Проф. Тодор Галунов, политолог: 2017 година беше белязана с изключително активна кадрова наситеност, каквато не сме имали отдавна

2017 година беше доста динамична в политически план. Преминаха няколко вида избори, които промениха от части разпределението на политическите сили. Доверието към някои от управляващите се повиши, а други загубиха част от избирателите си. Повече за това каква беше изтичащата вече година, кои са основните събития, които я белязаха и дали страната е стабилна в навечерието на 2018 година и за предстоящото Председателство на България на Съвета на Европейския съюз, прочетете в интервю на Радио „Фокус“ – Велико Търново с политолога проф. Тодор Галунов.

 

Фокус: Проф. Галунов, в навечерието на 2018 година, нека направим един кратък обзор. Кои бяха основните политически събития , които белязаха 2017-та?

проф. Тодор Галунов: Основните събития са няколко. На първо място – ние имаме нов президент, който встъпи в длъжност в началото на новата политическа година. Имаме, де факто, и нов парламент, след проведените предсрочни парламентарни избори. Имаме и нов – стар премиер, тоест имаме трети вариант на Кабинета Борисов в поредния коалиционен вариант. Цялата 2017 година беше доста интересна политически. Случиха се и няколко важни политически рокади. Както вече казах, стана смяната на президента Плевнелиев с президента Радев. Освен това ние имахме, през тази година, реално три правителства. Започнахме с премиер Бойко Борисов, във вариант на Кабинет Борисов 2. След това имахме Кабинет на проф. Герджиков и след това отново Кабинет на сегашния премиер. Тази година имахме и трима председатели на парламента. Започнахме с изтичащия мандат на Народното събрание, чиито председател беше Цецка Цачева, след това беше Димитър Главчев и сега имаме нов председател – Цвета Караянчева. Такава кадрова наситеност на промените скоро не сме имали. Освен това в отиващата си година имаше и едно противоборство в политическите елити. Сякаш отначало главната битка за рейтинг беше между новия президент Радев и премиера Борисов. А в хода на календарната и политическа година тази битка беше с променлив успех. В последните седмици виждаме, че президентът Радев все пак е поставен по-високо от премиера. От друга гледна точка видяхме, че премиера има пълното доверие в партията си ГЕРБ. Но това пълно доверие, след като беше преизбран  със 100 % от актива на партия, да бъде неин лидер, поражда дефицит на демократичност в самата формация, тъй като нямаше никаква алтернатива за неговия избор. В същото време видяхме една борба за противоборство във втората политическа сила БСП. Тя беше на моменти явна, на моменти – малко по-скрита. На този етап, сякаш, Корнелия Нинова държи положението на лидер в партията, но центробежните сили пречат на БСП да бъде наистина силна и реална опозиция на ГЕРБ. Може би и затова БСП, лично според мен, не се стремят активно към нови парламентарни избори, защото в момента имат 80 депутати, а за да успеят да влязат „рязко“ в управлението, трябва да качат това число.   Тоест на БСП й трябват поне още 100 хиляди избиратели , за да може тя да бъде реална заявка за властта, заедно с Движението за права и свободи. От гледна точка на другите партии, виждаме, че в Обединените патриоти нещата са относително балансирани, партията стои стабилно в управлението. Движението за права и свободи също не излъчва някакво непостоянство, освен това, че от време на време и от там говорят за предсрочни парламентарни избори. В партията ВОЛЯ нещата са най-неясни. Те губят най-много от политическия си рейтинг и трябва да положат доста усилия, за да се задържат в българския политически живот.

Фокус: След всичко това, може ли да обобщим дали е стабилна политическата система?

