Проф. Николай Радулов: С този управленски екип на държавата няма да се постигне в националната сигурност никаква промяна към по-добро

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: От гледна точка на националната сигурност каква година изпратихме и в каква навлизаме? Следва анализът на професор Николай Радулов – експерт по национална сигурност. Добър вечер и за много години.

Николай Радулов: Добър вечер. За много години.

Водещ: Професор Радулов, какво влезе през вратата на националната сигурност през изминалата 2018-а и какво бе пропуснато да излезе?

Николай Радулов: Много трудно е да очертаем физиономията на националната сигурност изцяло, особено в тази част, за която отговаря Държавна агенция „Национална сигурност“. Но погледнато в по-широкия смисъл на сигурността, когато става въпрос за безопасността на гражданите, за гражданския ред и сигурност, аз не съм особено оптимистично настроен. Да, сработи малко като черна кутия. Знаем, какво влиза като бюджет. Понякога получаваме информация за това, какво излиза. Излизат добре новини, когато въобще излизат, но за МВР е доста по-различно. Аз, например, съвсем скоро слушах анализа за миналата година на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ и той беше много оптимистичен. Престъпленията намаляват, разкриваемостта се увеличава. В едно интервю го питаха за знаковите убийства. Той обнадежди интервюиращия, че по всички се работи и има успехи, но всъщност ставаше дума както за вече остарялото с една година убийство на Петър Христов, така и за вече с три години остарялото убийство на моделиера Александър Антов. Тоест вече става дума за доста брадати дела, по които се съмнявам, че някой въобще работи, но звучеше много актуално. Дори този служител, висш служител стигна дотам, че обяви, че по всички стари случаи на убийства се работи и има успех. И дори беше споменато името на Георги Илиев. А това ми напомни разкритието, което бившият генерален секретар Лазаров беше направил преди години, че вече е известно с какво оръжие е стреляно по Георги Илиев. Намерена е пушка, която има приликата с оръжието, с което е стреляно по Георги Илиев и по шефа на „Мултигруп“ Илия Павлов, забравяйки да спомене пред хората, че става дума за оръжие 22-ри калибър, което стреля с оловни куршуми, които няма как да се идентифицират, защото при удар винаги се сплескват и това е едно от оръжията, които се предпочитат от професионалните убийци, защото следи от него не остават. Така че според мен това е поредното надуване на свирката с много шум. Явно, че така е и разпоредено да се дават интервюта, защото не му стана неудобно на шефа на Главната дирекция „Национална полиция“ да направи ремарка за това, че тези, които критикуват Министерството на вътрешните работи и неговите действия, са всъщност хора, които не разбират от тези работи – лъжеексперти. Аз пък си мисля, че е по-опасно, когато лъжеекспертите са на значими позиции в Министерството на вътрешните работи, но това може би е само мое мнение. Иначе доколкото си спомням онзи ден имаше кратък отчет на Криминална полиция, в който се казва, че независимо, че регистрираните престъпления, особено кражбите, са намалели през изминалата година, намалява рязко и разкриваемостта. Тоест, ако по-миналата година се докладваше за разкриваемост около 41 %, сега има разкриваемост от 30 % до 33 %. Тоест престъпленията се увеличават, регистрацията им продължава да намалява. В един момент ще имаме нулева разкриваемост на нула брой престъпления, а хората ще пищят от това, че къщите им непрекъснато се обират. Моят прочит на това, което се случва, е много засилената активност на цялото ръководство на МВР да излиза пред медиите и да обяснява, колко добре работи министерството и същевременно чувството ми, разговаряйки с хората, е, че престъпността нараства агресивно.

Водещ: Тази засилена активност към пиар всъщност не е ли и най-големият капан, в който влизат службите за сигурност?

