Проф. Николай Радулов: Имам много сериозни съмнения, дали активизирането на правоохранителните органи не е поредната рекламна акция

Проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и заместник министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Има ли активизиране на правоохранителните органи със специализираната акция в столичния квартал „Орландовци“, с двамата задържани за опит за палеж в Граничното полицейско управление-Видин и с ареста на Ветко и Маринела Арабаджиеви в Барселона, получили двамата задочни обвинения за участие в престъпна група за пране на пари и укриване на данъци? Наш гост е проф. Николай Радулов – бивш секретар и зам.-министър на вътрешните работи.

Николай Радулов: Определено, видимо е, че има активизиране, но когато говорим за активизиране, би трябвало да мислим за посоката на това активизиране. Аз лично имам много сериозни съмнения, дали това е реално активизиране за обезпечаване на гражданската сигурност или е поредната рекламна акция, на такива акции през последната година и повече даже ние вече привикнахме. Вие си спомняте, че само преди 2 седмици или 3 седмици бяха арестувани 41 души като организирана престъпна група за издаване на фалшиви разрешения на ТЕЛК, след което съдът поради липса на доказателства освободи всичките. А дали и това, което се случва сега, и тази прословута група, която очевидно се състои от няколко роми, и за която се твърди, че има чадър от двама полицейски служители, ама не било чадър, а те всъщност участвали вътре в групата и пазели вилнеещите цигани в гробищния парк – звучи ми доста куриозно, доста екзотично, но не и реално. Да не би да се окаже утре, че не са били роми, а са били румънци, и не са били полицаи и не са пазили, в крайна сметка като прословутия виц за компотите и компютрите. Всъщност, свикнахме на такива гръмки изявления и тихо подвиване на опашката още след първото съдебно заседание. Дано пак да не е така, дано да си вършат работата и да задържат тези наистина престъпници. Иначе започвам да се притеснявам от това, че МВР освен че губи доверието на хората, започна да се подозира от хората в нежелание да си върши работата, и дори в известно съучастие в престъпна дейност, както виждате. Онзи ден имаше престъпна група, в която имаше участие на полицаи, по онзи ден имаше рекетьорска група, организирана само от полицаи. Ето и сега тези двамата, пазели ли са или какво са правили пред гробищния парк. Много подозрително, много тревожно. Лично мен ме боли, защото съм си вложил голяма част от живота в сферата на сигурността и специално в МВР, почнал съм от най-ниския пост в Районно управление, стигнал съм до зам.-министър на вътрешните работи, и не може да ми е безразлично, когато по този безумен начин се дискредитира МВР, и не само то, и службите за обществен ред и сигурност. Вие обявихте за  намирането  и задържането на семейство Арабаджиеви – колко странно, тези хора са задържани на адрес, който преди половин година беше обявен от някои медии – че те са там, при Жоро Шопа и си ходят на море и си се пекат. А пък същевременно дълго време след заплахите, че са обявени в бюлетина на Интерпол – в бюлетина на Интерпол ние упорито търсихме да ги видим там и се оказа, че ги няма. Съвсем наскоро ги вкараха, ако се не лъжа през декември, и тогава се появиха. Всичко това поражда повече въпроси, отколкото отговори. Очевидно е, че има активиране. В каква посока е това активиране – дали е в посока на гражданската сигурност и гражданското спокойствие? Много се надявам поне замисълът да е такъв, нищо че изпълнението очевидно е нефелно.

Водещ: Тези акции на полицията пораждат, както казахте и вие, въпроси. Започвам с първия  – защо не могат да бъдат събрани годни доказателства и обвиненията падат в съда?

Николай Радулов: Защото годните доказателства как се събират, е посочено в редица документи и в редица учебници. Първо, трябва да познаваш Наказателно-процесуалния кодекс, който описва реда, по който се събират доказателства. Второ, трябва да познаваш криминалистиката, когато става дума за криминални престъпления, за да можеш да използваш всички нейни достижения да събереш доказателства. Ние имаме нещо невероятно – използване на инструментариум, който най-накрая създава фалшиви доказателства. И ето, този случай, за който не трябва да ходим далеч назад в миналото, тази история с ТЕЛК-овете, поредната злоупотреба със специални разузнавателни средства – телефонни записи, за които в създаденото веществено доказателство пред съда се твърди, че става дума за престъпна дейност, и че се договарят оформяния на фалшиви ТЕЛК-ове, но когато съдът се запознава с материалния носител, в реалния запис се оказва, че нищо подобно няма. И това да знаете, че се повтаря многократно. Да не се връщам толкова назад със случая със съдия Сантиров и бившия министър на отбраната, когато се оказа, че СРС-то е манипулирано от този, върху който е било закачено, че то доказва единствено, че само той имал намерение да извърши престъпление, той, носителят, известният следовател самозаявил се като доброволен заявител, и който в края на краищата на заснетото СРС се вижда как се опитва да напъха в ръцете на съдията Сантиров един дебел плик, а той отказва да го вземе. Много напоследък доказателства, изработени на базата на СРС, се оказват подправени или некоректно разшифровани в материала, който самият съд преглежда. И това поражда много други въпроси. Това от една страна показва, че всеки може да бъде обвинен и създадено доказателство, което няма нищо общо с действителността, и това показва, че няма никакъв контрол върху исканите разрешения и с използваните СРС.

Водещ: Това дефект в работата със СРС ли е или законодателен пропуск?

Николай Радулов: Това е дефект, който има няколко аспекта. Първо, Законът за СРС-тата дава възможност абсолютно законно всеки да бъде обект на СРС, защото първо постановява, че обектът е престъпник, и второ, постановява, че обект са тези, които престъпниците използват без тяхно знание, и трето, постановява, че обект са, имайки предвид някакви недвижими собствености – магазини, зали и т.н. плюс лица, чрез чието наблюдение може да се установи или престъпниците кои са, тяхната самоличност, или лицата, които престъпниците използват без тяхно знание. Ами помислете си, всички ние можем да бъдем описани по един от тези начини, разбира се, без престъпниците. Така че в закона има нещо, което аз наричам „противоконституционна норма“ вътре в него. И никой не пожела, аз говоря от няколко години по този въпрос, и никой не пожела да я разгледа и да види как наистина това позволява всеки да е обект на СРС. Но това е единият аспект на въпроса. Другият аспект на въпроса е, че например се представят за доказателства разговори, които в официалния носител, който се разглежда пред съда – това е един документ, в който е писано, че от разговорите и от записите, или от друго СРС, е несъмнено, че обектът има намерение да извърши или е извършил престъпление. Когато съдът, имайки предвид, че той не винаги го прави това, решава да прегледа материалния носител – запис, видеозапис и т.н. – той установява, че нищо такова няма. И забележете, поправянето на доказателства е престъпление по българския Наказателен кодекс. Да сте чули да бъде някой наказан за подправяне на такова доказателство, защото аз не съм чул.

Водещ: Защо тогава се е наложило като практика?

Николай Радулов: Защото очевидно няма контрол, защото си позволяват хората, които изготвят тези веществени доказателства, да изготвят доказателства с невярно съдържание и съдът не взима мерки. Да беше вкарал един от тях в затвора като фалшификатор, и то в ролята на длъжностно лице, на което е поверена най-интимната област на хората – личният им живот, това, което те правят, работят, бизнесът и т.н., изнасянето на фокус, което би значило да им навредиш, няма нито едно решение, няма нито едно наказание. Някъде може да са се скарали на някой и да са му казали: „Абе, това, което правиш, не е хубаво“, а всъщност, това е престъпление. И знаете ли, ето го проблемът. Проблемът е, че тези, които трябва да охраняват закона, тези, които трябва да задължават другите да спазват закона, всъщност, считат, че законът не се отнася до тях и грубо, и очевидно го газят.

Водещ: Проф. Радулов, фактът, че в поредни акции се залавят полицейски служители, които съучастват по някакъв начин на престъпниците, ни кара да ви запитаме: с престъпността ли играе българската полиция?

