Проф. Николай Радулов: Инициираните от главния прокурор проверки за луксозните имоти и автомобили няма да доведат до конкретни резултати

снимка: pixabay.com

Проф. Николай Радулов, главен секретар на МВР при министър Богомил Бонев, експерт по национална сигурност, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Започваме с разговор за прокурорските проверки на лица, придобили недвижими имоти на стойност над 500 00 лева и луксозни автомобили. За това разговаряме с професор Николай Радулов, главен секретар на МВР при министър Богомил Бонев и експерт по национална сигурност. Добър вечер, професор Радулов.

Проф. Николай Радулов: Добър вечер.

Водещ: Професор Радулов , някак мафиотско-гангстерските сюжети от киното се преплитат и в нашата действителност. При предишната среща започнахме разговора с „Parla piu piano“ – песента от филма „Кръстникът“. Сега току-що прозвуча музиката на Енио Мориконе от шедьовъра на Серджо Леоне „имало едно време в Америка“ за престъпното първоначално натрупване на капитал и възхода му до най-високите постове и пластове в държавата. Случайно ли копираме американската действителност отпреди 50 години?

Проф. Николай Радулов: Нищо случайно няма в това, разбира се. Теорията на капитализма казва, че най-важно и най-трудно е да се набави първият милион. И обикновено там са заровени труповете. Вие знаете, че много от най-богатите световни фамилии са започвали или в сенчестия бизнес или в някои от бизнесите, които във времето, когато са ги развивали, са били криминални. Например, семейство Кенеди се е занимавало с контрабанда на алкохол по време на сухия режим и оттам е натрупало голямо богатство. Така че в този период на начално натрупване на богатство, което при нас е много закъсняло и то е закъсняло, защото някога нашата пропаганда твърдеше, че можем да прескочим един или два обществени строя, да направим Петилетката за три години и така нататък, но се оказа, че животът ни връща на поправителен, не можеш да минеш за три години това, което е нормално да извършиш за пет, нито пък да свърши за 20 години това, което други държави са постигнали за 100-150 години, така че ние сме в момента, в който се натрупват капитали. И нещо повече – даже в момента, в който те се преразпределят.

Водещ: Професор Радулов , вие бяхте главен секретар на МВР, когато през 1997 година тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев проведе операция „Комар“, насочена към собствениците на скъпи автомобили, които не са си платили съответния данък „Общ доход“ за предходната или годината, в която колите са придобити. През 2003 година, забележете, и 2004 година подобни акции също бяха предприети, но от служители на Главна данъчна дирекция и териториалните и подразделения. През октомври 2010 година – това вече сигурно всички си го спомняме – НАП снима луксозни имоти с хеликоптери. И с хеликоптери тогава хълцахме на чудесата, които видяхме. През април 2017 година отново НАП проверява скъпи имоти и лимузини на 300 техни притежатели, които иначе се осигуряват върху минималната заплата. Има ли резултат от тези проверки, след като и сега се налага такава? Ето това е въпросът.

Проф. Николай Радулов: Ако трябва да бъдем откровени и като хора, които всичко това ни е минало вече през главата, очевидно е, че резултат няма. Очевидно е, че нещо се започва, но не се довършва, защото нито една от тези акции, които вие изброихте, не завърши със затвор и осъдителни присъди. Така че очевидно е, че държавата използва понякога такива акции да сплаши криминалния контингент, както беше нашият случай навремето. Тази акция започна всъщност с премахването на лепенките на ВИС и СИК от колите, тъй като по този начин те рекетираха хората да се застраховат при тях. И тъй като скъпите автомобили тогава не бяха притежание на бизнесмени, които имат някакъв бизнес, какъвто и да е той, а ставаше дума за криминалния контингент, който караше в повечето случаи крадени коли. Тогава просто успяхме да ги смъкнем от тези крадени коли. Разбира се, част от тях бяха разфасовани, част от тях бяха продадени в чужбина. Но ние сме водили дела и по-нататък, и преди това, когато работех в БОП-а, се е работело много по крадените луксозни автомобили, но както виждате престъпният свят не стои на едно място. Има и в кражбите, и в черния бизнес, и в бизнеса на белите якички, и в корупцията има страшно много пари, така че трябва много енергия, политическа воля и специалисти и в НАП, и в МВР, и в прокуратурата, които да завършват започнатото. Иначе всичките тези акции приличат на акции за сплашване. Самите обекти на тези акции се смеят и казват, това ще трае от ден до пладне. Вие ще видите, че след това сега, като е обявено, повечето от тези хора, които не са притеснени със средствата, просто ще прескочат някъде – или до Гърция, или в някоя екзотична страна, или до Европа – да си починат един-два месеца с надеждата, че всичко ще се размине. И най-вероятно и така ще стане.

