Проф. Светлозар Елдъров: Българската военноисторическа наука гледа на Илинденско-Преображенското въстание като на генерална репетиция за Балканската война

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров,  историк от Института за балканистика при БАН, в интервю за предаването „За честта и славата“ на България на Радио „Фокус“

 

 Водещ: Проф. Елдъров, както вече споменахме, въстанието е връх  на борбата и стремежите на българите от Македония и Одринско към свобода. Защо е толкова голямо неговото значение за българската история, въпреки погрома и въпреки ужасния му край?

Светозар Елдъров: В българската историческа наука сме приели да наричаме Илинденско-Преображенското въстание втория най-висок връх в българското националноосвободително движение след априлското въстание. И сравнението с Априлското въстание е логична, защото и двете са част именно от българската борба за национално освобождение и обединение. Само ще ви коригирам. Илинденско-Преображенското въстание не завършва с погром и то не е неуспешно.

Водещ: Защо?

Светозар Елдъров: Защото то имаше не само една чисто политическа цел да извоюва политическата автономия на Македония, но и да предотврати един план на Високата порта за етническо почистване и геноцид на българското население в Македония. Така Високата порта, Османската империя възнамеряваше в онзи исторически момент да реши македонския въпрос – като разреди числеността на българското население в двете области и направи безсмислено всякакви претенции на България. Това не е приумица на историографията, това е засвидетелствано лично от Екзарх Йосиф – може би най-информираният наблюдател в онзи момент, защото благодарение на българската екзархия, на стотиците свещеници, учители, на владиците, той има най-точна информация. И в три доклада до Министерския съвет и лично до княз Фердинанд той разкрива този план на османското правителство да отвори, да повтори арменския модел на разправа. Както Високата порта през десетилетията се разправя а арменците чрез брутални кланета, води политика на геноцид на практика и етническо прочистване, опитва се към 1902-1903 да направи същото и в Европа. Този план е разгадан от ръководителите на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и с едно въстание, което продължава 3 месеца, от 20 юли до началото на октомври 1903 година с над 260 сражения, в които османската армия търпи големи поражения, този план е осуетен. Само да припомня, ние малко започваме от края за въстанието, но все пак това въстание завърши с първо Великите сили тогава създадоха Мюрцщегската реформена програма. И България през 1904 година сключи с Османската империя договор по силата, на който Османската империя даде амнистия на всички участници във въстанието, дори от революционната борба отпреди това. Те бяха освободени от законите. Даде се възможност на бежанците да се завърнат. И аз тогава питам, ако Османската империя се чувстваше победител, щеше ли да подпише такъв договор, който на практика е един вид капитулация пред въстанието. Въстанието завърши с победа още и затова, че внуши такъв респект в османската армия от четите на вътрешна организация, че впоследствие дълго време избягваше преки сблъсъци с тях, а виждаме, че 10 години по-късно в Балканската война още в първите боеве просто панически се разбяга в Одринска Тракия.

Водещ: Може би тук е моментът да уточня, че се има предвид,  че въстанието е неуспешно и претърпява погром от военна гледна точка, тъй като то не постига основната си цел, а именно свободата на Македония – нещо, което се случва по-късно по време на Балканската война. За нас българите няма никакво съмнения, че това въстание е българско и че неговата цел е  изконните български територии да се върнат в пределите на Майка България. Защо тогава, години по-късно, сега се да доказваме, че това въстание е българско?

Светозар Елдъров: Това е един парадокс, който дори аз, като професионален историк с 40-годишен стаж не мога да разбера. Всички документи, свързани с Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, която е основният носител на въстанието, но също и с Македоно-Одринската организация на върховния комитет в България и на Тайните офицерски братства от Българската армия – това са трите организации, които подготвят въстанието, всички документи са написани на български език. Названието, с което населението в Македония и Одринска Тракия разбира се, се приканва да въстане и да пожертва живота си, е написан на литературен български книжовен език. Питам се и аз как е възможно някой да отрича българския национален характер на Илинденско-Преображенското въстание и особено и изобщо на македоно-одринската революционна борба. Ако тези хора не се чувствата българи тогава в 1903 година в Македония и Одринска Тракия, щя ха ли да пожертват живота си, ако някой ги прикани, на език, който те смятат, че не е техен. Всички документи на топва въстание са написани на български. То е замисляно в продължение на 10 години. Казахме, че за историческата наука то е вторият най-висок връх след Априлското въстание. Именно от военно-историческа гледна точка то е най-дълго подготвяното, в продължение на 10 години. Тези три организации, за които ви споменах: Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, Македоно-Одринската организация на Върховния комитет на България, Тайните офицерски братства на българската армия успяха да превърнат поробения българин в достоен боец, в една въстаническа армия, която успя три месеца да устои на близо 300 000 – хилядна османска войска. А плановете на въстанието бяха създадени с помощта на български офицери. В самото въстание участваха 48 български офицери. От януари до октомври 1903 г. на територията на Македония пребиваваха 48 български офицери. По различно време, с чин от генерал до подпоручик. Които участваха в подготовката на въстанието, в създаването на въстаническата армия, в командването на бойните действия. Няма как, поне един документ ако извадят историците или политиците в Скопие, поне половин документ,  който да противоречи на това, ще бъде наистина истинско чудо.

