Проф. Тодор Галунов, политолог: Много е спорна легитимността на сегашното управление, тъй като още след връщането на третия мандат от Реформаторския блок, трябваше да се назначи служебно правителство

Остават броени дни в работата на сегадействащото правителство. Кои са най-важните задачи за последните заседания на 43-то НС и останаха ли недовършени законодателни инициативи? На тези и още въпроси, в интервю за Радио „Фокус“-Велико Търново, ни отговори политологът проф. Тодор Галунов.

Фокус: Проф. Галунов, остават няколко дни от работата на сегадействащото правителство. Кои според Вас са най-важните задачи задачи за последните заседания на 43-то Народно събрание?

Проф. Тодор Галунов: Целият казус в момента е колко време има парламента до разпускането му от президента ген. Радев, който се очаква да встъпи в длъжност. Всъщност най-важната задача на парламента е дали ще закърпи отново законодателната система с някакви промени и дали ще задоволи желанието за изказване на референдума по-голямата част от народните представители или всички да бъдат избирани мажоритарно. Струва ми се, че това е основният казус, но за такава голяма изборна реформа няма време в рамките на двайсетина работни дни, които остават, тоест българският парламент няма да има време за това. Макар, че може и да се направи някаква козметика, защото има парадокс – една голяма част от гражданите искат мажоритарен вот, а правителството сякаш бърза да си отиде без да изпълни това желание. Това е главният казус в близките дни – дали ще се премине към въвеждане на някаква форма на мажоритарност, но за повсеместна реформа с ново изборно райониране вече няма време. Ако парламентът отиде на избори при старата система, ще има кампания от антисистемните партии, че не е изпълнено желанието на гражданите на Република България, което е показано на референдума. Този казус трябва да се реши до назначаването на служебното правителство и до насрочването на избори. Има и друг казус, който излиза извън рамките на Вашия въпрос. Става въпрос за назначаването или неназначаването на служебно правителство. Лично за мен, казусът в Конституцията, който присъства, трябва да бъде решен по съвсем друг начин. Тоест някъде в края на миналата година, когато стана ясно, че няма да има правителство, Конституцията е заложила, че веднага трябва да се премине към съставяне на служебен кабинет. Този вариант се пропусна и към този момент е много спорна легитимността на сегашното управление, тъй като когато няма срокове, едно нещо се изпълнява веднага. Тоест когато след третия път не се сформира кабинет, трябваше веднага да бъде назначено служебно правителство, което да управлява до встъпването в длъжност на новия президент и след това да се премине към избори. Има и един подказус – ако на 22 януари президентът Радев стъпи в длъжност, той е длъжен практически почти веднага да разпусне парламента, да насрочи нови избори и да назначи служебно правителство, защото всички срокове отдавна са изтекли и ако Радев не назначи веднага служебен кабинет, до голяма степен неговата политика продължава тази на Плевнелиев и ще бъде изправен пред атаки, че нарушава Конституцията. В тази връзка датата на предстоящите предсрочни избори може да бъде дори 19 март, тъй като от разпускането на парламента до назначаването на нови избори трябва да минат до 2 месеца. Тоест 19 март е първата възможна дата за избори, за която много малко се говори. Ако Радев разпусне парламента до 25 януари, той трябва да насрочи дата 19 март. Ако изкуствено отлага разпускането на парламента, за да може да получи друга дата, тогава той ще има избор между 26 март и 2 април, но едно отлагане ще го изправи пред повдигане на въпроса за импийчмънт. Това е големият казус в момента на българската политика. Другият казус е състава на служебния кабинет, тъй като изтекоха много информации и ние можем само да продължаваме да гадаем какъв ще бъде той, до каква степен ще бъде независим, дали ще е надпартиен и т.н. Това са все неща, на които не можем да дадем точен отговор. Ситуацията до голяма степен прилича на тази от преди 20 години, когато се случи размяната на президента Желев и Петър Стоянов.

