Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност: За първи път българско християнско момче е вербувано от ИДИЛ, която досега привличаше поддръжници, водейки неадресирана пропаганда

Радикализиран 16-годишен ученик от Пловдив беше задържан при съвместна операция на МВР, ДАНС и прокуратурата. Предполага се, че ученикът е възнамерявал да извърши терористичен акт в Пловдив. Дебне ли ни реална терористична заплаха? Радикализацията и дейността на „спящите“ терористични клетки у нас. Тези и още въпроси ще обсъждаме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с проф. Николай Радулов – експерт по национална сигурност

Водещ: Проф. Радулов, как приехте вие новината, че българско момче е било вербувано от ИДИЛ?

Николай Радулов: До известна степен бях изненадан, тъй като това, което знаем досега за начина, по който ИДИЛ рекрутира свои поддръжници, беше доста по-различно от сегашната ситуация. Тоест, имаше едни таргет групи, към които неадресирано се водеше пропаганда с цел привличане, имаше и конкретни насочености към лица, които по някакъв начин ИДИЛ е придобила информация за тяхната личност, но досега не сме имали такъв случай за лице, което по същество не изповядва исляма, от добро семейство, неживеещо в гетото да бъде привлечено. Това до известна степен ме учуди, но нещо друго пък в положителен аспект ме зарадва – това е може би единственият случай от последните 10 години, когато близки на лице, което е вкарвано в пристъпна дейност на етапа на подготовката сами са се обърнали към органите на държавна власт. Тъй като многократно сме говорили и във вашето радио за това, че основен проблем е липсата на сигнална дейност, на проактивни действия от страна на специалните служби, което се дължи и на липсата на доверие. Ето сега виждаме, че има хора, които имат доверие в специалните служби. И това доверие от една страна довежда до пресичане на престъпление, което би могло да доведе до жертви, от друга страна спасява един много млад човек от това да отиде в затвора, да се квалифицира и да стане сериозен престъпник. Така че има много чудни неща, много интересни неща в този случай. Но това, което е неприятното, е, че тази сфера, която считахме, че не е традиционна за ИДИЛ, очевидно има пробиви. Тоест, всеки може да бъде застрашен. Това някак си се налага с тази концепция, която днес всички вярваме, че съществува, че днешното младо поколение става все по-свързано с най-модерните, най-новите технологии, и от това следват редица заплахи, тъй като престъпността също не стои на страна. Тя може би първа съзнава колко новите технологии са изгодни за извършване на престъпления и колко по-голям е престъпният ефект. И ИДИЛ, която от самото начало демонстрираше сериозно участие в социални мрежи, в различни типове чатове, в различни типове клипове, свързани с Youtube и други такива програми, показа, че е много добре подготвена за съвременния свят. Виждате, че това момче е убеждавано от човек, за който без да имаме някакви особени конкретни доказателства, очевидно е, че този човек е опитен психолог. От друга страна имаме информация отпреди това, че в редиците на ИДИЛ има структури, които се занимават с пропаганда и там се привличат много опитни хора, тъй като ИДИЛ не е само тези хора, които режат глави и стрелят с автоматите, тя има своето елитно ръководство, което е обучавано в най-авторитетните западноевропейски и световни университети. Сред тях има психолози, има технолози.

Водещ: Да, които да привличат съмишленици.

Николай Радулов: Очевидно е, че по отношение на психологическата обработка на хора съществуват цели школи. И тъй като ИДИЛ териториално не съществува, това прави борбата с нея още по-трудна, тъй като новите технологии дават достъп навсякъде по света. Ние знаем, че редица служители на ИДИЛ още в ранните години, когато тя съществуваше в Близкия Изток, се преместиха в Западна Европа. Така че сега врагът може да е навсякъде, и той разполага с високотехнологични оръжия. Оръжия, които ние свикнахме да говорим за тях покрай понятието за „хибридна война“, но в крайна сметка, ИДИЛ прави точно това – тя води хибридни войни.

Водещ: Проф. Радулов, жертва ли се оказва 16-годишния младеж в Пловдив?

Николай Радулов: В този случай определено се оказва жертва, защото върху него е оказан професионален натиск. И нормално, при едно 16-годишно момче, което е в пубертета и което има много съмнения в това как изглежда животът, много вероятно е да има и някакъв недобър социален опит за отношения с други хора. Знаете, че днес младите, седейки един до друг не си говорят, а си чатят по умните телефони. Тоест, всичко това води до по-лесно откъсване от нормалната среда на момчето и потапяне в един имагинерен, виртуален свят. Така че можем да говорим за това, че е налице нещо опасно.

Водещ: А как се дерадикализират хора, които веднъж вече са попаднали в лапите на радикалите?

Николай Радулов: Вижте, когато има психологическа обработка да извършваш престъпления, съществува обратната възможност – опитни психолози да възвърнат нормалността на обекта, върху който работят. Така че аз мисля, че работата с психолозите и намерената отново близост със семейството най-вероятно ще доведе до успех, и това момче не само че ще се дерадикализира, ако така можем да се изразим, но ще спре въобще да мисли по отношение на това, че е възможно въобще да участва в нещо престъпно.

Водещ: Трябва ли детето според вас да бъде изолирано от семейната среда? Имаше такива коментари. С него да работят специалисти?

Николай Радулов: Тук голям сериозен фактор за преодоляване на бедата е контактуването със семейството и възстановяване на връзките, така че аз не бих го препоръчал. А освен това, възниква реалният въпрос – къде е тази среда, за каква среда говорим, тъй като ние знаем, че ако става дума за психично болни, няма заведения, в които те да могат да бъдат лекувани умело, ако става дума за предварителния арест – там условията ще доведат до точно обратния ефект. Така че аз не мисля, че би имало място, на което момчето би могло да бъде изолирано. А и това не е необходимо от психологическа гледна точка.