Николай Радулов: Това е най-големият капан, защото увеличава ножицата между това, което службите твърдят, че правят и това, което гражданите чувстват на свой гръб. И същият този главен комисар, шеф на Националната полиция каза, че все повече граждани съобщават за извършени престъпления, тоест доверието според него в МВР нараства. Аз бях много учуден и разпитах мои студенти в няколко висши учебни заведения, в които преподавам, дали наистина имат чувството за това, че престъпността намалява или разкриваемостта се увеличава, или пък хората вярват повече на полицията. Много ми беше интересно тяхното мнение. Това са едни не изкушени хора на по 20, 23-24 години. Те казаха: „Имаме доверие в конкретни полицаи, които лично познаваме и нямаме никакво доверие в полицията като институция“. Ето това е положението и си мисля, че всеки непредубеден, който разговаря нормално с хората, без скрити заплахи в начина, по който говори, ще постигне същия резултат.

Водещ: Професор Радулов, липсата на доверие в правоохранителните институции как ще се развие през тази 2019 година?

Николай Радулов: Липсата на доверие в службите за обществен ред и сигурност или общо – в правоохранителните институции, имам предвид и прокуратурата, е бледен отблясък на недоверието във властта, изобщо в окаяното положение на доверието в Народното събрание. Това е органът в България, който е най-висш, а пък се ползва с най-малко доверие на хората. И това е от поредни десетгодишни статистики, като не знам, дали вече има възможност да падне по-ниско от ситуацията, в която е в момента. Няма да доведе до нищо добро. Аз виждам, че напрежението сред хората нараства. То, разбира се, не е свързано само с престъпността, тоест косвено е свързано, разбира се, защото престъпността е резултат и на натрупани в годините социални проблеми, на голямата мизерия на едните, безумното и необяснимо забогатяване на другите, на странните ходове на прокуратурата, на арести и натиск срещу адвокати, практически изтезания, въпреки че те са прикрити под нещо друго – на задържани, за които хората проявяват съмнение, че са извършили престъпление. Цитирам случая с кметицата на „Младост“. Тоест нещата не вървят добре. Знаци за това се подават от международни организации.  Колкото пъти са се опитвали да съдят потърпевшите нашите власти в съответните европейски структури, толкова пъти властите са били осъждани, но за съжаление глобите не се плащат от извършителите и подбудителите, а от  всички нас, нас данъкоплатците. Тоест ние биваме наказвани, защото сме позволили да ни управляват и охраняват такива хора. И може би това в много общ аспект е правилното, защото ние сме хората, които сме работодателите на всички тези други, извършващи такива явни нарушения.

Водещ: Липсата на доверие само на корелацията политика-власт ли се дължи, както и на другата – служби-власт? Защо професионализмът не вземе връх в службите? Не може или не му се дава?

Николай Радулов: Това е много голям проблем. Има голям проблем, тъй като ръководният състав непрекъснато се подменя като уклонът е към назначаване на все повече верни, но все по-некомпетентни хора. Може би тук идеята е като изцяло съзираната тенденция в държавната администрация – да се увеличава броят на администрацията, да се назначават хора, които много си пазят мястото, вследствие на което са безкрайно послушни и се опитват да предугадят желанията на висшето си ръководство. И в крайна сметка, заедно със семействата им, имаме един солиден обем от гласоподаватели, но имаме лошо управление, лоша администрация и лош обществен ред и сигурност. Що се отнася до МВР, като цяло не се развива добре. От години виждам как се съсипва. Няколко поредни министъра допринесоха за печалното му състояние. Да кажем, че този министър, въпреки че имам някои съмнения по отношение на неговата дейност като главен професионалист и внезапното му превръщане в политическо лице, но той поне е от тези служби и се опитва, не знам доколко ще го достигне, защото от малко време управлява министерството като министър, но виждам, че се опитва да направи нещо от професионална гледна точка. Дано да има някакъв напредък. Аз съм скептично настроен. Просто се надявам. Става дума обаче за това, че редовият състав съзнава какво се случва, хората, които са отишли по призвание там, виждат, че не този, който работи и дава резултати, ще бъде издигнат и на него ще му се поверява ръководството, а ръководството се поверява на хора, които внезапно са дошли оттук, оттам, от едно или друго място, но не и свързани със сигурността. Или пък този прословут непотизъм. Говори се, например, че сегашният главен секретар, новият главен секретар – министърът му е кум. Това са недопустими връзки, недопустими още в момента, в който се обмисля и се оглежда един човек. Това е факт, който ще се разбере, защото е определен конфликт на интереси и не би трябвало да се позволи да съществува. Човекът може да е много достоен. Просто тази връзка, която съществува, залага много голям риск в мениджмънта на такава важна структура като МВР.

