Проф. Светлозар Елдъров: Има перспектива за единство и сътрудничество между православието и католичеството

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 Проф. Светлозар Елдъров, Институт за балканистика при Българската академия на науките, автор на монографии за българските католици и отношенията между България и Ватикана през ХІХ – ХХ век, в седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: В края на миналата седмица страната ни бе домакин на апостолично посещение от папа Франциск – визита, която предизвика поредното разделение в позиции, изказани пред обществото. За отзвука от посещението на папата, политика или урок за поведение, за религията ни в днешно време, за мястото и ролята на Българската православна църква насред съвременните очаквания – разговаряме с проф. Светлозар Елдъров, от Института за балканистика при БАН, автор на монографии за българските католици и отношенията между България и Ватикана през ХІХ – ХХ век. Тема, която във „Фокус“ започнахме с него още преди посещението на папа Франциск у нас, чрез интервюто на колегата Деница Китанова от Агенция „Фокус“. Следва своеобразно продължение на разговора. Проф. Елдъров, как Вие видяхте посещението на папа Франциск у нас, тема, която се дебатираше през цялата изтичаща седмица?

Светослав Елдъров: Да, и аз имах възможност да взема участие в медийното отразяване на това събитие. Аз го преценявам  през погледа и съзнанието ми на историк, който се е занимавал изследователски с взаимоотношенията между Българи и Светия престол за мястото и ролята на Българската католическа църква в нашата история. И също в онова, което лично си спомням и съм изучавал от визитата на папа Йоан Павел II преди 17 години в България. Това сравнение между посещението на папа Йоан Павел II и на папа Франциск е много важно, защото чрез нея можем да разберем какво сточно се случи. Преди 17 години папа Йоан Павел II пребиваваше в нашата страна 4 дни, които бяха изпълнени със събития, и неговото тогавашно посещение беше изцяло българо-центрично, насочено към българския народ, към нашата страна, към интересите ни тогава. Спомням си, защото трябваше да направя анализ на словата на папа Йоан Павел II тогава за поредица от предавания за българската секция на радио „Ватикана“. Тогава папа Йоан Павел II 37 пъти се позова на имената на Кирил и Методий, на техните производни. С това той обърна изключително внимание на Кирило-Методиевото дело и първенството на България и българите в неговото разпространение сред славяните. Папа Йоан Павел II обърна внимание на дълбоките традиции на България по отношение на християнството, посети Рилския манастир и отдаде почит към ролята и значението на св. Йоан Рилски като покровител на българското православие и на православния български народ. Да си припомним, че тогава папа Йоан Павел II канонизира и тримата мъченици – български свещеници успенци, мъченици от Комунистическия режим: Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Изобщо цялото му посещение беше насочено към България и българите. През тези два дни на папа Франциск в България той направи много здрава връзка между и предишното посещение на папа Йоан Павел II, и неговите изказвания за България, но също и с енцикликата – особено с папа Йоан XXIII, когото ние наричаме българския папа. Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали е пребивавал в България от 1925-1934 година здраво свързан с нашия народ и с нашата страна. И неслучайно папа Франциск избра за мото на своето посещение заглавието  на неговата енциклика, издадена през 1963 година „Мир на Земята“. Заедно с това, папа Франциск, използвайки България като една висока, авторитетна катедра, която в тези 2 дни привлече вниманието на целия свят, отправи послания и към света. В това число се числяха и посланието му за мир, и това за бежанците, и за съвременните процеси, на които всички ние сме свидетели. Пак казвам – те не бяха адресирани в частност и само за България и българите. Всички слова, но най-вече тези на папа Франциск, бяха отправени към света.

Водещ: Чуха се различни мнения по отношение на визитата на папа Франциск и в крайна сметка политика, пропаганда или пример за отношение към църква, към вярващи?