Николай Радулов: Вижте, това е много голям проблем, но аз години наред, когато са ми задавали подобни въпроси, говорих за това, че във всяко стадо има мърша – във всяка една организация има честни и усърдни, добри изпълнители, и разбира се, има и некачествени хора, и дори престъпници. Това го твърдях години наред и за МВР, защото източникът на сили, тоест, на нови служители, той е същият като за всяко едно място – няма откъде да извадим по-добри или по-различни кандидати за тези служби, освен от същото място, от тези хора, които живеем в тази държава. И от тази гледна точка, явно, че при подбора, при установяването на подходящи хора има генерална грешка. Тази генерална грешка води до назначаване на хора с ниско IQ, с ниски качества, занижени са критериите за приемане на полицаи, не се прави истинско изследване на житието, битието и миналото на кандидата, което в крайна сметка може да доведе и до много интересни различия с официално направената справка и живота на кандидата. Може да се окаже, че този, който е бил длъжен да провери неговото житие-битие, не го е направил или го е направил формално. И от това могат да произлязат много различни или тежки последици. Вижте, вече от 2 години се забелязва публична видима тенденция: докато преди 2 години имаше случаи, в които полицаите правеха чадър на престъпниците, през последната година все повече чуваме, че полицаи или самите те развиват престъпна дейност, или участват в престъпни банди. Много близко е и вече се говори сред хората, че всъщност организираната престъпност в България, най-вероятно е организирана от специалните служби и службите за обществен ред – нещо, което аз съм твърдо уверен, че не е вярно. Обаче хората си изграждат, благодарение на това, което виждат, на това, което чуват и на това, което им се съобщава, си изграждат такова мнение. А това е изключително деструктивно за държавата.

Водещ: Има ли лост, има ли механизъм, чрез който едно такова съучастничество да бъде, ако не спряно, то поне силно ограничено?

Николай Радулов: Това е елементарно. Това е въпрос на компетентно управление. Когато службите за обществен ред и сигурност се ръководят от хора, които са специалисти, на които авторитетът им и моралът им са непоклатими, то няма как да се получат такива неща. Но забележете един главен секретар, сега превърнал се в министър, така и не даде отговор, охранявал ли е или не е охранявал един от шефовете на организираната престъпност. Това важеше и за други висши ръководители от последните години в МВР. Представяте ли си, какво е мнението на хората, когато чуват такива неща, а отговорите, които получават, са неуверени, плахички, тихички. Има причина да са такива.

Водещ: Проф. Радулов, понеже говорим за сложните и опасни връзки, ето, задържаното семейство Арабаджиеви е в къща на Георги Семерджиев с прякор Шопа, издирван пък от швейцарската полиция, който е сочен за един от приближените на Евелин Банев-Брендо. Какво означава това – преплетени черва, що ли?

Николай Радулов: Вижте сега, това какво значи? Значи, че има връзка между тях. Но забравяте, че само преди 2 или 3 години в медиите се обсъждаше това, че тогавашният зам.-директор на ДАНС Драшков, неговият син, който на 25 години беше успешен бизнесмен с даден заем от една банка, да не я казвам коя е, от 60 милиона, беше съдружник във фирма, за която хората считаха, че е фирма на Евелин Банев-Брендо. В неговия комплекс на Южното Черноморие непрекъснато почиват депутати и политици. Това са го виждали мои приятели по времето, когато се издирваше, той и сега мисля, че се издирва Евелин Банев-Брендо, той най-спокойно си се разхожда в комплекса. Какво ви говори това? Това говори, че това, което се съобщава на гражданите за обществения ред и сигурност, и това, което реално се случва в тази сфера, се разминават категорично и много тежко.

Водещ: Проф. Радулов, прокуратурата ще поиска екстрадиция на семейство Арабаджиеви, но по сходен начин се развиха събитията и с друга известна бизнес фамилия Евгения и Николай Баневи, които пък се сочат като приятели със семейство Арабаджиеви. Те бяха арестувани във Франция и върнати у нас. Сега ще чакаме семейство Арабаджиеви да бъдат върнати от Испания. Много еднотипни станаха криминалните трилъри.

Николай Радулов: Това е шаблонно.

Водещ: На какво се дължи?

