Проф. Николай Радулов: Да се направи масирана акция с проверки на всички служители от „Икономическа полиция“, за да се види каква е собствеността им

Проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и заместник-министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Петима служители от Икономическа полиция към Четвърто РПУ са задържани за рекет. Откога се знае за прилагането от полицейски служители на схеми за натиск и изнудване на бизнеса с Такса „Спокойствие“, за които говори прокуратурата? Въпросът е към проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и заместник-министър на вътрешните работи. С него ще разсъждаваме по темата. Добър вечер, проф. Радулов.

Николай Радулов: Добър вечер.

Водещ: Изненада ли ви акцията?

Николай Радулов: Като нещо, което се е случило внезапно, без някакви предварителни новини преди това, наистина ме изненада. По отношение на това, че се е случило в София, това не ме изненадва, защото знаете, че почти от половината от бизнеса в България е дислоциран в София, така че ако има някакви нередности – натиск, изнудвания – то те се случват там, където е бизнесът. Иначе не е по-различна ситуацията в МВР, отколкото в други министерства, на други места. Тоест както има високо мотивирани, високо интелигентни и работещи служители, така и има хора, които ги мързи, хора, които са с манталитет на престъпници. Така че никой не е застрахован в неговото министерство, в неговото ведомство или там, където работи, да има хора, които работят срещу имиджа на такава структура. Наистина е много неприятно, че това е структура, която трябва да се бори с престъпления. А с този случай виждаме, как тя репродуцира престъпления. Но, разбира се, аз съм притеснен от нещо друго, което е характерно въобще не само за МВР, за прокуратура, за всички контролни органи в страната, притеснен съм от тяхното желание да работят реактивно, тоест нещо да се случи и тогава да се работи. Тук хората са подали жалба и това е активирало съответните структури да започнат вътрешно разследване, доколкото разбрах, да започнат разследване и да изкарат на бял свят тези отвратителни престъпления.  Отвратителни, те като престъпления са много неприятни, но това, че ги извършват и полицаи, допълнително създава много тежко усещане, че тези, които трябва да защитават и служат, служат единствено на себе си и защитават своите алчни и понякога престъпни интереси. Много отдавна говорим за това, че всичко трябва да е проактивно. Ако погледнете още в стратегията, тя беше подновена миналата година, но фигурира от 2011 година, основен стълб, върху който трябва да се крепи противодействието на престъпността, е проактивността. Тоест самосезиране, създаване на информационни източници, преди да са стигнали престъпленията до хората, да ги притискат и да се налагат да се оплакват те да бъдат разкрити, предотвратени и пресечени. Такова нещо не се забелязва. Аз между другото мислех, че първият път, когато ще се случи така със скандал и да излезе нещо такова с арестувани служители на Стопанска полиция, мислех, че това ще стане във Варна. И то по съвсем конкретен повод. Вие си спомняте, че преди една или две години имаше много сериозни публикации за джебчиите с факти, със снимков материал за това, в какво благоденствие живеят, че няма откъде да го осъществят, освен с кражба, а някои от участниците съвсем откровено си говореха, че нищо не може да им се направи, парите са от кражби, но полицията ги пази. Журналистите, които участваха в това разследване, бяха извикани във Варненската полиция, в Икономическа полиция да им държат сметка откъде накъде ще правят такива разследвания. Така че има съвсем съществуващи и явно видими дефекти в системата за сигурност и не би трябвало да се чака някой да изпищи, защото не може да се справя повече финансово или както казва прокурор Гешев: „Сторило му се непосилно“. Ами, ако му се беше сторило посилно, на някои, на които им се струва посилно да плащат тези такси, какво правят? Мълчат си и си плащат, вероятно. Ето затова аз говоря, че всички структури, които разследват, трябва да преследват престъпниците. Разхвърляното имане от престъпленията много трудно се установява и още по-трудно се връща на потърпевшите.

Водещ: Проф. Радулов, откога се знае за прилагането от полицейски служители на схеми за изнудване с Такса „Спокойствие“?

