Проф. Тодор Тагарев: През 2025-та година F-16 ще застанат на бойно дежурство у нас и ще заменят МиГ-29

Проф. Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Министърът на отбраната Красимир Каракачанов подписа договорите за придобиването на осем изтребители F-16 Block 70, както и за въоръжението и обучението на пилотите. Предстои да бъдат ратифицирани от Народното събрание. Общата цена на пакета е 1.256 млрд. долара, като се очаква САЩ да направят отстъпка от 60 млн. долара. България успя да свали цената на изтребителите до около 2.1 млрд. лева, но оряза част от пакета, който идва с тях. Добра сделка ли са направили от Министерството на отбраната, съчетани ли са по най-добрия начин цена и способности на самолетите при нея? Въпросът е към бившия министър на отбраната проф. Тодор Тагарев.

Тодор Тагарев: Отговорът има няколко различни елемента. Един от тях е, че преговорите са се водили не само от Министерството на отбраната, а с представители на четири министерства. И този договор съдържа елементи, които са свързани с изграждането на отбранителни способности, но също така и икономически елементи. В последните дни се говори много за отбранителните способности. Но има информация за това, от икономическа гледна точка какво се предвижда. Вторият елемент е, че според ръководителя на преговорния екип от наша страна – зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов – ние знаем, че тази процедура минава през няколко етапа. Ние първо поискахме от няколко възможни доставчици да ни дадат оферти. В резултат на което сравнихме тези оферти и Министерският съвет взе решение, което беше одобрено от Народното събрание, да започнат преговорите със САЩ. А това, което той каза в интервю в сряда, е, че в процеса на преговорите със САЩ ние сме повишили нашите изисквания в сравнение с това, което е било заложено в искането за първоначалните оферти. И именно на тази основа на завишените наши изисквания американската страна е изготвила предложение, което впоследствие беше одобрено от Американския конгрес, на тази голяма сума 2,670 млрд. долара. Които са много за нас. И в последвалите това решение на конгреса преговори ние вече сме се отказали от някои от допълнително поставените изисквания. Така че това, което в крайна сметка се договори по публична информация, то стои някъде между първоначално поисканата оферта и това максимално искане, което в някой момент е отправно, но се оказва твърде скъпо за нас, на този етап поне. Дори в този пакет, който в момента се договори, излезе доста информация вече какво се включва в него, той е сравним с първоначалното ни искане за оферти към всички страни, които са участвали в конкурсната процедура. И съответно дава, макар и да ги наречем минимални от някаква гледна точка, но всички компоненти, които са ни необходими за изграждане на съответните способности.

Водещ:  Проф. Тагарев, вие сам казахте, че вече в медиите изтече информация за различни параметри от договора. Моля ви за експертна оценка, за да прегледаме повечето от тези параметри. Например, според един от тях България се отказва от цялото управляемо въоръжение въздух-земя. Какво означава? Какво губим?

Тодор Тагарев:  Аз все пак ще започна с моята оценка, че това изтичане на официална информация в резултат на договорености между българското правителство, представлявано в този случай от командира на ВВС генерал Стойков, и американското правителство, представлявано от съответния служител от техния офис, който се занимава с тези въпроси, е изключително неприятен факт. Да видим документ, по който са седели делегации и са обсъждали и са решавали, експерти са готвили отговори, проучвали са възможности, ние да го видим в интернет да се разпространява, за мен е много неприятно и за пореден път подкопава нашето добро име, нашия престиж сред съюзниците ни. И ние, не знам какво си представят журналистите, още повече пък хората, които са разпространили тази информация първоначално, но това бие директно срещу престижа на България.

Водещ:  Но така или иначе тя вече е факт.

Тодор Тагарев: И ще има трайни ефекти едно такова действие. Аз много съм изненадан, че такива официални документи се появяват публично и се разпространяват по този начин. Очевидно снимани с телефон от някой, който е имал достъп до съответните документи и разпространил впоследствие с определени цели. Но сега да започнем с отговорите на вашите въпроси. Да, ние сме се отказали в процеса на тези преговори от голяма част от боеприпасите, които са необходими за действие по военни цели и фактически от всички управляеми такива боеприпаси. Аз лично не виждам някакъв особен проблем в това. Защото ако те бяха договорени сега, ние трябваше да ги платим след ратификацията. Тоест там дни или седмици, или месеци, не знам кога точно ще се случи. И ще ги получат съответно тогава, когато получим самолетите – след години. Но за нас приоритетната задача за този самолет е контрол на въздушното пространство и изпълняване на задачите по въздушно патрулиране. Което изисква носене от 24/7 бойно дежурство. И съответно докато изградим тези оперативни способности с тези 8 самолета, които ще придобием, и започнем вече да овладяваме самолета като платформа за действие по земни цели, ще минат според мен едно 7-8 години и то в един оптимистичен вариант. И за тия седем-осем години ще сме си платили боеприпаси, които няма да можем да използваме. Няма да имаме тази готовност, тази цялостна подготовка за използването на тези боеприпаси. И фактически когато завършим подготовката вече за действие по земни цели, ние тогава можем да поискаме отново необходимите боеприпаси  след години, а не сега да ги плащаме и те просто да отлежават някъде в продължение на 5-6 или 7-8 години. Така че не виждам проблем от тази гледна точка.

