Проф. Румен Христов: Историята ни е изпъстрена с разделяне на автентичната десница, което не позволи България да върви ускорено напред

Проф. Румен Христов, предсадател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на седмицата „Метроном”

Водещ:  На 10 ноември 1989 г. в София станаха събития, които промениха хода на нашата история. Управлявалият 35 години Тодор Живков бе свален от власт от собствената си Българска комунистическа партия. На 10 ноември 1989 г. ни се искаше да повярваме, че омразната епоха на комунистическата  диктатура си тръгва завинаги. Как изглежда днес България, 30 години по-късно? Въпросът е към председателя на създадения в онова бурно време Съюз на демократичните сили проф. Румен Христов. Добър ден и честит празник, проф. Христов.

Румен Христов: Добър ден, благодаря за пожеланията и за поздрава, но искам да кажа, че за Съюзът на демократичните сили празникът е 7 декември, основаването на СДС и тази година ние навършваме 30 години и ще отбележим по подобаващ начин този празник. Но нека да не забравяме и днешната дата, която е свързана с падането на Берлинската стена. Тази стена, която беше символ на разделението на цивилизационния свят от т.нар. социалистически лагер. Оттам започнаха нещата. Като цяло приемам 10 ноември, макар и пряк свидетел на тези събития, като един дворцов преврат, един опит за запазване на влиянието и на властта от страна на комунистическата партия и опит за промяна чрез мимикрия, която да успокои българските граждани. Но така или иначе това събитие беше важно, защото, както казахте преди малко, падна един ръководител на един авторитарен режим, управлявал България близо 35 години.

Водещ:  Не излезе ли тогава духът от бутилката, проф. Христов? И вече нямаше сила, която да го върне обратно.

Румен Христов: О, да, това беше част от всичко, което се случи впоследствие, и в първите години, а пък и през целия преход, през целите 30 години. Това беше една вълна от подмяна на ръководители. Аз си спомням, че предишните една-две години ние в общи линии видяхме това, което се случваше в тогавашния Съветски съюз, защото с избирането на Горбачов там започнаха промените. Ние нямахме достъп освен скритото слушане на „Свободна Европа“ и на „Дойче веле“ да се информираме какво се случва. Та тогава перестройката и промените дойдоха от Съветския съюз и затова тази вълна беше характерна и за отварянето. Вие си спомняте същата година август месец отварянето на границата между Унгария и Австрия. Започнаха подмяна на дългогодишни партийни ръководители в Източния блок и това беше една от стъпките, както казахте и вие, в посока демократизиране на обществата в Централна и Източна Европа.

Водещ:  Какво научихме от 30 години демокрация?

Румен Христов: Първо, че се живее по-добре, отколкото се живееше преди това. Имам предвид свободата, преди всичко свободата, която получиха българските граждани. Свободата да изразяват свободно своето мнение, свободата да пътуват, свободата да живеят там, където желаят, свободата да избират своите професии, свободата да гласуват за когото искат. Изобщо като че ли на първо място тази морална придобивка свободата е най-важното нещо. Разбира се, очакванията бяха за по-бързо случване на нещата. Но когато сменяш един строй, имам предвид централна планова икономика с пазарна икономика, имам предвид авторитарен режим с демокрация. Имам предвид и това, че Българската комунистическа партия продължава да влияе и днес под формата на Българската социалистическа партия на процеса. Тя се оказа най-жилавата и най-трудно победимата в Източна Европа. Очевидно е, че нещата не можаха да се случат така, както очаквахме. Да станат днес, утре, следващата година или следващите години.

Водещ: А как изглежда днес България? 30 години по-късно.

Румен Христов: България изглежда много, много по-различно. България изглежда като страна – член на ЕС, обновена, с нови активи, с обновени градове, с обновени центрове, улици, магистрали и т.н. С едни по-добре образовани хора, хора с възможност да се реализират и в частния сектор, и в обществения сектор, с възможности за пътуване в чужбина, за обучение в чужбина, за работа в чужбина. Много по-различна, много по-свободна, бих казал. България изглежда свободна държава. Сигурно има какво да се желае още, нормално е, когато си член на ЕС и си страна от демократичната общност, гражданите, в 21 век живеем все пак, да бъдат по-взискателни. Да бъдат по-взискателни към политиците, към това по какъв начин живеят.

Водещ:  А защо демократичната общност в България е разделена? Това го видяхме на местните избори, констатирахте го и вие заедно с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов на работната среща в четвъртък. Защо демократичната общност е разделена?

