Проф. Татяна Дронзина: Радикализирането става по класическия път, по-който всяка секта вербува свои привърженици

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Проф. Татяна Дронзина, Обществото за изследване на тероризма в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.  Апелативният специализиран съд реши, че ученикът обвинен за подготовка на терористичен акт в Пловдив остава на свобода под надзора на Детска педагогическа стая, въпреки настояването на Прокуратурата да бъде в изолирана среда. Министърът на външните работи Екатерина Захариева каза, че няма констатиран боец на Ислямска държава у нас, за разлика от съседните държави- въпрос на време или това е добрата новина?

Водещ: Проф. Дронзина, премиерът Бойко Борисов благодари на медиите, които пазят информацията за самоличността на ученика и неговото семейство. Ние ще продължим тази линия, но не може да не обсъдим развитието по случая. Какво е вашето мнение за разминаването между съда и прокуратурата – едните искат изолирана, а другите семейна среда за него?

Татяна Дронзина: Най-напред аз също искам да поздравя десетте пловдивски медии, които излязоха с декларация, че ще пазят анонимността на него и на неговото семейство, което е едно наистина цивилизовано решение. Колкото до останалото, аз се боя, че и съдът и прокуратурата си правят в момента PR и са повече загрижени за медийния си образ, отколкото за нещо друго. Струва ми се също така, че този спор, който се води и който за мен не е особено съществен, в крайна сметка измества истинския въпрос. Истинският въпрос е има ли детето отговорност, осъзнало ли е то отговорността си. Никой не го е нарекъл терорист, той няма нужда от подобна защита, но фактът, че е приел джихадистка идеология, на мен ми изглежда безспорен. Поне, ако това, което сме прочели или сме видели в медиите не е fake news  и не е фалшива новина. Оттук нататък въпросът е как ще върви дерадикализацията на това дете, ще се случи ли тя. Поне от това, което аз чета, защото винително чета, това което излиза и това, което се пише, аз не съм видяла от него и не съм чула от него, може би по съвет на адвоката, че той се отказва от тази идеология, че тази идеология вече не е важна за него, че той отхвърля задълженията, които тя му налага.

Водещ: В такъв случай кое е по-важно да се изясни – неговите мотиви, пътят на радикализацията или възможният краен резултат или нещо друго?

Татяна Дронзина: Всичко това е важно, защото то е взаимно свързано. Трябва да бъде изяснен начинът, по който се е случила неговата радикализация. Освен всичко друго трябва да бъде начертана програма за неговата дерадикализация и не забравяйте, че всяка програма за дерадикализация върви най-напред през деидеологизацията, т.е. през отхвърлянето на тези ценности, които това момче под чуждо влияние, по чуждо въздействие по някакъв начин е приело. Но докато то не ги отхвърли, докато то не осъзнае грешката си, то ще продължи да бъде боец на джихада. Моля ви искам да кажа едно нещо, казвам го с цялата загриженост за съдбата на това дете – не е в негова полза да бъде обявено за невинно, в негова полза е да разбере вината си и да извърви пътя назад.  Защото то не е преминало чертата на насилието, не е извършило терористичен акт и за него и неговото семейство има път назад.

Водещ: Говорите за деидеологизацията, по принцип този процес е доста дълъг и налагането на ценности също. Смятате ли, че е възможно той да е получил  ценностите свързани с Ислямска държава или само механично е готов да извърши атентат.

Татяна Дронзина: Моля ви се,  14,5 кг взрив плюс взривни устройства, да всички те са самоделни, всички те са от подръчни материали, но ¾ от терористите в света работят по този начин.  И освен това подсилването на експлозива с пирони и с всички останало, което е предназначено да нанесе и да увеличи щетите, говори за някакви намерения. Какво значи детето е възприело механични нещо си? Според мен то е приело определени задължения и това, което е намерено, ако то действително е намерено в негови дом, според мен свидетелства за едни безспорни намерения. В момента ние говорим малко в рамките на свободните интерпретации, че той не е имал намерения, че ние откъде да знаем той имал ли е намерения или е нямал, кой държи просто така 15 кг взрив вкъщи?

Водещ: Вербуването е ставало основно онлайн, възможно ли е вербуващите да са по-близо до нас, отколкото си мислим, включително и физически?