Светослав Елдъров: Аз много внимателно проследих, ако не всички, то голяма  част от коментарите, които бяха направени по време и след папската визита. Едни бяха направени от изключително компетентни хора, които познават на най-различни равнища за какво става въпрос – и от историческа, и от богословска, и културологичен и социално-антропологически аспект. Чуха се и някои негативни изказвания. Абсурдно изказване на един високопоставен църковен сановник, любител на скъпи часовници и луксозни автомобили – едно крайно негативно изказване на хибридно същество с хибридни идеи, който не знае, а и няма как да се разбере мъж ли е, или жена, журналист ли е, или политик, атеист ли е, или християнин.

Много негативно се изказаха хора, чиито имена макар и често да се явяват по медиите, аз лично никога не съм ги срещал в каталозите на Националната библиотека „Кирил и Методий“ като автори на монографии за историята на Католическата църква, за българското православие, за националните стремежи на българския народ, каквито изследвания имам. А това ми дава основание да се изказвам по тези въпроси. И между позитивните и негативните аз лично избирам позитивните послания. Учудвам се как така не виждаме онова, което направи папата. Той изцяло за пореден път препотвърди пред очите на целия свят българското първенство в Кирило-Методиевото дело. Нима това е маловажно? Нима с посещението си в Македония той не направи сравнение между България – като народ и държава, страна с дълбоки исторически традиции, а нашите македонски братя като млад народ, млада нация. Нито веднъж папата не спомена в каквато и да е връзка Кирило-Методиевото дело и изобщо тази културна дълбочина на християнството по нашите земи, по Балканите във връзка с Македония. Това страшно разочарова хората в Скопие, но това е истината. Те трябва да свикват с нея. Не виждам нищо лошо в това, че папата отправи своето послание и за мир. Давам си сметка, че някои наши сънародници останаха недоволни от изказването на папата за бежанците. Но не бива нищо от казаното от папата да бъде изваждано от контекста на онова, което е казвал в продължение на 6 години, откакто е застанал на Светия престол. Само да обърна внимание на онези, които не знаят, че много често една от темите на папата е за феномена „модерно робство“ и за трафика на хора. Това всъщност е тема на Организацията на обединените нации, на Европейския съвет и на дебатите, които се водят по света. Някак си ние тук не го разбираме. „Модерното робство“ и трафикът на хора е част от процеса на бежанците. Част от този процес бихме могли да кажем са и изказванията на папата за социалните неравенства и за необходимостта от образование и труд. Много често в словата на папата през тези 6 години, откакто седи на Светия престол, той говори за необходимостта от образование и труд като най-важните два инструмента срещу социалното и културното неравенство. Това се приема в целия свят, когато го каже папата, но ако го каже някой политик в България по отношение на маргинализирани обществени групи у нас, че трябва чрез образование и труд да добият една социална самостоятелност, веднага се смята, че това е нещо лошо. Трябва в малко по-широк контекст да приемаме казаното от папата, защото е много важно. Неговите слова бяха важни за българите, такива са и за света.

Водещ: Проф. Елдъров, видяхме целувката между патриарха и папата в най-чистия й смисъл, но как разбирате поведението на Българската патриаршия по време на посещението?

Светослав Елдъров: Наистина, както съм се занимавал с историята на Католическата църква, така съм се занимавал и с историята на българското православие. Затова съм еднакво пристрастен и към двете. И по този повод за мен и като историк, и като български гражданин, когато папа Франциск беше в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и направи своята тиха молитва при олтара на славянските равноапостоли Кирил и Методий, до него според мен трябваше да бъде и патриарх Неофит, за да може той по същия начин да представи и православното становище за дълбоката връзка между делото им и българското християнство, за да го види и чуе наравно целия свят заедно с папата. А също на молитвата за мир на 6 май в центъра на София трябваше да има някой представител на Българската православна църква. Поне един викарий, епископ или някой архимандрит, или свещеник от Българската православна църква трябваше да бъде там, защото няма никакви канонични и догматични пречки един български свещеник да отправи молитва за мир, независимо кой стои до него. Това е моето лично мнение все пак.

Водещ: Въпреки каноните, защото се чуха мнения и в тази посока – каноните на нашата църква не позволяват.

