Проф. Тодор Тагарев: За последните няколко години ЕС е направил повече в сферата на сигурността и отбраната, отколкото за предходните 50

снимка: pixabay.com

Проф. Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Международна конференция „Европейската отбрана – една цел, много предизвикателства“ се състоя в София. Тя съвпадна по време с парада, който по традиция се провежда всяка година на 7 ноември на Червения площад в Москва в чест на годишнината от Октомврийската революция. И отново в същия ден – в четвъртък, в интервю за британския „Икономист“ френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е в „мозъчна смърт“, а Европа е „на ръба на пропастта“. В коментар говорителят на руското външно министерство Мария Захарова определи думите му като „златни“. На фона на събития и коментари как изглежда общата европейска сигурност пред погледа и на конференцията, и на експерта – поканих за анализ проф. Тодор Тагарев – бивш министър на отбраната. Как изглежда европейската сигурност? Според мнозина, Европейският съюз трябва да изгради обща политика по сигурност и отбрана, включително и обща армия. Накъде вървят събитията?

Тодор Тагарев: Това не е просто твърдение, това е заложено в Договора за Европейския съюз от Лисабон 2009 година, който е в действие вече 10 години. Там е развита идеята за общата европейска сигурност и отбрана с много нейни елементи. И едно от нещата, които направи конференцията, е да осъществи преглед на развитията и достиженията в тази сфера в аналитичен, критичен и позитивен дух, без да се търси някаква конфронтация. Но показано беше, че много от развитията като „Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната“, известно като ПЕСКО, създаването на Европейския фонд за отбрана, стартирането на програма за научни изследвания в областта на отбраната, създаването на механизми за регулярни прегледи на състоянието на отбраната и планиране на способности, и уточняване и усъвършенстване на плановете за развитие на способности са много важни развития, които станаха факт само за последните 3-4 години. Един от говорителите спомена, това и други експерти са споделяли тази теза, че за последните няколко години Европейският съюз е направил повече, отколкото за предните 50 години в сферата на сигурността и отбраната, но специално на отбраната, до голяма степен и в сферата на сигурността.

Водещ: Проф. Тагарев, близо ли е времето, когато ще се създаде обща европейска армия?

Тодор Тагарев: Зависи как го разбираме. Ако го разбираме това с единна командна структура, едни униформи, общи песни, общо единно въоръжение за всички военнослужещи, това въобще не може да се разглежда в близка, а може би и в по-далечна перспектива. Изключително много неща се правят във формати. ПЕСКО, например, дава възможности не само за общо развитие на технологии и системи за въоръжение и за придобиване на тези въоръжения, но именно и за създаване на тези многонационални формирования, по-тясна съвместна подготовка, повишаване на оперативната съвместимост, готовност за провеждане на операции – все важни неща, които са далеч от публичния интерес, но без които няма как Европейският съюз да бъде сериозен играч в областта на отбраната.

Водещ: Какво е мястото на страната ни в общите тенденции на европейската отбрана?

Тодор Тагарев: България се включва и в проектите за развитие на способности във формат ПЕСКО, България се включи в 3 от 17-те проекта. В доклад на генерал-майор Кънев бяха дадени и други примери за проекти, в които ние се включваме, инициираме също така. Един проект предстои. Доста позитивно беше неговото становище за бъдещата реализация на този проект. Включваме се, макар и по-плахо в изследванията, в т.нар. „подготвително действие“ за изследване на отбраната, което върви и в този рамков период в Програмата „Хоризонт 2020“ за научни изследвания. Имаме присъствие, като минимум то е сравнително скромно, но все пак аз го оценявам позитивно, тъй като ни дава възможност да следим развитията, да знаем приоритетите, да разбираме добре и да овладявам механизмите за участие в такива проекти. Все неща, без които няма как да се очаква някакво по-мащабно влизане в тази сфера.

Водещ: Възможно ли е в сферата на отбраната Европа да върви на повече скорости, каквато е тенденцията за други процеси?