Водещ: Намален е и броят на пилотите, които ще преминат през обучение, от 16 на 12, намален е също и броят на инженерно-техническия състав, който трябва да премине обучение, от 75 на 65. Това как ще се отрази на нивото на подготовка?

Тодор Тагарев: Аз навремето не съм присъствал точно на овладяването на нов тип боен самолет. Започнах моята служба по време, когато той беше вече на въоръжение и няколко години след като беше влязъл на въоръжение. И нямам конкретно наблюдение, колко пилота са се обучавали. Но според мен и в онези години от този порядък пилоти са се обучавали в чужбина на новия самолет, които впоследствие се обучили много други. В случая също не виждам някакъв особен проблем. Тъй като 12 пилоти обучени за сметка на този договор, е изключително добро начало. Сред тях според изтеклата информация четирима ще бъдат обучени до ниво да са инструктори, те ще започнат да обучават следващите пилоти. Така че 16 предполагам е бройката на всички пилоти, които ние бихме искали да бъдат обучени за този самолет, поне за няколко години напред. Е, няма да бъдат всички обучени, някои ще се включат малко по-късно в тази подготовка и ще бъдат обучени вече от наши инструктори, които са преминали първоначалната подготовка.

Водещ: Намаляване има и при броя заявени резервни части и консумативи, които ще се поддържат на склад в България. Например резервните двигатели „Дженерал илектрик F 110“ се свалят от два на един. Това пък какво означава?

Тодор Тагарев: Това означава, че ще имаме един резервен двигател и ако някой двигател трябва да отиде на ремонт или по каквато и да било причина, ние можем да го сменим. Ако отидат два, няма да можем да ги сменим. Хубавото с купуването на самолетите F-16 е, че много наши съюзници, включително от нашия регион, експлоатират този тип самолет и елемент на т.нар. интелигентна отбрана, една инициатива отпреди повече от 10 години в НАТО, е ние заедно да създадем някакъв капацитет за обслужване, за обмен на експерти, за обмен на резервни части, компоненти, агрегати, за да може индивидуално на всеки това да излезе по-евтино.

Водещ: Тоест ако закъсаме с двигателите, можем да си вземем назаем?

Тодор Тагарев: Ами, да, да. По същия начин и ако на нашия съсед съюзник му трябва някакъв компонент, който се намира в момента при нас и не ни е необходим спешно, ние можем да го предоставим.

Водещ: Освен това България е поискала да отпаднат разходите за транспорт на оборудването и въоръжението, което върви с изтребителите, като тази организация и нейното заплащане остава в страната ни, в български ръце. Отлага се във времето.

Тодор Тагарев: Да, но я има тази загадка, че ще търсим начин да използваме правителствени самолети на САЩ. Тоест вероятно това е един от елементите, където ние ще търсим някаква, макар и не кой знае колко голяма, но някаква икономия.

Водещ: Проф. Тагарев, с така съкратения пакет лишени ли са от способности изтребителите? За каквото вече се коментира.

Тодор Тагарев: Като самолет за контрол на въздушното пространство той ще притежава всички необходими способности. За да може той да действа по земни цели, видяхме от тази информация, че са намалени контейнерите за целеуказване, което може да не е някакъв проблем. Самият факт, че ще получим само два контейнера, това означава от два самолета да могат да извършват такова целеуказване, но ги нямаме боеприпасите. Но както вече говорихме, когато наближи времето ние да постигнем готовност наистина за решаване на задачи по земни цели, тогава можем да ги поръчаме, след няколко години. Така че аз лично не виждам проблем и от тази гледна точка.

Водещ: Колко ще поскъпне поддръжката, след като дойдат изтребителите в България?

Тодор Тагарев:  В сравнение с какво?

Водещ:  Колко ще ни струва тя?

