Проф. Пламен Павлов: Българите имат голям принос в изграждането на култа към Света Петка

Велико Търново. Култът към Света Петка или Света Параскева, както тя е по-известна, надхвърля границите на България и достига чак до Тихия океан. Това до голяма степен се дължи на славата на нашата страна и на народа ни, заяви в ефира на Радио „Фокус“- Велико Търново историкът проф. Пламен Павлов. Той допълва, че за нейния живот не се знае много. Известно е, че е от добро семейства, а брат и е бил митрополит. Тя води живот на отшелница, следва примера на Св. Мария Египетска и е била много популярна като лечителка и човек, който може да възприеме болките на другите и да им даде отешение. „Но тя е била известна най-вече в района на Източна Тракия и когато умира, с течение на времето, споменът за нея избледнява. Благодарение на едно чудо, което се случва, когато са открити нейните мощи, този култ се възобновява. Те са били в Каликратия – селище в Източна Тракия. Дори има житие за Св. Параскева, както е името й, според гръцките маниери, но по принцип култът има локални мащаби и той не е широко разпространен във Византийската империя. Всъщност, голямата популярност на Св. Парашкева, нейното име Св. Петка и въобще преклонението пред нея, което и до днес е толкова силно в целия православен свят, се дължи на донасянето на мощите  в българската столица Търново от Иван Асен II и на култа, който е изграден от книжовниците на Търновската Патриаршия и в най-голяма степен от Св. Патриарх Евтимий“, обобщава проф. Павлов. Мощите са пренеси в Търново през 1231 година. Историкът подчертава, че това действие е, както религиозно, църковно и културно, така и политическо. „То показва зависимостта на Латинската империя от могъщия български цар. На практика мощите са изискани от Иван Асен II от Латинската империя и са му предоставени. По пътя си към Търново те преминават през днешна Южна България, така, че култът е много силен в Бургаско, Старозагорско и един много обширен регион. На много места има и знаци на някаква памет за пренасянето на тези мощи. Като разбира се, култът е най-силен в самата столица Тръново и той се надгражда от всяко следващо българско поколение“, обясни още проф. Павлов.

Мощите на Св. Петка днес се пазят в митрополитската църква на големия румънски град Яж, който е и столица на историческа Молдова.

Луиза ТРАНЧЕВА