Николай Радулов: Това е въпрос на въображение на тези, които ни сервират тези сценки. И вижте, много ще е интересно, ако тези хора, и Баневи, и Арабаджиеви, бъдат докарани тук, вкарани в ареста, и нещата няма да мърдат дълго време, както се е случвало и друг път. И най-накрая след 3-4 години тихомълком бъдат освободени. А бидейки в един предварителен арест, който хората твърдят, аз не съм затварян все още там, че качеството на живот в него е по-лошо дори от Софийския затвор. А дали това е необходимо или е опит за натиск върху тези хора да направят нещо. Злите езици, не бих казал даже, че са толкова зли, но злите информирани езици твърдят, че това е натиск тези богати семейства – не ме интересува как са забогатели, не за това говорим сега, биват притискани да споделят богатството си, за да прехвърлят имотите си. А дали това е така – аз самият нямам достатъчно информация, за да съдя, но ви казвам какво се говори сред хората. И после нещо много некоректно се случи с цялата тази история със семейство Арабаджиеви – беше арестуван малкият, Вълчо Арабаджиев, че това момче сигурно последните 15 години е прекарало с майка си и баща си не повече от 100 часа поради простата причина, че от малък учи в чужбина, че и сега продължава да учи в чужбина, прибира се за летните ваканции, вижда се за 2-3 дни с родителите си и заминава някъде другаде. Всъщност, опитът то да бъде забъркано в организирана престъпна група е от една страна наивен, но от друга страна много прилича на едно друго нещо, много прилича на отвличанията, които се извършиха, например на сина на един от собствениците на автокъща, обаче отвличане извършено от държавата. Отвличане с цел да бъдат притиснати родителите да направят нещо, не да се върнат и да отнесат тежест на едно престъпление, защото колкото и да е смешно, всичко започва да прилича на Тодор Живковото време, и то от преди 9-ти, когато той се е криел, но никой не го търсел, и всички знаят, че играел театър в едно близко софийско село, любителски театър. Да не започне цялата история в големите игри, в големите удари, както ги представя прокуратурата, да започне да прилича на малките игри, на малките удари, на тази безумна история с ТЕЛК-овете на една друга безумна история, за която много бързо спадна ентусиазма да се говори, за т.нар. „хванати пари за тероризъм“ в системата „ХАВАЛА“. Някой трябва да уведоми прокуратурата, която беше двигателят и главният съобщител на такива прекрасни факти, че няма как да съберат информация и документи за правени преводи където и да било в системата „ХАВАЛА“, защото тя не работи с документи, тя не работи с реални пари и е хубаво да питат някой експертите да им ги изясни тези работи преди да правят такива бомбастични изявления. Аз искам сега да видя, как ще докажат направени преводи през тази система, защото тя не напразно някога се е използвала от терористите, но не само от терористите, тя в 95% се използва от хората от Третия свят, защото за разлика от 35-45-процентните удръжки от преводите от Бангладеш, от Индия и т.н. към Централна Европа и най-вече към Лондон, тази система удържа само 3% и я използват всички бедни хора. В огромната сума на съобщени като трансферирани пари, защото пари не се движат никъде, парите от подготовката на една евентуална терористична дейност не биха могли да бъдат различени и открити. Намерили там в една жена, която се оказа според мен, ромка, 30 хиляди – че това 2-дневната плячка от кражба в МОЛ. Как разбраха, че за тероризъм става дума? Циганката ли каза, че ще купува бомба и ще взривява по телефона със своята приятелка – много се съмнявам. Въпросът е, че ни се поднасят несъстоятелни тези, недобре изготвени рекламни кампании върлуват, правят се внушения. И всичко започна да става протестно. Ако си спомняте миналата година голямото убийство в Нови Искър, когато главният прокурор излезе и каза: „Тези петимата са убити с по един изстрел в тила с 22-ри калибър“. Това е почеркът на Мосад. И започнаха да се въртят някакви безумни теории, след това се оказа, че нищо подобно няма. Но представяте ли си, такова заявление да говори служител на правосъдието, на обвинението на най-високо ниво? Това просто е гротескно. И продължават подобни заявления.

Цоня Събчева