Проф. Николай Радулов: Механизмът за наблюдение се развали преди да е започнал да действа

снимка: pixabay.com

Проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Камион с 39 тела е открит в Грайс, графство Есекс, Източна Англия. Според министър-председателя Бойко Борисов единствената връзка на България с камиона е табелата за регистрация. Министър-председателят отхвърли предположенията, че камионът е пристигнал от България. Възможно ли е камионът да идва от страната ни и да прекосява Европа? Задаваме въпросът на проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник министър на вътрешните работи.  Проф. Радулов, правдоподобно ли е камионът да е тръгнал от България и ако не е, защо тогава новината предизвика гузна тревога?

Николай Радулов: Нали разбирате, че ако отново след всички тези заявления колко добре си пазим границата се окаже, че поредната група мигранти е прекосила страната и не е била забелязана нито на входа, нито на изхода, това говори всъщност за качеството на нашите граници, за които твърдим, че са най-добре пазените външни граници на Европа. Това са мнения, които изказват почти всички членове на правителството, като се започне от министър-председателя, та през министъра на отбраната и през министъра на вътрешните работи. Всъщност според мен всички много се изплашиха, че това може да се окаже истина. Макар че ние и до момента нямаме представа този камион освен, че е регистриран във Варна, дали наистина има някаква връзка с България. Това, което аз си мисля, че е сигурно е, че загиналите вътре в камиона не са български граждани. Дали има връзка или не камиона с България, вие виждате английските власти колко са внимателни и как се опитват да изчакат да се изясни подробно, за какво точно става дума. Защото самият факт, че шофьорът е ирландец, че може би има някаква ирландска връзка в светлината на това, което се случва – на Брекзита, на противниците на Брекзита, може да има съвсем други измерения несвързани с България. Така че вие виждате, че там са много предпазливи, ние нямаме достатъчно информация освен информацията, че камионът е регистриран в България, дали някога въобще се е появявал в страната. Това пък е друг въпрос – как камиони, които не са се появявали в страната биха могли да бъдат регистрирани. Но нека да изчакаме за да видим, какво ще се случи. Всеки случай ние когато избухна случая с „Пийпъл“ вярвахме на всякакви безумия, които се съобщаваха. Сега като че ли нямаме желание да вярваме на нито на намеци, нито на предположения. Да видим дали в двата случая не мислим по различни начини за подобни ситуации.

Водещ: Проф. Радулов, освен че би могъл да излезе от страната ни, този камион все пак е прекосил Европа. Как на нито една граница не е бил уловен?

Николай Радулов: Когато говорим за мигрантски потоци това не са тези потоци от 2013 г. и 2014 г., когато тълпи ходят напред-назад. Това са организирани канали, те си имат специалисти, превозвачи, хора, които се занимават с логистиката, пътищата са проучени. Вие виждате колко сложен маршрут е избрал този камион. Доколкото разбирам се е движил по много обиколни маршрути от стандартните, които обикновено минават през Дувър и Кале. Там, където и европейските власти, и английските ги очакват, и имат засилени проверки. Тоест това е една добре премислена акция, един канал, който може би е работил доста време преди да се случи този нещастен случай и да разберем, че продължават всъщност мигрантите да се движат към Западна Европа, че включая и Англия. Това, че продължава това движение, мен специално ме притеснява. Тук очевидно не става дума за джихадисти, които се връщат по родните си места, защото знаем, че в Западна Европа тези джихадисти, които се връщат всъщност са второ, трето поколение, родени в околностите на Париж, кварталите крайните на Лондон, или пък в Брюксел. Те нямат нищо общо с тези нелегално прекосяващи страната. Но фактът е факт. Тези канали продължават да действат и взимат своите жертви. Много ми напомня това миграционните потоци от Китай към САЩ, когато бреговата охрана намираше цели контейнери със задушени, докарани явно с кораби китайци, натъпкани като сардели. Много трагични случаи, но като че ли този подход на транспортиране без да се вземат мерки за нуждите, за елементарните санитарни нужди на оцеляване на хората е много циничен. Той е характерен за трафика на хора и явно този трафик продължава да е значим. Въпреки че ние като че ли се опитваме да успокоим обществеността не само в България, а в цяла Европа, че това вече е нещо, което е преодоляно, че може и да има заплахи, но те засега са виртуални, че това са заплахи от турска страна, които се опитват да ни изнудят. Всъщност разбираме, че реално трафикът си върви. Не на такива потоци, но това пък знаете – когато количеството е малко, цената се качва.

Водещ: Този трагичен случай какви въпроси отваря?

Николай Радулов: Въпросите са сериозни. Те са свързани според мен освен с некачественото наблюдаване на външните граници. Щом са влезли тези хора, значи не е качествено наблюдението.  Аз си мисля, че няма как властите по такъв дълъг маршрут да не са засекли подобен голям камион, да не е направена проверка. Знам как понякога по големите магистрали се прави непрекъсната проверка кола след кола и в Европа, и при нас, и в Щатите. Мисля си, че всъщност става дума за акции на организираната престъпност, която добре се е просмукала в тъканта на местното най-малко управление, ако не и по на високо. Нещо, за което доста специалисти…

Водещ: Не само у нас, но и в ЕС.

Николай Радулов: Така е, така е. Тя престъпността с отварянето на границите и с ЕС, като че ли първа разбра ефектът от общото пространство и възможностите, които се откриват за нея. Така че вие си спомняте как специалистите по италианската мафия говориха за това, че в Европа организираната престъпност не афишира своето присъствие, но място след място и пост след пост заема поне в местните администрации. И решава въпроси на цялостната си дейност.

