Проф. Светлозар Елдъров: Българската дипломация пропусна исторически шанс, твърдо да постави редица  въпроси от миналото на България и Северна Македония

Историкът проф. Светлозар Елдъров, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ по Радио „Фокус“

 

Водещ: Добър ден, проф. Елдъров. С вас ще проведем един разговор за македонския въпрос. От кога това понятие се появява в нашата историография?

Светлозар Елдъров:  Добър ден на вас и на слушателите на Радио „Фокус“. Българската историческа наука е приела, че началото на македонския въпрос е поставено от несправедливите решения на Берлинския конгрес, които през 1878 г. разпокъсват българското етническо землище и оставят Македония и Одринска Тракия в границите на Османската империя. Разбира се,  всичко това си има своята предистория, заложена не само в дълбините на българската история, но и най-вече в епохата на Българското възраждане, когато всички научни авторитети в Европа са убедени, че преобладаващото мнозинство в Македония е българското и няма как да бъде друго, защото има безкрайно много свидетелства, че Македония на практика е люлка на Българското възраждане. Там не случайно през 1762 г. Паисий Хилендарски, родом от Банско, написва и своята „История славянобългарска“, която после разнася из България, за да се разпространява. Още през това столетие някои книжовници като Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович, които са от Вардарска Македония, вече поставят началото на първите възрожденски процеси за създаване на български език на българска книжовност. Да споменем и Неофит Рилски, когато българската наука нарича патриарх на българската просвета заради неговата дейност в създаването на първата българска граматика, превода на Новия Завет на български език, работата по речник на български език и изобщо на неговата просветно-училищна дейност, в крайна сметка и като център, духовен център тогава се превръща Рилският манастир, един от мощните извори на Българското възраждане. И така нататък. Да спомена и имената на Партений Зографски, Райко Жинзифов, братя Миладинови, разбира се, с техния сборник „Български народни песни“, издаден през 1860 г. в Загреб. Не случайно в Македония започват едни от първите опити на църковната борба, първите опити за еманципация на българите от Цариградската патриаршия за създаване на самостоятелна българска църква и за национална българска църковна йерархия. Именно в Македония, в Кукуш, започва и процесът на българската уния. Тоест една алтернатива, но поставена изцяло на българска основа. Уния със Светия престол, който да извоюва национална българска църква, това частично успява. Но по-важни последици от българската уния 1859-1860 г. е, че тя вече убеждава онези страни, които са против създаване на българска православна църква, самостоятелна българска църква, най-вече Русия, да приемат този факт и виждаме, че само десет години по-късно е учредена Българската екзархия. Тук трябва да спомена също и революционното движение. Само да припомня за вашите слушатели, че революционната титулатура на Васил Левски, която той сам си избира и която Българският революционен централен комитет през 1872 г. официализира и само му я възлага, е главен апостол на цяла България, Тракия и Македония. Тук под „цяла България“ не се разбира само Мизия, както сега сме свикнали да казвам, но също заедно с Добруджа, Северна и Южна Добруджа, със Софийския санджак и Поморавието. Разбира се,  Тракия и Македония вече са известните географски области. Именно тази революционна титулатура на Левски до някаква степен съвпада и с решенията на Цариградската дипломатическа конференция, непосредствено след Априлското въстание, проведена в края на 1876, началото на 1877 г. в Цариград, която признава до голяма степен границите на българската етническа общност, създава две независими български общности. Едната със столица Търновско царство, която обхваща днешните източни земи, и другата със столица в София, която обхваща почти цяла днешна Вардарска Македония с прибавка Костурско, Леринско. Създаден е проект за Органически устав, който да осигури едно справедливо управление и права на българите, които излъчват мнозинството, тоест българите да излъчат свои управители. До голяма степен тези етнически граници са потвърдени от Санстефанския мирен договор от 19 февруари/3 март 1878 г., с който се увенчава Руско-турската освободителна война. Всичко това е зачеркнато, както казах, от Берлинския конгрес, който разпокъсва българските земи, оставя Македония под робство и на практика поставя началото на македонския въпрос и на борбите на македонските българи за национално освобождение и обединение.