Водещ: Кои са най-големите предизвикателства в новата 2019-а пред националната сигурност?

Николай Радулов: Предизвикателствата, за съжаление, са свързани не толкова с тясното понятие за сигурността, а с широкото разбиране за сигурност. Тоест така наречената стабилност, която е стабилност на сиромашията, стабилност на бедността, стабилност на корупцията, хората са отчаяни и същевременно все повече от тях се маргинализират и пристъпват към някакъв вид престъпна дейност, може да е и на най-ниско ниво. Така че хоризонтът, който се очертава при нас, не е много благожелателен. И въпреки че се твърди, от няколко министъра го чувам през последните два-три месеца, как големите специалисти – млади хора – са отишли и са се обучили на запад и сега се връщат с голям мерак, аз мисля, че процесът си продължава да е еднопосочен, насочен към запад. А наистина има хора, които се връщат, но те се връщат като представители на западните фирми с безкрайно високи заплати. Аз имам един приятел, който се върна тук като представител на „Хайнекен“. Отиде, учи там. И сега се върна със заплата 20 000 лева на месец. Нали разбирате, че така е възможно да се върнат, но това не е заслугата на държавата, а на неговата фирма, която му дава същата заплата, която му плаща в съответната държава. Така че не съм оптимистично настроен. Мисля, че за потока от млади хора, следейки внимателно какво мислят младите студенти, на които преподавам, посоката е една. Още повече, че има едно много ново предизвикателство пред управлението на сектор „Сигурност“. Отварят се всички врати в сферата на сигурността, обществения ред и военното дело за българи с признати дипломи из целия европейски съюз. Има недостиг на полицаи във Франция, в Италия, в Германия има обяви навсякъде. Не казвам, че там положението е по-добро от гледна точка на оборудване, на условия и така нататък, но заплащането е многократно по-високо. И все пак хората успяват да си опазят профсъюзните права така, че да живеят малко по-нормално, отколкото хората в нашия сектор „Сигурност“.

Водещ: Това означава ли, че изтичането на квалифицирани служители от сектор сигурност през тази година ще бъде едно от големите предизвикателства пред него.

Николай Радулов: Това означава, че нашата надежда, че възпитаме младо поколение от компетентни и невъвлечени в корупцията хора, е напълно възможна за сбъдване. Лошото е, че може би ние няма да видим, ние българите казвам, няма да видим плода на това нещо, а ще се радват на тях хора, които не са отделили толкова грижа за подготовката, обучението, възпитанието. Доста голямо е предизвикателството за специалните служби. Но то е навсякъде, във всяка една сфера. Лекарите са застаряващи. Аз гледам, когато отивам на лекар, че ме преглеждат лекари, които са на 67-8 години, отдава е трябвало да се пенсионират, но лекари няма. За съжаление, можем да го докараме до същото положение и в полицията и в службите за сигурност. Там има и друга възможност – назначаване на млади хора, които нито са увлечени, нито имат мисия за това как да работят за сигурността на хората. Просто отиват там, защото има хубава заплата или просто си намират работа. Много е голяма опасността, заплахата от това тези служби да се превърнат в безлични хранилки на хора, по същество нямащи капацитет да защитават този, който им плаща заплатите – ние данъкоплатците.

Водещ: Г-н, Радулов, на какво се дължат проблемите в институциите на националната сигурност? Няма законодателна база? Няма политическа воля? Няма професионална компетентност, професионален капацитет? Къде е разковничето?

