Проф. Николай Радулов: Защо главният секретар и правителството не опровергават твърденията, че Маринов е бил шофьор или охранител на подземен бос  

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш главен секретар на МВР

Водещ: Президентът не е подписал указ за освобождаването на главния секретар Младен Маринов и парламентът отложи гласуването на трите министерски смени. Блокира ли държавният глава промените в кабинета? Въпросът е към проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност. Проф. Радулов, на какво се дължи неподписването от президента на указа за освобождаването на главния секретар?

Николай Радулов: Мисля, че има няколко причини. Първата причина е тази, която се състои в самия начин на подаване на искането. Подава се искане, тоест предложение на правителството, като предположението е, че президентът ще подпише всичко веднага просто като някакъв писар. Все пак подобни действия, които са свързани с трансформацията на главния секретар в министър, изискват съвещания, изискват някакъв тип консултации, все пак. И президентът е прав, че не иска да подписва на коляно това, което правителството може всеки момент да му подаде. Става дума за сериозни решения, особено когато говорим за МВР, за сигурността на гражданите, наистина трябва да се обмислят нещата. Другата причина, поради която не е подписан указът, е свързана с това, че и до момента не можем да си обясним, защо след като министърът на вътрешните работи подава оставка, твърдейки, че това е въпрос на политическа отговорност, всъщност състоянието, в което е министерството и увеличаващата се престъпност, са работа и на професионалното ръководство на МВР. Никой не може дори да предполага, че главният секретар е бил възпрепятстван от министъра си да си върши както трябва професионалната работа. Така че главен секретар и министър при всяко управление са свързани като ези и тура, като двете страни на монетата, така че не е нормално министърът да поеме политическата отговорност, а професионалната никой да не я поеме. Затова аз мисля, че това е една от причините президентът да изчака, да не прибързва с подписването на такъв указ. И, разбира се, има един нюанс: твърде много се говори в медиите за свързаността на главния секретар, и то не от вчера, а още от назначаването му за главен секретар, с някои от престъпните структури в миналото. Говори се, че е бил шофьор на един, охранител на друг. Сега, дали това е вярно или не, аз не твърдя. Но мен ме притеснява, че въпреки толкова много приказки, които вече вървят над година и половина, главният секретар и правителството до момента дори не се опитаха да опровергаят подобни твърдения. Това мен ме смущава определено.

Водещ: Във вашите среди как реагираха на номинацията на главния секретар за министър?

Николай Радулов: По същия начин, както реагираха, когато го назначиха за главен секретар – с известно недоумение, с припомняне на хора, които са били на служба 90-те години, когато се говори, че той е бил шофьор, охранител на наркобоса Мето  Илиенски, с известно учудване, с чувство за демотивация, за безсилие на професионалистите. При това всички си дават сметка, че още като номинация за главен секретар, това беше една едностранна номинация, защото кандидатът тогава имаше представа само от охранителна полиция и от охранителни дейности. Главният секретар се занимава с цялата оперативна дейност на МВР, което е доста сложна и стратегическа дейност, изисква доста опит, освен всичко друго. За това явно тогавашният кандидат не беше подготвен. И ние видяхме и в продължение като главен секретар, че не допринесе от оперативна гледна точка за много неща. Тоест това, което в сряда се случи на летището, е продължение на многократни пробойни в границата. И тук главният секретар, като главно действащо лице, главно професионално лице, ръководител, явно не си е на мястото. Защото бяха наказани дребните риби. Очевидно това е проблем на управление, с който той  не се справи. Както виждате, и сега се наказват дребните риби, но наказание и дори порицание не достига до шефа на Гранична полиция. А Гранична полиция, освен всички охранителни функции, има и оперативни. Тоест тя трябва да предполага, че когато има полети от опасни дестинации, напълно е възможно там да се случи такова нещо, че някой да излезе, да премине непроверен границата на Европейския съюз. И не само това. Факт е, и това е факт, който е доказан от прокуратурата, че престъпността не намалява, както се опитват да ни внушат. Напротив, увеличава се, намалява разкриваемостта. И това при положение, че се цитират официалните данни, свързани с регистрираната престъпност. Но всички сме наясно, че това е просто игра с цифри. Регистрираната престъпност е 2-3 пъти по-малка от цялата престъпност. И, ако говорим за 30 и няколко процента разкриваемост от регистрираната престъпност, явно се има предвид много по-сериозен проблем – проблем, свързан с разкриваемост от около 7-8, 12-13%, което прави дейността на МВР безпредметна и неефективна. И това е проблем на управлението.

Водещ: Проф. Радулов, вие сте бил главен секретар на МВР. Девалвира ли тази длъжност, девалвират ли изискванията за нея?