Водещ: А възможно ли е страната ни да бъде ползвана само за логистика, както е в случая регистрацията на камиона? Това едва ли е единствената регистрация, на която не е обърнато внимание.

Николай Радулов: Съгласен съм, че е възможно и други такива регистрации да се появят. Знаете, че започваме да говорим за такива случаи, когато случайно се разкрие някоя от тези възможности. Спомняте си за буса с мигранти, който беше заловен тук на една от магистралите българските в следствие на това, че беше аварирал и беше спрял в аварийната лента и полицаите бяха решили да видят какво се случва просто. Тоест липсва целенасочено наблюдение на възможните канали и тази липса на наблюдение може да е резултат на най-различни причини. От липса на интерес през некадърност, до замесеност на отговорни фактори в тази каналджийска дейност. Знаем, че в стратегиите за сигурност на всички европейски държави и в стратегията на сигурност, мака и поостаряла, на ЕС – трафикът на хора просто от преди 15 години е сложен на челно място. Той нито за момент не е престанал да представлява заплаха – трафикът и търговия с хора.

Водещ: Да, но този камион не е отлетял от небитието до Есекс?

Николай Радулов: Да, така е. Той е минал през цяла Европа, няма как да стигне до там. Не може да стигне по вода, да предположим, че има някакви сложни транспортни коридори с кораби през няколко морета – това е немислимо, няма как да стане. Дошъл е, прекосил е цяла Европа, стигнал е до пристанище с ферибот и с ферибота е стигнал на едно странично пристанище във Великобритания. Само така си го обяснявам. Така че тук въпросът е грешка ли има, или е умишлено неглижирането на контрабандните потоци, включае и потоците за трафик на хора.

Водещ: Този случай съвпада и с доклада на Европейската комисия по мониторинговия механизъм за България. Една от темите на този механизъм е борбата с корупцията и организираната престъпност. В този контекст случаят на какво е белег?

Николай Радулов: Значи тези доклади и тези механизми доказано като че ли всички разбраха, че не действат. Вътрешното чувство на ЕС и на ЕК, че като пишат критични доклади нещо ще се случи, се оказа погрешно. Като че ли по-вярно усещаше другаря Тодор Живков нещата, който казваше „а бе щом е механизъм, ще се развали“. Така че механизмът се развали преди да е започнал да действа. Ако си спомняте, имаше един много тежък доклад, май че беше при първото правителство на Борисов, с откровени, незамаскирани обвинения. И тогава като питаха някой депутат или някой от правителството, какво ще кажете за критиките от доклада, и те отговаряха:   докладът е изпълним. Това може да ни звучи смешно, но това бяха изказвания на политици. Всъщност докладите не помагат, но това че не помагат може да бъде преценено като оценка на тези, които се занимаваха с цялата тази дейност по наблюдаване, по установяване дали има или няма напредък в реформите. Като че ли много приказки се изприказваха, много пътувания в България, в ЕС бяха направени, това са командировъчни, това са разходи и като че ли всичко това е много шум за нищо. Няма никакъв резултат. И затова сега твърденията са, че толкова хубаво е работила ЕК, че ето го резултата – има напредък в реформите. Аз си спомням предишни изявления, в които се казваше например, че България много упорито, това беше миналата или по-миналата година в един доклад, България много упорито и последователно работи в борбата с корупцията, но за съжаление не успява да постигне минималните изисквания. Тоест ние сме свикнали да получаваме шамари, но си спомням как подобни доклади се получаваха и когато сегашната опозиция беше на власт. И тогава една госпожа, депутатка тогава, каза айде стига само едни и същи неща се пишат в тези доклади. Едни и същи неща се пишат, защото нещата са едни и същи, те не са се променили. И аз мисля, че и сега няма какво толкова да се радваме. След тържеството на това, че вече няма да сме под наблюдение аз си мисля, че ще бъдем отново поставени всички ние под наблюдение, барабар с околните страни, които кандидатстват тепърва да влязат в ЕС.

Водещ: В края на нашия разговор не мога да не ви попитам за коментар на изречение, взето от социалните мрежи. То гласи следното: „за какво намесват англичаните България не разбирам, 6:0 не им ли стига“? Отклоняването на темата в каква посока отива и дали е продуктивно за страната ни?

Николай Радулов: Има много теми, които на европейците им изглеждат много по-значими. Ние като че ли проявяваме провинциалната гордост и стремежа по някакъв начин да се изкараме, че сме в центъра на световната система. Ето, ние се борим за по-добри отношения на Балканите, решаваме световните проблеми. Всъщност ние сме доста незначителен играч в международните отношения. Независимо как министър-председателят нарича Доналд Туск – Доналд или Тръмп –  Тръмп и така нататък. Това фамилиарничене просто показва нашата дълбока провинциалност и вътрешното усещане, че не сме никак значими в международното поле. А пък какво се говори в социалните мрежи – те като че ли останаха единственото място, където човек спокойно може да каже какво мисли дори другите да не го считат за прав. Все някъде трябва човек да може да каже, какво мисли. Все по-малко останаха местата, където това може да се случи.

Водещ: Надявам се, че гостуването ви при нас е именно такава форма – да кажете какво мислите.

Николай Радулов: Всъщност вие винаги сте ме оставяли да казвам какво мисля и аз го правя.

Цоня Събчева