Проф. Николай Радулов: Основен проблем пред КПКОНПИ е откъде ще бъдат намерени качествените специалисти

снимка: pixabay.com

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервюто за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Концепция за работата си като председател на Антикорупционната комисия внесе в Народното събрание досегашният главен прокурор Сотир Цацаров, който бе номиниран за поста от ГЕРБ и Обединени патриоти. Според него концепцията му следва закона, свързан с дейността на комисията и иска ясно и детайлно регламентиране на правомощията на всеки неин член. Сотир Цацаров предлага преструктуриране на агенцията и създаване на поне една нова дирекция „Информационно обслужване и технологии“. За анализ на предложения документ от бъдещия  ръководител на Антикорупционната комисия поканих експертът по национална сигурност – проф. Николай Радулов. Проф. Радулов, какво ново съдържание в работата на Антикорупционната комисия предлага досегашния главен прокурор Сотир Цацаров?

Николай Радулов: Всъщност четейки материалът, който е застъпен в тази концепция, аз не виждам нищо ново, което да предлага господин Цацаров. Всъщност цялата концепция се крепи върху неговото убеждение, че до момента е извършена добра работа по съвместяването на няколкото отделни структури, които се вляха в КПКОНПИ и това, което смята той да направи е да надгражда на това, което се е получило. Всъщност констатациите му са свързани по-скоро с необходимостта от вътрешни промени и преустройство на структурата. Защото според него така, както са разпределени по различни отдели и подструктури хората, специалистите в комисията, те не действат достатъчно активно. Господин Цацаров счита, че комисията всъщност не може да действа достатъчно активно и ефективно, ако няма местни бюра. И това е една от задачите, които той си поставя. Освен това нещо, което е заложено в закона и което като че ли досега се оставяше настрани – аналитичната работа върху наличната информация и подаване на сигнали, свързани с корупцията. Господин Цацаров явно много залага на това и то, ако се осъществи, наистина би могло да има ефект. Въпросът е: от къде ще бъдат намерени специалистите за този анализ. Ако предположим, че досега ги е имало, си задаваме въпроса: защо ние не видяхме, обществото не видя досега един качествен анализ. Друго нещо, което според мен е акцент в проекта на господин Цацаров, в предложението, в концепцията, е мисълта, че може би не е достатъчен прегледа и досега извършените проучвания на служителите в комисията. И може би е необходимо да бъде извършен отново преглед и да се направи, да се създаде строен режим за проверка за лоялност и за несвързаност с корупционни практики. Сега не знам дали това, което предлага господин Цацаров е свързано с блестящото имотно състояние на предния председател на комисията, или има и някаква друга информация. Но ще е интересно да се види, дали такова разследване и проверки в случай, че се намерят неподходящи хора, назначени на възлови места, ще стане и публично достояние. Друго, което според мен е важно, е, че господин Цацаров констатира, че част от структурите си дублират дейността и според него това не е достатъчно ефективно. Аз имам известни съмнения по този повод, защото вие знаете – аз бях против структурата, която предвиди законът и начинът, по който сля няколко неработещи структури. Но след като в крайна сметка се получи нещо по-близко до разузнавателна-информационна служба, то един от принципите е точно получаването по два независими източника и обработване на информацията. Така че тук трябва  много внимателен анализ да се направи на това, как точно се дублират функциите. Дали този дублаж не е свързан с изискването за проверка, допълнителна проверка на информацията или е просто недоглеждане и така да се каже – административна недовършеност на структурирането на комисията за малкото време, в което тя съществува като цялостен орган. И нещо, което е много интересно да видим, дали ще бъдем свидетели на отварянето на комисията. Господин Цацаров смята, че недостатъчно е представена дейността на комисията пред обществото. Аз пък бих казал, че обществото многократно правеше опити по Закона за достъп до информация да получи данни за направени конфискации, за сумите, които действително са изхарчени за работата на комисията и сумите, които са конфискувани или конфискуваните имоти на каква стойност са. Няколко пъти се правиха опити, и не само това – комисията беше задължена със съдебни решения да даде необходимата, исканата информация, което доколкото знам и до момента не е направено. Така че това е важен акцент, но да видим какво ще бъде  изпълнението. Защото аз ясно си спомням, с какви надежди очаквахме появяването на господин Цацаров като главен прокурор. Той тогава също имаше концепция, с много от нещата, с която концепция ние бяхме съгласни, но така и не видяхме тяхната реализация. Тук можем само да се надяваме, че ще сме свидетели на някакъв коренен прелом. И вижте, като главен прокурор господин Цацаров направи една заявка, която беше малко преди избора на неговия наследник, свързана с това, че той знае кои магистрати, свързани с правосъдието и обществения ред висши служители имат имоти и сметки зад граница и обяви, че прави проверка. Тогава това прозвуча от една страна като продължение на това, което той възложи на специалните служби да правят преди изборите за Европейски парламент. Но от друга страна малко приличаше на заплаха към тези, които трябваше да гласуват за неговия наследник. Така че сега ще видим, тъй като КПКОНПИ му дава възможност след като е започнал да казва азбуката, да я довърши до края. Дали ще излезе нещо не просто от прокуратурата, а ако оглави новата комисия – и от нея. И друго нещо, което е очаквано – констатацията, че декларациите за промяна на имотното състояние, които трябва голям кръг от държавни служители и обществени служители да попълват, според господин Цацаров са много сложни и това води до многото грешки. Мисля, че миналата година над 200 декларации бяха попълнени погрешно – дали умишлено или просто са много сложни, не знам. Не знам всъщност как анализира това господин Цацаров, но според него самите формуляри трябва  да бъдат опростени и да бъдат с ясни пояснения, така че да не се допускат такива грешки. Това също ще ми е интересно да го видя, защото тези 200 констатирани неправилно попълнени декларации бяха свързани с това, че някой беше забравил да декларира нещо и никой не беше направил грешката да декларира нещо в повече, отколкото притежава. Така че имам едно съмнение, относно доколко това е наистина грешка. Но нека да видим какво ще се случи. В крайна сметка не можахме да се зарадваме на неговото пребиваване като главен прокурор, може би ще успее да ни изненада като ръководител на КПКОНПИ.

