Проф. Пламен Павлов: В българо-руските отношения не може да се заиграва с историята

Проф. Пламен Павлов, историк, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Каква е историческата истина за Деветосептемврийския преврат? Защо 9-ти септември продължава да разделя нацията? Какво се крие зад омразата и зад страданието? Следва анализът на историка проф. Пламен Павлов.

Пламен Павлов: Оформя се позиция, че е Девети септември е противоречива дата, че може да има различни гледни точки, че налагането на гледна точка е едва ли не нов вид тоталитаризъм, че антикомунистите са същите като комунистите и тем подобни нелепости, на които се наслушахме целия ден от най-различни медии, с изключение на вашата. За мен обаче този ден изобщо не е противоречив и той е най-черният ден в българската история, поне що се отнася до втората половина на 40-те години, става дума след големите национални катастрофи във Воините за национално обединение. Това е несъмнено най-черният ден, в някои отношения той е по-черен и от тях, тъй като, независимо от националните катастрофи след войните, от невероятните страдания, които понесе нашият народ, обществото остана в общи линии здраво, имаше потенциал за самовъзстановяване на неговите защитни сили, докато на девети септември започват такива процеси, които нямат аналог в цялата ни многовековна история и техните последици са очевидни и днес. От друга страна, виждам специално в 2019-та много опасна и брутална намеса на външна сила в нашите вътрешни работи, в опита за дирижиране и подмяна на нашата история, опити, на каквито се бяхме нагледали и наслушали преди 10 ноември 89-та, даже в чест на нашата историческа наука и култура може да се каже, че през 70-те – 80-те години вече такива съветски опити почти не се правеха, или не бяха поне толкова ярко демонстрирани от тези, които нямат нищо общо с истината. Казахме, това вече е почти меродавна оценка, че е преврат. Аз обаче не съм съвсем съгласен, че това събитие може да бъде характеризирано точно като военен преврат, тъй като имаме парадоксална ситуация, която не знам дали има аналог някъде по света – военният министър ген. Иван Маринов, тогава все още не генерал, но един от висшите офицери, командвал нашите войски в Охрид, офицер с леви убеждения, близък с Фердинанд Козовски, един от червените офицери, съветски агент за мен без всякакво съмнение, макар че все още документални данни не са излезли, надали скоро ще ги видим, но човек, който е свързан с руските служби още от 20-те години на века. Той е назначен за военен министър в правителството на Константин Муравиев и тъй като е в Охрид, идва чак на 4 септември в София. Той именно попречва да бъде обявена незабавно войната на Германия, както е смятало правителството, в резултат на което война ни обявява СССР. Това е върхът от каскадата от абсурдни неща, които са свързани конкретно с този човек, и той фактически, той става министърът на войната и сваля собственото си правителство, което няма не само сто дни, то на практика знаем, че управлява четири дни и няколко часа. С това, разбира се, членовете на това правителство, с изключение на същия офицер, по няколко години затвор заплащат с участието си в този кабинет. И то е свалено абсолютно незаконно, тъй като по Търновската конституция, която знаем, по-късно е отменена, но все пак по демократичните правила, в които действа, по правилата в България до 9-ти септември, има регентство, то назначава правителство. В случая имаме военен преврат, и то от същите герои, които са на двата предишни преврата от 9 юни и 19 май, и разбира се, Кимон Георгиев, който също е свързан със съветските служби още от 30-те години. Така че имаме груба намеса, имаме един дворцов, може да се нарече в кавички, преврат, така че дефиницията преврат не е съвсем точна, тъй като в крайна сметка няколко военни части, измисленият шопски партизански отряд, изцяло този евтин театър, който се представя пред общество, трябва да осъществи промяната на властта в името на България.

Водещ: Как исторически можем да окачествим тази бутафория, която обаче е фатална за България?

Пламен Павлов: Като преврат, който е осъществен под давлението на окупационната руска армия, която е навлязла в страната и която очевидно действа чрез своите резиденти и която не е преставала никога да действа. Най-точната дефиниция наистина преврат, така че в техническия смисъл на думата, но на самия кабинет и със знанието на някои други хора в бившия ешелон. Днес един съветски, извинявам се, руски историк по повод на тази груба провокация, наречена „Изложба за освобождение на Европа от нацизма“, имаше наглостта да ни заплашва със спиране на чартъри и т.н. Нека не ни правят на толкова наивни, че нямало било съвпадение, че изложбата можела да е открита на 10-ти или на 15-ти и че нямало да има никакъв проблем. Изложбата явно е замислена да бъде открита на девети септември, да внушава, че това са нашите освободители. Така че самата руска страна смразява тона по недопустим начин. И тук министър Захариева отнесе много упреци, а в крайна сметка това беше най-правилното нещо, което може да направи един министър на външните работи – да подаде нота, с която да протестира срещу подобна провокация. Защото това наистина е провокация, това е опит да се дирижира нашата история по недопустим начин. Да не говорим, че всички обидни коментари, които чухме от самозвани историци, политолози и всякакви специалисти в кавички в България, които ни заплашиха с какво ли не, което няма нищо общо всъщност като истина. Истината е, че влиза в България окупационна армия, държи се брутално с населението, това го казват дори руските журналисти тогава. Има маса документи, в които се вижда бруталната намеса. Според действащия руски историк, както и някои мои колеги историци, някои радиоводещи, не искам да казвам имена, защото просто не ми се занимава с това, но ние сами сме си били направили всичко. Тези документи, които ще бъдат и вече са показани в този Дом на руската култура, според мен най-вероятно са селектирани, тъй като има много документи, вкл. напълно публични, даже в интернет, където се вижда как новото правителство изпраща постоянно отчети до Георги Димитров, който е член на ЦК на КПСС в Москва, който е бивш шеф на Коминтерн и човек, зад който се крие трудът на Москва. Да не говорим за дошлите в България специалисти по терор, каквито са самите руски окупационни части, така че нищо противоречиво няма в девети септември. Той е символ на акт на чужда окупация, той е символ на  брутално посегателство към нашето суверенно положение като държава. И каквито и документи да се вадят, селективно или не, каквото и да се казва, истината е съвършено ясна. Да не говорим за бруталния терор, който според някои оценки между 30 000 и 40 000 души са избити в първите дни и месеци на девети септември. Над 300 000 души стават жертви на мероприятията на т.нар. народна власт, а всъщност цялата ни нация става жертва на интелектуално обезкървяване.

