Проф. Румен Христов: Концесионирането е стъпка в правилната посока, централизацията няма да доведе до нищо по-различно от съществуващото

Проф. Румен Христов, председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Без изненади в обичайните сюжетни линии, в отсъствието на премиера и неговите заместници се извъртяха поредните дебати за поредния предопределен вот на недоверие срещу третото правителство на Бойко Борисов. Този вот обаче се различава от останалите със събитийната среда, в която се провежда и която е формулирана като причина за искането му: екологичната криза с водата и боклука. Иначе този вот с цялата си съвкупност от поводи, реакции и политическо поведение очаква отговор – какви изводи се налагат за партиите след него. Поканих за анализ председателя на СДС проф. Румен Христов. Противно на очакванията, съдейки от дебатите в пленарна зала, победители след този вот няма. По различни причини от различни гледни точки изглежда партиите ще продължат след него с нащърбен имидж. Така ли е, проф. Христов, или само на мен ми се привижда?

Румен Христов: Вероятно, да. Това ще накърни имиджа на управляващите формации, каквито са ГЕРБ и Обединени патриоти. Винаги след провеждане на вот част от авторитета на формацията се отнема, както се казва. Но това, че е предизвестен, вие сте абсолютно права, защото в новата история на България, 30-годишната история от след 10 ноември 1989 г. има десетки внесени вотове на недоверие и нито един не е минал. И в случаите, в които ние имаме предсрочно прекратяване на дейността на едно правителство, на мандата на един парламент, това става след подаване на оставка, а не чрез гласуване в парламента. Очевидно е, че силите, които са в парламента в момента и имат мнозинство, и други, които по-скоро не са в управляващата коалиция, но също имат желание да продължи управлението на това мнозинство, по-скоро ще отхвърлят вота на недоверие. Но вижте, остава малко повече от година до редовните избори и едва ли 5-6 месеца по-рано провеждане на предсрочни избори ще решат кардинално такива важни въпроси в страната, каквито са проблемите във водния сектор, опазване на околна среда, за който се иска като цяло вот на недоверие. Така че нормално и логично е вотът да не мине. Такова е моето очакване и съм сигурен, че това ще стане.

Водещ: Този вот обаче удря и поискалата го партия, както и подкрепилата го. По простата причина, че невинни няма. Язовир „Студена“ е пресъхвал пред очите на всички – и управляващи, и опозиция, и общество, и институции, и граждани, и медии. И реакции няма. Трябваше да спре водата в Перник, за да се стреснат изведнъж всички. Ето, не се ли явява язовир „Студена“ и проблемите с водоснабдяването в Перник метафора на това, което реално се случва в България днес?

Румен Христов: В известен смисъл, да. Истината е, че проблемът с подаването на качествена вода е много стар. Всички знаем след дискусиите, дебатите и това, което беше показано от вас журналистите, че водопреносната система в България е изключително стара, тя е на 40, 50, та и повече години. Още по времето на управлението на СДС беше направен анализ, който показа, че по тогавашни разчети трябва да бъдат инвестирани между 10 и 12 млрд. долара за решаване на този проблем. Това е голяма сума за България, тя може би ще излезе и още по-голяма. Но така или иначе трябва да започне стъпка по стъпка да се решава въпросът. И може би не случайно преди местните избори, когато участвах в студиа и ме питаха какви са основните задачи, които поставяте пред вашите бъдещи кметове, дай Боже да има такива, казваха журналистите и ние имаме такива, както и общински съветници. Аз казах, че независимо от това, че ние сме в края на 20-ти век, но това не е само моя позиция, това е позиция на политическата партия СДС, ние трябва да осигурим четири важни неща на първо място. Това е осигуряването на постоянен и безпрепятствен достъп до електричество, до питейна вода, до чист въздух и до канализация. Сега, до канализация едва ли ще стигнем предвид това, че ние не можем да осигурим питейна вода. Но те са тези базови неща и в 21-век явно са проблемни в България. И от тази гледна точка недоволството на перничани е абсолютно оправдано и имат право да ни се сърдят, защото както казахте и вие – и опозиция, и тези, които отговарят на по-ниско ниво за състоянието на язовир „Студена“ са проспали, пропуснали или пък са замълчали конюнктурно за състоянието на язовира.

Водещ: Докладът, казвате, е за състоянието на водоснабдяването в България и е бил изготвен по време на управлението на СДС през 1997 г. Сега е 2020 г. Ако от 1997 до 2020 г. всяка година се е правило по малко, по малко, по малко, но проблемът на части е намирал решение, каква щеше да е картината днес? Щяхме ли да имаме водна криза с режим? И как да квалифицираме безхаберието?

