаров: Точно така, другия септември. Освен че това е свързано с Дельовите дни, той просто ще премине в тях, които са в Златоград, но ние използваме, тук с проф. Павлов така го измислихме, и средновековната година, която започва, слушателите предполагам, че не знаят, която започва не от 1 януари, а започва от 1 септември и стига до 1 септември. Така че всъщност това е средновековната година, по която са се водили летоброенето и в България, и във Византия през 14-и век.

Водещ: И това е годината на българските родопски войводи?

Николай Овчаров: Точно така.

Водещ: На Дельо войвода и на цар Момчил. Какви са плановете ви оттук нататък? Археологическото лято за тази година свърши, а какви са другите цели пред вас?

Николай Овчаров: Вече ви казах, трябва да завърша тази книга за Дракула. Тя доста бързо трябва да стане, защото сме се разбрали с издателството на „Труд“ да излезе колкото може по-бързо. Но иначе през октомври, ако е живот и здраве, с проф. Павлов продължаваме нашата мисия „България“.  Две неща през тая година сме предвидили с външно министерство. Няма да е така интензивно като миналата година, когато бяхме в 11 страни. Преди всичко ще бъдем в Женева, в българското представителство в Женева. Това не е посолството, това е представителството към ООН. Много интересна публика ще бъде там, доколкото разбрах от организаторите. А във втората половина на октомври пътуваме за далечна Индия, където трябва да направим лекции Ню Делхи и в Калкута. Нещо интересно, защото нали все говорим за това, че Индия и Китай са потенциални посетители, хората, туристите от Индия и Китай. Като миналата година ние беше годината в Китай, тази година трябва да я реализираме в Индия.

Водещ: Защо Индия?

Николай Овчаров: Вече казах, защото има огромен потенциал за евентуално развитие на културния туризъм към България. Това нещо за което и министър Ангелкова говори много често.

Водещ: Винаги, когато говорим с вас, търсим и археологически и исторически подтекст. Затова ви попитах, дали няма и нещо историческо да търсите там, някакви исторически паралели?

Николай Овчаров: Не, в тези мисии нашите ние по-скоро говорим пред хората, не правим проучвания. Макар че ако трябва да съм точен, имам нещо интересно. Преди няколко години при разкопките на Урвич край София най-неочаквано попаднахме на много интересна златна монета, абсолютно ги няма до този момент у нас, с тегло от 8 грама, колкото две византийски монети от това време. И се оказа, че тази монета е сечена в Делхи, именно в Индия през 14-и век, в султаната, който през това време съществува на това място. Как е попаднала в Урвич, така и не ни стана ясно, но ето една възможност, която можем да проучваме.

Цоня Събчева