Татяна Дронзина: Аз продължавам да си мисля, че вербуването онлайн е вербуване на кандидат-терористи и кандидат-джихадисти. Вербуване на джихадисти става в реална среда и е възможно първата крачка да става онлайн, но за мен това дете се е движело в някакъв кръг, където е имало задължително контакт, който е с много по-пряк характер. Просто логиката на радикализацията е такава, че няма как на 16 години, когато човек действително търси идентичността и това дете по този начин е процедирало, няма как ако някой не те насочи, не те ориентира, не те пусне по тази писта, ако щете, няма как да сам да избереш джихадистката идентичност и всичко, което произлиза от нея. Това дете е било водено, ориентирано, направлявано, върху него е въздействано, то е било обработвано, може би е имало моменти, в които то е желаело да се откаже, но е било заплашено да не го направи. Всичко това е част и то нормална част от процеса на рекрутиране и всеки, който работи в тази област го знае.

Водещ: Оторизираните органи могат ли да разберат дали има други такива радикализиращи се млади хора в България?

Татяна Дронзина: За това трябва да бъдат питани самите те, но това което аз мога да кажа като изследовател е,  че има двама българи, които са осъдени за джихадизъм, вярно е единият живее в Англия, другият в Австралия, но австралийският ни сънародник изтърпя наказанието си в България. Освен това имаме присъдата срещу радикалните имами в Пазарджик, от друга страна има задържани в затвора хора, които са от арабски произход и които са постоянно живеещи в България, отново в обвинения за сътрудничество с Ислямска държава. И най-сетне имаме изследванията на редица учени, сред които и моите за наличието на подобни процеси на радилкализация в гетата.

Водещ: Радикализацията изисква време, какви превантивни мерки са нужни за предотвратяването на подобни ситуации?

Татяна Дронзина: Точно така, радикализацията изисква време, затова аз твърдя, че работата, която очаква екипите, които ще работят с този младеж ще бъде дълга, продължителна и никак няма да е лека. Нека да кажа тук, че мерките които ще бъдат взети трябва да бъдат систематизирани в програма за дерадикализация, но никъде в света тези програми на дерадикализаиция не са отговорност само на органите за сигурност. Те са резултат на сътрудничество между гражданско общество,  между неправителствения сектор и най-вече е решаваща ролята на семейството, решаваща е ролята на местната общност. Без подкрепата на семейството и на местната общност, смятайте че процесът на дерадикализация е кауза пердута. България няма опит в изработването на такива подкрепи, поне доколкото аз знам, може би колегите ще кажат нещо друго. Защото процесът е нов за нас, но така или иначе такива програми трябва да бъдат изработени, ние ясно трябва да ги наречем програми за превенция на редикализацията и програми за дерадикализация, а не програми за психично здраве и каквото там още употребява като евфемизъм здравното министерство, с което единственото, което постига е да ни успива и да ни мъти мозъците.

Водещ: За да не се стига до подобни случаи, как децата да разпознават опасни сайтове и как родителите да контролират комуникацията им, има ли препоръки?

Татяна Дронзина: Децата е много трудно да разпознават сами опасни сайтове, що се отнася до конкретни препоръки, в България има специализирани организации, които се занимават с превенция на лошия интернет, да го наречем така. Затова аз да дам само няколко общи препоръки, които се отнасят до това, че родителите трябва да знаят как да общуват с децата си, какви сайтове посещават и трябва да бъдат чувствителни към знаците на радикализацията. Обикновено първото, което  се случва в такива случаи е промяната на външния вид, изолирането от семейството, променянето на кръга от приятели, прекъсването на връзките със старите приятели. Това е класическият път, по който всяка секта вербува свои привърженици, гледайки да ги изкорени и да прекъсне корените им, гледайки да прекъсне стеблото им, което ги свърза с живителните сокове на семейството, на искрената приятелска среда. Оказал се в самота, човек лесно попада в мрежите на подобни радикални сайтове, но разбира се самотата далеч не е нито единствения, нито най-важният фактор, за да се окажеш в мрежата на джихадистите. Аз продължавам да смятам, че най-важният фактор е наличието на радикализиращ субект, т.е. на организация или наречете го каквото желаете, който съзнателно работи в посока на радинкализиране на определена група, сектор или личност.

Водещ: Младите ли са най-уязвимите групи?

Татяна Дронзина: Ислямска държава, по принцип е един младежки проект и затова и младите са най-уязвимите групи. Оставям настрана всичко, което казах за търсенето на идентичност и всичко, което е свързано с нея. Добавям тук, че младите хора нямат опита, че младите хора са обладани от романтиката да бъдат герои, да бъдат различни, да бъдат такива каквито другите не са и особено да се представят в очите на обществото като такива, каквито те самите се виждат. Младите хора са уязвими и по друга причина – липсата на жизнен опит и което е особено характерно за младите хора – неспособността винаги да си представят до какво логически до край ще доведат постъпки, които те извършват в дадем момент.

Водещ: Вие споменахте за двамата българи, които вече са осъдени извън страната ни. Министърът на външните работи Екатерина Захариева спомена, че няма констатиран боец на Ислямска държава у нас, за разлика от съседните държава, въпрос на време ли е това да се случи или това е добрата новина?

Татяна Дронзина: Позовавам се на това, което беше посочено в медиите и много се надявам, че това не е fake news, защото вие разбирате, че всички ние, които коментираме не сме присъствали на оперативните действия и можем точно по този начин да формираме мнението си. А що се отнася до другото – имаме или нямаме джихадисти, какво да ви кажа, отричането на нещо си няма да ни доведе до превенция от това нещо, от което се боим.  Ако като щрауси си заврем главата в пясъка, след това нищо няма да спечелим, освен че няма да видим това, което се случва около нас. А що се отнася до добрите новини, ние в случая нямаме добри новини, има новини, които ни подтикват към повече бдителност и към повече размисъл какво можем да направим, за да продължим да бъдем едно общество, което е в състояние да държи под контрол радикализацията, не дай Боже, наченките на тероризъм и разбира се насилието, от което всички ние се боим.

Водещ: Вие преподавате „Тенденции в съвременния тероризъм“ , какви са тенденциите на този етап?

Татяна Дронзина: Тенденциите в съвременния тероризъм са свързани най-вече с това, че за разлика от старите терористични структури, които имаха пирамидален и йерархичен характер, където терористичните актове се извършваха след дълга подготовка, с участието на много хора и разбира се по нареждане; съвременните терористични актове се извършват много често по един начин, който аз наричам „по вдъхновение“. А имено група хора могат да извършат терористичен акт не защото са получили нареждане да го направят, а защото имат инициатива да го направят, тъй като ценностно те се осъществяват с една радикална идеология или един радикален субект, каквито са Алкайда, Ислямска държава и други. За разлика от предишния, да го наречем класически тероризъм, когато в актове участват много хора,  съвременният е свързан много често с връзките на старо приятелство или роднинство.  И другото нещо, разбира се е и самоубийственият тероризъм, който е много опасен с това, че премахва възможностите за всякакъв диалог и за всякакви преговори. Аз често казвам на студентите си, че са останали в миналото онези щастливи времена, когато терористите бяха готови да преговарят. Сега те не преговарят, те убиват  и убиват без особени скрупулите, което е очевидно, но убиват и без особени материални разходи, защото самоубийственият терорист е терорист за еднократна употреба и той излиза страшно евтино. Съжалявам за циничният начин, по който го казвам, но нещата са наистина такива.

Водещ:  Да се надяваме, че няма да бъдат отричани поне в България опасностите, които ни грозят, за да се осъществи превенцията и да не се допускат нови такива случаи с радикализиране на млади хора.

Татяна Дронзина: Да, много се надявам, че ще бъде така, защото е в полза на цялото ни общество това да се случи. В полза е на тези, които са се отклонили и са приели по някакъв начин идеите на джихада, в полза е това да се случи. Искам да кажа, че неведнъж в историята на човечеството, терористите са ставали „симпатични“ на хората. Когато в началото на 70-те години ЕТА, една терористична организация, която окървавява много пъти Испания уби  Луис Кареро Бланко, който беше наследникът на Франко, испанците бяха почти влюбени в тях;  първата жена терорист похитител на самолети Лева Харет, която за съжаление гостува в студиото на БНТ, без да беше поканена и обратната страна, т.е. хората, които тя е похитила. Също така при първият терористичен акт, бидейки 17-годишна млада и  хубава палестинка привлече симпатиите, даже както тя самата каза на затворническия персонал в Англия, където беше затворена. Това не и попречи да извърши втори атентат, този път разбира се ръцете и бяха окървавени. Така че нека много, много да внимаваме с временните си симпатии, защото ако те ни водят до отклоняване към принципното ни отношение към тероризма, нищо добро няма да ни донесат.

Водещ:  Дано с днешния ни разговор наистина да сме постигнали това, терористите да не станат симпатични.

Елеонора ЧОЛАКОВА