Проф. Пламен Павлов, историк: Само за четвърт век братята Петър и Асен успяват да превърнат България от забравена византийска провинция във велика сила

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за предаването „Царевград Търнов-славата и величието на Б-я“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Проф. Павлов, 26 октомври остава дата, помнена в историята ни с въстанието на Петър и Асен. Нека, първо, припомним събитията случили се тогава и причините, довели до въстанието?

Пламен Павлов: Основната причина за въстанието на Петър и Асен, както и за всички останали въстания през 11 и 12 век е желанието на българския народ, като се започне от болярството и се стигне до най-онеправданите слоеве, да живеят в собствена държава. Ние това трябва категорично да го разберем, тъй като нихилистичното отношение към държавата, което виждаме даже и в наше време, се дължи и на 500-те години турско робство, и на много други обстоятелства, и на това че сме загубили донякъде този рефлекс, който са имали нашите прадеди, че най-добре е да живееш в собственото си отечество. В това отношение има забележително единство в цялото общество. Така че основната причина е в желанието да бъде освободена България от византийска власт. Византийският хронист Йоан Скилица много преди това казва, че българите не обичат да живеят под чужд ярем, че си харесват своята държава. Виждаме го в българския апокрифен летопис – един наш много интересен текст от онова време,  че нашите предци идеализират владетелите на Първото българско царство, казват че тогава се е живеело много по-добре, с много по-справедлив ред, естествено с по-ниски данъци и т.н. Вероятно има и конкретни причини и те се дължат най-вече на това, че във Византийската империя настъпва една пълзяща криза, особено след смъртта на император Мануил Комнин в 1180 г. и фактически тези сили, които желаят откъсване от византийското господство са както в България, така и в Сърбия, и в други земи, чужди, невизантийски земи, които са попаднали под властта на империята. Разбира се тук изпъкват и личностите на двамата, или по-скоро на тримата братя Петър, Асен и Калоян. Калоян тогава е бил тогава още момче, но виждаме да участва още в самото начало в събитията, които независимо от малкото ни знание за тях, са някакви признати лидери на българското болярство. Виждаме, че в цялата история на Второто българско царство фамилията Асеневци на практика е водещата. Тя е царският род, който е признаван от българите. Разбира се има и конкретни причини. Една от тях е поражението на Византийската империя във войната с италианските нормани, превземането на Солун от същите тези италиански нормани. Оттам вече фактически много други последици. Но основната причина за мен е не толкова икономическият гнет и всички останали неблагоприятни фактори – извънредният данък върху добитъка, който взривява обществото, но най-вече последователният стремеж на нашите прадеди да освободят своето отечество от властта на Византия.

Водещ: Обикновено за успеха на такива важни и значими исторически събития е нужно да има и някакви подходящи условия по онова време. Такива ли са били те – както вътрешни, така и външни?