Николай Радулов: Честно казано аз през 2008 година чух от мои приятели нещо фантастично, което направо ме потресе. Тогава си спомняте, че ГДБОП мина към формираната Агенция „Национална сигурност“. Един мой познат бизнесмен тогава с учудване ми каза: „Абе, дойдоха едни момчета, представиха се, че са от ДАНС и казаха: „Ние поемаме оттук нататък нещата на ГДБОП“. И аз си мисля, че става дума нещо за разкриване на престъпления. Поканих ги, почерпих ги кафе. Оказа се, че според техните представи ГДБОП получавал редовен рекет“. Нещо, в което се съмнявам, но такива слухове са вървели очевидно в новоформирания ДАНС тогава. „Ние всъщност ще поемем това нещо“ – намекът им. То не е било намек, то е било пряк изговор за това, че трябва да им се плаща на тях. Попитах го човека какво направи. „Ами, нищо не направих. Изгоних ги“. Хората понякога се притесняват да съобщават за такива неща. Знаят, че ако няма запис, ако няма снимков материал, много трудно се доказват тези неща и могат да се окажат те потърпевшите, вместо тези, които ги изнудват. Но много отдавна се говори за такъв натиск.

Водещ: Това означава ли, че до някакъв период таксите са били посилни, както говори прокурор Гешев, а от един период нататък са станали непосилни?

Николай Радулов: Най-вероятно има хора, които си плащат, за които таксите са посилни и някой по-лаком е решил, че може да взима двойно или тройно повече и този, който си е плащал досега покорно и кротко, е решил, че вече няма смисъл, главата му е в торбата, не може да си храни семейството, само дългове се създават по този начин, фирмите една след друга си отиват. И е решил, че по-добре да се оплаче, каквото и да става.

Водещ: Проф. Радулов това, за което говорим с вас, не е тайна. То се коментира в медиите, коментира се в блогове и интернет сайтове и така нататък. Защо сега се задейства Специализираната прокуратура? Изобщо защо сега има действие по въпроса? Тези коментари не са ли известни, тъй като те са публични и са достъпни?

Николай Радулов: Много добър въпрос. Той е точно в контекста на това, за което говорих преди това. Органите, които се занимават с контрол, чакат някой официално да ги оповести. И когато ги питаш: „Защо не се прави това, защо не се проучва онова?“, те казва: „Няма сигнал“. Всъщност и друг път сме го коментирали. Всички структури за обществен ред и сигурност сами са длъжни да организират сигналната дейност, а не да чакат някой да има подаде. Както знаем, под натиска на желанието на новопоявили се министри и ръководители да се покаже как престъпността все повече и повече си отива, се създава методология за незавеждане на сигнали, за отказване на гражданите от това да излъчват жалби и да чакат някакво решение в тяхна полза от службите за обществен ред и сигурност.

Водещ: Каква е прогнозата ви за разплитането на случая?

Николай Радулов: Много ми се ще тези хора да бъдат наказани много строго за пример на другите, защото има и други. Това е несъмнено. Напротив – аз твърдя, че повечето хора в МВР са хора с мисия, но самите хора в МВР знаят за това, че колегите им се занимават с нещо нередно, че поддържат някой, че нещата, които извършват някъде, понякога не са в реда на нещата и са противозаконни, но често страхът, че този човек е защитен от политик или от някой друг, който е много важен, ги кара да си мълчат и просто да се стремят да не се бъркат, за да не си създадат проблеми сами на себе си. Прогнозата ми е, че няма да има масирана акция и проверки. А ми се щеше да има такава, за да се види каква е собствеността на хората от Икономическата полиция, защото е известно или поне се говори в средите на полицаите, колко много са заможни такива хора. Дали ще направи прокуратурата, дали ще направи службата „Вътрешна сигурност“ такива проверки, или ще чака някой да я сезира, не съм много уверен, но се надявам, че някой ще намери доблест и смелост в себе си заради унищоженото желание да защитава и служи и да инициира такива проверки и да бъдат разкрити такива хора, които са много по-опасни от обикновените престъпници.