Водещ:  Нека споменем, казахте 48 български офицери, някои по-знакови имена, за да няма абсолютно никакви съмнения, че това въстание е българско?

Светозар Елдъров:  Ако трябва да караме по старшинство, трябва да споменем на първо място генерал Иван Цончев, който е бил председател на Върховния комитет, който участва във въстанието в Четвърти пирински въстанически окръг. Той е на територията на днешна Пиринска Македония, или Благоевградска област. Да споменем също, разбира се и поручик Борис Сарафов, който също е бил председател на Върховния комитет в периода на най-големия разцвет на тази организация, а през 1903 г. по време на въстанието е член на Главния щаб на въстаническата армия в Битолски революционен окръг. Да споменем и капитан Стамат Икономов, който пък е в щаба на въстанието в Одринско. И така можем да ги изреждаме много. Това са една група дейци, български офицери, които участват в освободителната борба още от четническата тактика през 1895 г. Те са създателите на тайните офицерски братства, виждаме ги в Горноджумайското въстание, участват в Илинденско-Преображенското въстание. Някои от тях, които оцеляват, разбира се, през годините, като капитан Александър Протогеров, впоследствие генерал, и поручик Петър Дарвингов, впоследствие също и той ще стане полковник, двамата са създателите на Македено-Одринското опълчение в Балканската война и на 11-а Македонска дивизия от Българската армия в Първата световна война. Ето виждаме една приемственост, която тя не говори, тя крещи за българския си характер, за характера на националноосвободителната борба в Македония и Одринско и за националното съзнание на населението тогава и в онзи исторически момент, когато това българско население се вдигна да извоюва свободата си.

Водещ: Каква е оценката на историците за въстанието повече от 100 години по-късно?

Светозар Елдъров: Ами аз имах щастието заедно с група мои колеги преди началото на 80-те години да започна научната си кариера в Института за военна история при Генералния щаб на Българската армия, където ни беше възложено да напишем именно бойната история на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава за първи път се отвориха архивите и военният архив във Велико Търново. И ние бяхме щастливи, че като пионери навлизахме в тази непокътната дотогава информация. И нашият труд се увенча с едно голямо изследване – „Военна подготовка и провеждане на Илинденско-Преображенското въстание“, което претърпя две издания. Затова пак ще повторя още веднъж: българската военноисторическа наука не гледа на Илинденско-Преображенското въстание като поражение, а гледа като на генерална репетиция за Балканската война. Защото наистина е героизъм – три месеца една въстаническа армия да устои все пак на армията, на редовната армия на една могъща империя. И не само да устои, ами да й нанесе поражения, които три пъти надвишават загубите на турска армия, които тя претърпява през т.нар. Гръцко-турска война през 1897 г. Ето виждате една въстаническа армия нанася такива жестоки поражения. И самите ръководители, дейци, лидерите на освободителната борба, ръководителите на организациите и командирите на въстаническата армия те също не гледат на въстанието като на поражение. И не случайно Христо Матов, тогава задграничен представител на Вътрешната организация София през 1903 г. казва: Революцията иска жертви. Знаехме го, с въстанието направихме първата крачка и ще направим и другите след това, докато се освободим. Да си припомним, че Априлското въстание през 1876 г. не донесе веднага българската свобода, трябваше да минат две години и една могъща като руската да воюва с Османската империя и да извоюва свободата.

Водещ: Да, а тук успяваме сами.

Светозар Елдъров: Явно, че тук този процес продължи по-дълго във времето, десет години. Но това само подчертава героизма на въстаническата армия, на българските въстаници в Илинденско- Преображенското въстание.

Евелина БРАНИМИРОВА