Водещ: Както вие самият казахте, България се освобождава от турско робство, обаче онези български земи, населени с компактно българско население, не успяват да видят свободата и не успяват да станат част от единна България. Ако трябва да набележим акцентите и моментите в развитието на тези странни взаимоотношения през годините, за да стигнем до наши дни, какво бихте откроили през годините, което е записано в историята ни?

Светлозар Елдъров: Може би трябва все пак да започнем хронологически от самото начало, защото и това начало е съпротивата на българския народ срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес и тази съпротива е повсеместна. Тя се изразява както с апели, меморандуми на българите до дипломатическите представители на великите сили в Цариград, до техните правителства, апели до европейската общественост, но също така и с реални действия на македонските и тракийските българи. Най-високият връх на тази съпротива е Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. Тогава новосъздаващата се българска държава няма как тя да се намеси, българска държава имам предвид Княжество България, защото тогава Източна Румелия все пак е на по-различен статут, автономна провинция на Османската империя. Няма как Княжество България да се намеси официално в защита на македонските българи и да подкрепи Кресненско-Разложкото въстание, но за сметка на това са създадени комитетите „Единство“ през 1878 г., които организират тази подкрепа.

Водещ: Стигаме и до момента на Илинденско-Преображенското въстание, на което искахте специално да се спрете.

Светлозар Елдъров:  Не, до Илинденско-Преображенското въстание има още много, преди да се стигне, защото все пак следейки хронологично развитието на македонския въпрос, да споменем и за, за Кресненско-Разложкото въстание няма да влизаме в подробности, а за него има и много спекулации в крайна сметка.

Водещ:  Да. Чие дело е всъщност Кресненско-Разложкото въстание?

Светлозар Елдъров:  Бих казал, че то е общо българско дело. Въпреки че обхваща само една малка част от територията на географско-историческата област Македония, което се вижда от названието, в Кресненско и Разложко. Но в неговото осъществяване и неговата материална и морална подкрепа участват българи и от Княжество България, и от Източна Румелия, и от другите краища на Македония. Тук има, как да кажа, тук има един голям сблъсък между двете историографии – българската и скопската. Защото те се хващат за един факт, който реално съществува. Че тогава самите организатори говорят за въстанието като за македонско въстание и даже такава има длъжност – началник на главния щаб на македонското въстание. Но това по никакъв начин не означава, че то не е българско. А напротив, така е трябвало да се казва, в стратегията на въстаниците тогава, на въстаническото ръководство, то иска да изтъкне, че ето Княжество България, българите от цяла България и от Мизия получиха своята свобода в лицето на Княжество България…

Водещ:  На мен ми се струва, че тук има една игра, едно заиграване на думи с географската област Македония.