Водещ: В информационния поток се появиха различни коментари по темата, сред които и този, че няма самотна радикализация. Тоест, около момчето е възможно да има цяла група. Смятате ли, че това е възможно?

Николай Радулов: Възможно е да е имало някой, който да го насочи към конкретния чат, тъй като нали разбирате, някой може много да се интересува от конкретен проблем, но съвсем случайно да попадне на чат, който се занимава с това да привлича привърженици на ИДИЛ, това не може да стане. Може би някой му е казал: „Абе, ти знаеш ли какъв интересен чат, аз участвам в него, еди-какъв си е адреса“. Възможно е и това. Аз мисля, че трябва да се работи и в тази насока, да се види точно какви са връзките на момчето, дали няма някой, който също подготвя някакъв тип престъпление, тъй като знаете, че интернет е едно място, където можеш да научиш много неща, но можеш да бъдеш привлечен и към престъпна дейност. Ако някой все пак те насочи, съвсем конкретно ще отидеш на определено място, на определен адрес, и там ще те чака вече психологическа обработка. Може би има някой – приятел, познат, близък, който е дал такава насока, но това ще го изяснят. Аз мисля, че разследването трябва да продължава, и на момчето на този етап трябва да се гледа на жертва.

Водещ: А книжката, която е намерена, и на която на български пише: „Ислямска държава“ – интересна находка, която говори много. Това означава ли, че в България има например печатница, която отпечатва подобни книги, тоест, създадена е цяла линия?

Николай Радулов: Аз не съм я чел тази книга, но съм чел десетки други книги, понеже се занимавам с този проблем, събрал съм свободно от интернет извлечени поне 30 такива книги, свързани с ИДИЛ. Също така в печат са излизали в България книги, посветени на ИДИЛ. Разбира се, тяхното съдържание е било свързано със зверствата, с организацията, с нейната престъпна дейност. Но нали човек, който му се въздейства да се радикализира, той когато чете такива книги, чете само този текст, който му е интересен и който отговаря на създадената вече предварително нагласа.

Водещ: Добре, имаме предотвратен терористичен акт – така обобщиха нашите служби, но според вас, проф. Радулов, редно ли е подобна информация да достига до всички нас?

Николай Радулов: По принцип бих казал, че не би трябвало да е толкова публично всичко, но има едно голямо но – този случай излиза извън рамките на обикновеното. Виждате колко необикновени неща има. И в този случай огласяването би трябвало да доведе до това родителите да се замислят в начина, по който съществуват техните деца, а ние знаем, че поне половината от времето им е в социалните мрежи и интернет. Тоест, това е един сигнал за това, че мрежата може да не просто опасна, свързана с педофилия или нещо такова, но и със съвсем реални заплахи детето да бъде увлечено в престъпна дейност. Така че от тази гледна точка аз мисля, че е положително това, че този случай му се даде публичност и той подлежи на разискване защо, кога, къде, как и т.н. Тоест, това е нещо, от което ние, и бащите на децата, и децата ще извлекат заключение за това какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави.

Водещ: Всичко това, за което говорим, означава ли, че в България трябва да бъдем нащрек? Има ли в България спящи терористични клетки и съществува ли опасност за атаки на наша територия?

Николай Радулов: Естествено е, че има опасност, естествено е, че съществуват радикализирани хора. Сега, доколко има престъпни организации, които съвсем съзнателно поддържат конспиративно мълчание – това е друг въпрос. На това могат да отговорят, ако са се допрели до това специалните служби. Но че има възможност, има вероятност, за това спор няма. Ние, като страна от Европейския съюз, не сме по-различни от другите страни в Европейския съюз, а там, знаете, в колко много от тях избухнаха бомби, бяха убити хора. Слава Богу, при нас като изключим случая със Сарафово, но той беше доста по-различен, нямаме засега такива практически действия. Но във връзка с големия мигрантски поток, който мина през страната, и последвали разследвания за участници в различни терористични актове в Европа, става ясно, че през България са минавали хора с джихадистки наклонности, хора, които са участвали в събитията в Близкия Изток. Това прави страната ни не по-малко застрашена, отколкото една Франция, Испания, Италия и т.н. Така че трябва да сме нащрек, да.

Водещ: Какви изводи можем да направим с вас още след този разговор? Казахте интересна е тази ситуацията, нов случай имаме – християни срещу мюсюлмани.

Николай Радулов: Изводите тук трябва да са такива, че не трябва да се работи, поне за специалните служби, не трябва да се работи по шаблон. Тоест, шаблонът съществува – ние търсим в затворените общности радикализирали се младежи. Очевидно е, че са опасни и други хора. И нещо, което е много важно, киберпространството се разширява, участниците в него стават все повече. Нашите деца непрекъснато са в интернет, в социалните мрежи, и ние като родители трябва да знаем къде, с какво се занимават, да им помагаме със съвет, а понякога, ако се налага, и да не им разширяваме да ползват определено приложение. Светът се развива страшно високотехнологично. И от тази гледна точка, киберпрестъпността също нараства, защото факт е, че едно киберпрестъпление носи от 5 до 15 пъти по-високи доходи на извършителя. Така че независимо какво е киберпрестъплението, за тероризъм ли става дума, за обир на банка, то е опасно, предстоящо, възможно и тези, които заработват непрекъснато или се намират във виртуалното пространство са заплашени.

Йоланда ПЕЛОВА