Светлозар Елдъров: Каноните и догмите на нашата Православна църква не позволяват извършване на богослужебни чинове, литургии и други. Но това е известно и на епископите и свещениците на Католическата църква. Никой не е предлагал подобно нещо. Това някак си беше фалшива новина, която беше пусната по медиите, за да заглуши другото. Никой канон не забранява на православни или католици да казват божията молитва „Отче наш“. Ако намерите някой свещеник да го твърди, това вече е за негова сметка – нека той да се изправи пред съвестта си и пред Господа. Аз лично смятам, че една молитва за мир по никакъв начин нямаше да подрони основите, авторитета и престижа на Българската православна църква – напротив.

Водещ: Къде е границата между гостоприемството и опазване на собствените ни разбирания без да ги преминава?

Светлозар Елдъров: Пресичат се там, където е българският национален интерес. В случая беше важно, че през тези 2 дни България застана във фокуса на световното внимание. Все пак аз мисля, че посланията и сигналите, които тези 2 дни бяха излъчени от България, те бяха в наша полза. А това, че имаше някои негативни моменти, смятам, че те са преекспонирани, а някои видяха това, което желаеха. Ще ви дам пример, докато течеше визитата на папа Франциск в България проследих как се отразява то в официалния сайт на Светия престол „Ватикан нюз“, който има версии на 36 езика. На италиански език излязоха 20 публикации – в огромната си част бяха положителни, на английски – 17, в руската, испаноезичната версия имаше по 2 дузини публикации за папското помещение в България с много подробности за България, за българите и историята ни. Какво по-хубаво от това? Само в сайта на македонски език за тези 2 незабравими исторически дни, които преживяхме в България, имаше една-единствена публикация, в която сякаш ей така насила, през зъби беше споменато името на България. Това показва, че папското посещение у нас беше оценявано от гледна точка и на интересите, които тези наблюдатели имаха. Огромната част бяха добронамерени и видяха доброто, по-малко бяха негативно настроени и видяха лошото. Някои бяха толкова заслепени от своята, хайде да не кажа омраза, а нелюбов към България и българите, че не видяха нищо. Разбирате кого имам предвид.

Водещ: Папа Франциск щедро раздаваше усмивки, приятелското му отношение, контактът му с децата, които взеха първо причастие в Раковски – а и не само, знаем, че където и да пътува папата държи на здравата връзка и разговорите с децата, всички тези аспекти повдигнаха много въпроси у нас, един от които е каква е връзката ни с църквата, за ролята на патриарха, на Българската православна църква?