Светлозар Елдъров:  Само да ви обясни как са мислили тогавашните ръководители и дейци на въстанието и как сега с това спекулират скопските историци. Тогавашните дейци на въстанието държат да изтъкнат, че въстанието е свързано с Македония, защото пак казвам, част от Тракия получава своята автономия, Княжество България, част от Тракия в лицето на Източна Румелия, но остава Одринска Тракия. Тогава също се подготвя едно въстание в Тракия, което трябва да бъде тракийско въстание и негов военен ръководител е трябвало да бъде капитан Петко войвода. Затова българите в Македония, искайки да изтъкнат пред великите сили, че те, българите в Македония, също се борят за свобода. И цялата програма на това въстание е концентрирана в знамената, които въстаниците използват през 1878-1879-а. За съжаление нито едно от тях не е запазено физическо, но за сметка на това има много описания, и то английски, руски, дори сръбски и други, които ги описват. И те са много интересни. Четири цвята, има различни комбинации, но белият – пише „освободителка Русия“, червеният – „свободна България“, зеленият – „автономна Тракия“, и черния – „поробена или нещастна Македония“. Ето това е цяла политическа програма. Единна България под титулатурата на Васил Левски и под егидата на освободителката Русия. За това се борят дейците на Кресненско-Разложкото или македонското въстание и биха се борили дейците на тракийското въстание, ако беше избухнало. Но знаем, че тогава, че руските военновременни власти не позволиха. Те изтеглиха именно заради това капитан Петко войвода, го изведоха в Русия, за да не се осъществи това въстание. Впоследствие, вече в наше време, в Скопие беше извършена една колосална манипулация, когато един техен историк, д-р протоерей Славко Диневски, той на всичко отгоре е и църковно лице, значи нарушава не само научния морал, гражданския морал, но и църковните канони със своите лъжи и фалшификации, Славко Диневски през 1975 г. създаде един несъществуващ правилник на Кресненско-Разложкото въстание от 211 точки, в който дори не се споменава за българи в Македония. И днеска този фалшификат се смята за основа на македонската обществено-политическа мисъл  и като фундамент на изграждането на македонската държавност. И аз затова държах не да отидем направо на Илинденско-Преображенското въстание, а да чуят слушателите на Радио „Фокус“ колко е важен този въпрос с фалшификацията на документите. За първи път този македонски историк и църковник д-р Славко Диневски публикува своя фалшификат през 1975 г. в един специален институт, който бих казал е създаден от македонската тогава държава специално за него, за да може с държавна подкрепа да се създаде и да се разпространи тази фалшификация. Веднага след това, на другата година, значи 1976 г., е свикана в тогавашна Македония една голяма международна конференция с участието на македонски историци, но и на техни клиенти да кажем от Европа, в която да се представи този фалшификат. И така тръгва той в историческата наука. В началото, през 1980 г. този документ е публикуван в един сборник в Скопие, в който има и този документ, този фалшификат, към който са добавени 7-8 статии и студии на известни македонски историци, ако можем да ги наречем по този начин, и това вече даде повод на някои наши учени да влязат в полемика. Това бяха акад. Христо Христов, който пръв реагира, и някои други историци тогава. Но някак си след това утихна и се забравиха за тези фалшификации. А самият Славко Диневски направи и още много други. Той фалшифицира много брутално писма на П.Р. Славейков от 1874-1875 г., в които изопачавайки думите, дописвайки текстовете му, излезе, че и тогава има македонско движение в Македония. Създаде един друг, как да кажа, една друга нагла фалшификация, за която твърди на всичко отгоре, че е намерил уж документа в български архиви, в архива на Министерството на вътрешните работи. Тук искам да кажа, че Славко Диневски, вярно, идвал е в България, предимно като турист, гостувал е на патриарх Кирил на приятелски начала, но никога не е стъпвал в Българския архив. Този документ, за който казах, твърди Славко Диневски, че се отнася за 1891 г., представлявал уж разпит на тогава младия Даме Груев в София от българските полицейски власти в пети участък, в който Даме Груев говори едва ли не като говорител на съвременната македонска историография. Абсолютен фалшификат. И си мисля, че тези фалшификации трябваше или по-скоро необходимостта от разобличаването на тези фалшификации трябваше да залегне в договора за добросъседство, в частта за смесената експертна комисия по исторически и просветни въпроси. Това трябваше да бъде точка в разобличаване на фалшификациите, документалните фалшификации на македонския въпрос. Защото ето сега, исках просто да направя една връзка със съвремието, защото вчера, онзи ден, чета днес в новините в Страсбург Европейският парламент заседава именно по въпроса за фалшификацията на историята. Вярно, свързани с фалшификацията на историята по отношение на Втората световна война, но там председателката на комисията, натоварена в известен смисъл и за това, една комисия за европейски ценности и прозрачност, водена от депутатката Йоурова, мисля, че беше, да, Вера Йоурова. Тя каза всеки има право на мнение, но не и на собствени факти. ЕК отхвърля всякакви опити да се изкривява и изопачава историята. Цитатът продължава историята на Втората световна война, но според мен това решение на ЕК трябва да има универсално значение. Може да има интерпретации по отношение на един или друг факт, но трябва да съществува реален факт. А фактите, с които си служи македонската историография, част от нейните факти, са не само изопачени, те са изначало създадени като фалшиви. Те са и грандиозни историографски фалшификации, особено що се отнася до тези, направени от Славко Диневски, когато и досега някои в Република Северна Македония прославят като македонския Индиана Джоунс, който открил всичките доказателства за съществуването на македонска нация. Аз бих казал само че не ги е открил, ами ги е създал лично той.

