Проф. Николай Радулов: С арестите на кметове на малки общински структури залповете за стрелба са по дребния дивеч, остават незасегнати политици, министри и магистрати

Проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и зам.-министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Кметът на община „Костенец“ Радостин Радев бе  задържан заедно със собственик и управител на търговското дружество по досъдебно производство на Специализираната прокуратура. Разследването е започнало след сигнал на общински съветник, според който градоначалникът му предложил пари, за да гласува по определен начин на заседанието на местния парламент. Радостин Радев спечели кметското място с подкрепата на БСП. Това е поредната акция срещу местен управник за корупция. По-рано този месец по същата схема бе задържан кметът на Район „Северен“ в Пловдив Ральо Ралев, след като бизнесмен сигнализирал премиера, че кметът му поискал подкуп. Различен, но не кой знае колко по размах е случаят с кмета на Божурище Георги Димов, арестуван в края на май за сделка с евтин общински имот, който струва, разбира се, десетки пъти повече. И така за по-малко от месец видяхме три случая с арести на кметове, но забележете, все на малки общини. Оказват ли се те по-удобна мишена за правоохранителните органи? Очертаващите се през октомври местни избори ли стоят в основата на прицела към тях? Ето това са въпроси, с които ще започнем разговора с проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и зам.-министър на вътрешните работи. Защо кметовете на по-малките населени места се оказват по-удобна мишена за правоохранителните органи?

Николай Радулов: Аз мисля, че още е рано да правим такова заключение. Наистина последните няколко случая засягат кметове на малки структури и тези случаи не си приличат чак толкова, защото в единия случай кмет е искал подкуп, другият кмет е давал подкуп, третият, доколкото си спомням, ставаше дума, че е прехвърлил на близки и познати много евтино общински имот. Тоест случаите изчерпват част от гамата на възможностите за корупция. Може би ще има по-големи общини, които ще бъдат разследвани и ще се стигне до някакво изясняване на това, кой доколко е корумпиран, но вие знаете, че ако сега разговаряме с някой от прокуратурата, те ще кажат: за тези хора имаме сигнали, по тях работим. Това звучи така категорично, определящо по отношение на това какъв тип сигнали се получават. Тоест големите, дори да се получат сигнали за тях, по тях не се работи или има многократни причини, поради които това не се случва. Много често в пресата се пише например за кмета на Варна, за кметицата на София. Ние постоянно в София многократно сме били потърпевши от лоши строежи, но тя героически налага глоби и като че изглежда прекрасно, но ние не живеем по-добре. Тоест кметовете на големите общини, на големите градове като че ли са имунизирани. Ако питаме сега управляващи, те ще кажат: ние сме поставили да управляват тези големи общини хора, които са безупречни, кристално честни. Не знам дали ще им повярваме на 100 %, може би за някои места това да е така. Но когато преди години говорех с един общински съветник, няма да казвам от коя партия, той се смееше и казваше: а бе, всички тия истории в общинските съвети и в кметствата за това коя партия какво е правила, са просто клюка и за обществения образ. Иначе, вика, всички си работят заедно по някакви проекти, които в крайна сметка са далеч от интересите на обществото и на града. Дали е така, или той се шегуваше, макар че тонът му тогава не беше шеговит, но тогавашното му заявление, че общините, общинските съвети, кметствата са училища по корупция ми прозвуча доста достоверно на мен. Друг въпрос е, че ако се вгледате, ще видите, че всеки ден има по някоя акция на МНР и прокуратурата и тук-таме на ДАНС. Според мене има няколко причини за това зачестяване, за тези акции. Една от причините е обяснима. От много години говорим специално за МВР, че те се ползват с много ниско обществено доверие, и очевидно най-близката формула, която идва на ума на управляващите това министерство, е да се извърши някакъв тип пиар, който е зрелищен, който на хората им харесва, хората са доста отчаяни от беззаконието, което става пред очите им, и такива акции повече или по-малко се харесват. Обаче това е нож с две остриета, мисля аз. Защото такива акции могат да бъдат успешни в очите на пострадали, които не са получили лично правосъдие и справедливост, само когато завършват успешно. А засега от тези акции, за които говорихме специално, само се предполага, само се говори, тепърва ще трябва да се доказва в съда. Други подобни акции в съда сме виждали, как завършват. Дано тези да са добре подкрепени с доказателства. Прокуратурата пък аз се надявам, че това е коренна промяна в начина й, по който тя въобще работи. Защото допреди три-четири месеца не беше толкова активна. Надявам се, че това е свързано с опита самата прокуратура да се промени, тъй като международната общност: от Държавния департамент на Щатите, който излъчи доклад, от ЕК се критикува именно работата на прокуратурата. Може би в крайна сметка магистратите са решили, че трябва да бъдат повече упорити и да покажат видими за обществото усилия, които да бъдат успешни. Засега аз избягвам да им давам оценки, по-скоро нека гражданите да им дадат оценки, но всички според мен сме убедени, че шумът и рекламните задържания по-скоро имат обратен ефект от целения.  Тоест това нито изиграва профилактичен ефект, както може би е замислено, нито пък вдига рейтинга на държавните организации. Така че аз мисля, че има една такава, както се казва, изкуствена вълна във времето на демонстриране на опит за въвеждане на порядък и вероятно след изборите следващите на главен прокурор и след общинските избори тази вълна ще спадне. Дано да се лъжа. Аз искам да мога с вас, като говорим утре, да кажа: извинявам се, не бях прав, след както виждам, че сега след изборите всичко работи даже и повече.

