Проф. Тенчо Чолаков, Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово: Около 930 образци от Националната генбанка се съхраняват  в Ноевия ковчег в планината Свалбард

Проф. д-р Тенчо Чолаков, директор на Института по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово, в интервю за предаването „Садово в сърцето на Тракия“ на Радио „Фокус“ – Пловдив.

Фокус: Проф. Чолаков, тази година отбелязвате 135 години земеделска наука и 40 години Институт по Растителни генетични ресурси – Садово. Кажете как се развива института през тези 40 години?
Проф. Тенчо Чолаков: Смятам, че между двете юбилейни дати, 135 години земеделска наука и 40 години институт по генетични, връзката е диалектически свързана. Тя не трябва да се разглежда поотделно.  Институтът в Садово за 135 години се утвърди като „люлка“ на  земеделската наука и като емблематично звено в темата за селскостопанска академия. Постиженията ни са известни сред фермерите и ние имаме с какво да се похвалим. През последните няколко години се наблюдава тенденция всяка година на селскостопанската изложба „Агра“ да печелим по една от престижните награди, а през тази година получихме две отличия –  за нов сорт пшеница и за иновационна технология за механизирано отглеждане на сусам.  Кадрово института се развива добре. Преобладаващата част от научните работници са млади или на възраст до 45 години. Института е национален координатор по растителни генетични ресурси и национален координатор на България в европейската програма по растителни генетични ресурси. Много добра координация сме изградили с Международния институт по биоразнообразие в Рим. Работим усилено по програмата дългосрочно и средносрочно съхранение на зародишна генплазма, чрез семена при контролирани условия, като се спазват изискванията на ФАО. В нашия институт се намира генбанка, която е изградена по проект на ФАО през 1984 г. Още тогава е станало ясно, че опазването на биоразнообразието е национална задача и приоритет не само в международен, но и в национален аспект. Особено силно това се усеща на фона на глобалните климатични проблеми. Нашите проблеми са предимно от финансово естество и остаряла техника. През последните десетина години не е закупувана нова машина, като изключим една сеялка и един култиватор.
Фокус: Колко образци поддържа националната генбанка на Института по растителни генерични ресурси в Садово? Надеждна ли е тази генбанка?
Проф. Тенчо Чолаков: Националаната генбанка поддържа около 62 000 образци. Около 930 образци от растителни генетични ресурси са изпратени за съхранение в Ноевия ковчег, който се намира в Норвегия, в планината Свалбард.  Образците се налага да  се поддържат, тъй като ако възникнат природни аномалии (войни, катаклизми) отново ще могат да се възстановят растенията отглеждани в даден регион. Генбанката на института е надеждна, семената се поддържат при температура от минуст 18°  за дългосрочното съхранение, което може да бъде над 140 години, в зависимост от културата.  Разпределени са в работна и обменна колекция. При работната колекция се обменят семена между институтите в селскостопанската академия  и извън пределите на страната. Ежегодно изпращаме по системата по безвалутен обмен семена до повече от 100 генбанки и бутанически градини в света.
Фокус: Опазва ли се у нас растителното биоразнообразие и за какво допринася това?
Проф. Тенчо Чолаков: Работим в тази насока по нашата програма по опазване на растителните генетични ресурси. Непрекъснато се репродуцират семената , които са останали с по-ниска кълняемост  в периода на съхранението. Провеждат се експедиции, събират се нови семена от изчезващи видове, както и културни растения, така и диви родственици на културните растения. Оценяват се, репродуцират се и се съхраняват в генбанката.
Фокус:
Кои са последните ви научни разработки и кои са значими, с които може да се гордеете? Има ли български сортове, популярни по целия свят?
Проф. Тенчо Чолаков: Една от най-значимите ни разработки е създаването на технология за механизирано отглеждане на сусам. Тя е уникална с това, че е създаден сорт с неразпукващи се кутийки и при механизираното прибиране семената не се оронват, в резултат на което добива при тази култура скача до 5-6 пъти.  Преди на ръка добивът беше по 20-30 кг, а сега вече отива над 150 кг . Трите сорта – „Валя“, „Невена“ и „Аида“ са иновационни, като за един от тях получихме награда от изложбата „Агра“. Характерното за тези сортове зърнено-житните култури е да бъдат сухоустойчиви.  Харесват се много нашите български фъстъци и по-специално садовската селекция. Особено италианците ги харесват. Много им харесват вкусовите качества на ядката. Имаме един сорт фъстък „Орфей“, който преди няколко години много нашумя, той е със светло розова обвивка.  Той е подходящ за диетично хранене, съдържа по-малко мазнини и три пъти повече биологично полезни вещества. Садовските фъстъци имат потенциал от 200 до 250кг ядка.
Фокус: Търсят ли се вашите учени от родните фермери и каква помощ им оказвате, както и колко често се случва това?
Проф. Тенчо Чолаков: Непрекъснато телефоните  в института звънят. Ние предлагаме консултации, даваме елитни семена от зърнено-житни, бобови култури – сусам фъстъци и др. При някой от културите предлагаме и технологията на отглеждане и точно това се харесва на фермерите. Имаме бюро за научно развитие и внедряване, което предлага консултации на фермерите. В зависимост от почвения тип, географския ареал, където ще отглежда определена култура, фермерите получават и препоръка за отглеждане на културата, затова ние сме ценен техен партньор.
Фокус: Какъв е фондът на музея, който съхранява богата история на института в Садово?
Проф. Тенчо Чолаков:
Нашият музей е основан в началото на 20-ти век, затова разполага с богат фонд. В него се съхраняват почти всички творби на нашия патрон Константин Малков – ученият благодарение на който България може да се гордее, че е на пето място в света по организиране на земеделска наука. За краткия си живот е написал 273 публикации, които са публикувани в най-авторитетните аграрни списания  във всички европейски страни. Построен е негов паметник и в нашия музей се пазят като реликви наградите по време на земеделската опитна станция, когато той е бил директор и са участвали в международни изложения в Рим, Париж и други. В музея се съхранява и по-новата история на института. Изложени са награди на нашите учени и исторически факти от развитието на института.
Кристиян ГАРОВ