Водещ: Да, но ние така от българска страна като че ли малко неглижираме този въпрос. Единствено вие историците си позволявате да вадите фактите, да влизате в противоборство и в исторически спорове.

Светлозар Елдъров: На нас историците това ни е професията, това ни е професионалната мисия. Но за мнозина от нас и граждански дълг. Защото нито професионално, нито граждански може да се толерират такива фалшификации. И аз наистина съжалявам, че този договор някак си безусловно се поставиха на една плоскост, на една маса българската националност, българската историография, българската историческата наука да преговаря с представителите на македонизма. Не може така. Това е един вид се създава впечатление, че донякъде се легализират тезите на македонизма и им се дава правото едва ли да могат да си дискутират. Няма какво да се дискутира, когато става дума за очевидна фалшификация. И трябваше работата на тази комисия да започне именно с това. Първо да се направи един преглед, един подбор кое от, кои факти са действителни и могат да служат на науката, и кои не са. И аз вече цитирах някои от тях, пак казвам, те са много важни от гледна точка на разобличаването на македонизма. Защото самият македонизъм им придава огромно значение. Пак се връщам към този правилник на Кресненско-Разложкото въстание на  протойерей Диневски, за когото в Скопие твърдят, че е началото на модерната македонска обществено-политическа мисъл. Разбира се, след като да се изреждат и другите фалшификации, за да стигнем до Крушевската република, която днес там, в Скопие, я представят като символ на македонската държавност. Крушевската република се споменава в тяхната конституция, част е от техния национален химн, изобщо част е от тяхната национална митология.

Водещ:  Да, тотално противоречи на всякакви исторически събития, факти и доказателства.

Светлозар Елдъров: Ами, да, ето сега да ви кажа. По една случайност държа в ръката си една новоизлязла книга, миналата година излезе, в България, на една моя колега от Военна академия, бивша директорка на Военноисторическата библиотека във Военна академия, Снежана Радоева, която написа и издаде книга „Подпоручик Тодор Христов – Офицерчето“. Това е военният ръководител на Илинденско-Преображенското въстание в Крушевския въстанически район и той военният началник на Крушевската република. Все едно е началник-щаба на Крушевската република. Това е български офицер, с корени, неговите родители са от Вардарска Македония, но той самият е роден в София през 1883 г., завършва Военното училище. Веднага, още на следващата година откликва на националния повик, отива със свои други колеги офицери и членове на тайните офицерски братства в българската армия да участва в подготовката и осъществяването на Илинденско-Преображенското въстание и през 1903 г., вече на път след въстанието, на път към България загива на 20 години. Тази книга е написана само по документи. Тя е написана по свидетелства от неговите родственици, които живеят в България, пазят родовия спомен. Мисля, че ето с такива научни факти, с такива книги, с такива публикации трябва да се противопоставяме на лъжите и манипулациите, които създават в Скопие.

Водещ: Да, защото Илинденско-Преображенското въстание, за което трябва сега и за него да споменем, също от Северна Македония имат някакви претенции, че това било въстание, за да си направят те държава, а не да се върне в лоното на Майка България тази земя, която е изконно българска. Така се представят фактите за голямо съжаление. И наистина ако не са историците, и то не всички историци, искам да подчертая, които да опровергават тези факти, това нещо, повторено няколко пъти, една лъжа, повторена повече от 10 пъти, започва да става истина. Което е страшно.

