Проф. Тодор Кантарджиев: Няма доказан случай на западнонилска треска у нас, пикът на болестта обаче предстои

 

Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Центъра за заразни и паразитни болести в интервю за дневния информационен блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Пет нови случая на западнонилска треска са регистрирани в Гърция само в края на миналия месец. Заразени има и в Турция. В сезона на пътуванията каква е опасността за страната ни? Питаме директора на Центъра за заразни паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев, добър ден.

Тодор Кантарджиев: Добър ден. Наистина, от две години Националният център по заразни болести предупреждава за западнонилска треска. Миналата година имахме 15 доказани случая на тази треска, усложненията от която са опасни за живота, защото от 15 болни двама починаха. Става дума за възпаление на мозъка. Пикът на това заболяване обикновено е през месеците август и септември, както и миналата година. Това, което тази година обаче ме притеснява е, че по данни на Националния център до 30-та седмица на тази година, миналата седмица, в нашата страна имаме 95 случая на вирусни менингити и менингоенцефалити – това са възпалени на централния мозък, причинени от вируси, което е с 35 случая повече от случаите от миналата годна. За тези вирусни възпаления на мозъка трябва да се знаят две неща – това са тежки състояния, със загуба на съзнание, силно главоболие, схващане на врата, понякога с треска. Два групи вируси ги причиняват – едните, това са пренасяните чрез кръвосмучещи насекоми – това са двукрилите комари и нашенският комар пренася западнонилската треска, и другото, това е папациевата треска – папатаците, които пренасят един друг вид треска, казва се „Тоскана“. При тези случаи трябва да се търси бързо медицинска помощ и то в неврологично отделение. Невролозите в нашата страна имат опит с такива вирусни възпаления на мозъка и се знае, че когато има съмнение за вирусно възпаление на мозъка и мозъчните обвивки, трябва да се вземат материали, да се изпратят в Националния център. Тези материали, това са задължително изпражненията, за да се изключи ентеровирусна инфекция, която по време на жегите се явява възпаление на мозъка ентеровируси. Трябва да се изпрати и урина на пациента, само че да бъдат опаковани в лед. Защото, когато тръгнем да доказваме западнонилска треска причинителят е риновирус и материалът трябва да се съхранява на студено.

Водещ: Професоре, всички тези 95 случая, за които споменахте, ли са регистрирани и са доказани, че са точно от западнонилска треска?

Тодор Кантарджиев: Не. Можем да успокоим, засега в нашата страна, при активно търсене от националния център, тази година нямаме доказан случай на западнонилска треска. Както казах в началото, западнонилската треска се проявява края на август и септември.

Водещ: Пикът на болестта тепърва предстои, но как изглежда ситуацията в другите балкански страни? Очевидно там е малко по-сериозно.

Тодор Кантарджиев: Ситуацията в другите балканска страни от години е плашеща с много на брой случаи. Миналата година починаха 45 души в Сърбия, 35 души в Румъния и над 50 в Гърция от западнонилска треска. В нашата страна, както казах, починалите са двама.

Водещ: Има ли възрастови групи, които са и най-застрашени от заболяването?

Тодор Кантарджиев: Много хубав въпрос. От усложнения на нервната система най-застрашени са възрастните хора над 60-годишна възраст, когато заболяването може да е фатално. Голяма част от охрата, които са водили децата си по нашите южни съседки, са забелязали, че след връщането от там детето е било един-два дена с температура. Това много вероятно е да е поява на западнонилска треска. Няма нужда да се изследва. Минало-заминало, детето е направило имунен отговор и повече няма да се зарази.

Водещ: Пръскането срещу комари, което знаем, всяка година е ежегодно и стартира горе-долу по едно и също време, оказва ли достатъчна защита?