проф. Тодор Галунов: От гледна точка на политическата система, видяхме един опит на президента Радев да бъде малко по-активен фактор, от гледна точка на законодателната политика чрез президентското вето. Това с връщането на законите в първия момент нямаше особен успех, освен, че наложи на парламентарното мнозинство да бъде по-дисциплинирано, за да може да прегласува ветото на президента с изискуемия брой конституционни гласове. Тоест, президентското вето ще наложи на депутатите, някои от които дори не са разбрали за какво гласуват, при прегласуването да се заинтересуват малко по-активно от законодателния процес, вътре в парламента. Показателна е и бързата оставаха на председателя на Народното събрание Димитър Главчев. В общи линии се оказа, че парламентарната институция доста бързо може да стане заложник на определени политически настроения и ситуации, а именно нуждата от бърза реакция заради речта на председателя на Европейския парламент и все пак мисля, че този момент  показа една зависимост на парламентарната от изпълнителната власт у нас. Това е една специфика на българския политически модел, който е характерен не само за това, а и за предишните управления. Другото, което е интересно, е , че през цялата година се говореше за това бъдещо Председателство на България на Съвета на Европейския съюз, което както виждаме се претоварва с прекомерно много очаквания. Говори се за реклама на България, за бъдещи инвестиции, а всъщност самото Председателство няма никакви подобни цели, то си е една рутинна, нормална процедура. България ще бъде де факто 11-та година член на ЕС, така, че няма нужда да се надяваме на някаква специална реклама или да си мислим, че ще покажем нещо ново на Европа. Ние сме част от Европа и трябва да положим усилия да свършим тази своя работа с политическо достойнство, а не с надеждата, че Европа ще ни похвали. Все пак българският политически елит трябва да е достатъчно зрял, за да не се влияе от европейските политически похвали.

Фокус: Председателството, което споменахте, стана и основна причина за много политически скандали. Опозицията го използва като упрек, че управляващите не са се справили, че нямаме конкретни приоритети и, че България няма да успее да защити интересите си. Да очакваме ли такива нападки и през новата година?

проф. Тодор Галунов: Вижте, аз отново искам да акцентирам върху това, че Председателството не се прави заради някакви български приоритети. То се прави заради европейската политика. Така, че България няма как да се окаже в центъра на представяне на своята политика. Тя ще трябва да организира и формира европейска политика. Именно тук, според мен, са големите нереални очаквания към това Председателство. Ние трябва да разберем, че в този момент ще формираме европейска политика и европейски интереси, както се казва от София  до Лисабон, Брюксел, Париж. Тоест, ние сме център на европейска политика, но не в смисъл да я правим ние и да покажем какви проблеми има в България, а просто да съдействаме тази политика да се провежда гладко и нормално. Все пак, не на празно, това Председателство е формирано само за шест месеца. Това е практика, която в никакъв случай не означава всяка държава да оправи собствените си проблеми с Председателството. Освен това, от сега виждаме, че отделните политически елити, сякаш искат да се скрият зад това Председателство. Виждаме и призиви да отложим вътрешните проблеми за времето, след като изтече този 6-месечен срок. Българската вътрешна политика трябва да върви нормално и в рамите му, тоест ние не можем да изоставим проблемите си, заради това, че в България ще има отговорни представители от Брюксел, Страсбург и т.н.

Фокус: През настоящия месец БСП заявиха, че отново ще внесат вот на недоверие към правителството, но в началото на 2018 година. Какво да очакваме от този вот на недоверие, дали ще мине или това е „поредната безпочвена заплаха“?

Т проф. Тодор Галунов:  Този вот на недоверие няма никакъв шанс да мине, защото опозицията няма математическо мнозинство. Този вот ще послужи отново, за да покаже, че опозицията я има като фактор и нищо повече. Това ще е едно рекламно време за опозицията, в което тя ще се опита да обърне погледа на обществото към себе си, но мисля, че той не е добре подготвен. Виждате, че имаше един период, в който те заговориха за вот на недоверие, а чак след това определиха темата, по която ще бъде този вот. Според мен, нещата трябва да са точно на обратно – първо да се видят проблемите в държавата и след това да се внесе вот на недоверие срещу тях. Така, че от тази процедура няма да излезе кой знае каква политическа сензация и тя няма как да пренареди парламентарните пластове. Сегашното управление има сигурни 122 гласа, които не са много, но са достатъчни ако подкрепата на патриотите към Кабинета остане единна. На този етап аз не виждам индикации за сериозен трус в Кабинета. Разбира се, може да се появи идея за смяна на някои министър, за промени в политиките, но като цяло в близките месеци управлението ще е стабилно и няма никаква опасност от някаква много остра парламентарна криза, поне през първата половина на годината.

Фокус: Може да обобщи, че няма как да очакваме предсрочни избори поне през първите шест месеца на 2018 година?

проф. Тодор Галунов: Точно така, според мен това е невъзможно.

Луиза ТРАНЧЕВА