Проф. Николай Радулов: Полицейските акции няма да отклонят общественото внимание от скандали като „Апартамент гейт“

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, интервю в обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Специализираната прокуратура и служители на ДАНС извършват следствени действия в офиса на държавното дружество „Кинтекс“. От там се изземват документи и се претърсват помещения. Обиски бяха извършени и в свързания с Арабаджиеви „Захарен комбинат“ в Пловдив. Какво показват поредните акции? Въпросът е към проф. Николай Радулов.

Николай Радулов: Аз се надявам това видимо размърдване да е резултат на истинска активност, дължаща се на желанието най-накрая съответните служби и прокуратурата да си вършат работата. Нещо, което явно досега не им се отдаваше, защото гръмките акции завършваха по странно тих начин. Но много е интересен случаят с „Кинтекс“. Оставете захарния завод настрани. Очевидно е, че след година издирване на Арабаджиеви и намирането им в испанския затвор, трябва да си абсолютно ненормален да си мислиш, че ще намериш каквито и да било следи в тяхно предприятие. Така че по-скоро тази история със захарния завод е рекламна и не е интересно даже да се говори. Но много интересен е случаят с „Кинтекс“, защото „Кинтекс“ е държавно дружество. Доколкото разбрах от това, което много предпазливо прокуратурата съобщи, става дума за търговски сделки, извършени с продукцията пак на държавни заводи – предимно на вазовските заводи в Сопот. И това поставя много сериозни въпроси. Знаете, че „Кинтекс“ не е случайно дружество. То винаги е било особено наблюдавано от службите за сигурност. Преди много години, а предполагам, че това е не традиция, а просто задължение на службите за сигурност и до днес – взимат служители, които работят в самата структура, за да контролират какво и как действа и дали това е в интерес на държавата. Разбира се, има и горчилка от миналото, когато „Кинтекс“ беше забъркан с историите за търговия на каптагон. Но в крайна сметка специалните служби винаги са имали ясен поглед за това, какво и как се върши в „Кинтекс“. И това, че там има някакви може би престъпни дейности или някакви неблагополучия, свързани с някаква организирана престъпност, е много странно, защото това би могло да стане само със съучастието на т.нар. наблюдаващи. Или ДАНС се е превърнал в нещо абсолютно ненужно, което не може да си върши работата, или служителите, които отговарят за наблюдаването на военнопромишления комплекс и търговията с оръжие не желаят или не могат да се справят със задълженията си. Има, разбира се, и друга версия, за която пък хич не ми се ще да вярвам в нея, но тя се натрапва от само себе си. Този щурм срещу „Кинтекс“, независимо, че е държавно учреждение, много прилича на щурма срещу КТБ. Пак прокуратура, пак специални части, пак се набъркват служби за сигурност. Дали най-накрая няма да достигнем до там, че тази държавна фирма да не може да търгува и по този начин да изложим на опасност възможността България да пласира своята продукция и отново държавните предприятия, които я произвеждат, да останат без работата, служителите отново да излязат на улицата. Тоест, дали всички това не е направено, за да се помпа отново напрежение? И имайте предвид, че това става в преддверието на няколко типа избори – на избор за главен прокурор, на избор за Европарламент. Много съмнително е, ако дори за момент погледнем в тази посока.

Водещ: Проф. Радулов, има още една версия, според която разследващите проверяват договори, сключени между дружеството и фирмата „Емко“. А, знаете, фирмата „Емко“ е нашумяла със собственика си Емилиян Гебрев – бивш дългогодишен служител всъщност на „Кинтекс“.

Николай Радулов: Нали разбирате, че това е страшно нелепо, защото „Кинтекс“ е държавна организация и „Кинтекс“ е толкова близко до службите за сигурност, колкото никоя друга държавна организация не е била. И ако някой иска да провери нещо, въобще не е било необходимо да се нахлува, да се използва полиция, да се прави зрелищно действие и дейност, които по някакъв начин да бъдат излъчени. Видяхме го. И прокурори дават интервюта. Не би било необходимо това. Тази проверка може да бъде извършена без никой да разбере. И ако някой много му липсва след това рекламата, да я направи, когато всичко се потвърди, когато има защо. Не мисля, че такава версия издържа обществено.