Тодор Тагарев:  Колко ще ни струва? Не разполагам с тези данни пред мен. Имаше такива сравнителни данни още в първия цикъл, когато се вкарваше проект за инвестиционен разход в Народното събрание, някъде 2015-а или 2016-а г. Там има сравнителни таблици с разходи на час. И по принцип F-16, ако го сравняваме със самолетите, които експлоатираме в момента, той е по-икономичен от гледна точка на гориво и при него тези по-дълбоки експлоатационни работи, тип ремонтни неща, се извършват много по-рядко, отколкото на МиГ-29. Така че като цяло ще падне цената за поддръжката на способности за контрол на въздушното пространство.

Водещ: Предстои да се разбере за какво ще отиде отстъпката от 60 милиона долара, която ще направи американската страна. За какво е редно да отиде?

Тодор Тагарев: Аз не знам да има отстъпка изобщо. Няма да стане: „Ние ще ви намалим 60 милиона, вие кажете, какво искате“. Според мен се търсят възможности и те са загатнати в документа, къде могат да бъдат намалени още разходите. Там примерно пише, че състав от ВВС на Щатите, който ще дойде да провери дали инфраструктурата отговаря на всички изисквания, може да бъде не срещу наши финансирания, ами по програма за двустранно военно сътрудничество или нещо такова. Което първо не е голяма сумата, на общия фон, на общите суми, за които говорим, тези 60 милиона не са много и има няколко варианта, чрез които те могат да бъдат постигнати. Но никой от тях не предполага, че: „аха, ние ще ви намалим 60 милиона и си поръчайте примерно още няколко ракети“. Няма такова нещо. Те са за сметка на поемане на разходите по някаква друга линия или споделяне на разходи със САЩ, когато те използват някакви други механизми, а не механизма за чуждестранни военни продажби.

Водещ: Според проекта на военното министерство България трябва да закупи още 8 изтребители. Обаче кога това ще се случи, все още не известно. Дали тази идея с новите 8 изтребители не е подхвърлена, за да отклони вниманието?

Тодор Тагарев: Ами, не. Тя първо тази идея не се появява сега. ВВС винаги са твърдели, че на нас са ни необходими минимум 16 изтребители, и винаги в документите, които са внасяни и в Министерския съвет, и в Народното събрание, са ни казвали, че ние отиваме към закупуване на 8 самолета сега, но впоследствие ще ни трябват още 8 самолета. Това е въобще откакто е тръгнала дискусията. Това не се появява сега, така че аз тук не бих се усъмнил в някакви конспиративни действия от нечия страна. Това е известно и в Министерския съвет, и сред депутатите или поне тези, които са по-дълго време в Народното събрание. Наистина е така. И от Атлантическия съвет на България излязохме с позиция, че може би беше по-добре да отидем за договаряне веднага на 14 или 16 самолета, вместо на два пъти на различни порции. Но както и да е. Беше приет този подход и при тези цени наистина може би това беше по-удачният подход. Да, необходими са ни още изтребители. За да можем изцяло да се освободим от старата съветска техника и зависимостта от нейната поддръжка от други страни, които не са ни съюзници, меко казано.

Водещ: А може ли новата поръчка да се забави доста във времето и това как ще се отрази?

Тодор Тагарев: Е, това вече е въпрос на по-детайлни разчети и приоритизация. При всяко положение, преди да се отиде към нова поръчка, ние трябва да видим договори за нови кораби за Военноморските сили, за нови бронирани машини и още някои по-малки проекти. Но при следване на този план за повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП, което е възприето от всички страни – членки на НАТО, че трябва да се случи, мисля, че наистина можем да тръгнем към нова процедура за доставка на още самолети, така както го обявява Министерството на отбраната в тези срокове.

Водещ: Кога можем да очакваме да дойдат изтребителите у нас?

Тодор Тагарев:  По тези документи, става дума за 2023 г. Но пък междувременно ние ще имаме състава обучен, инфраструктурата готова, така че като дойдат самолетите, ние вече да почнем много интензивна подготовка и на останалите, които ще участват в тяхното използване и експлоатация, и може би достатъчно бързо и за носене на бойни дежурства. В крайна сметка това е ключовият въпрос. Не е кога ще дойде първият самолет или кога ще дойде последният самолет. Ключовият въпрос е: кога  F-16 ще застанат на бойно дежурство и ще заменят МиГ-29. За да можем ние да отидем към постепенно освобождаване на МиГ-29 и придобиване на нови самолети, предполагам на F-16 от същия тип.

Водещ: И това ще бъде 2023-та година?

Тодор Тагарев: Едва ли, едва ли през 2023-а ще можем да почнем да носим бойно дежурство и да заменим изцяло МиГ-29. По-скоро 2025-та година, ако трябва да съм оптимист.

Цоня Събчева