Николай Радулов: Определено. Това е, как да го нарека, доста нагледно представено от няколко поредни главни секретари, които са сериозно немощни в управление на силите и средствата на МВР. И виждате, че и от професионална гледна точка, очевидно не могат да се справят с едно по-ефективно разпределение на силите и средствата. Доказателство за това е обявеният търг, тръжна процедура за външна гражданска структура, която да се заеме с промените и с повишаване на ефективността на структурите на министерството. Очевидно е, че има сериозен проблем. Този сериозен проблем мултиплицира с назначаването на много отговорни длъжности в МВР на недостатъчно подходящи хора. Аз не съм убеден, че още преди години нямаше по-подходящи хора за главни секретари, от тези няколко, които се изредиха. Има и компетентни, има и сериозни професионалисти, някои от тях заемат и ръководни позиции, но биха могли да свършат по-добра работа на мястото на главния секретар, например шефът на ГДБОП Спиридонов. Но очевидно има други причини, които водят до върховете на МВР хора, които най-малкото със своята поява на тази позиция демотивират служителите да работят.

Водещ: Какви могат да бъдат тези други причини?

Николай Радулов: Ами причините са неумението, недостатъчната компетентност, недостатъчната опитност. Не става дума просто за това колко години си служил, а къде си служил, какво си работил. И когато целият ти трудов стаж, макар и обявяван пред медиите и пред обществото като трудов стаж от стъпало на стъпало, но той е твърде ограничен, той е само в една сфера – в сферата на охранителната дейност. Както знаем, МВР е доста широкомащабно и широкообхватно по дейностите, които трябва да се изпълняват. Само като отворим Закона за министерството, виждаме, че става дума за управленци, които трябва да са специалисти поне в оперативната и аналитичната дейност. Такова нещо не виждаме.

Водещ: Проф. Радулов, дали въпросните главни секретари са били свързани и с други кръгове, вън от професионалните, благодарение на което се дължи кариерното им израстване? И как такива връзки, бих ги нарекла опасни връзки, се отразяват на работата на министерството?

Николай Радулов: Опасни връзки съществуват, щом съставът говори за тях. И то стари служители, които си спомнят ранните години на няколко главни секретари. Очевидно е, че нещо има. Дали е точно така, дали фактите изглеждат точно такива, каквито са слуховете, аз не гарантирам. Очевидно нещо има и след като не се опровергава официално, това ме кара да се съмнявам все повече, че такива неща съществуват. От друга гледна точка, вие ме питате дали това е свързано с професионалното им издигане. Много е възможно по един косвен начин това да е свързано, защото тези, които ги издигат, считат, че по този начин имат лостове за въздействие върху тях. Иначе не считам, че е пряко въздействието на криминалните структури за тяхното развитие.

Водещ: Гаф на правителството ли е номинирането на главния секретар за министър, за политическо лице?

Николай Радулов: Ами да. Аз мисля, че да не го наречем гаф, а да го наречем недомислие, да, то е налице. Защото при министър, който подава оставка, поемайки политическа отговорност за едно или друго действие, няма значение, но общо взето политическа отговорност за начина, по който действа МВР, или по-скоро не действа, то би трябвало следващият под него да поеме професионалната отговорност. А това е главният секретар. Вместо това, ние виждаме как той се повишава. Че какво ще накара следващия главен секретар да си гледа работата? Тоест следващият, който заеме тази позиция, ще е убеден, че има други причини, които могат да го издигнат или задържат на мястото на главен секретар. И това не са компетентността и качественото управление.

Водещ: Както се казва, ще си повярва човекът, че е бъдещ министър.

Николай Радулов: Не са чести такива случаи. Прави се една алюзия с министър Бонев, но там не стояха така нещата. Вие знаете, отиде си едно правителство, заедно с министъра си отиде и главният секретар. За съвсем друго правителство ставаше дума, когато той стана министър. Така че въобще не може да се сравнява, ако се правят такива опити. Според мен превръщането на главното професионално лице в първото политическо в това министерство показва, че най-вероятно той е запълвал времето, което трябва да отделя за професионалните си задължения, с някакъв тип политически дейности. Или най-малко се е опитвал да убеди политиците, колко ще им е полезен.

Водещ: При това положение ще има ли указ?

Николай Радулов: Ако ме питате, дали аз мисля, че ще има – аз мисля, че ще има указ. Просто президентът ще даде да се разбере, че е недоволен. Но самият президент няма кой знае каква свободна зона за действие. Главният секретар е от тази номенклатура, на която той всъщност няма влияние. Той може да обсъжда кандидатурата, да се опита да доведе своето мислене до изпълнителната власт, което виждаме, че не се случва обикновено. Но в крайна сметка като лице, което трябва да даде движение, не може да остави министерството без министър. Така че в крайна сметка ще подпише този указ. Но пък това е знак, който той дава в рамките на своите пълномощия – че не е доволен от начина, по който се развиват нещата.

Водещ: А дали няма да се случи и така, че вместо да бъде повишен за министър, главният секретар Маринов изобщо да бъде освободен от всички постове?

Николай Радулов: Трудно ми е да преценя, макар че се натрупа достатъчно напрежение. А знаем, че когато се натрупа такова напрежение, министър-председателят без много-много да се церемони иска оставката на съответното длъжностно лице. И това може да се случи. Въпреки че аз мисля, че по-скоро правителството ще упорства в това си предложение.

Цоня Събчева