Водещ: Добре. Но защо главният прокурор предприема такава проверка и то гръмко огласена?

Проф. Николай Радулов: Вижте сега, странното е, че той получава и от НАП сигнали, и от Министерството на вътрешните работи, което вместо да отработи тези сигнали, тъй като твърди, че има съмнения за престъпна дейност, не знам защо му ги праща, защото неговият полезен ход е да им ги върне за обработка. И няма кой друг да прави – не прокурорите ще правят физическата проверка, а служителите на НАП и служителите на МВР. Така че има някаква неяснота по отношение на това откъде идват сигналите и къде отиват, но разбира се, и прокуратурата е ангажирана в борбата със сивата икономика, в борбата с корупция, с криминалната икономика. И нормално е прокуратурата да се занимава с този въпрос. Защо сега е съвсем друг въпрос.

Водещ: Професор Радулов, подобно на 2010 година, когато всички хълцахме на чудесиите, на луксозните резиденции, снимани от вертолета на НАП, така и сега недоумяваме пред информацията на МВР, че в България се управляват 50 автомобила „Майбах“, 193 Бентлита, почти 200, 31 автомобила „Ламборгини“, 68 Ролс Ройса, 93 Ферарита. Е, извинете, какъв е този бизнес, който може да позволи такива луксозни автомобили и всъщност къде и било Министерството на вътрешните работи досега и НАП?

Проф. Николай Радулов: Очевидно е, че това е бизнес, от който идват много пари. Аз за български бизнес, който дава чак толкова много пари не се сещам. Нещо повече – сравнително големите бизнесмени в България, когато са официално говорили пред медиите винаги са обяснявали, че се стараят да не карат предизвикателни, ужасно скъпи коли, че парите, които изкарват, ги влагат в бизнеса си, но вижте сега – бързо натрупаното и голямо богатство предизвиква първенющината, тъй като става дума за първо поколение много богати хора. Те не са възпитани в това да се държат скромно, нямат такова възпитание – да се въздържат от толкова пищен живот и луксозни автомобили, когато виждат, когато тръгват с колата, че в съседната кофа за боклук някой, а често това е и преподавателят от университета, когато той е бил студент, рови в боклука, за да намери нещо за ядене. Тоест нашите богаташи все още нямат културата на заможния, на богатия човек, която култура се изгражда с години. Така че нормално е да си купуват скъпи вещи, да се хвалят един пред друг, да се мерят на кого колко му е голямо богатството. Навремето един богаташ ми каза за друг: „Абе, този сигурно е много умен“, казвам му „Защо мислиш така?“ – „Ами, защото има повече пари от мене“. Така че, когато парите се превърнат в критерии и тяхната демонстрация, светът съвсем се изкривява. И трябва да ви кажа, че и тези, които са толкова богати, живеят в непрекъснат страх и съмнение, че някой е по-богат от тях, че някой ще ги измести. Не им е толкова розов животът, колкото им изглежда на хората. А иначе скъпите коли учудват и гражданите на западните държави. Моят зет, който е германец, беше шашнат от количеството на Мерцедеси в София. Каза: „Аз в Берлин не виждам толкова Мерцедеси“. Както се твърди от управляващите, икономиката много силно се е развила, даже тя е прегряла. И вероятно резултат на това прегряване са тези скъпи автомобили.