Фокус: Всъщност до встъпването в длъжност на новоизбрания президент ген. Румен Радев остават по-малко от 20 дни. За какво ще настояват различните парламентарни групи, които в момента са в Народното събрание? Останаха ли недовършени законодателни инициативи и има ли възможност изобщо те да бъдат приключени за такъв кратък срок?

Проф. Тодор Галунов: Всеки парламент оставя недовършена работа, особено ако мандата е прекратен в момент, в който има още толкова политически живот при нормален развой на събитията, тоест този парламент изкара половин мандат. Според мен най-важното е реформата в изборната система, а що се отнася до другите инициативи мисля, че почти всичко остава нерешено. Виждаме, че страната не е в много цветущо състояние. Виждаме, че има много проблеми, но в тези оставащи дни няма време за нищо сериозно. Парламентът ще извършва най-общо казано „довършителни работи“ и няма да има време за сериозна реформа. Всички проблеми, които стояха пред обществото ще бъдат прехвърлени на новия парламент, а голяма част от депутатите вече са заети със собственото си политическо оцеляване, тъй като изборите идват и всички партии са насочени към подреждане на своите листи и към решаване на вътрешнопартийни проблеми и битки. На практика сегадействащият парламент вече е част от българската парламентарна история. Всички депутати мислят за изборите и няма да има сериозни нормативни промени. В момента политическите проблеми изместват държавническите. Около 3 месеца партиите ще мислят по-скоро за политика, разбирана като политика за получаване на властта или за преминаване в опозиция, а не толкова за самата държава. Мисля, че в този период основният остров за стабилност в държавата ще стане местната власт – кметовете и съветниците, тъй като по време на избори и служебния кабинет, и другите институции до голяма степен ще са заети с текущото оправяне на държавата във време на избори. Има да се решават проблеми, които са външнополитически. България е зависимо от всички промени, които текат в света – и бежанската вълна, и сложните отношения между Турция и Русия, и сложното управление в ЕС, но това много често не го отчитаме като анализ на вътрешната политика. Лошото е,  че България винаги е била независима от външнополитическите процеси и то много по-сериозно отколкото гражданите и политиците си мислят.

Фокус: Като заговорихме вече за изборите няма как да не Ви попитам как отделните партии ще се явят на тези избори – самостоятелно или в коалиция и според Вас кое е по-добрият вариант предвид политическата обстановка в момента?

Проф. Тодор Галунов: Нека да започнем по ред. ПП ГЕРБ ще бъде самостоятелна. Тя си има традиция да се явява сама и ако търси коалиционен партньор това е продукт на следизборно споразумение. Така че аз лично нямам съмнения, че ПП ГЕРБ ще „играе“ сама на тези избори. Евентуалната втора партия – БСП е възможно да се съюзи с някаква малка коалиция, в която тя ще бъде толкова доминираща, че това ще си е колектив на БСП. Разбира се възможно е малка политическа гарнитура от някои партии, но все пак БСП ще играе основно да запази тези позиции, които има и ако може малко да се придвижи напред. Лично аз всяка форма на коалиция с БСП я свързвам почти самостоятелно участие на тази формация. Третата политическа сила – ДПС е ясно, че ще се яви сама на избори. Четвъртата сила, ако приемем, че това ще бъде Патриотичният фронт, най-вероятно ще се яви в коалиция. Ако запазят сегашния си формат в изборите за президент е възможно да подобрят резултата си. Другата сила, която за сега е загадка, аз дори не знам дали да не я нарека бившия Реформаторски блок, ще се яви в коалиции. Остава ПП АБВ, която понижи своите резултати в изборите за президент. Тя най-вероятно ще се яви сама.