Николай Радулов: За да си обясним всичко, може би трябва да тръгнем отгоре надолу, т.е. от законодателството. И който и да направи преглед на законите в сигурността ще се хване за главата. Поне половината противоречат на задължителните общи норми, кои влизането ни в ЕС налага, а някои, като например Законът за специалните разузнавателни средства, са направо противоконституционни. И няма как отгоре, законодателно, когато не се определят точно границите и правилата, долу хората да работят по някакви правила. Те няма как да се определят, правилата ги задава законодателят.

Водещ: Понеже споменахте за Законът за специалните разузнавателни средства, от 21.12. в навечерието на Коледа, Националното бюро за контрол за специалните разузнавателни средства е в нов състав. Имате ли оптимизъм за неговата работа? Изобщо какви са вашите очаквания към тях?

Николай Радулов: Нямам оптимизъм, защото на всички стана ясно, че са назначени послушни хора и хора на този и онзи, но не и специалисти по проблема. И има много голям проблем с контрола на специалните разузнавателни средства. Този проблем се състои в изключително порочния кръг, който се очертава между проверяващ и проверяван. Значи проверяващият в бюрото за контрол, за да може да бъде конституиран и за да работи, всъщност трябва да има и разрешение от ДАНС. Защото ДАНС може да ти даде, а може и да ти отнеме, без много много да обяснява достъпа до класифицирана информация и така да ти разреши или да не ти разреши да работиш. И всички си спомняме или поне тези, които се интересуват, как без никаква нормална и без никаква логическа причина беше отнет допуска до класифицирана  информация на заместник-председателят на бюрото адвокат Георги Гатев. С едни смешни глупави причини как бил обяснявал на обект как да си подаде искането, да му отговори бюрото дали спрямо него са използвани специални разузнавателни средства. Който не е чел закона, въпреки, че законът е много лош, да вземе да го прочете да види, че там значи цялата тази структура, включително и комисията, но не само комисията и Държавната агенция за технически операции, трябва да оказва съдействие на гражданите, да си правят проверки за това дали не са обект на специални разузнавателни средства незаконно. И тъй като тази комисия си позволи по-миналата година да напише един отчет за ДАНС, че ДАНС е  един от най-големите нарушители на закона и там изобщо не се съобразяват с основни негови изисквания, ето това се случи: ДАНС разпердушини структурата, част от служителите, т.е. от членовете на бюрото просто се изплашиха и  спряха да ходят на проверки. И всичко се изроди дотолкова, че се стигна до някакви глупави престрелки, при които председателят на бюрото пред Народното събрание заявява, че те не идват на работа, а пък те му отговарят – ти кой си, че ще ни казваш, ти не си ни началник. Т.е. всичко става на ниво на караници и скандали в детската градина. Сериозните хора са отлъчени от това бюро. Явно, че ще имаме бюро, което отчасти ще събира информация, неясно с каква цел, дано да е с цел каквато законът изисква – за контрол, а от друга страна ще е послушно и ще проверява там, където само му се каже.

Водещ: И в заключение, ако трябва да охарактеризираме, да дадем лицето на Националната сигурност през следващата година, вие какви думи бихте използвали?

Николай Радулов: Тежко е положението в Националната сигурност. Моето мнение е, че с този управленски екип на държавата няма да се постигне никаква промяна. За тези хора, които ни управляват, има страхотна стабилност в лукса, в правомощията, в прекрасния добър живот, който водят. Още си спомням един министър, как разказа по телевизията, че всяка сутрин се събужда, поглежда се в огледалото и си казва – „днешният ден е още по-хубав от вчерашния“. Разбирате ли, че става дума за дебелокожи хора, които вече даже и не се стремят да се държат възпитано, дори и пред медиите. Нямам оптимистични очаквания. Няма нито една възможност, според мен, да погледнем оптимистично на нещата. Освен може би най-крайната, че най-накрая тази система ще се срути, под тежестта на собствената си глупост, и щем не щем ще трябва да я направим на ново.

Цоня Събчева