Румен Христов: Тук сте абсолютно права, че очевидно е, че не могат да се осъществят всички тези инвестиции за 2-3 години и затова трябваше стъпка по стъпка, малко по малко, там където са най-големи проблемите с водния сектор, каквито примерно са в Добрич и няколко други области, където загубата на вода е в рамките на повече от 80 процента. А имайте предвид, че точно в този край ние нямаме достатъчно водоизточници. Това нито е поречието на река Дунав, където помпените станции осигуряват питейна вода, нито пък е някъде близко до Добруджа, имам предвид да е близко до високи планини, от където ние имаме водохващане от язовири… Там всичко се изпомпва със сондажи, с помпи от голяма дълбочина и това струва пари. И след като се правят тези големи разходи, а ти имаш такива големи загуби, може би трябваше да се започне именно в тези области, където загубата на вода е най-голяма. И неслучайно там е най-скъпата вода в България, между другото. Аз искам да кажа и няколко думи във връзка с кризата, която се беше развила в София през 1994 г., бях министър по това време, взехме непопулярно решение. Непопулярно от гледна точка на това, че еколозите бяха много против, имаше протести, сблъсъци и така нататък, по отношение на водохващането от Джерман – Скакавица, което трябваше да достави на изпразнения тогава язовир „Искър“ допълнителни притоци вода. Това беше първата стъпка. Втората стъпка, която беше направена тогава, беше спиране на водоподаването за Кремиковци. Кремиковци имат язовир „Огняново“ за промишлени нужди, както между впрочем и Стомана- Перник не са използвали водоизточника си, защото се е случила някаква авария или нещо от този род и са намерили по-лесния начин.

Водещ: Излизало им е по-скъпо, проф. Христов, това е.

Румен Христов: Най-вероятно по-скъпо. По-лесният начин е да се ползва питейна вода. Втората стъпка беше спряна водата, водоподаването от язовир „Искър“ за Кремиковци. И третата най-важна стъпка, аз като представител на дясна партия отстоявам категорично тази идея, е въвеждането на концесия в гр. София. Концесионерите, не казвам че те са най-добрите, но показаха, че те са по-добри стопани, отколкото държавните и общински дружества. За този дълъг период вече 15 или повече години те направиха сериозни инвестиции, подмениха голяма част от компрометираната водопреносна мрежа и в момента загубите са много ниски в София, в сравнение с всички останали. Ама много ниски, като казвам, наистина е така. Ние сме свидетели на сравнително ниска цена на водата в сравнение с всички останали области и сравнително качествена вода. Тоест ние вместо да вървим към изграждането на национален холдинг, който няма да реши нищо, сега не ми е ясно, дали ще влязат само водните оператори, които са държавна собственост или в него ще влязат и водните оператори, които са и общинска собственост, е по-добре да минем към концесиониране. При средна загуба 65%, дори и да направиш холдинг, това по никакъв начин няма да намали загубите. Концесионирането е стъпка в правилната посока и няма какво да се притесняваме, защото естествените монополи, какъвто е водоснабдяването, се регулират от Комисията за енергийно и водно регулиране. Там всеки разход се одобрява, всяка инвестиция се одобрява, печалбата е нормирана. И опасения от това, че ако частници започнат да оперират с водата в други региони, ще има безконтролно покачване на цените, няма да се сбъднат. Не, това няма да е вярно.

Водещ: Проф. Христов, най-напред да кажем на нашите съграждани в София, че ако нямат те в момента никакви проблеми с водата, го дължат на управлението на СДС. Това трябва да се напомня, защото за 15 години много неща се забравят, особено тогава, когато нямаш вече никакви проблеми, но не знаеш кой ти ги е решил преди това. Кой е работил, за да ги нямаш ти днес.

Румен Христов: Да. Забравят се нещата, хубавите неща се забравят, помнят се лошите. Лукановата зима, Виденовата зима и така нататък, тук сте права. Вижте, вотът основателно бе поискан от опозицията, това е ролята на опозицията – да използва слабостите на управлението, за да ги громи, ако мога така да се изразя. Но той в момента като че ли изисква повече експертно решение. Ние политиците колкото и да говорим, ако не послушаме експертите по какъв начин да решим кризата и ако не се обединим да намерим от къде ще започнем да финансираме подмяната на тези изключително остарели тръбопроводи, пренасящи питейната вода, няма да постигнем нищо. Ще се джафкаме в парламента, ще се джафкаме по медиите, но перничани ще продължават да страдат. А това не бива да се случва.

Водещ: Проф. Христов, ако водим разговор сега за вота, той е по-скоро за причините, които са го породили и са го подтикнали. Защото крайно време е всички политически партии да си зададат въпроса за институционалния капацитет. За хората, които са привлечени в институциите да управляват държавата и мисля, че това е големият извод от тази водна криза.

Румен Христов: Много сте права. Аз имах възможността вече да изразя моето мнение и в други медии. За да имаш качествено управление, имаш нужда от качествена администрация.

Водещ: Качествени хора.