Интересни са новите политически играчи. Два са субектите, които биха могли да се явят на избори. Първият е формацията около Веселин Марешки. Както и да погледнем тя ще прескочи изборната бариера и е твърде възможно да бъде един основен коалиционен партньор в българския парламент – най-вероятно на ГЕРБ. Така че участието на тази формация ще бъде свързано с успех на изборите. Другата загадка е евентуалната партия на Слави Трифонов, но тя не се появява на хоризонта и ако така вървят нещата е твърде възможно тя въобще да не фигурира в тези избори. Други нови политически формации аз не очаквам. До голяма степен е възможно пак да имаме пъстър парламент, но аз не очаквам да има реално разместване в пластовете. Бъдещият парламент ще включва отново ГЕРБ (може би като първа сила), БСП, ДПС, Патриотите, партията на Веселин Марешки и е възможен някакъв субект около бившия Реформаторски блок да прескочи бариерата, но на този етап не е много ясно. Ще имаме парламент, които ще предположи коалиция от поне две формации в бъдещето управление, което ще работи в условията на силна парламентарна опозиция. Но това е нещо нормално, тъй като опозицията е корективът на всяка власт.

Фокус: А възможна ли е някаква колаборация между новите политически играчи? Вие споменахте партията на Веселин Марешки, евентуално сформиране на партия на Слави Трифонов или други хора, но дали е възможна коалиция между тях с цел да минат бариерата и да влязат в Народното събрание?

Проф. Тодор Галунов: Като предизборни коалиции е възможно, но до колкото виждам партията на Марешки ще играе по-скоро сама, а ако бъде в коалиция, със сигурност тя ще доминира. Предизборна коалиция между Веселин Марешки и Слави Трифонов, според мен, е невъзможна и нелогична, защото двата евентуални субекта имат достатъчно сили и по отделно ще съберат по-добър процент, отколкото ако са заедно. По време на тези избори няма да се играе играта новите партии срещу старите. По-скоро всеки ще пробра своите шансове и след изборите ще са възможни няколко варианта на коалиция. Според мен най-логично е ГЕРБ да подкрепи коалиционен партньор и да се опита да реализира трети мандат на евентуален кабинет начело с Бойко Борисов. Събитията са много динамични. Все още не е ясно дали Слави Трифонов ще направи партия, а това до голяма степен може да промени процентите, нагласите и представителството. На този етап, ако приемем, че той няма да направи партия, евентуалната коалиция ГЕРБ-Марешки е твърде възможна. Другата евентуална коалиция е БСП-ДПС също е възможна, но няма да им стигнат гласовете. До голяма степен всичко зависи от новия служебен кабинет, тъй като той по същество трябва да е надпартиен, но от състава му индиректно зависят някои от нюансите на изборните резултати. Така че за пръв път от много време в ръцете на президента е заложена такава голяма вътрешнополитическа отговорност.От доста време не сме имали толкова интересна политически години, каквато предстои. Тя поема цялото позитивно и негативно наследство на 2016 година.

Фокус: В заключение каква е Вашата прогноза – какъв състав на Народното събрание да очакваме? С повече или с по-малко партии? Все пак сегашното правителство е известно с големия си брой партии.

Проф. Тодор Галунов: Смятам, че партиите ще бъдат малко по-малко от сегашния парламент. Може би ще са с една или две по-малко. Аз веднага правя уговорката, че сегашния парламент ако приемем, че в един момент имаше осем политически субекта, в тях имаше и много други малки партии, тоест много от тях бяха коалиционно. Това означава, че партиите не бяха осем, а много повече. Смятам, че новия парламент ще има около шест политически субекта. Това е нормално с оглед на политическата конфигурация. Пак казвам, че са възможни изненади като появата на нови субекти или разпадане на стари. По мое мнение пет или шест субекта ще бъдат представени – ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотите, евентуалната нова партия на Марешки, евентуален субект около бившия Реформаторски блок, а класирането на АБВ в този парламент е под въпрос. На този етап те сякаш са близко до бариерата от 4%, но не се знае от коя страна на бариерата ще се окажат.

Рени ПЪРВАНОВА