Проф. Николай Овчаров: 2016 беше година на раннохристиянските базилики

Проф.-Николай-Овчаров-археолог

 

Арехологът проф. Николай Овчаров в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

  

Водещ: Кои са най-значимите археологически открития през миналата година, събрани в изложбата „Българска археология 2016“ и какво ще търсят учените през настоящата 2017 година? По темат ще разговаряме с археолога проф. Николай Овчаров. Професоре, нека да поканим всички да отидат на изложбата от 15 февруари до 19 март, ако не греша, и да им кажем какво да очакват от тази експозиция, какво беше най-интересното, което откриха археолозите през 2016 година?

Николай Овчаров: Аз първо искам да кажа, че една изложба никога не може да покаже целия блясък на нещата, поради простата причина, че огромната част от паметниците не могат да бъдат прибрани в една изложбена зала, а са така да се каже на място, където местата се разкриват. Миналата година може да се каже, че беше година раннохристиянските базилики. Искам да спомена преди всичко голямото откритие на проф. Казимир Попконстантинов в Североизточна България, една базилика, която вероятно ще бъде дълга повече от 55 метра от 6 век със страхотна украса по нея. Разбира се ще има фотоси на тази базилика, но тя още не е разкрита цялостно. Тук трябва да кажа и другата голяма базилика, която разкрихме, раннохристиянска тя е на Перперикон, в южният квартал на Перперикон, която също ще бъде представена на изложбата с фотоси, 35-метрова църква, с широчина 15 метра, с колони, украса и т.н. Засега това е най-голямата църква в Родопите откривана, тя е от втората половина на 5 век и ни показва огромното значение на Перперикон през този период. Разбира се трябва да се кажат и открития в други сфери, като например в Праисторията на проф. Васил Николов и на доц. Явор Бояджиев, съответно край Провадия, солниците и Юнаците край Пазарджик, това са могили, в които излезе най-старото или едно от най-старите злата въобще на Стария Континент, синхронно, даже малко по-рано с прочутото Варненско съкровище, което краси Варненския исторически музей. Има и много интересни неща от античността, от периода на Средновековието, като едно чудесно сърчице, това е накит от злато, от Велики Преслав, който изкара доц. Стойчо Бонев и много други такива неща. Тази година беше пак една успешна година. Разбира се, с различно финансиране, което идва на базата на държавно финансиране, но все повече се засилва и общинското финансиране, тоест общините все повече разбират ценността на нещата, в които може да се инвестира, така да се каже.

Водещ: Ще ви попитам след малко и за финансирането, за да завършим обаче темата с откритията за изминалата година, за вас самият кое беше най-вълнуващото откритие, във вашите проекти?

Николай Овчаров: Аз вече го казах става дума за тази огромна църква, която разкрихме, най-голямата църква в Родопите, но има и нещо друго, което е много важно. Всъщност през 2016 година ние след 17 години разкопки разкрихме вече окончателно акропола на Перперикон. Нашите слушатели, въобще българите знаят, че Перперикон е един огромен град, който има акропол, тоест това е крепостта в най-високата част, обаче има големи подградия от юг и от север. Акрополът на Перперикон вече е приключен, има чудесни аерофото снимки с дронове, но започнахме работа за първи път в южния квартал на Перперикон и веднага попаднахме на тази прекрасна базилика. Тук само ще обясня, че всъщност от Перперикон още в края на 4 век започва приемането на християнството в Родопите, тогава в акропола е изградена една църква, пак базилика, но много по-малка, която е дълга около 15-16 метра, това е началото, а вече втората половина на 5 век се изгражда тази голяма църква, която открихме през миналата година. Това е вече моментът, в който християнството е победило и естествено може да си позволи много по-големи и много по-солидни градежи.

Водещ: Ще остане ли проучването на Перперикон приоритет за вас и през настоящата 2017 година, кои са проектите, по които ще работите през 2017 година?

Николай Овчаров: Аз не мога да кажа за всички колеги, ще кажа за себе си. Разбира се, Перперикон вече казах, влизаме в южното подградие, тази огромна църква няма да е сама, около нея ще има цял манастир, който трябва да бъде разкрит. Имаме осигурено финансиране, от страна на Община Кърджали, но тук за Перперикон специално трябва да кажа и нещо много важно, много радостно бих казал, това почти е новина, Слава Богу парите по така наречената Норвежка програма, които бяха спечелени преди година, обаче за съжаление в продължение на няколко месеца, на цяла година погледнато реално бяха обжалвани от различни фирми, Слава Богу през януари съдебният спор беше решен и сега имаме средства да реставрираме цялата западна част на акропола на Перперикон, заедно с тази прочута кула, един от символите, средновековната кула. Разбира се, поради тези бюрократични и съдебни трудности сроковете много се сгъстиха и ние до 28 април трябва да сме го приключили, но строителните фирмите казват, че ще успеят да се справят, това е нещо много важно, защото ние можем археолозите да откриваме, каквото си искаме, но без да бъдат реставрирани и експонирани, така да се каже тези неща, те не могат да живеят и да бъдат паметник на културния туризъм. Още един обект, който вече 3-4 години ние разработваме, искам да го кажа непременно, Северният Перперикон, както образно го наричам, това е античният и средновековен град Мисионис и Търговище, който също е осигурено финансирането от Община Търговище о от спонсори. Надявам се да съберем около 50-55 хиляди лева там, заедно с колегата Ангел Конаклиев продължаваме, фактически то е в нивото, в което преди 15-16 години беше Перперикон, но е много перспективен и съм убеден, че в следващите години там ще има изключително интересни изненади.

Водещ: Разбира се очакваме и ние тези изненади. Накрая нека наистина да поговорим за финансирането на археологията, казвате ми, че имате подкрепа от общини от държавния бюджет, спонсори включително.

Николай Овчаров: Държавният бюджет има около 1 милион, ако не се лъжа, който още не е разпределен, сега се правят заявките за тези пари. Предполагам някъде към март-април ще бъдат разпределени. Но аз винаги съм казвал едно нещо, ние трябва да може да използваме максимално трите основни начина на финансиране, които имаме – държавни, общински, които стават все по-важни, и спонсорите, които напоследък се появяват вече доста хора, които желаят да финансират разкопките. Не трябва да се разчита само на държавата, защото в края на краищата и стотици милиони да бъдат дадени, когато се разхвърлят на много обекти, примерно на 100 или на 200 обекта, тези пари вее губят своята ефективност. Така че аз съм бил винаги привърженик на приоритетните задачи, особено когато става дума за държавните средства и то приоритети, не само на базата на научния интерес към тях, който безспорно е важен, а именно на интереса от гледна точка на икономиката на културно-историческия туризъм. Само свързването на археологията с културно-историческия туризъм може да ни даде възможност ние да имаме рефинансиране на обектите. Перперикон е класически пример за това нещо. Тази година не знам как е, но мисля, близо 200 хиляди лева са доходите на Перперикон, на община Кърджали, разбира се, само от билети, от такси и от паркинги. Ние вече доказахме, че чрез културния туризъм може да финансираме и проучванията и поддръжката на такива обекти.

Евелин ЦАНЕВА