Водещ:  Проф. Радулов, искам да ви припомня думите на зам.-главния прокурор Иван Гешев, казани по повод акцията на Специализираната прокуратура в Божурище срещу кмета, който беше продал евтин общински терен. Зам.-главният прокурор Иван Гешев тогава каза по адрес на всички кметове: краде се много и се краде нагло.  Това беше безадресно отправена квалификация, което означава, че прокуратурата разполага със сериозни данни за кметовете в страната, за да се стигне до такава сентенция. Обаче ако има данни и за други, защо те не са извадени, а се изваждат само тези?

Николай Радулов: Да, така е. Аз бих се отнесъл особено предпазливо към подобни изказвания от страна на прокуратурата. Дори и да имат информация, не е нейна работа на този етап да ги разтръбява тия неща, тъй като всичко това изглежда като опит да се вмени на хора, които дори не са заподозрени, вина. По същия начин съобразно появилите се в медиите информации за доста сериозно състояние и имоти на жената, която живее съвместно със заместник-главния прокурор, бих могъл да се изразя по същия начин, че в прокуратурата има нещо гнило и то е свързано с незаконно придобити имоти. Това обаче няма да е вярно, защото познавам много прокурори, които нито са толкова имотни, нито пък са толкова богати. Затова особено тези хора от държавното обвинение, което е натоварено и да се грижи за законността, трябва да се пазят от такива изказвания. Знам, че звучи бомбастично, знам, че звучи героично, обаче зад тези приказки трябва да има и доказателства. Двама, трима кмета, които са арестувани, не значи, че ако има два-трима, както се случи с редица подали оставки министри, да кажем всичките министри са маскари. Това не е подход, особено за структурите на държавна власт. Те дори не би трябвало така шумно да правят демонстрации и при задържането на този кмет на Божурище. Той терорист ли е, аз не мога да разбера, защо ходиха там барети, хора с маски, влизаха, правеха някакви бомбастични шумотевици. В крайна сметка той е извършил престъпление, което се извършва с писалка и печат. Тоест можеха спокойно да отидат двама души, двама хора с икономическо образование, от икономическа полиция да влязат вътре и всичко да бъде свършено както трябва. Тези шумни акции създават друг проблем и показват недобрата подготовка на хората, свързани с процесуалните действия. И понякога хора, за които всички са абсолютно сигурни, че са извършили някакъв тип престъпление, особено когато става дума за корупция, съдът ги пуска поради липсата на качествени доказателства или пък липсата на доказателства въобще. Така че според мен шумотевицата при тия дела трябва да е накрая, когато има влязла в сила присъда. А вместо да се постигне резултат, държавността да получи подкрепа, държавните структури да започнат да работят с малко повече авторитет, да се получи обратният ефект. Вие виждате какво стана с този случай, който така бомбастично беше обявен като супер терористичен акт и който бомбата беше не знам колко пъти по-силна от какво ли не, може би от бомбите в Хирошима и Нагасаки, се оказа, че главният прокурор твърдо каза, това момче не е престъпник. Но междувременно в тези шумни пиар акции излезе името му, разбра се, кои са родителите му, близките му и всъщност ако наистина това момче, както твърди зам.-главният прокурор Гешев, е жертва, а пък главният прокурор твърди, че той не е терорист, някак си абсолютно  несправедливо и дори бих казал неправомерно му е съсипан животът.

Водещ: Проф. Радулов, шумните акции обаче създават и обществено внушение, че местната власт е едва ли не свърталище на корупция. В навечерието на изборите това какви реакции би предизвикало?

Николай Радулов: Знае се какво може, тъй като единият задържан е бил близък до ГЕРБ и дори подпомогнат от него, другият от БСП, внушението, че всички са маскари, може да доведе до още по-голям отлив от следващите избори, подобен на този, който се случи при изборите за Европарламент. Тоест от 70% негласуващи да се стигне до 75-80%. Това би било в полза за големите партии.

Водещ: Как може да се противодейства на корупцията в местната власт?