Водещ: Въпросът, разбирате, има две страни – едната е натрупването на капитала, неговият път, произход легализация и институциите, които би трябвало да наблюдават този процес. От другата страна обаче е опитът да се заиграе със сиромахомилството. И какво се получава от тази кръстоска?

Проф. Николай Радулов: Не се получава нищо хубаво. И пак ви казвам – това е култура да живееш в един свят, който е пазарен, в който регулацията не е такава, че всеки да си знае мястото. Нито пък е кастовата система на Индия – да знаеш в коя каста си и, че не можеш да прескочиш в друга. Хората все още не са разбрали, че има и богати хора, които са си заслужили богатството. Разбира се, и богатите хора не разбират, че богатството не е само луксът, който демонстрират със златни кранчета в банята, а то е и отговорност. Вие виждате, че някои от най-големите богаташи в света се стремят да използват за социални цели богатството си и създават различни организации, които се опитват да помогнат на бедни хора , отделят пари за образование на даровити хора. Тоест това е култура, която ние ще натрупаме, разбира се, след време. Колко след време не ми е ясно, може би трябва да минат 40-50 години или 1-2 поколения. Но това ще стане в България неминуемо. Лошото е, че няма да стане скоро, а на нас ни се иска хубавите неща да ни се случват по-бързо.

Водещ: Професор Радулов, в крайна сметка вие поддържате убеждението си, че и от тази проверка няма да излезе нищо, няма резултати. Всъщност прокуратурата ли ще проверява или МВР?

Проф. Николай Радулов: Прокуратурата е достатъчно заета с преписките и делата, които идват от МВР. Те са претрупани. И нормално е, защото разследващите полицаи, на които им дават преписки за по-нататъшна работа – за повдигане на обвинения, са доста повече от тях. Така че нормално работещите прокурори са твърде заети, за да се заемат с някаква наистина разследваща дейност. Това, което ще направят те, е да дадат предписание какво да вършат разследващите полицейски органи или Криминална полиция или Охранителна полиция. Това не може по никакъв начин да бъде самостоятелна акция на прокуратурата, но разбира се, прокуратурата може да наблюдава някои по-конкретни дела и да дава указания. За това тя е в състояние. Аз имам известни съмнения дали това не само, че няма да свърши безславно – без дела и без хора, които твърдим, че са корумпирани или, че са част от организираната престъпност – но може да свърши и с преразпределение на капиталите, вследствие на натиска на разследващите. Такова нещо се е случвало и друг път.

Водещ: Тоест може да бъде използвано като бухалка?

Проф. Николай Радулов: Да. Съдии и прокурори си построиха хотели неизвестно как и неизвестно откъде. И освен това е хубаво да се направи проверка на имотите, които не само в България са купени. Известно е, че много от управляващите и от съдебната власт имат имоти в Гърция, те се познават. Българите в Гърция знаят кой къде има имот.

Водещ: Гърция нищо не е, професор Радулов. Какво да кажем за имотите в Монако и по Ривиерата?

Проф. Николай Радулов: Да. Казвам, защото Гърция е на половин ден път с кола и може да иде да се види. Разбира се, има и богаташи, които живеят и по Ривиерата, и във Франция, и в екзотични страни в дворци, но мисля, че не сме я докарали дотам да правим такъв тип разследвания. Просто не сме достатъчно компетентни, за да задвижим едно сериозно международно разследване.

Водещ: Тук отваряте въпрос за много сериозен разговор, но за съжаление ще спрем дотук и до нови срещи, професор Радулов, защото ще трябва да се разработи тази тема – как да се направи международно разследване за супер луксозните имоти.

Проф. Николай Радулов: И трябва, разбира се, да говорим и за разузнаването, защото разузнаването е този орган, който трябва да подава такава информация.

Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте и до нови срещи.

Цоня СЪБЧЕВА