Тодор Тагарев: Възможно е. Възможно е, и ПЕСКО именно показа, каква е тази възможност. Обявени бяха тези число, които за вашите слушатели, за българските граждани изглеждат много големи, може би дори смущаващи, но в бюджета на Европейската комисия за следващия програмен период ще има 3.5-4 млрд. евро за научни изследвания в областта на отбраната. В бюджета на Комисията, все още не е приет за следващия програмен период, но се очаква да бъде приет, са предвидени 13 млрд. евро за тези общи проекти за разработване на въоръжение. И това е само частта за съфинансиране на тези проекти, тоест, може би „съфинансиране“ не е точната дума – за поемане на определени разходи от тези проекти, които основно ще се финансират от участващите страни-членки. Средно годишно се очаква 5 млрд. евро да бъдат давани за тези цели. Сега, къде и как ще се включи България…

Водещ: Да, това щях да ви попитам – къде е нашето стратегическо партньорство?

Тодор Тагарев: Това не е въпрос само на желание на държавните структури, а това е въпрос и на личен капацитет и за провеждане на научни изследвания, и в отбранителната индустрия. Ние имаме страшно много да наваксваме пропуснато време за последните бих казал 2 десетилетия, дори отпреди да станем членове имахме достъп до някои от тези механизми, но много плахо подхождаме към тяхното използване във времето, не е много ясно дали ще успеем да наваксаме пропуснатото през последните години.

Водещ: Проф. Тагарев, тази конференция случайно ли съвпадна с парада на 7 ноември на Червения площад?

Тодор Тагарев: Предполагам, че да. Аз не търся някакви конспирации от тази гледна точка. Имаше много вископоставени участници. Въпрос е и на съгласуване на техните възможности да дойдат в София и да се включат в конференцията. И аз лично предполагам, че чисто случайно датите са съвпаднали.

Водещ: Важен въпрос от деня – френският президент каза, че НАТО е в „мозъчна смърт“, а Европа е „на ръба на пропастта“. Не стряска ли оценката му?

Тодор Тагарев: Аз това го приемам като хипербола, с която може би ако това да точните му думи…

Водещ: Това са точните му думи. Ние се напатихме от сгрешени преводи, но в случая това е казал.

Тодор Тагарев: … с която вероятно е целял да привлече повече интерес и по-голяма ангажираност на лидерите на другите страни-членки на Европейския съюз към дискутиране на тези проблеми. Ясно е, че след като Турция реши да закупи основна въоръжена система от Русия, реши самостоятелно с някакво ниво на съгласуване само със САЩ да започне операция в Северна Сирия, нещата не са съвсем наред. Но от друга страна, за слушателите е добре да разберат, че НАТО не е надправителствена организация, НАТО е междуправителствена организация, и там решенията се постигат в повечето случаи, за всички критично важни случаи с консенсус между страните-членки. И когато има такива проблеми и вътре, щом го казва президентът Макрон, аз не мога, няма някаква по-добра информация, отколкото той има, вероятно комуникациите са затруднени в момента. И в такива моменти се показва, че има перспектива пред идеята за стратегическа автономност на Европейския съюз в областта на отбраната, колкото и внимателно да се предприемат действия и да се говори по този въпрос.

Водещ: Миналата година президентът Макрон беше инициатор на инициатива в сферата на отбраната. Той покани 12 европейски държави, България не беше сред поканените, за общи действия в европейската отбрана.

Тодор Тагарев: Да, това е инициативата за интервенции, мисля.

Водещ: Да, за участие в интервенции, военна намеса. Дали това не са първите сигнали за пропукване на отбраната, на европейската отбрана и прегрупирането й, или е част от европейската отбрана на повече скорости?

Тодор Тагарев: Тя още не е създадена европейската отбрана, че да се пропуква. Тя е в процес на създаване и при това създаване е много трудно да се очаква, че 28 страни-членки, 27, ако излезе Великобритания, ще постигат консенсус. От друга страна, Брекзит има негативно влияние върху тези развития, тъй като в Европейския съюз има две страни, които през последните десетилетия подържат много солидни отбранителни способности с опит и амбиция да провеждат операции и самостоятелни в рамките на НАТО, и в коалиционен формат извън територията на Европейския съюз, и от тях едната е някак си в безтегловност през последните години.  Тъй като референдумът беше вече преди мисля, че 3 години минаха, оттогава всички експерти, ръководители от Великобритания, които участват в дискусии в европейски формати, се въздържат от взимане на каквито и да било решения и изразяване на позиция, освен тази, че се очаква те да напуснат. И при това положение Франция наистина няма как да бъде заместена като лидер,        тя е естествен лидер в тези процеси. Въпросът е доколко президентът Макрон  ще осъзнае общоевропейската отговорност и ще се отдалечи от традиционно френските интереси. Това до момента не е много ясно и създава може би някакви напрежения вътре в Европейския съюз по тези въпроси.