Водещ: Това не е първата операция на прокуратурата срещу „Кинтекс“. Преди три години през 2016 година имаше подобна, само че на ДАНС. Тогава те нахлуха в дружеството. Дали не става дума за някакъв скрит транзит, износ и реекспорт на стоки със специална предназначение, за което периодично се проверява?

Николай Радулов: Ако става дума за такова нещо, ако наистина става дума за скрит транзит и използване на старите канали, които „Кинтекс“ добре познава, не „Кинтекс“ е мястото, където извършителите биха могли да бъдат заловени по време на извършването на престъплението. Става дума за други места, където всичко е очевидно – транспортиращите организации, на границата и дори от другата страна на границата, както често се случва при наркотрафика – минаващи камиони от нашата страна да бъдат спрени на турска граница и там да бъде намерен наркотикът. Така че идеята е, че „Кинтекс“ може по този начин да бъде силово принуден да дава информация и да бъдат изземани и компютри, и архиви, не е логична. Това е държавно предприятие и без никакъв проблем би могла да се осигури цялата документация, която е налице. Но, забележете – тази акция няма да остане незабелязана. Това значи отдръпване на клиенти за „Кинтекс“, сриване на репутация. Дали това не е поредната рейдърска акция, в която се използват държавни органи и организации.

Водещ: За придобиване на държавна фирма?

Николай Радулов: Точно така. За фалирането и придобиване на нейния дял от търговията, защото „Кинтекс“ всъщност остана единствената голяма фирма, която се занимава с оръжейна търговия и има дълбоки корени в миналото, позната е из целия свят. Много се притеснявам, ако е така, защото това значи, че търпяхме да кажем атаки срещу частни фирми и организации. Не е прилично и даже не е и законно рейдърски атаки срещу тях, но те в целия свят се случват. Тоест, това не е някакво изключение. Обаче рейдърска атака срещу държавна фирма – държавата, която има в ръцете си цялата власт, същевременно и тя да бъде използвана тази рейдърска атака – това е нещо много грозно, вероятно твърде престъпно.  Дано не е така.

Водещ: „Кинтекс“ е една от основните търговци като фирма със специална продукция. Може би водещата такава.

Николай Радулов: Със сигурност вече няма друга такава, която да е известна.

Водещ: Дали не става въпрос и за някакво преразпределение на оръжейните пазари?

Николай Радулов: Тук според мен не става дума за преразпределение, а за просто изземане, за опит за изземане на тази част, която „Кинтекс“ владее. Защото когато става дума за пазари, ние не можем да говорим за българските пазари. Те не са толкова значими в световен мащаб. Вие знаете, че гигантската част от търговията е разпределена между Русия и САЩ. Но все пак делът, който има „Кинтекс“, е лакомо късче за някой, който се интересува от този бизнес. И този някои се интересуваше от бизнеса на „Дунарит“, независимо че неговата продукция заема много по-малка ниша от търговията на „Кинтекс“.

Водещ: Ненапразно започнах с двете акции, с двата обиска от четвъртък. Обискът на „Захарния комбинат“ в Пловдив също би могъл да насочи анализа и към проверка за пазар, към проверка за продукция, към проверка за дял от бизнес?

Николай Радулов: Специално пък за „Захарният завод“ в Пловдив това по никакъв начин не може да се каже. Какъв пазарен дял заема той – никакъв. Този завод на няколко пъти през последните години беше пред фалит, даже не си спомням точно, кога беше, но преди 7-8 години бяха освободени купища служители под предлог, че заводът не работи. И когато те поискаха да се пенсионират, се установи, че дълги години не са им били плащани осигуровките, така че не виждам какъв пазарен дял би могъл да се изземе от този завод. Той, според мен, може да служи за други неща – за прекупвачество, за купуване и продаване на продукти, но като производител и като някаква организация, която има пазарен дял в България и извън страната, по никакъв начин това не би било вярно.

Водещ: Случайно ли стават двете акции в един и същи ден?