Водещ: В случай, че тази акция и разследването не доведат до резултати в съда, заловените бъдат оправдани и освободени, каква съдба ще имат тези, които са подали сигнала? Имаме ли механизъм да защитаваме свидетелите? Имаме ли механизъм да защитаваме подалите сигнали?

Николай Радулов: Много добре знаете, че имаме случаи през последните 15 години, при които хора, които би трябвало да са защитени свидетели и всъщност имат такива статути, не са защитавани от властите или мерките, които се взимат в тяхна защита, не са достатъчно добре организирани.

Водещ: Някои бяха поубити, ако трябва да сме съвсем точни, други пребити. Едва ли на някой му се размина.

Николай Радулов: Винаги давам пример с едно дело, което явно ще завърши с край за прокуратурата и за МВР – прословуто дело „Октопод“. Те свидетелите измряха в течение на времето по някакви странни начини – катастрофи и така нататък. И това се случва и по други дела. Просто това дело е по-видно и за него се говори. Така че и тук имаме недостатъчно компетентна или недостатъчно голяма отдаденост на служителите да защитават онези, които излъчват сигналите за престъпленията. И оттам, разбира се, е всеобщото убеждение, че ако подадеш информация за престъпление, никой няма да те защити и никой няма да ти окаже съдействие, ако те натиснат. И това започва все по-широко да се разпространява сред хората. С него е свързано и нежеланието в районните управления да се приемат жалби, защото жалбите и регистрираните престъпления, които впоследствие са неразкрити, влияят зле на тази прекрасна статистика, според която всичко върви все по-добре, престъпленията намаляват и хората се обичат като братя, както беше казал поетът.

Водещ: Проф. Радулов, сред задържаните петима служители един е техен ръководител. Въпросът е,  групата не е ли имала чадър, за да действа толкова смело, бих казала, арогантно и без последици?

Николай Радулов: Точните връзки, които съществуват между полицаите в едно районно, аз съм работил в районно и знам как долу-горе всички са наясно кой какво прави.

Водещ: Да, де. Като са били наясно, защо нищо не е предприето?

Николай Радулов: Ами, да, има зле разбирана професионална солидарност. За съжаление, пак се връщаме на един филм, за който и друг път сме говорили, който е толкова характерен – прословутият филм с Ал Пачино отпреди 30-40 години „Серпико“, който разисква такава тема – хората знаят, не участват в престъплението, но считат, че не е добре да се обърнат към „Вътрешна сигурност“ , защото всички ще решат, че те са едни предатели, издайници, а всъщност става дума за прикриване на престъпление. Тази тема е стара точно толкова, колкото е стара полицията. Така че по-скоро тук трябва да бъдат ангажирани службите по вътрешна сигурност и малко да се промени целият начин на повишаване на ръководните кадри. Тоест работи добре, придвижвал се е вертикално в рамките на длъжността. Когато дойде време да бъде излъчен за резервен ръководен кадър, за съжаление такова нещо не се прави, а иначе той би трябвало да мине през Служба „Вътрешна сигурност“. Това нещо, ако не е знаел началникът на тези хора, тоест началникът на началника, който е заловен, това значи, че той не  е компетентен за работата, която изпълнява. Ако пък е знаел, това значи, че е съучастник на престъплението и вероятно няма как да знае, без да е получавал и той нещо, тоест без вертикално придвижване на тези пари от изнудванията.

Водещ: Акцията ще дисциплинира ли останалите?

Николай Радулов: Само ако е подкрепена от други акции, само ако завърши успешно, а вие знаете, колко такива акции се проваляха. Ще дам пример с митничарите, защото те са най-характерни. Залавят се всяка година по цели смени – шумно, с гръм и трясък – по 25-ма арестувани, на другия ден 23-ма са пуснати, а след две седмици всички са освободени и нищо не се прави повече. Надявам се този път да не е така, но за съжаление моите надежди обикновено са много краткотрайни.

Цоня Събчева