Тодор Кантарджиев: Мерките срещу комарите и нашенските комари, които причиняват западнонилската треска, трябва мерките да започнат март-април месец както го правят в софийския регион. Защото най-важното е да се започне с унищожаване на комарите във водоемите, заблатените и мочурливи места. Когато унищожаването на комарите във водоемите се прави няколко пъти годишно и се съчетава с, както казвате, пръскане, тогава резултатът е най-добър. Преди седмици, знаете, държавата даде една немалка сума от около над 3 млн. лв. за пръскане със самолети по Дунава, където наистина тази година, поради влажното време и високо ниво на Дунава преди два месеца, имаше много голяма популация на комари. Мерките дадоха резултат. Комарите са видимо са намалели- лично съм разговарял с лекари, колеги микробиолози от крайдунавските градове. Но най-правилното е мерките на пръскане да бъдат комбинирани с мерки по унищожаване във водоеми.

Водещ: Освен така разпространените в летните месеци препарати против насекоми, имаме ли други начини на защита?

Тодор Кантарджиев: Най-важното за хората по отношение на комарите – трябва да не допускат комарите вечерно време в спалните си помещения. Да използват машинки в контактите, комарници по прозорците или тензух, тези, които не могат да си позволят икономически комарници. Това са най-важните мерки, да се избягват места, където има вечерно време, след 18:00 часа, много комари. Това са заблатени места, където има застояла вода. Нещо много важно – хората в дворовете си, стопанските постройки, близо до жилищата им, да не допускат застояла вода в бидони, съдове за дъждовна вода и прочие. Това е по отношение на нашенските комари-преносители на западнонилската треска. Ако искате да кажем нещо и за т.нар. тропически или тигров комар?

Водещ: Да, който също предизвиква известни опасения.

Тодор Кантарджиев: Точно така. Хубавото на тигровия комар в нашата страна, само в нашата страна, не и в другите страни, у нас нямаме разпространение на опасните инфекции, които пренася този тигров комар. В нашата страна нямаме денга, нямаме чикунгуня, нямаме зика. И трябва да направим така в следващите години това да не го допуснем. Един колектив, който изпратих в страната, провери в повечето областни градове къде има тигров комар. Неговото присъствие се потвърди в Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Кърджали, Хасково, Стара Загора; градовете покрай Дунава – Русе, Оряхово, Лом, Видин – там той съществува. Този комар хапе през деня, комарът е по-малък и обикновено хапе хората по краката, защото лети ниско. Хубаво е, че нямаме тези тропически болести, но ако ги допуснем, както да речем чикунгуня в Италия, ще стане много неприятно. Тигров комар засега Центърът не откри в Перник, Кюстендил, София, Смолян, Добрич, Разград и Ботевград.

Водещ: Очевидно поводи за притеснение, поне за тигровия комар, към момента у нас няма. Да успокоим, че дори човек, ухапан от комар, пренасящ болестта западнонилска треска, не е задължително да покаже симптоми или задължително да се стига до усложнения изобщо?

Тодор Кантарджиев: Много хубав въпрос. От 160 души, ако бъдат ухапани от комар, който има в себе си западнонилска треска, ще заболее само един. Температура, главоболие, дезориентация, възпаление на мозъка или обвивките. Четирийсет души от тези ухапани ще вдигнат температура за ден-два, обикновено децата 1-2 дена могат да вдигнат 38-39 градуса. По-възрастните, вдигайки температура, имат болки в мускулите, изразена адинамия и чувство че не са разположени, но след два дни минава. Останалите 80% от ухапаните от тигров комар развиват имунитет. Комарът се размножава в тяхната кръв, те изграждат имунен отговор, няма да бъдат за в бъдеще заразени, но нямат никакви прояви и симптоми.

Водещ: Добре, да сме спокойни все пак. Не е нужна отмяна на почивките в съседните ни страни. С едно наум, обаче.

Тодор Кантарджиев: Абсолютно, но в съседните страни ползването на репеленти е задължително, особено вечерно време.

Водещ: Да, все пак и пикът на болестта тепърва предстои.

Тодор Кантарджиев: Предстои през август и септември.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА