Проф. Нино Нинов, СНЛРС: Всяка държава се нуждае от единна ловна организация

Проф. Нино Нинов член на УС, два мандата председател на Съюза на национално ловно-рибарско сдружение, в интервю за Радио „Фокус“ по случай 120-годишния юбилей на организирано ловно движение у нас. 

 

Водещ: Честит празник.

Нино Нинов: Благодаря. Честит празник на всички ни, защото нашата организация е може би най-старата като обществена структура в страната. Честваме 120 г., но иначе организираното ловно движение е от 1884 г. Това е неговата рождена дата и 1994 г., тъй както съобщихте, че съм председател, когато възстановихме традицията с ловните събори, едно прекъсване от 1937 г. се направи, твърде дълго, необяснимо защо. И сега се провежда поредният събор по повод на 120-та годишнина на Националната ни ловна организация, която между е една от най-старите в Европа. Много  от страните имат национални структури едва след Втората световна война, примерно една Германия е така. Радостното е, че тази възстановена традиция е възможност ловната организация да се изправи пред нашата общественост с това, за което е създадена, десетилетия вече, повече и от столетие, с позициите й по отношение на природата, на биоразнообразието. Предполагам, че на събора всичко това ще има възможност да бъде казано, да се разговаря в неформални разговори, както вие казахте, нашата организация се ползва и с изключителен авторитет. На Световната ловна организация ще дойде президентът, от Европейската ловна организация, на която между впрочем ние сме членове от 2000 г., ние мисля, че сме първата структура, която влезе в ЕС, говоря за ловната организация 2000 г. Защото това беше ловна структура само на страните-членки на ЕС и нейното разширяване започна оттогава.

Водещ: Споменахте други ловно-рибарски организации и сдружения, поддържате ли връзка с такива от други страни?

Нино Нинов: Поддържаме връзка с всички европейски организации, бих казал. Особено  активно с водещите в ловно-стопанско отношение. Първо, на Балканите имаме много тясна връзка не само със съседите, а с всички страни, защото в Световната ловна организация още преди повече от десетилетия, още ако мога да кажа по мое време, се изгради едно поделение на Световната организация за Югоизточна Европа. Поддържаме тесни връзки с Чехия, със Словакия, с Германия особено, с всички страни от Прибалтика, с Белгия. Ловната организация е отворена. Ние затова си позволихме в рамките още на първия мандат, да сменим името, т.е. българи за лов и риболов, вече сме съюз на ловци и риболовци. Който желае да види каква е нашата дейност, каквото правим, да заповяда. Това е едно. И второ, когато сме съюз на ловци и риболовци без да е упоменато дори, че става дума само за българи, още тогава 1992 г. считахме, че трябва да се отворим. Знаехме, че Европа ще се отвори рано или късно. У нас и дотогава имаше представители на посолства, които желаеха да ловуват, да членуват при нас, но при положение, че и в устава ни, и в закона беше записано, че става дума само за българи, това беше невъзможно. Хубавото е, че на тези събори, ние изразяваме нашето единство от най-добрата гледна точка, т.е. единство на всички етноси, на всички партии. Представители ще има абсолютно на всички. Никой няма да говори за политика. И това е пример, бих казал, и за нашите политици, когато има национален идеал. Това е природата в случая е нашият идеал. Винаги една държава може да намери своя идеал, зад който да застанат всички единно. Тогава може би ще отидем много по-бързо там, където вече сме и там, където обаче желаем да бъдем равноправни, така както нашата ловна организация с изключителен авторитет, който има и статута на национално сдружение. А в него членуват над 90% от ловците в страната ни.

Водещ: Имате над 120 хиляди членове,  колко от тях са чужденци? Вие тръгнахте в тази посока.

Нино Нинов: Все още този въпрос не е отработен от държавата нормативно чрез закона. Тук не става дума само за български граждани, а чужденците у нас също ловуват свободно, по пътя на организирания ловен туризъм при особен статут също с придобиване право на ловен билет, ако нямат в собствената си страна. Но аз съм убеден, че в бъдеще ние ще можем да приемаме и като членове не чужденци, но чужденци работещи в страната. В страната ще работят все повече хора в бъдеще.

Водещ: Какви са най-големите предизвикателства пред българския ловец и рибар у нас?

Нино Нинов: Най-големите предизвикателства са неразбирането. Неразбирането на това, че историята, която е зад нас, не е гаранция, че ни дава и бъдеще. Аз затова си позволих да кажа няколко думи затова, което всъщност направи нашата организация през тези последни 25-27-28 г., за които всички говорим, че се пренастройваме, че се настройваме, че се реформираме и т.н., но много са нещата, които могат да се кажат и затова организацията ни ще бъде посетена от президента на Световната. Той идва у нас и през 1998 г., и през  1994 г., очакваме представителство и от нашата страна.

Водещ: Да разбирам, че ще има богата програма. Празнично е.

Нино Нинов: Празнично е, да. Празник е и вие бяхте права като казахте честит празник. И аз си позволявам да честитя празника на всички ловци, на техните семейства и на всички онези, които милеят за българската природа. Защото ако дойде моментът в нея да няма дивеч, мисля, че няма да ни има и нас. А много са териториите, за които ние сме загрижени. Територии, за които ние поставяме много остро въпроса. Говоря за селскостопанския фонд. Там нещата се развиват по много необичаен начин. В началото на 90-те г. се считаше, че с приватизацията в селското стопанство, с възстановяването на собствеността, ние ще имаме едно селско стопанство такова, каквото е в Европа. Когато го погледнете от самолет – виждате парцелите, разнообразието от култури. А сега можете да пропътувате у нас няколко десетки километра и да не видите нито едно укритие за дивеча, нито едно убежище, само монокултурен блок на някой арендатор или на огромен вече собственик. Машините с огромната скорост, химията, механизацията – всичко това унищожава не само ловните видове, а изобщо включително и насекомите. И неслучайно нашата организация по линия на европейската ловна такава с присъствието на представители от ЕК само преди 1 месец в Правец точно по тези проблеми проведе много голямо международно съвещание. Става дума за новата селскостопанска политика в ЕС. С многото преференции, които трябва да се дадат на животинския свят в земеделските територии. Но на празника не трябва да говорим за тях.

Водещ: Иска ми се, така или иначе е празник, на празници правим и равносметка, да продължа още малко, да засегнем другата страна – бракониерството. Намалява ли то у нас в последните години?

Нино Нинов: Това е една от грижите и на организацията, и от задължението й,  произтичащо от закона. Защото нашата организация е много специфична. Първо, ние се регистрираме по един общ закон – Закона за юридическите лица с нестопанска дейност, а всъщност работим и изпълняваме по специалния закон – Закона за опазване на дивеча, твърде много функции и задачи, които той ни поставя. Затова от борбата с бракониерството като обществена структура не бива да бягаме, но тогава когато търсим съдействието на съд, на прокуратура, на полиция и на всички останали структури, само ако нямаме обединение, няма да решим този въпрос. И все пак бракониерството е в значително по-ниска степен от това, което беше в началото на реформата, в началото на преустройството, изобщо в началото на 90-те г.

Водещ: А културата каква е?

Нино Нинов: Културата е много обхватен въпрос. Но това, което утре правим е също елемент на възпитание, също е елемент на култура. Говорим за ловна култура, за отношение към животинския свят, за дисциплина. Няма друга обществена структура в света, която да притежава толкова много оръжие, която да има такава добра подготовка по отношение на боравенето са оръжието. Това за законно регламентирани неща, защото няма държава, в която да няма специален закон, Закон за лова, който третира и тези въпроси. И от тази гледна точка присъствието на събора, вероятно на 5-10 хиляди човека – аз съм член на УС и затова по този начин говоря, не изземам функции на председателя, но показвайки това единство, за което говорих от гледна точка на партии, на етноси, ние искаме да покажем и това, че сме изключително дисциплинирана структура. Такава, която може да провежда и масови събори, с толкова много хора, без да има някакво произшествие. Това е задължение. И това е елемент на културата също.

Водещ: Споменахте подготовка. Каква е подготовката на един ловец в България? На какво ниво е?

Нино Нинов: Подготовката е по европейските изисквания. Първо, той трябва да има желанието, да има хобито, защото спортът е труден и има много задължения по него. След това трябва да мине в един двегодишен стаж, който впрочем не го спазваме стриктно, но той законово трябва да залегне в дружината, в която иска да членува, в ловния колектив. След което се подготвя теоретично, изкарва един курс, регламентиран от държавата със задължителен конспект. Изкарва един теоретичен, един практичен изпит, включително по ловна стрелба. След което става ловец. След двегодишен стаж като ловец вече може да получи и специалното право за боравене с карабина, т.е. с нарезно ловно оръжие, за да ловува и индивидуално на едър дивеч – дива свиня, благороден елен и т.н., включително и на хищници. В този смисъл законовите изисквания са твърде сериозни. Въпросът е, че като „добри“ българи, винаги се опитваме малко да обиколим нещата, да ги олекотим, но по отношение на тази подготовка, с която започва и ловната култура, за която вие поставихте въпроса, е задължителна и тук изискванията трябва да бъдат повишени. Аз се надявам, че в интерес на държавата е, ще го кажа малко нетактично, някои структури да узреят и да разберат, че всяка държава се нуждае от единна ловна организация. Държавата е заинтересована да има структура, на която да може да постави изискванията и да въведе единна система за контрол, включително по приема, включително впоследствие по дисциплината, по боравенето с ловно оръжие, по инцидентите, колкото и малки да са те, и изобщо по стопанисването на дивеча.  Защото лов може да има само по отношение на онези видове, на които се налага управление – намаляване на запасите, на количеството им в зависимост от площите,  които те обитават. Защото щетите, повредите и в горското, и в селското стопанство са спътник на дивеча. Ние не стреляме, затова защото желаем да убиваме. Ако има такива хора, мястото им не е в ловна организация.

Водещ: Съвсем в края на нашия разговор, по отношение на чумата по дивите свине, има регистрирани случаи в Полша, в съседна Румъния. В България няма регистриран случай, но взимат ли се мерки и какви, опасно ли е за ловците?

Нино Нинов: За ловците и за човека не е опасно. Но е опасно за животните, за свиневъдството, преди всичко за домашната дива свиня. Тя вероятно и оттам ще навлезе, а не през дивата свиня, както стана в повечето страни на Европа. Заболяването е много сериозно. Тук хубавото е, че имаме много силни ветеринарни власти, че са взети всички мерки. Дано чумата ни подмине. Това е много трудно, защото у нас, благодарение на ветеринарните ни власти, са ни подминавали много болести по-рано. Но сега вносът, доколко е контролиран, е едно. Чрез този на храни, на животни, по различен начин, тя може да влезе, а е възможно и по естествен път. Тя е бич. Дивата и домашната свиня нямат имунитет. Смъртността е над 95%. Тези, които оцелеят са  вирусоносители и заразяват непрекъснато и в бъдеще. Това е страшен икономически проблем, ако се налага да се ликвидират свинекомплекси, свинеферми. Да се надяваме, че ако румънците удържат, ако съседите удържат, с нашата превенция, която се прави, и страната ни ще удържи. Нещата са сериозни този път действително. За разлика от другите заболявания, които тук последните години надигахме глас на тревога, сега опасността е значително по-голяма.

Водещ: Да завършим с нещо положително. Съвсем на прага на юбилея сме. Какво си пожелавате? Какво пожелавате на ловците в България?

Нино Нинов: Да бъдем единни в добрия смисъл на думата от гледна точка, на това, че организацията е отворена за всички, че  тя е за равнопоставеност. Няма значение нивото на политика или на онзи, който не членува никъде или където и да било. Това от една страна. От втора страна, да защитаваме тезата, че присъствието на дивеча и на животинския свят е абсолютно задължително. Има ли дивеч, има и останал животински свят,  защитата на дивеча трябва да бъде приоритет във всички територии на страната. Защото освен населените места, всички останали територии са ловни територии. И на този много голям празник – 120 години, пожелавам да се чувстват щастливи, че представляват най-старата организация в страната. Организация, която още 1880 г. предизвиква да се направи първия Закон за лова в страната ни, само 2 години след Освобождението. Виждате за какви ценности говорим – тези, които се опитваме да съхраним. Така че пожелание към всички е да съхранят тези ценности. И разбира се весело прекарване на празника. И наслука, както се казва по време на ловния сезон.

Водещ: Наслука на вас и на всички ловци!

Милослава АНГЕЛОВА