Проф. Тотко Стоянов: Работим по подготовка за реконструкция с оригинален материал на кулата в Югозападния квартал на Тракийския укрепен град в „Сборяново“

Проф. Тотко Стоянов, СУ „Св. Климент Охридски, ръководител на проучванията на Тракийския укрепен град от елинистическата епоха Хелис, на територията на резервата „Сборяново“, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Проф. Стоянов и през тази година продължихте работа в двата сектора, в които традиционно работите в последните две години -Югозападният квартал и Южната крепостна стена.  Как се развива тази година работата на терен?

Проф. Тотко Стоянов: Работим в Югозападния квартал, с укрепителната система и сградата, която се разкрива във вътрешността. Миналата година  транспортирахме наблизо една голяма част от квадрите на кулата за консервация.  Проектът, който подадохме в Министерството на културата получи одобрение и работихме по подготовката на квадрите, те трябваше да бъдат почистени и импрегнирани. Най- вероятно догодина ще пристъпим към  връщането им вече върху кулата, т.е. да направим частична възстановка, може би два- три реда. Няма да е  нещо гигантско, но то вече ще дава много по- добра представа за градежа на кулата. В момента трябва много опитно око да потърси следите от това съоръжение и крепостната стена. На място продълихме да разчистваме и в дълбочина. Бяха останали част от квадрите, с идеята ако не тази година, догодина вече изцяло този участък да бъде разчистен, защото отдолу очакваме да се разкрие цялостно каменна настилка. Пред залата  с есхарите има много добре направена настилка, още в античността. Искаме да разкрием вътрешността на това пространство, което е между кулата и залата с есхарите. Това е един от акцентите. При другата сграда, на север от залата с есхарите, която е също много масивна, влизаме в дълбочина. Там се очерта стена, която е вероятно източна. Доста солиден зид, макар, че следите от разрушенията от земетресението и тук са много ясни. На Южната крепостна стена където колегата Мария Николаева от Историческия музей в Исперих работи от няколко сезона, продължават по вътрешното лице на крепостната стена, където се разчистват останките от помещения, от сгради, които са били долепени до стената. Открива се обичайният материал- фрагменти от амфори, от масивни съдове, обикновено трапезна керамика за консумация на вино или храни, местна керамика, метални изделия. Това са обичайни находки, които дават представа за бита. В последните години се откриват и много монети. Сред находките има и  амфорните печати, които ни дават много добра представа за хронологията на пластовете, които са от тези помещения. Идеята е там също да се разкрие вътрешното лице на крепостната стена и да се подготви за трайна консервация. Може би тази година ще започне подготовка за проект за консервиране на Южната крепостна стена и Южната порта с трайна консервация. През 2001 до 2004 година експериментално опитахме нещо като аварийна консервация. Сега се надяваме да направим проект вече за трайна консервация. Добре е разкритата част от  стената да бъде консервирана и леко може би също надстроена с един- два реда, за да е малко по- ясна като крепостна стена. В руините на едно помещение се разчистват  огнище и есхара. Запазен е един от ъглите. Той е бил украсен с три концентрични линии, фактически са били концентрични квадрати, разграничени от линии. Няма съмнение, че става въпрос за орнаментирано, украсено огнище, което наричаме есхара. Находката макар и доста разрушена от земетресението, дава сигурна информация за помещение с по- представителен характер. Един американски колега, който работи на Синопе- най- големият гръцки полис, елинска колония на турския бряг на Черно море, с когото се познаваме от симпозиум преди години, е идвал през миналата година, сега отново, очевидно с желание да опознае повече западния бряг на Черно море и хинтерланда му, видял се е с колегите. Миналата година беше разчистено на място дъното на питос в голямата сграда до сградата с есхарата, като нашето мнение е, че това е синопски внос. Внос на питоси означава вече още по – сериозни мащаби на търговията. Той е взел проб и и очакваме вер потвърждение, че този питос е синопски. Ние имаме данни за внос на керемиди от Синопе. Изобщо търговията, освен с Тасос и някои други големи центрове, със Синопе е много ясно документирана. Сега може би по- скоро мащабите и разнообразието на импорта допълнително ще бъдат изяснени в следващите кампании. Това е също интересен щрих- нашите връзки със Синопе да бъде потвърдени и по- друг начин, чрез контактите с колегите.

Фокус:Какво точно предвижда проектът за реконструкцията на кулата?

Проф. Тотко Стоянов: Първата фаза предвижда  да бъдат извадени, изчистени и импрегнирани каменните блокове, квадрите след това да бъдат подредени върху стената. Догодина със сигурност ще имаме вече подготвени квадри, с които бихме могли да започнем подреждането им върху кулата. Реконструкция с оригинален материал,  бих казал, че е  нов етап, особено за Югозападния квартал.

Фокус: Има ли все още някакво съмнение, че това е мощно укрепен и добре защитен богат град?

Проф. Тотко Стоянов: Никакво. Мащабите на града, Източният некропол с гробниците, не поставят никакво съмнение. В румънската литература колеги, които се занимават с тракийски  селища, от късножелязната епоха, също са на мнение, че в целия район на днешна Североизточна България и  Югоизточна Румъния просто няма друго такова селище,  град с такива характеристики, с такъв некропол.

Фокус: Богатстото откъде идва, от добре развитата търговия, за която говорим?

Проф. Тотко Стоянов: Районът е с много добри условия за интензивно земеделие, заинтензивно скотовъдство. Данните на палеозоолозите говорят за домашно интензивно скотовъдство, не пасищно. Освен това, наличие на огромни гори, дървеният материал, мед, пчели, восък- това са също много сериозни компоненти от търговията. Дървени въглища, катран, той е в пъти по – скъп от дървените въглища, а те в пъти по скъпи от дървения материал. От една страна имаш неизчерпаеми запаси, от друга страна водна артерия като Дунав, която е използвана за търговски цели. Комбинирани са най- различни фактори, които са довели до едно селище с просперитет, във втората фаза, до първата половина на 3 век. Икономическите мащаби на града са впечатляващи. И не само за царската фамилия, но и за други представители на висшата аристокрацията. За да си поръчат тези гробници със специалисти, архитекти, каменоделци и всичко останало- това на истина е богатство.

Ивелина ИВАНОВА