Румен Христов: Да, качествени хора в качествената администрация, разбира се. Ставаше дума за вината на министър Нено Димов. За пореден път стана ясно, че да си министър в България е много рисково начинание. Но истината е, че министърът невинаги има възможността да се запознае с всички преписки, всички документи и т.н. Истината обаче е, че неговият подпис прави документа, графика или валидната наредба.

Водещ: Истината е, че министърът трябва да организира, да разпредели, да възложи и да проконтролира изпълнението.

Румен Христов: И когато види подписите примерно на държавния експерт, на началник отдела или на директора дирекция и на заместник-министъра пред него, да подписва без да се притеснява. А очевидно не, че по една или друга причина това, което е поднесено на министъра за подписване, не е било съобразено със случващото се в „Студена“. И в този смисъл сте абсолютно права, че трябва да уважаваме институциите и в тях да работят най-качествените хора. За съжаление, предвид на това, че всъщност тя, администрацията, е твърде голяма за размерите на България и може би броят на нашите чиновници не дава възможност те да получават по-големи заплати. Всъщност частният сектор предлага по-добро възнаграждение и голяма част от качествените хора отиват именно в частния сектор. Но това трябва да се промени. Ние наистина трябва да намираме изключително качествени хора за всички отрасли, за да сме сигурни, че те дават най-доброто на обществото.

Водещ: Проф. Христов, според Вас какви са изводите, които различните партии трябва да си направят след кризата и след вота? А тази криза бе последвана и още е от една – кризата с хазарта, която някак върви на заден план или може би отнема от вниманието. Но все едно, какви са изводите, които всяка партия трябва да си направи – ГЕРБ, БСП, ДПС, СДС?

Румен Христов: Изводите са, че управлението рано или късно става прозрачно. Изводите са, че на предстоящите избори това, което е допуснато като грешки, ще бъде отчетено от избирателите, и тези, които допускат тези грешки, ще бъдат наказани. Казвам го от опита, който има СДС, дали наказанието не беше твърде голямо, дали грешките, които допуснахме, не бяха чак толкова големи. Но истината е, че нищо не остава скрито и когато ядосаш избирателите си, ти си плащаш за това, което не си изпълнил, обещал си, не си изпълнил, или пък по една или друга причина не си видял. Оправданието, че не си видял, че там се задава криза, не може да те спаси.

Водещ: Незнанието не е оправдание – това всеки юрист ще го каже.

Румен Христов: Незнанието не е оправдание. Политиците, колкото и шаблонно да звучи, са слуги на народа, на избирателите си. Така че много добре трябва да внимават, че всичко, което извършват като управленци или като опозиция, че това нещо се вижда, че във века на комуникациите се знае и че рано или късно ще рефлектира върху тях, ако те са некоректни и непочтени със своите избиратели.

Водещ: Виждате ли в действията на правителството типичния десен политически стил?

Румен Христов: В последно време ми се губи малко дясното, да не кажа, че и повече, защото вместо да отидем към концесиониране и към утвърдена в световен мащаб практика, ние говорим за централизация. Централизацията няма да доведе до нищо по-различно от това, което имаме в момента. Така че не знам. По-скоро виждам припряност, прибързаност във вземането на решения, което не е полезно. Да, ГЕРБ имаха комфорта да управляват десет години сравнително спокойно, но когато се появи голяма криза, те трябва да имат възможност да преодоляват тази криза. И им го пожелавам наистина, защото в момента, в конкретния случай тази криза засяга 100 000 души на десетина километра до София. Пък и няма значение дали са до София или не, засяга български граждани, които в 21 век, вчера след аварията чувам, че може да се мине на три дни веднъж вода, което е наистина възмущаващо.

Водещ: Потърсили ли са ви от ГЕРБ Съюза на демократичните сили? Вие разполагате със завидна експертиза, имате и управленски опит. Защото коалициите се правят не само за избори – приятел в нужда се познава.

Румен Христов: Да. Между впрочем, като казахте за дясното, скоро имахме заседание на Националния изпълнителен съвет и аз съм внесъл за обсъждане, допълване и утвърждаване на основните опорни точки, основните тези, основните позиции, които ние ще отстояваме в 45-о народно събрание, след провеждането на парламентарните избори, отсега започваме работа, и ние наистина сме заложили истински десни политики. Защото в парламента липсва автентична, истинска, дясна формация. Аз и друг път съм казвал, че предвид на широката маса, която подкрепя ГЕРБ, те са по-скоро центристко-дясна формация, и в този смисъл мястото и ролята на такава формация с опит, каквато е СДС в бъдещия парламент, е изключително важна. Та сме седнали да поработим в тази посока. И аз смятам, че това, което ще предложим на българските избиратели, ще бъде оценено.

Водещ: Правим този разговор, за да подсетим и управляващи, пък и опозицията, да ви потърсят и да се вслушат в експертизата на СДС. А и горчивият опит, който СДС натрупа през годините, ще им е полезен, позволявам си да кажа.

Румен Христов: Да, така е.

Цоня Събчева