Проф. Пламен Павлов, историк: Стамболов е от това поколение, което е решило, че България трябва да бъде освободена и не се спира в нищо в името на тази голяма цел

На 31 януари отбелязваме 166 години от рождението на българския държавник Стефан Стамболов. Ролята му за изграждането на българската държава и стопанския ѝ подем след Освобождението е много голяма и известна, а Стамболов преди 1878 година е сред най-активните възрожденци, работещи за извоюването на свободата. Защо е считан за наследник на Апостола на свободата Васил Левски и каква е ролята му за организация на Априлското въстание и в борбата за българско национално обединение, в интервю за Радио „Фокус“-Велико Търново, ни разказва историкът проф. Пламен Павлов.

 

Фокус: Проф. Павлов, днес отбелязваме 166 години от рождението на българския държавник Стефан Стамболов. Нека да разкажем повече за ролята му в изграждането на българската държава и стопанския й подем след Освобождението.

Проф. Пламен Павлов: Да се говори накратко за Стефан Стамболов е на практика невъзможно, тъй като става дума за един от най-големите български държавници за всички времена и най-противоречивият, разбира се, тъй като както се казва „върховете привличат мълнии“.

Несъмнено Стамболов е един от най-големите върхове в историята на България и това го признават дори неговите заклети противници. За тези 41 години живот, твърде кратък от гледна точка на това, което е направил, е много трудно да се оценят делата му. Става дума за човек, който е революционер и то не какъв да е, а революционер, избран от българските комити за наследник на Васил Левски. Знаем, че той е пратен в България през 1874 година, едва 20-годишен, да възстанови комитетите, но за съжаление това не е в състояние да се случи, тъй като турската полиция е по следите му и се налага той да прекъсне мисията да се завърне във Влашко.

Стамболов е бил ръководител на Старозагорското и Априлското въстание. Вярно, че по време на Априлското въстание през 1876 година, поради провалите в Първи окръг и действията на властта, той на практика не участва в самото въстание, но не трябва да се отправят клевети по негов адрес, че се е крил и че не е взел решителни мерки. Нищо подобно – той е в основата на въстанието и ръководи цялата организация в Първи търновски окръг, а Търново е историческата столица на България не само днес, а и в очите на нашите предци. Така че, когато се създава така нареченият Гюргевски комитет, личност номер 1 и негов създател е именно Стефан Стамболов. След Априлското въстание, когато той по стечение на обстоятелствата няма как да участва, се прехвърля отново във Влашко, за да подготви ново въстание. Стамболов е от това поколение, което е решило, че България трябва да бъде освободена и не се спира в нищо в името на тази голяма цел.

Може би Вашите читатели знаят, но все пак да припомня, че още като ученик той се озовава в Цариград при Петко Славейков – наш съгражданин, търновец. Той си спомня как Стамболов разпалено му обяснява как могат да се отпечатат фалшиви турски пари и по този начин да се срине икономиката. Тогава Петко Славейков, от висотата на своя по-голям житейски опит, разбира, че това е химера, но казва „когато видях огъня в очите на това момче, повярвах, че България ще се освободи“. Затова можем да говорим за Стамболов като за човек с огромен потенциал, визионер в пълния смисъл на думата, човек, който гледа далеч напред във времето, а такива хора, за съжаление, днес нямаме. Знаете, че имаше много опити да се търси нов Стамболов и някой да бъде обявен за новия Стамболов, но той така и не се е появил все още. Връщам се към тези оценки на чуждата преса, скоро след неговото грозно убийство през юли 1895 година, че при другите народи хора като Стамболов се раждат веднъж на 1000 години, а ние, българите, не сме оценили с какъв човек разполагаме.

Фокус: Да обърнем поглед към неговия принос като държавник.

Проф. Пламен Павлов: Едно от най-важните неща в житейския му път е неговия принос като държавник, който се забелязва първо в изграждането на партийно-политическата система в България. Той се включва твърде млад още в Учредителното събрание и е обявен за депутат като с това е нарушен текст на Конституцията, касаещ възрастта. Това, обаче, не среща никакви особени протести, тъй като той е лидер от национално естество. Стамболов е в основата и на комитетите „Единство“. Първата му реакция е срещу Берлинския конгрес, която ражда цялото ни освободително движение за поробените земи в Македония и Одринска Тракия. По-късно, вече като министър-председател, е имал своите търкания с тогавашните македонски дейци, които е смятал за твърде радикални, но той никога не е отстъпвал от своите идеи за българско национално единство. Казвал е „Аз съм комитетът“, тоест има държава България и тя по-добре от вас знае какво трябва да направи за освобождението на своите поробени братя. Да не говорим, че по времето на неговото управление и това на Константин Стоилов, в Македония е била изградена огромна мрежа от училища и църковни общини, което е спасило българите в Македония и Одринско от заплахата на гръцката и сръбската пропаганди.