Водещ: В сферата на общата европейска отбрана кое е по-силно предизвикателство пред фрагментирането й – политическите проблеми или технологичните?

Тодор Тагарев: Аз бих казал, и в конференцията това пролича в някаква степен, че това е политическото единомислие. То няма как да впрочем ние да очакваме единомислие по тези въпроси, тъй като традиционно Европа си е континент на държавите. Тези държави имат свои собствени интереси и свое собствено разбиране за заплахите и приоритетите пред политиките за сигурност и отбрана. Има едно ядро от общи ценности, по което категорично има съгласие, че трябва да бъде защитавано. В някакъв момент тези специфики, невиждани от отделните страни, като че ли почват да надделяват, и не е ясно доколкото страните ще имат воля да вървят заедно по този път. Също днес стана ясно на конференцията в панела, в който се включиха повече военни колеги, че тогава, когато има политическо решение, механизмите са ясни на експертите, започват да работят тези механизми и нещата започват да се случват. Бюджетите се увеличават за отбрана така или иначе, механизмите и за съвместни проекти, и изработване на въоръжение за придобиване на въоръжение също са ясни. В различни формати между впрочем в Западна Европа тези механизми съществуват поне от 2 десетилетия, може би дори и повече. Известни са добрите практики, известни са проблемни области. Така че тогава, когато има общо разбиране на политическо ниво, споделени цели и решения, останалото е, мога дори да си позволя да го нарека технически въпрос, и намира с времето своето решение.

Водещ: Какви са рисковете пред общата европейска отбрана?

Тодор Тагарев: За това като че ли по-малко говорихме днес, но неизбежно в поне от 3 от 4-те панела беше дискутиран и повдигнат въпроса и за хибридните заплахи. Но като че ли ние все още дискутираме тези два въпроса откъснато един от друг – създаването нека да ги нарека за момента поне конвенционални военни способности: самолети, танкове, логистика, кораби, ракети и т.н., и хибридните и киберзаплахи. И в няколко от панелите беше подчертана заплахата, идваща от страна на Русия, която днес отбелязва тази революция, довела до толкова жертви през миналия век, и ролята, която тя заема. Особено имаше един доклад с много ясно изказани тези с разузнавателна информация, политическо влияние, опитите за преврат в Черна гора – все в нашия регион. Така че от една страна имаше позитивен дух имаха изказванията, имаше и известна критика аналитична, но имаше и посочени и такива проблеми, на които Европейският съюз все още не може да намери единно решение.

Водещ: Неслучайно в прегледа за събитията, вписващи се в контекста на конференцията ви денс, извадих и думите на френския президент Макрон за мозъчната смърт на НАТО и Европа пред ръба на пропастта, защото руското външно министерство чрез говорителя си Мария Захарова определи тези думи като „златни“, полезни. И ето, говорейки и за хибридни заплахи от Русия, се очертава въпросът: не съществува ли опасността за разделяне в позициите по въпросите за отбраната? Те да бъдат една от първите цели на хибридните атаки.

Тодор Тагарев: Разбирам, че тези думи са се харесали на г-жа Захарова, и може би въобще на руския политически елит. Това е нещо, към което Русия се стреми от доста дълго време. От друга страна, мисля че те не правят добра услуга на г-н Макрон, като толкова открито приветстват неговата позиция. Но все пак не е Русия тази, която решава това, което ще се случи в НАТО и Европейския съюз, това са страните-членки чрез своите представители. И аз лично вярвам, че традициите са силни, макар и да има в момента известни триения, има някакви повече на думи като че ли вътре в организацията напрежения, отколкото реално напрежение. Тези проблеми са временни, те ще бъдат решени. Ще продължим да работим заедно за сигурността и просперитета на Европа.

Цоня Събчева