Николай Радулов: Вижте, тя корупцията навсякъде е една и съща. Местната власт също би трябвало да е пред погледа на местните служби за обществен ред и сигурност. ДАНС има своите подразделения и ГДБОП има своите подразделения. Нека да си организират по-добре работата по получаване на сигнали. Навсякъде има стопанска полиция, навсякъде има оперативни работници по криминална линия и в градчетата се знае много добре кой какво прави, кой е искал, кой е взел, само че когато се стигне до това защо никой не е задържан, казват: няма сигнали. Какви сигнали им трябват? Направо да пише на кметството с червена боя еди-кой си е  разбойник и краде. А такива сигнали не могат да очакваме. Сигналната дейност трябва да се организира от тези служби, за които говорих, това е фиксирано и в техните закони. Когато няма сигнална дейност, това значи, че техните служби не си вършат добре работата.

Водещ: Но като се знае, каква е атмосферата в малките градове, особено в малките общини, смятате ли, че някой реално ще подаде сигнал?

Николай Радулов: Вижте, зависи, от сигнал до сигнал има много голяма разлика. Ако непрекъснато се говори в обществото, полицаите и прокурорите те не са вън от това общество, те ги чуват същите тия работи. Толкова ли не би могъл някой от тях да се сезира от непрекъснатите слухове за този или онзи? Аз мисля, че би могъл. Тоест тук дори не можем да разсъждаваме за това, че тъй като няма мрежа от секретни сътрудници, е затруднена работата на оперативните работници, няма как прокуратурата да получава информация. В тия малките градчета информацията непрекъснато се съобщава от уста на уста и от ухо на ухо. Като се приберат вкъщи, жените им казват ей-тоя пак е продал еди-какво си. И много просто е прокуратурата, когато става дума за едни и същи хора непрекъснато в разговорите на местното населено място, да направи проверка и ето го сигнала.

Водещ: Как да се различи сигналът от слуха?

Николай Радулов: Ако слухът е, че някой използва служебното си положение, за да се обогатява, същевременно всички знаят, че заплатата му е 700-800 лева и едновременно го виждат с луксозни придобивки и имоти, значи трябва да се провери. Това трябва да се провери. Защото не може да има толкова богати роднини, че с един замах, тези хора са живели с нас, по времето, когато заплатата беше между 150 и 300 лева. Тоест няма откъде да се пръкнат тези имоти, това имане и да почнат да облагодетелстват сега съществуващите ръководители в общините. Така че има много начини за проверка. Сигналът не е задължително да бъде получен от някой друг, освен от самия прокурор. Така че в малките места би трябвало да е по-лесно, от друга страна пък е по-сложно, защото всички са обвързани в някаква приятелска-роднинска-ученическа верига и знаят за еди-кой си, но дайте да си мълчим, защото той знае за нас разни неща. Тоест тази взаимна омерта, в която сицилианските селища съществуваха, като че ли и в България се е настанила.

Водещ:  Бихте ли прогнозирали дали ще има скоро поредни случаи, поредни нови арести на други кметове?

Николай Радулов: Аз мисля, че поне до фактическите избори този темп, особено темпът на зрелищни акции ще се удържи, след това е интересно, какво ще се случи. Но чакам с нетърпение да видя как специалните служби изпълняват разпореждането на главния прокурор да направят проверка на офшорни компании и офшорни сметки, защото покрай всички тия истории и покрай 16-годишния терорист се вдигна такава шумотевица, че като че ли заглуши този гигантски, бих казал,  проблем, проблем за стотици милиони, измъкнати от държавата.

Водещ: Да, няма нищо, няма никаква информация по тоя въпрос. Май се забрави?

Николай Радулов: Да, виждате, че така да се каже, сигналите, залповете за стрелба са по дребен дивеч.

Водещ: А дали ще започне отстрелът на едър дивеч?

Николай Радулов: Трябва да докладват специалните служби и ще бъде много забавно, ако кажат, че нямат никаква информация. Между другото такъв подход вече е налице. Бюрото за контрол на СРС гордо си представи годишния доклад, според който всичко е по мед и масло през миналата 2018 г. и няма никакви нарушения ни на права на граждани, ни в деловодство, ни в начина, по който се провеждат, регистрират или разпореждат със СРС. Според мен това е, така да се каже, първата лястовичка на замазването в тази сфера, която нито е толкова безобидна, нито е толкова гладко съществуваща, както днешният екип на Бюрото се опитва да ни убеди.

Водещ: Тоест вие прогнозирате, че няма да има информация и за офшорките, и за имотите зад граница, и за луксозните хасиенди и т.н.?

Николай Радулов: Аз прогнозирам, че информацията ще е много, как да кажа, много оскъдна и ще засяга предимно хора, които са известни като много богати, хора от типа на Банева, които излизаха и преди това в различни списъци. Но няма да засегне нито един действащ политик, няма никакво значение от опозицията ли е, или от властимащите. Но това може да бъде много взривоопасно, защото след направени такива официални заявления от специалните служби ако гръмне нещо, свързано със сметка или с имот, това ще е черно на бяло доказателство, че тези служби въобще или не си вършат работата, или дори не желаят да си я вършат. А това е много опасно.

Цоня Събчева