Николай Радулов: Разбира се, че не стават случайно. Следващите дни ще бъдем зрители от ложата на много такива акции. Несъмнено е, че аферата с „абсолютно законните“ придобивки на властимащите ще продължи да ни изненадва и с нови фигури. Тъй като, както виждаме, близките до САЩ източници на цялата тази информация по доста подробен начин потвърждават това, което се казва в доклада на Държавния департамент в САЩ – корупцията е всеобща, тя е обхванала цялата държавна администрация и не се извършват каквито и да било сериозни мерки срещу нея. Това го заявяват Държавният департамент на САЩ в годишния си доклад. И подобен доклад излезе съвсем наскоро тези дни и от Европейската комисия по отношение на корупцията, която също се обявява там като всеобща или поне чувството за корупция според болшинството от  българските граждани. Така че ще има нови разобличения, защото тук много трудно е да говориш за някакви акции на някакъв въображаем противник или политически противник, като в нашия случай, където и да бучнеш, излиза евтино купен апартамент. И тези евтино купени апартаменти не са купени от обикновените хора в България, купени са от властимащите. И тук аз не виждам и разлика между ляво, дясно, център. Ако се заровим в покупките през последните 10 години на хората, които са били в управлението и дори в парламента, ще видим, че най-малко са го купили – имотът, който са го купили, на който и да е било, е на най-ниската възможна цена, ако не и под нея. Така че ще имаме доста акции за отвличане на вниманието.

Водещ: Това щях да ви попитам – дали такъв тип зрелищни акции не целят отвличане на вниманието от „апартаментгейт“, без да подценяваме работата на Специализираната прокуратура?

Николай Радулов: Това е опит, който обаче според мен ще е много неуспешен, защото повечето хора в страната „Кинтекс“ не ги интересува чак толкова, обаче много ги интересува, когато някой от властимащите си купи гигантски скъп апартамент с асансьор. Разбира се, това не е кой знае какво достижение, вероятно някой скоро ще си го купи с хеликоптерна площадка отгоре. Вие си спомняте преди 10 години, когато телевизиите обикаляха и снимаха имотите на богаташите.

Водещ: Тогава акцията беше на НАП.

Николай Радулов: Да, точно така. И тази акция свърши до под кривата круша. Така че ще продължат тези скандали и проблемът в тях е, не че някой иска някого да изобличи, а че има хора, които е лесно да бъдат изобличени, които са се подлъгали, че тяхното пребиваване във властта ги прави безнаказани. Никакви акции на когото и да било, на политически противник, на някакъв чуждоземен враг, не могат да бъдат успешни, ако фактът е налице. А фактите са налице – купени апартаменти, заменени апартаменти по един глупашки и кристално видим за всички начин, че такова нещо не може да бъде извършено от обикновен човек. И каквото и оправдание да бъде измислено, колкото и да се оправдават тези, които сега са ги хванали, а разбира се не са само те, че всичко е законно, има разлика между това, което е законно и това, което е възможно. Колкото и да е законно, никой от тези, които са купили апартаментите на тази цена, сега ако му се наложи, няма да я продаде на тази цена. Това е повече от факт, защото това би било безумна загуба, освен ако дори не я е купил на тази цена, а само е обозначил покупка и е получил подарък. Това е също версия, която се разхожда много активно между хората. И е хубаво властимащите някой път да слязат от автомобилите, да се качат на градския транспорт или да застанат на някоя опашка. Онзи ден бях на една голяма опашка пред Търговския регистър, трябва да ви кажа, че цялата опашка се занимаваше с апартаментите на господин Цветанов и на другите, които си подадоха оставката. Още повече, че това се случва в близост до квартала, в който са тези апартаменти. За пръв път чувам такава тълпа единодушно да говори по един и същи проблем. Явно е, че това хората много ги е засегнало.

Водещ: Проф. Радулов, двете акции с тяхната зрелищност съвпадат и по време с представения отчет на ГДБОП, отчет за досъдебните производства и проведените акции през миналата година. Над 236 са акциите на ГДБОП и 143 са досъдебните производства. Въпросът е, къде е тънката граница между ефективността на акциите и тяхната зрелищност? Тоест кои от тях водят до реално развитие с осъдителни присъди и кои са за отчет?