Пламен Павлов: В общи линии условията са били благоприятни с оглед на състоянието на Византийската империя в конкретния момент, но не бива да смятаме, че Петър и Асен са имали лека задача. Напротив. Те доста трудно убеждават своите сънародници в началото на въстанието. Неслучайно се прилагат психологически оръжия. На първо място идеята, че Свети Димитър е изоставил Солун и подкрепя българите. Прави се въоръжена пропаганда. Първите действия на въстаниците са да освободят старата столица Велики Преслав, т.е. да се повярва, че се възстановява старата държава, а не че просто това е някакъв локален бунт на недоволни боляри. И другото е, че навсякъде след първите успехи, идват въоръжени отряди, които на практика обявяват новата власт. Наблюдават се  много бързи, волеви действия, но това не значи, че условията са благоприятни. Византийската империя по това време продължава да бъде една силна държава, със силна армия. Тя отблъсква норманите, независимо от първоначалните загуби. Преминава в контранастъпление, но Петър и Асен, трябва да признаем, проявяват една забележителна политическа воля, те са много дейни в дипломатическо отношение, търсейки съюзници. И общо-взето, макар и съвсем да не им е било лесно, след двегодишна борба на практика, независимото положение поне на Северна България на старата провинция по Дунавия, е гарантирана. Вече по-нататък борбата продължава на практика и във времето на Калоян. Нашите стари историци – Васил Златарски и Петър Мутафчиев, които имат много голям принос за изследването на въстанието на Петър и Асен, въобще за събитията от този период, обаче имат и една сериозна грешка. Те смятат, че византийската власт е слаба в Северна България, че е почти номинална и това е улеснило Петър и Асен. По-новите проучвания показват, че византийската власт изобщо не е слаба и че борбата с нея е било едно много голямо предизвикателство. Освен това тази стара представа някогашна, че Византия в момента няма ресурси, се опровергава и от съюза с куманите на Петър и Асен. Когато Петър и Асен търсят куманите като съюзник, куманите самите искат гаранция от българите, че няма да бъдат оставени сами срещу Византия, тъй като са претърпели няколко тежки поражения от Византия. Така че в никакъв случай на Петър и Асен не им е било лесно. Но аз пак ще кажа нещо, което съм казвал и по-рано, че само за четвърт век, време съпоставимо да речем с нашия преход, ако така профанирам донякъде разговора, но мисля че можем да направим все пак едно чисто темпорално, времево сравнение – те от една забравена, изостанала византийска провинция, създадоха велика сила. Това най-малкото показва, че когато има политическа воля, когато има целеустременост, когато има някакви идеали и то високи идеали, виждаме че успехите са налице.

Водещ: Безспорно на фона на това, което казахте, събитието е било изключително значимо за България. Какво е било то за Европа и оказало ли е всъщност някакво влияние впоследствие?

Пламен Павлов: Несъмнено оказва, тъй като когато започват тези събития, Византия отначало си прави илюзии, че сама може да се справи с въстанието. Оказва се, че не е така. Ако трябва да проследим накратко въстанието, то е обявено при освещаването на храма „Св. Димитър“ в Търново. Освободена е старата столица Велики Преслав, дори от начало номинална столица е била Велики Преслав, докато Търново е било втората столица. Но Исак Ангел, византийският император, прави един наказателен поход и успява да разбие въстаниците. Те се налага да търсят помощ от куманите на север от Дунав, т.е. на север от Дунав не значи в днешна Румъния, а по-скоро в днешна Украйна, тъй като куманите са живели по онова време абсолютно далеч от Дунав. Това, за което говорихме дотук, се случва през есента и зимата на 1185 г., пролетта на 1186 г. Петър и Асен се връщат с куманска помощ, отново се активизира цялото население и тук вече са освободени и части от Тракия. Исак Ангел прави една много груба грешка. Той смята, че това е бунт на местни сепаратисти, не му обръща особено внимание, изгаря реколтата на българите, една изключително брутална мярка, която обаче пък настройва цялото население срещу него и фактически виждаме, че без особено затруднение Петър и Асен, с помощта на куманите, успяват да възстановят позициите си. Следват три похода на византийски войски срещу тях, които са спечелени от българите. След това пък, минават войските на Третия кръстоносен поход през 1189-1190 г., преди това е Ловешкото примирие 1188 г., когато Калоян е пратен като заложник, но Исак Ангел, волю-неволю на практика признава самостоятелността на Петър и Асен. И тук може да се върнем само с две думи към началото на бунта и към самите Петър и Асен. Те се появяват някак изненадващо на сцената, но първата им поява е през ранната есен на 1185 г. в лагера на императора в Кипсела или днешната Ипсала в Източна Тракия. Там той се готви за контраофанзива срещу норманите. Петър и Асен идват и искат от него някакви права. Никита Хониат, който е с ранг на тогавашен министър и един от най-близките хора до императора, казва че те искат някакви привилегии, искат да бъдат зачислени във войската, но Исак се отнася много грубо с тях. Те го заплашват с въстание, специално Асен, който е бил по-буен. Затова Асен демонстративно получава няколко плесника по заповед на севастократора Исак, така да се каже сивия кардинал в тогавашния византийски двор и те с много разсърдени си отиват и продължават да заплашват с въстание. Това показва, че те не са случайни хора. Аудиенция при императора не може да има който и да е. Робер дьо Клари, един френски хронист от Четвъртия поход казва, че те са притежавали някакви конезаводи и са снабдявали армията с коне. Това, ако направим паралели, е все едно в момента да снабдява някой сухопътните сили с бойни машини, тъй като тогава конят е основното нещо. Това показва, че те са много влиятелни боляри. Самото право на аудиенция при императора, показва че те са все пак от лидерите на българското болярство. А що се отнася до това какво точно са искали, има много спорове в науката, но явно те са искали някакви по-големи права за българското болярство, не само за себе си. Фактически отказът и тази демонстрация на насилие срещу Асен е също една груба грешка на Исак Ангел, като по този начин цялото българско болярство реално погледнато застава на тяхна страна. Но така или иначе те водят една много оспорвана битка с Византия, много ловко. Като тук има известно разделение на силите. Петър, който не бива да го забравяме, вие много правилно казвате Петър и Асен, а не Асен и Петър, както досега се говори. Петър е по-големият брат, той е първо коронясан, той приема името на Светия цар Петър, с което показва връзката с Първото царство и с най-известния владетел, управлявал най-дълго, светец и т.н. Но от друга страна Асен е главнокомандващият армията и той се оказва, че е един изключително комбинативен и решителен пълководец, който просто с по-малки сили нанася много поражения на византийската армия като действа основно към Пловдив и Ахтопол. В най-различни посоки. А същевременно не бива да забравяме и Македония, която тогава се нарича България, тази провинция. Там Петър и Асен изпращат Добромир Хриз, изпращат един свой привърженик и той успява да освободи част от югозападните български земи. Имаме още от самото начало едно ярко заявяване. Петър и Асен заявяват пред войската, че те ще възстановят България каквато е била някога. Т.е. те от самото начало си поставят целта да възстановят  Първото българско царство в реалните му граници, с цялата му територия. И това в никакъв случай не бива да се забравя. Това Исак Ангел не го е разбрал и затова голямата битка в  идейно отношение още е спечелена от Петър и Асен.