Светлозар Елдъров: Така е. За Илинденско-Преображенското въстание е написана огромна литература. Аз мисля, че и достатъчно е популяризирана и вашите слушатели знаят добре за какво става дума. Но само да припомня, че то по презумпция е българско, защото в него участват българите в Македония. Но военната подготовка, планирането й са направени от български офицери, членове на тайните офицерски братства. Процесът на въстаническото планиране е плод на задружните усилия на български офицери, членове на тайните офицерски дружества, и дейците на вътрешната организация, а и на върховния комитет. Защото по отношение на стратегическите въпроси между тях има единство. Различията идват по тактическите въпроса. В това въстание участват 48 български офицери. Като се почне от генерал Цончев до подпоручик Тодор Христов, може би най-младият, защото той е на 20 години. 48 български офицери, които от януари до октомври 1903 г. са били вътре на територията на Македония и са участвали в подготовката и осъществяването на Илинденско-Преображенското въстание. Отделно от това стотици техни колеги офицери, подофицери и войници от българската армия по всякакъв начин съдействат на това въстание. Не виждам, няма нито един документ,  който да показва въстанието по друг начин освен като българско.

Водещ: Да, така е.

Светлозар Елдъров:  Така че не виждам как може да седнат представители на българската историческа наука и на историческата наука в Скопие и тепърва да дискутират какво е въстанието.

Водещ: Ами, да, то въобще няма място за дискусии.

Светлозар Елдъров: Планина от научни факти, казвам факти, не интерпретации, факти, които доказват неговия български характер.

Водещ: И тъй като много напреднахме във времето, в заключение бих искала да  ви помоля да направите една прогноза. Някога ще има ли решение този македонски въпрос и изобщо въпрос ли е той вече, или е една даденост?

Светлозар Елдъров: Като историк, като човек, който професионално се занимава с миналото, не бих си позволил такива дългосрочни прогнози. Първо трябва да видим каква ще бъде прогнозата за самата тази република Северна Македония, защото знаем, че предстоят избори, и каква ще бъде нейната съдба, вероятно знаят нейните политически експерти, а може би и водачи. Ясно е, че работата на нашата комисия засега е блокирана. Разбира се,  по вина на македонската страна. Аз наистина съжалявам, че беше пропуснат историческият шанс българската дипломация да се окаже по-дръзка, по-твърда и да постави някои условия, едно от които, пак казвам, напълно в духа на съвременната европейска политика, историята, миналото да се разглежда на основата на действителни доказани факти. Това го казват европейските депутати. Можехме и ние да го кажем и да го заложим в този договор за приятелство и добросъседство.

Водещ: А защо не го казахме наистина? Това е и последният въпрос.

Светлозар Елдъров: Това и аз, когато получа достъп до медиите, винаги го повтарям и пак ще го повторя. Ваш дълг е като журналисти наистина да разберете кой, как и по какви обстоятелства създаде този договор. Защото този договор на практика представлява едно буквално приписване под индиго едва ли не на декларацията от 1999 г. между тогава България и Македония и с добавяне само на тази част за общата история, която донякъде пък представлява една любима теза на „Отворено общество“ тогава, в началото на 90-те години беше много модерно да се говори за общи учебници на Балканите, да забравим противоречията. И не виждам как с такъв изхабен политически и дипломатически инструментариум ние очакваме да се реши македонският въпрос. Но тъй като е сторено, сторено е. Ако вие успеете да разкриете онези експерти от средата на българската историческа наука, които са участвали в създаването на този договор или са съветвали нашите политици и дипломати, мисля, че ще направите голяма услуга на истината за македонския въпрос и за неговото актуално състояние.

Водещ: Трудно е да разберем кои са тези експерти, нямаме достъп до такива данни. Но и наистина един финален въпрос. Преди конюнктурата ни пречеше в годините на тоталитарна България да поставяме открито тези въпроси и да говорим с факти, данни и доказателства. А сега какво ни пречи? Имате ли отговор на този въпрос?

Светлозар Елдъров: Да, имам отговор. И това бих казал, че личната съвест, всеки сам, живеем във време на свобода и всеки сам може да избере своята научна и гражданска позиция. Както много колеги, така и аз съм избрал да бъда последователен в моите научни изследвания по македонския въпрос и тяхната популяризация по медиите, където е възможно. А очевидно някои мои колеги са избрали пътя на компромиса, на съглашателството и на политическата конюнктура, да се обслужва отново политическата конюнктура. Това е, което мога да кажа като отговор на вашия въпрос.

 

Евелина БРАНИМИРОВА