Много малко се говори и за приноса на Стефан Стамболов за стопанското израстване не само на цялата страна, с модерното законодателство, с насърчаването на индустрията, с привличането на чужди инвестиции, но и за конкретни проекти. Например Варненското пристанище и като цяло морското дело се развива именно в резултат на тези стъпки на правителството на Стамболов. Друг пример е Пловдивският панаир, който е бил подхванат с голям размах от цялата държава и е направен неслучайно в Пловдив. С това са искали да покажат, че Източна Румелия вече не съществува и че има Съединена България. Така, че тук можем да се върнем и към неговото участие в Съединението, тъй като той е бил от най-активните дейци на тази идея. А когато избухва Сръбско-българската война той, председателят на Народното събрание, отива като доброволец, като най-обикновен войник. Това също е показателно за личността му. Много често има упреци, че Стамболов не участвал в опълчението и по време на Руско-турската война е бил снабдител на руската армия и кореспондент на руски вестници, но нека не забравяме, че той е Апостол на българската национална революция и самите руски власти гледат с голямо подозрение на личности като него, тъй като Апостол като него не може да бъде подчинен на никой друг, освен на български командир. Така, че по време на Сръбско-българската война, той макар и да е председател на НС, може да бъде подчинен на български командир, а не на руски или на някой друг.

Трябва да отбележим, че Стамболов не е имал възможност да има висше образование, но е бил от най-големите радетели да има такова образование в България. Когато започва да се обсъжда идеята за висше училище и в последствие за университет, голяма част от министрите и депутатите са смятали, че това е твърде амбициозна задача и че българските младежи могат да учат в чужбина. Стамболов, обаче, е бил този, който със своята желязна воля и енергия на визионер, изключително много спомага да има висше образование в страната ни. Това е парадоксално, защото на практика българската държава е толерирала образованието в чужбина.

Фокус: Вие споменахте, че Стамболов е считан за наследник на Апостола на свободата Васил Левски и че ролята му за организацията на Априлското въстание и борбата за българското национално обединение е голяма. Можем ли към днешна дата да го определим като един от най-активните възрожденци, които са работили за извоюването на така желаната свобода?

Проф. Пламен Павлов: Той е един от най-активните възрожденци не само като революционер, но и като духовен водач. Известно време е бил и учител, макар и незавършил Одеската духовна семинария, от където е бил изключен поради революционната си дейност. Въпреки това, той е бил един много образован човек. Нека да припомня, че той пише стихове, които са издадени с творби на Ботев. Всъщност единствената книга на Ботев е „Песни и стихотворения на Ботев и Стамболов“. Неговите стихове са там именно като песни, като мотивиращи българите текстове с мелодии. Неслучайно четниците от Ботевата чета пеят „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари“, тоест те пеят песен на Стамболов, в което няма нищо изненадващо. Стамболов също така прави превод и на Макгахан – нещо, което малко се знае. Той е смятал да издаде и нови стихотворения.

На практика Стамболов е една много широкоформатна личност, възрожденец, който спокойно може да бъде наречен будител, революционер и т.н., но най-вече той остава в нашата история като най-големият държавник в цялата ни Нова история.

Фокус: Нека разкажем любопитни факти около неговото убийство?

Проф. Пламен Павлов: Има много интересни и трагични факти не само около убийството му. Има и много клевети за него, дори цели книги, написани против Стамболов. Той е наричан диктатор. Да, наистина е използвал авторитарни и понякога доста груби методи и аз няма да се превръщам в негов адвокат, но тогава и времената са били такива. Пък и този почерк е бил характерен за целия политически живот по онова време, не само в България. Разбира се, не бива да бъде оправдаван за някои от своите действия.

Убийството му е изключително грозна история. То е подготвено от Наум Тюфекчиев и една група противници на Стамболов. Самият Наум Тюфекчиев е една личност, която днес почти сме забравили, но тогава е бил доста активен деец в България. Неговият брат е бил осъден на смърт и екзекутиран по време на заговор на капитан Коста Паница, който е бил един от приятелите на Стамболов и участник в революционното дело и в Съединението. Коста Паница преминава на страната на Русия и се опитва да направи преврат, разбира се е наказан по най-категоричния начин, както и повеляват законите в една държава. Така се подготвя убийството, което става с мълчаливото съгласие и на други кръгове. То е било изключително грозно и мъчително и на практика в него се вижда и дългата ръка на Петербург. Това не е обявено категорично в документите, но Стамболов е бил неудобен за Русия, имало е и отдалечаване с княз Фердинанд.

Рени АТАНАСОВА