Водещ: Това ли е било водещото за успеха на въстанието? По-скоро големите амбиции, голямата воля за успех или добра организация в случая?

Пламен Павлов: И добра организация, и силна воля, но и масова подкрепа, тъй като реално погледнато очевидно ненавистта към византийската власт е била доста силна. В началото има призиви да не се вземат военнопленници. Това в много други въстания става. Това от една страна, от наша гледна точка е много жестоко и несправедливо, но това показва, че византийската власт с нейните корупционни практики, с нейните извънредни данъци и други насилия над българите, е била крайно непопулярна. Самият Никита Хониат го признава, че върху българските пастири и въобще върху българите е наложен един извънреден данък върху добитъка, с който да се плати сватбата на императора с дъщерята на унгарския крал. Това само по себе си буди бурно недоволство. Така че в това отношение масовата подкрепа също е много важно. Но другото е споменът за Първото българско царство. То личи както от българския апокрифен летопист, така и  от житията на нашите светци,  включително като тези на Гавраил Лесновски, Йоаким Осоговски, т.е. във всяко едно отношение. Византийската империя е мултиетническа. В нея живеят най-различни народи и всички са наричани ромеи. Българите никога не са наричани ромеи, което показва, че основата, която е поставена от Първото българско царство е изключително стабилна и че всъщност Византия през тези почти два века на своето господство над българските земи е имала, освен външните врагове, е имала и един вътрешен враг. И това са българите, с големите въстания на Петър Дилян, на Георги Войтех, с редица други локални въстания, това се вижда отвсякъде, че е така.

Водещ: Вие споменахте силното наличие на воля за промяна тогава и един нихилизъм, който наблюдаваме днес. Какви са поуките, които можем да изведем от събитие като това?