Николай Радулов: Това не е първият победоносен отчет. И през последните 4-5 години такива отчети са били правени от страна на МВР, които обаче много след това, тъй като отчетите от всички държавни структури по едно и също време излизат, малко след това са излизали отчетите на прокуратурата, която твърди други неща, защото в крайна сметка всички тези извършени акции, всички тези водени дела, когато най-накрая завършват с оправдание на обвинения или на  разследвания, ясно показват, че нашите данъци се харчат за нещо друго, а не за обезпечаване на сигурност. Тоест тази видимост има други цели, други задачи, за друго нещо се прави. И когато най-накрая се разбере, че разкриваемостта е 37-38%, при това на една трета от извършените престъпления в държавата, хората губят и последно доверие. И това нещо, с което се гордее много МВР през последните 1-2 години – многото заловени служители, които участват в престъпни групи, и не само че участват, но дори ги ръководят, това е нещо, което гордеещите се твърдят, че е въпрос, че ние не прощаваме на собствените си хора. Но самият факт, че такива хора се срещат днес, и то не е единичен случай, е стряскащ: онзи ден една следователка в Благоевград беше  арестувана заради много сериозно опорочена връзка със задържан, с всичко, което е свързано с предателство, с издаване на служебна тайна. Това и друг път се е случвало. Учудващото е, че никой не се намери да ги подведе под отговорност разкритите, защото това са тежки служебни престъпления. Преди години имаше точно такава история с една дознателка от 4-то РПУ, която водейки разследване, в крайна сметка се озова в леглото с разследвания, това беше т.нар. Пилето – известен контрабандист. Разбира се, след това й се наложи да напусне, но скандалът беше гигантски. Сега се случва същото нещо. Тоест това в крайна сметка се оказва, че не е нещо толкова рядко. Според мен не трябва да се чака, когато се осъществи престъплението, а когато се види, че някой човек не е годен за тези служби, да бъде своевременно изпратен извън тях, така че да не може да ги опорочава. И без това доверието в МВР, пък и специалните служби, е много крехко, за да го подлагаме на такова изпитание.

Водещ: Проф. Радулов, вие сте бил секретар на МВР, заместник министър на вътрешните работи, защо при отчет се дава брой на акции и досъдебните производства, но не се казва, колко са завършили с осъдителни присъди? Тоест не се говори за реалната им ефективността.

Николай Радулов: Защото ефективността няма да прозвучи добре. Това е абсолютно същата сметка, при която когато се говори за престъпления, се говори за регистрираните престъпления. Забележете, те в последните 3-4 години са около сто хиляди. Но тези, които не са регистрирани, е трудно да бъдат обхванати. Само ще ви дам пример, за да си представите, за какво става дума. Детската престъпност през миналата година – 2018 година, е над 93 000 престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни. Разбира се, това не са регистрирани престъпления, не са вкарвани в съда, но те съществуват. Така че по отношение на тези големи успехи на брой акции, това е много шум за нищо. Цялата пара отива в свирката. Гражданите всъщност, ако искат да отидат на кино, ще го направят в многото висококачествени салони с прекрасен звук, а няма да гледат глуповато направените сериали, които се излъчват от МВР, а вече и от прокуратурата. Има и нещо друго. В целия свят, когато се извършват такива акции, е практика през цялото време участващите в такива акции полицаи да носят върху униформата си, върху каската си камера, която те не могат да изключат и всичко да се записва, така че да не може да бъде манипулирано. Така че, когато става дума по-нататък за  това, какво наистина се е случило, да може винаги в един нормален съд или при нормално разследване да се направи проверка, да се види какво точно се е случило, как се е случило и къде се е случило. Такова нещо, въпреки че е познато на органите за обществен ред и сигурност, и въпреки че понякога от време на време става дума да се ползва, но явно, че не във всички сфери, става дума особено в КАТ да се извършва такова нещо – до там стигаме – до КАТ, до взетите 20 лева подкуп или невзетите 20 лева подкуп. Както се оказа, корумпираните са катаджиите, от които един взел 6 лева, друг взел 20 лева, трети 19. И това са 6-7 души – това е цялата корупция, за която иначе алармират Европейската комисия и Държавният департамент на САЩ.

Цоня Събчева