Водещ: Защо толкова години след тези събития истината все пак не може да си пробие път? Ето, вие изричате, тя не е скрита, известна, има достатъчно исторически източници, и въпреки всичко нацията е разделена.

Пламен Павлов: Има такъв елемент разделение, но аз си мисля, че нацията целокупно е разделена, тъй като това, че определени групи по интереси, хора, които са ползвали всички блага на предишния режим, или които просто не могат да мислят трезво с главите си, изпадат в някаква за мен абсурдна русофилия, отъждествяват неща, които нямат нищо общо помежду си, и така се раждат митове за освобождение, за какви ли не други процеси, които са много далеч от истината. Става дума за окупация, става дума за брутално насилие, за терор, за дни на жестокост. Немалка вина имат и част от демократическите парии, вкл. и правителството на Муравиев, и предишното правителство на Багрянов. Можело е да се вземат много по-решителни мерки, но пък и да не сме на тяхното място. В крайна сметка България, чухме такива противопоставяния, че ние не сме скъсали с Германия навреме, можело и по-рано, дават се някакви примери с Румъния. Всички тези неща са извадени от контекста. Българското правителство, починалият както знаем при неизвестни обстоятелства цар Борис ІІІ, прави всичко възможно България да бъде неутрална в тази война, няма да повтарям всеизвестни неща, че не сме пратили войници на Източния фронт, че през цялото време сме в неутралитет от войната със СССР. Така че това, което става на 5 септември, обявяването на война на България, и всички последвали действия, вкл. и превратът на 8 срещу 9 септември, са грубо посегателство върху суверенитета на България и това трябва да се каже категорично. А вече опитите да се обясняват и оправдават нещата са друг въпрос. Руският посланик в София даде някаква идея да имало някаква комисия на руски и български историци – няма нищо лошо да има такива комисии, тя трябва да се събере и в конструктивен, диалогичен тон да намери истината за 9-ти септември. Но не е нужно да я търси, истината е факт. Аз не налагам нищо, самите документи, самите обстоятелства, хилядите разбити човешки съдби го показват. Този терор след първите дни след 9-ти септември без съучастието на Москва и на окупационните войски нямаше как да стане. В крайна сметка, правителството, което прави Кимон Георгиев, то е уж коалиционно и там влизат хора, които вероятно са си правили илюзии, че може да се тръгне по нов път, да се излезе по някакъв начин от очевидно тежкото положение на доскорошен съюзник на Германия, но същите тези хора, примерно един Дамян Велчев, съвсем скоро трябва да търсят спасение. Същото важи за тези леви сили от ОФ, вкл. и БЗНС, начело с Г. М. Димитров, които в крайна сметка също трябва да търсят спасение. Всичко това става с благословията на Москва, няма какво да се лъжем.

Водещ: На практика е ликвидирана и Социалдемократическата партия, като се има предвид, че това е всъщност партията, основана на Бузлуджа.

Пламен Павлов: Всичкото това е един евтин театър, което се прави с девети септември. Ако се концентрираме върху самия девети септември, това, което се случва с новосъздалата се България, то наистина е черна дата и колкото и емоционално да реагирам аз, и в крайна сметка по-голямата част от свободомислещите българи реагират като мен, показва още веднъж, че не може да се заиграва с историята, не може да се заиграва с истината, и не могат никакви смесени комисии да търсят някакви компромиси. Тук, както и в случая с Македония, не може да има компромиси – има истина, има и лъжа. Лъжата не може да се превърне в истина, каквито и ще сили да се хвърлят. От друга страна, много съжалявам, че един такъв център като Руския център в София, вместо да бъде наистина център за популяризиране руската култура с нейните изумителни постижения, с нейните големи имена, е център за пропаганда и политически инженеринг. Това е съвършено ясно. Каквото и да ми говорят застъпниците на този подход, не мисля, че самите те си вярват. Вече е известно, че е задължен лидерът на движение „Русофили“. Това движение „Русофили“ много отдавна трябваше да попадне под внимание на нашите органи за национална сигурност. Освен това, има паравоенни формации, едната от които дори се кичи с името на Васил Левски, което е абсолютно кощунство. Имаше развяване на знамена на т.нар. народни републики, на проруските сепаратисти от Украйна. Това са неща, които наистина са някаква проказа за нашия национален интерес. Те не могат да бъдат премълчани. Те просто са извън пътят. Това е все едно да пропагандираш фашистки идеи, нацистки идеи. Нямам нищо против хората, които имат руски корени тук, имат роднини, това са съвсем човешки контакти, те се събират на яз. Копринка или където искат, но защо това се превръща в антибългарска демонстрация, демонстрация на лоялност към една чужда държава, която за съжаление показва все повече признаци на неприятелско поведение към нас, независимо от официалните декларации. Да не говорим че не може една госпожа като Захарова да припява на подобни гласове.

Цоня Събчева