Водещ: Господин професоре, от концепцията на все още действащия главен прокурор за председател на антикорупционната комисия аз обаче откроих две неща – създаването на обществен съвет към комисията и създаване на консултативен съвет пак към нея. Това са два различни органа. Като консултативният съвет трябва да прави анализ за корупционния риск в законодателството. Тези мерки смятам, че са полезни. Вие как ги намирате?

Николай Радулов: Това е полезно, но да знаете, че съветите – консултативен и обществен – работа не вършат. Те са направени така, че малко да се повдигне булото на тайнственост на подобни органи, тоест да се придаде известна прозрачност на подобни организации, тъй като в обществото има едно съмнение, че КПКОНПИ всъщност постепенно започва да се преобразува в репресивен орган. И вероятно, за да се преодолее това съмнение, господин Цацаров проектира такава възможност. Но такива комисии не са аналитични комисии. Те са представителни, те са свързани с разясняване на обществеността какво се случва, с изявяване на позиции от специалисти, но не и с аналитична работа. Така че аз не очаквам от тях анализ.

Водещ: Господин Цацаров смята и да въведе постоянен медиен мониторинг върху публикации, съдържащи данни за корупция. Тази идея, разбира се, има плюсове и минуси. Има лице, има и хастар, не е ли така?.

Николай Радулов: Тази идея не е нова. И понякога органите за обществен ред и сигурност са се сезирали от публикациите в медиите. Много е важно обаче тук да не се случи изкривяване на идеята, тоест тези сигнали да не са едностранни и да засягат само определени политически сили, да не се приемат избирателно. И що се отнася до медийната политика, тя трябва да преодолее нежеланието на комисията да споделя неща, които не представляват секретност, а представляват интерес за гражданите, защото техните пари като данъкоплатци се харчат, да споделя както разходите, така и приходите от работата на комисията за страната.

Водещ: Тази идея обаче дали няма да се превърне в цензурен механизъм спрямо медиите?

Николай Радулов: Ако тази идея е да се ползва информацията от медиите за проверка на сигнали, това не е лошо. Ако се прави мониторинг върху медиите, които са неудобни за властта, това е изключително опасно. И знаете, че е имало такива коментари многократно, знаете на кое място сме по свободата на словото. Подобен ход би ни потопил още по-дълбоко от Еритрея.

Водещ: Тук вече се опира и до въпроса за предоставяне на източниците на информация. Журналистите имаме правото да не ги предоставим, но при определени ситуации може да бъде упражнен натиск. Този казус не трябва ли да се регламентира?

Николай Радулов: Аз мисля, че нещата са пределно ясни. Когато става дума за качествена журналистика, която си е проверила и препроверила информацията, която поднася, а ние сме свидетели, че има такава журналистика, която се опира на факти и документи, които излага в публичното пространство, това е едно. А когато журналистиката си служи, както някои издания, с такива жълти новини, и ако на базата на тези жълти новини се подадат сигнали и се създадат проблеми за хора и медии, това наистина не е добре. Тук става дума да се прави мониторинг на медиите, да се извлича от тях информация за евентуална корупционна практика, но надявам се не става дума за мониторинг върху медиите, за това колко те са удобни на властта и на самата КПКОНПИ.

Водещ: Кои са ключовите правомощия на Антикорупционната комисия, които я правят интересна и според вашите наблюдения, според вашия анализ какво може да бъде подобрено в нейната работа?

Николай Радулов: Вижте, която и да е структура за обществен ред и сигурност, или пък такава като комисията, може да работи добре, а може да работи и зле. Това зависи от управленските качества на ръководния състав и зависи също така от качеството и експертността на работещите в нея. Аз имам леко съмнение, тъй като съставящите подструктури, които бяха печално известни с нищо не вършенето си години наред, като БОРКОР, всъщност се сляха изцяло в новата комисия. И няма как от не даващи резултат подструктури, които не са показали качество, сега изведнъж да бликне ново качество и нов продукт в сигурността и в борбата с корупцията. Така че тук основен проблем е откъде ще бъдат намерени качествените специалисти. Знаете, че до момента държавната администрация има един много голям проблем с IT специалистите. Но в момента в света се налага един още по-голям дефицит от специалисти, това са именно специалистите по анализа на големи данни. Не може съвременният анализ да съществува без такива специалисти анализатори. А те се намират изключително трудно. Даже в момента в България няма нито едно учебно заведение, което да подготвя такива специалисти. Ако се опираме на стандартния анализ и на анализаторите, които в момента работят в КПКОНПИ, това може да стане само след сериозни проверки и допълнително обучение на този състав, който е там наличен. Иначе не виждам как може да се постигне успех.

Цоня Събчева