Румен Христов: Болна е темата за демократичната общност. Разделението се започна още от самото начало. Нека да направим кратка ретроспекция. За мен бяха подменени резултатите на изборите за Велико народно събрание. Тогава бяхме излъгани от силната комунистическа партия, която все още беше на власт и проведе тези избори. Впоследствие подписването на тази Конституция, знаете, че стана не съвсем безпроблемно. Имаше едно по-радикално ядро от СДС, което не подписа Конституцията. Но така или иначе ние вече 30 години живеем с нея и се възползваме от нея. Но нека да кажа няколко думи за първото разделяне в Съюза на демократичните сили. За 36-то Народно събрание де факто демократичната общност се яви под формата на най-малко на три формации, имаше други по-малки, разбира се: СДС, СДС-център и СДС-либерали. Още тогава бяха инфилтрирани и от страна на Държавна сигурност, и от страна на комунистическата партия хора, които работеха за разделянето на Съюза на демократичните сили. И ако погледнете резултатите, Съюзът на демократичните сили не можа да постигне мнозинство – имаше 116 депутати, а му трябваха 121, за да има своето мнозинство в парламента. А резултатът на, цитирам по памет, резултатът на СДС-център беше нещо около 3,7 %, на СДС-либерали – 3,5. Та тези проценти, ако бяха останали в рамките на Съюза на демократичните сили, ние щяхме да имаме мнозинство в рамките на 130-140 мандата. Това щеше да бъде достатъчно да управляваме самостоятелно. Това щеше да даде възможност СДС да си завърши мандата и днес България щеше да бъде друга. Но разделението не приключи само там, само тогава. След като намерихме сили да се обединим 1997 г. и  СДС с други демократични формации образува ОДС и спечелихме 138 мандата, което ни даде възможността да управляваме самостоятелно и да проведем тези тежки реформи, които бяха изключително необходими. И тук ще отворя една скоба. Реформите поначало, без значение кога се провеждат, са нещо непопулярно. Те не се харесват на населението като цяло. Но те са необходими, те са неизбежни, те са важни за развитието на страната.  И аз се гордея, че СДС и неговите лидери по това време бяха визионери. Те проведоха тези изключително тежки и болезнени реформи, за да може България днес да бъде такава, каквато е. Без да мислят дали в следващия парламент ще имат мнозинство и дали ще останат във властта. Те просто проведоха реформите, които бяха необходими и за приемането ни в НАТО, и за приемането ни в ЕС, и за посоката на България за това, което постигнахме днес икономически и политически. Веднага след като приключи мандатът 2001 г., отново имаше разделение. Тогава се отделиха няколко формации, образували се в средите на Съюза на демократичните сили. И дойде отново разделение, отново обезсилване на най-старата демократична формация. Впоследствие образуването на Синя коалиция, отново разпадане на Синята коалиция, образуване на Реформаторския блок, отново разпадане на Реформаторския блок, непостигане на съгласие за евроизборите тази година с „Демократична България“. Изобщо цялата ни история е изпъстрена с разделяне на демократичната общност и на десницата като цяло, на автентичната десница. Което не даде възможност България да върви ускорено напред. Искам обаче да кажа и още нещо. За тези 30 години СДС управлява малко над 5 години. През останалото време ние имахме три управления от страна на Българската социалистическа партия, които бяха пагубни за България. Най-тежко, разбира се, беше 1996-1997 г., когато България беше доведена до тотална криза – не само зърнена, не само финансова, въобще криза в истинския смисъл на думата. Е, как днес да сме на едно ниво със страните-членки на ЕС, с Централна Европа, с централноевропейските държави или пък с прибалтийските държави. Ние много късно тръгнахме да догонваме ЕС и страните от ЕС и тръгнахме от нулева база. Да си спомним само, че в този период заплатите бяха 5-6 долара, инфлацията беше огромна, а пенсиите бяха по 2 долара.

Водещ:  А вие съвсем безкритично ли днес подкрепяте ГЕРБ?

Румен Христов: Не, вижте, ние имаме забележки, ние сме самостоятелна политическа формация. Искам да ви кажа, че поне откакто аз съм председател, ние имаме около 15 свои позиции, политически позиции, свързани с анализ на политическия живот на страната. От които имаме една-единствена, в която категорично подкрепяме  решението на правителството. И това е нашата позиция за закупуването на американските самолети F-16, блок 70. Защото смятаме, че това категорично определя България като лоялен член на евроатлантическия съюз и че скъсваме по този начин със зависимостта от Русия и руското въоръжение. А иначе имаме забележки по ръста на развитие на българската икономика, растежът трябваше да бъде по-ускорен. Защото така или иначе икономиката се развива циклично. Не искам да пророкувам криза, но най-вероятно тя се задава. Трябваше да имаме по-висок ръст, да имаме буфери, които да ни помагат по време на кризата. Забавихме членството си в Еврозоната. БВП трябваше да расте с по-високо темпо. Някои неща, свързани с отношението към бизнеса, те са четири-пет, да не ги изброявам сега, защото ще отнеме време. Така че не – не подкрепяме механично, опитваме се да бъдем коректив, десен коректив на управлението. Но вижте, когато става дума за избор заради основния опонент на десницата, и то Българската социалистическа партия, която за мен си остана нереформирана. Тя не е от онези европейски социалистически партии, та да избереш нея, както се случи на последните избори от страна на „Демократична България“ да си партнират, да получат подкрепа за своите районни кметове, а те да подкрепят тяхната представителка, ярко острие на Българската социалистическа партия, няма как това нещо да бъде простено или забравено. Тук става дума за ценностен избор, тук става дума за морален избор, тук става дума за политически избор. Та когато политическата формация, каквато е Съюзът на демократичните сили, търси сътрудничество, нормално е да го търси със свои съидейници. И предвид на това, че ПП ГЕРБ като най-голямата партия – член на ЕНП, държаща проевропейския и пронатовския курс на България, с нея СДС намери допирни точки за сътрудничество, и е нормално да си сътрудничим с тях. Искам да кажа един куриоз на тези избори. Куриоз силно казано, но едно съвпадение се получи, че нашите осем балотажа за втори тур, на СДС, бяха само срещу кандидатите на ГЕРБ. Ние нямахме балотаж срещу нашия основен опонент БСП. Просто така се случи. И аз се шегувах и казвах: нека да избираме между добро и по-добро.  И се надявам избирателите да са избрали по-добрия от двамата кандидати.

Цоня СЪБЧЕВА