Светлозар Елдъров: Излязоха сериозни социологически проучвания в навечерието на папското посещение, които разкриха, че религиозността на българите стои на най-ниско място в сравнение с другите балкански народи. А антикатолическата насоченост на православните българи е най-висока в цялото православие. И сега, това е парадоксът за мен като историк, защото многократно в тази визита на папата беше споменато за „българския папа“ Йоан XXIII – архиепископ Анджело Джузепе Ронкали. Казвал съм го мисля, че и по Радио „Фокус“ и като становище съм го изразявал и в Агенция „Фокус“, че Ронкали е свързан с България не само с царската сватба, не само с помощта за пострадалите от земетресението. Неговата истинска мисия, с която той е изпратен тогава в България, е да подпомогне македонските и тракийските бежанци и да възстанови църковните структури на българската уния. На много от снимките от онзи период до Ронкали се вижда знамето на Македонската католическа лига. Това беше една организация, зад която стоеше Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Ронкали дотолкова беше пристрастен към българската кауза по македонския въпрос, че неговото име през 1931 година беше включено в албум Алманаха „Македония“, да го кажем направо – издаден от ВМРО. Тогава името на Ронкали беше поставено в рубриката „Приятели на България“ сред плеядата известни  българофили, като Уилям Гладстон, Джеймс Баучер, братя Ноел и Чарлз Бъкстон, Константин Иречек. Припомням, че през 1946 година по време на Парижката мирна конференция, когато Ронкали беше апостолически нунций в Париж, а Гърция предявяваше териториални претенции към България, тогава пак Католическата църква, пак Ронкали се намеси, прие българската делегация в нунциатурата, оказа им морална подкрепа. И тогава Католическата църква, Светият престол оказа и дипломатическа подкрепа на много високо равнище за защита на българските интереси. Това е документирано, писано и трябва да се знае от онези, които критикуват ролята на Светия престол по отношение на България. Трябва да се знае от онези, които критикуват Католическата църква и нейното място и роля в българската история. Нека да си спомнят какво беше Чипровското въстание през 1688 година, какво представлява 17-то столетие благодарение на дейността на българските католици, каква огромна национална роля изигра българската уния в годините на Българското Възраждане, като прокара пътя за учредяването на Българската екзархия. Да си припомнят, че много дейци на Македоно-одринското революционно движение произлизаха от униатски среди, като Гоце Делчев – апостол на ВМРО, инж. Христо Станишев – председателят на Върховния комитет, и двамата са родом от Кукуш. Какво да кажем за офицерите полк. Петър Дървингов, родом от Кукуш, полк. Стойчо Гаруфалов, родом от Малко Търново, които са едни от активните дейци на тайните офицерски братства и участват в македоно-одринската борба. Такива примери могат да се цитират много, но трябва да се познават когато се оценява ролята на българското православие, на българското място и изобщо на Православната и Католическата църква в българската история.

Водещ: Според вас, какво място заема Българската патриаршия днес сред народа, сред вярващите българите на фона на съвременните заплахи и теми, които вълнуват обществото?

Светлозар Елдъров: С болка казвам, че по моя лична преценка Българската православна църква някак си не успява да заеме онова място, което й се полага по историческата традиция. Моето лично скромно мнение е, че някак си сега българските архиереи и свещенослужители в българската върховна църковна управа не могат да проумеят онази огромна историческа роля, която е изиграла Българската екзархия. Само да припомня, че догодина ние ще честваме 150 години от основаването на Българската екзархия. Без нея нямаше да има българска нация, без българското църковно училищно дело в Македония и Одринска Тракия нямаше да има нашата история на най-романтичния период на македоно-одринската борба. Според мен, Българската православна църква трябва да се върне към своите екзархийски корени, да вземе онова, което е непреходно от тях, за да го използва за укрепване и на православието, но и в интерес на българските национални интереси.

Водещ: Достатъчно активна ли е, отговаря ли на нуждите на съвременните?

Светлозар Елдъров: Въпросът ви е реторичен. Абсолютно всички виждаме, че нито е достатъчно активна, нито отговаря на съвременните изисквания. И отчасти това се видя през последните дни.

Водещ: Но пък изразява отношение – ето, Истанбулската конвенция е един от примерите. В същото време сякаш се опитва…

Светлозар Елдъров: Да, и ето тук е мястото за сътрудничество между Православната и Католическата църква, защото това, което не се познава в България, а може би и умишлено се заглушава, е категорично отрицателното отношение на Светия престол към джендър идеологията, към спекулациите с възпитанието на децата. Много ясно трябва да се каже – папа Франциск, което означава Католическата църква, е непримирим противник на джендър идеологиите и на тези експерименти и теории, които сега се опитват да придобият институционализирана форма за възпитанието на децата. Папа Франциск специално е подчертавал в свои изказвания: децата не бива да бъдат морски свинчета за лабораторни опити. И по повод на такива подобни стремежи да се откъсне възпитанието на децата от семейството, от родителите и да се предадат на други институции, папа Франциск се е изказвал много категорично, като прави аналогии с Хитлер Югин и Балила. Само за справка Балила е италианският вариант на хитлеровата младеж. Ето на това поле има голямо място за сътрудничество между православието и католичеството и между всички православни християни и между католиците християни. Няма противопоставяне на това поле. Има възможност и перспектива за единство.

Водещ: Много ви благодаря за това участие.

Милослава АНГЕЛОВА