Пламен Павлов: Сега, разбира се, подобни паралели през вековете преди повече от 830 г., са малко рисковани. Но все пак виждаме, че тук има ясна мотивация какво се иска. Има един подготвен елит. Не бива да забравяме, че Петър, Асен и Калоян са били образовани хора са своето време. Видно е от  кореспонденцията с папа Инокентий Трети. Там Калоян, когато установяват контакта с папа Инокентий, казва че „моите братя още са пратили пратеници при вас, които явно не са стигнали или не са постигнали успех“. Той казва „в нашите стари книги пише за нашите стари царе“. Самият той казва, че е потомък на Симеон, Петър и Самуил. Самуил заема изключително важно място в идеологическата подготовка на въстанието. Един византийски автор казва, че Самуил, който и до днес е в устата на българите. Неслучайно Калоян е наричан „ромеоубиец“, отмъстител за злодеянията на Василий Втори Българоубиец. Т.е. има една много силна идейност на въстанието. Разбира се има и мощното българско болярство. По време на византийското владичество, волно или неволно, Византия се е примирила със съществуването на силен български елит. Разбира се той се е чувствал все пак на втора позиция в собствената си държава и това не го е задоволявало. Имало е силни български военни отряди, особено по Дунава, по Стара планина, на други места, в Македония, където са най-рискованите маршрути. Така че в много отношения конструкцията на въстанието е ясна. И тук имаме много добра организация, а също и много голям авторитет на водачите. Искам да обърна внимание на това, че властта на Асеневци не е оспорвана от никого. Примерно Иванко, който убива Асен, е техен първи братовчед. Борил, който след Калоян заема престола, той е племенник на Калоян. Т.е. никой не оспорва легитимността на династията. В това отношение твърденията, че те са потомци на дистанцията от Първото българско царство не изглеждат чак толкова измислени, както много често ни се струва. Тези два века на византийското господство не са унищожили българската аристокрация. Знаем, че елитът на Първото българско царство е много добре структуриран и много силно свързан с армията. Така че, тук Петър и Асен ги виждаме като хора от военнопромишления комплекс, както бихме казали, и като хора, които могат да командват армии и могат да правят смешна византийската военна върхушка, както  прави Асен, който когато те да речем се опитват да му противодействат при Пловдив, се оказва че той вече е при Ахтопол. Т.е. той води една много динамична война, с очевидно много добри въоръжени сили. А как реагира европейското обществено мнение – то постепенно свиква с тази ситуация, че България е възстановена. Отначало унгарският крал оспорва изобщо правото на съществуване на България. Правени са опити за византийско-унгарски съюз, но те са измислени, осуетени от българската дипломация. Като в това отношение несъмнено Калоян има най-големите успехи.

Водещ: Т.е. можем да приемем, че ако организатори на въстанието бяха други личности без толкова тежък авторитет пред обществото, може би развоят щеше да бъде коренно различен?

Пламен Павлов: Подход към въпросът „ако“ се смята за неприличен в историческата наука, макар че всички го нарушаваме историците малко или много. Аз бих дал един паралел. Има едно много голямо въстание на Нестор – българин от Македония при това, управител на Дръстър, на днешна Силистра и на Северна България. 1072 г. е това въстание, 100 г. преди Петър и Асен. Нестор мобилизира много големи сили, наема печенези, съюзник е с печенезите и дори обсажда Константинопол. В крайна сметка днес ние затова въстание почти не си спомняме, докато Петър и Асен го знаем. При Нестор я няма точно тази идеологическа страна. При него по-скоро е лично отмъщение, решаване на някакви конкретни въпроси, но тук имаме всъщност една много голяма държавна идея и това даде основание на водещи специалисти като акад. Иван Дуйчев да започнат една идеята за приемственост. Идеята за приемствеността в развитието на България е изключителна, тя е червената нишка в мисленето на тогавашните българи, на Петър и Асен. Неслучайно, когато Иван Асен Втори строи храма „Св. Четиридесет мъченици“ там виждаме на практика един мемориален комплекс, в който има колони от Плиска, колоната на Омуртаг от неговата гробница, най-вероятно при днешното  Демир баба теке. Съответно мощи от цялата българска територия, от Беломорието, от Македония, от Източна Тракия. Т.е. идеята за приемствеността, че България не е нова държава, а че всъщност се възстановява историческата справедливост, това е най-радикалната идея във въстанието.

Виктория МЕСРОБОВИЧ