Проф. Пламен Павлов: Нашите елити е крайно време да го разберат – България не може без Македония, Македония още по-малко може без България

Проф. Пламен Павлов в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Посмъртно Панде Ефтимов бе удостоен с орден „Стара планина“ втора степен. Отличието бе връчено от държавния глава Румен Радев на сина на Панде Ефтимов – Наум на тържествена церемония в Гербовата зала на Президентската институция. С българския общественик и защитник на българщината Македония сме ви срещали много пъти през годините в ефира на Радио „Фокус“. За личните спомени можем да разказваме с часове, но сякаш най-важното винаги остава недоизказано.

Да поговорим за Панде Ефтимов поканих проф. Пламен Павлов.

Пламен Павлов: Преди малко, след излъчен от вас запис, чух гласа на бай Панде и това ме натъжи и същевременно ме обзе и някакво особено чувство, тъй като той много често ми се е обаждал след мои предавания да ми казва различни неща, да споделям своята болка по Македония и България, но го правеше с неизчерпаем оптимизъм, с изключително силна воля. Той наистина беше Пазителят с главна буква на българщината в Македония и не знам дали скоро ще има човек, който да поеме тази щафета, тъй като наистина става дума за много голяма личност. Този човек е страдал много, но беше запазил непреклонен българския си дух.

Водещ: Как се изгражда Панде Ефтимов, как се става Панде Ефтимов? Аз го познавам в края на неговия път, но той е изминал доста, за да стигне до оня образ, който и идеализираме, и героизираме.

Пламен Павлов: Аз го познавам от 1998 година, когато той беше доста по-млад и доста по-енергичен, макар че той енергията си не я загуби до сетните си дни. Той е човек, който има невероятна енциклопедична памет с изключително дълбоки познания не само за Македония и не само за България. Той например познаваше перфектно, аз не знам някой по-добре да познава Поморавието. В неговата сложна биография – гонен от работа, преназначаван на какви ли не длъжности, той по едно време е имал някакви пътувания из Зайчарско, из Лесковац, Ниш, Пирот – този район, който си е една изконна българска земя. Той имаше невероятно познания и за него. Въобще той беше пазител на българщината в универсален мащаб, не само на българщината в Македония. Аз затова мога да припомня, че през 2017-а година журито, което излъчва „Будител на годината“ – в него са д-р Милен Врабевски, проф. Огнян Герджиков, сега то премина вече към националното радио, тогава беше към едно друго радио, го избра, макар че той вече не беше измежду живите, за будител на българската памет.

Водещ: Трудно може да бъде намерена друга личност като Панде Ефтимов. Защо нашите сънародници в Македония не са като него?

Пламен Павлов: Не бих казал, че не са като него. Той има много ученици, много последователи. Те го наричаха „татко Панде“. Ние го наричахме „бай Панде“. Той самият така предпочиташе да бъде наричан. Даже по-младото поколение му казваше  „дядо Панде“. Той беше един много широко скроен човек, между другото човек  с много широка култура, с универсални енциклопедични познания, не имало българско събитие в Скопие, на което той да не е държал реч. Аз самият съм го слушал няколко пъти пред саркофага на Гоце Делчев, пред паметната плоча, разрушавана няколко пъти, на Мара Бунева. Става дума за човек, който не се страхуваше от властта, същевременно всяваше респект и страх в тази власт. Това е самата истина. И който по един особен начин с една особена сила носеше този тежък кръст и то с много голяма вяра в бъдещето на България и в бъдещето на българите, където и да са били те по света, включително и в Македония. Но аз искам да припомня, че примерно той беше много близък с братята Ризински, с Мирослав и Мариян Ризински. Те записваха негови спомени на видеокамера, на касетофон. Също така Георги Митронов написа книга за Панде Ефтимов, която и досега не е издадена. Той поддържаше контакти с изключително широк спектър от хора и всеки от тях пази много жив спомена за него. Аз няма да забравя и възпоменателната вечер, която беше проведена в негова памет в края на миналата година във Военния клуб в София. Там бяха Александър Гребенаров, много хора, които всеки имаше какво да каже и всеки беше почерпил вяра и мъдрост в българското, нека да не звучи патетично, но това беше човек, който вдъхваше вяра. Така че той няма как  да бъде забравен. И няма как скоро и някой да го достигне по сила на духа, човек, който е страдал, който е бил 7 години в затвора, който е бил преследван през целия си живот, който в млада възраст е успял на практика да спаси от унищожение  Битолския надпис. Той има страшно много заслуги, където и да погледне човек. Той ми е показвал снимки на старо Скопие, което е имало и други емблематични сгради. Някои от тях са унищожени от голямото земетресение, за други просто може би е използван повода, за да бъдат заличени. Но на практика той беше паметта на Македония и паметта на българщината на Балканите.

Водещ: Проф. Павлов, какви завети ни остави Панде Ефтимов?

Пламен Павлов: Ние чухме преди малко неговите слова, които бяха толкова топли, толкова наситени с вяра: да обичаме България, да пазим българщината, да пазим българското. И докато има хора като него, аз съм сигурен, че той има стотици хиляди последователи, можем да имаме една Пандефска вяра е България и в българското.

Водещ: От това, което чухме, той ни завещава да вървим заедно – България и Македония.

Пламен Павлов: А има ли друг път, като се замисли човек? И нашите елити в Република България и Република Македония е крайно време да го разберат. България не може без Република Македония, Македония пък още по-малко може без България. Това е истина, която ни е завещана още от този Битолски надпис, чието запазване дължим на Панде Ефтимов и той го прави съвсем млад. Човек, който винаги е имал сетива за историята, за традицията, пък и за бъдещето. И аз искам специално да благодаря на Агенция „Фокус“ и лично на Красимир Узунов, които даваха най-сериозната трибуна на Панде Ефтимов, когато другите български медии с малки изключения почти не знаеха за неговото мисионерско действие в Македония. И също така нека да кажем добри думи и за президент Румен Радев, който с много достойни  думи го награди с най-високото българско държавно отличие.

Водещ: Защо заветът на Панде Ефтимов, който е и от Битолския надпис – България и Македония да вървят заедно, една без друга не могат – се оказва най-труден за осъществяване?

Пламен Павлов: Защото е натрупана много лъжа, много омраза. Това, разбира се, е направено от Великите сили, особено от Съветския съюз. Пък виждаме, че и Руската федерация  в момента има много  травматична за нас позиция. И за Македония, разбира се. Не може да се разделя един народ. Не може една държава, която да има претенции да бъде наша освободителка с всичките, разбира се, условности в това развитие, на практика да бъде и нашият разделител и то не само във Втората балканска война и не само в Първата световна война, но даже и в тази дни. Но в това отношение ние трябва да бъдем единни. Нашата политическа „класа“, както се казва с тази немного красива дума, трябва да бъде абсолютно единна на тема „Македония“: не може да има никакви различия и не може да има продажба в момента за български произход, за съжаление, видяхме какви грозни картини са ставали. Но мисля, че това всичко може да бъде преодоляно, можем да го преодолеем и с примера на такава светла личност като Панде Ефтимов.

Водещ: Много ви благодаря за тази среща. Благодаря ви и за думите, които казахте за Панде Ефтимов, защото той е личност, за когото словата не стигат.

Пламен Павлов: И няма как да не го помним.

Водещ: Няма как да не го помним. Той е в сърцата ни.

Пламен Павлов: Той даже е пример на човек, който е могъл да има съвсем друга кариера, но той избра да води скромно съществуване и да бъде верен на истината, верен на българската национална кауза.

Цоня Събчева