Проф. Христомир Брънзов, НИМХ: Искахме да се разделим с БАН по чешкия пример, наложи се обаче югославският силов модел

Отделянето на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от Българската академия на науките (БАН), преобразуване или закриване на института – какво ще се случи със синоптиците от началото на следващата година? Припомням, че БАН взе решение за оттегляне от споразумението с НИМХ след текстове в Бюджет 2019. Неяснотите по казуса продължават, въпреки срещите, споразуменията и протести. Търсим отговорите от бившия директор на НИМХ проф. Христомир Брънзов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

 

Водещ: Проф. Брънзов, много коментари се извъртяха в медиите, говореше се за преобразуване, после за закриване. Какво ще се случи с Института от началото на следващата година?

Христомир Брънзов: Това, което според мен трябва да се случи е с приемането на проектозакона за бюджета, с неговите преходни заключителни разпоредби от НИМХ-БАН се преобразува грубо казано в НИМХ-МОН, тоест се запазват абсолютно всичките задължения, права, които НИМХ има и като водеща научна организация в България в областта на метеорологията и хидрологията, и най-важното като Националната хидрометеорологична служба на страната. Това, според мен, е единственото разумно решение. А вече юридическите казуси, все пак аз съм физик, но мисля, че при този вариант, поне доколкото от юристите разбрах, не е необходимо извършването на закриване на НИМХ.

Водещ: Всъщност, ако се стигне до закриване, става невъзможно въпросното преобразуване, за което говорим, съответно и продължаването безпроблемно на работата ви.

Христомир Брънзов: До този момент никъде в никакъв документ БАН не се написа това, което председателят на БАН каза преди няколко дни, че действително закриването ще стане на 1 януари 2019 година. Тогава вече НИМХ ще си е преминало към МОН, така че дали БАН ще закрива НИМХ или не, мисля че няма да има никакво практическо значение, но ако го закрият по-рано, това означава, че те ще ликвидират това нещо, което трябва да бъде преобразувано. Логично е, че не може да се преобразува нещо, което не съществува, което вече ще бъде, според мен, нещо, което не бива по никакъв начин да бъде допуснато.

Водещ: Много са спекулациите, къде е обаче е истината? Въпросните спорове за имоти и имущество – там ли е проблемът, който пречи на целия този процес?

Христомир Брънзов: За голямо съжаление трябва да потвърдя, че за мен цялото нещо се състои в тези проклети имоти. Аз просто не мога да разбера логиката, как нещо, което 128 години е създавано с парите на българския народ, с помощта на очевидно някакъв недомислен закон, може да стане някаква друга собственост. А това е и принципен въпрос, защото излиза, че собствеността, която държавата е давала на институциите, изграждала като инфраструктура, не е собственост на институтите, а на централно управление на БАН. И тук се появява един парадокс – ако примерно всички институти решат да напуснат БАН, какво става? Излизат без нищо и всичко остава собственост на БАН администрация. Това е абсурдно просто. Законодателят вероятно трябва да си помисли какво е правил и как да го направи. И за съжаление за мен основното са имотите, и тази спекулация оттам и тръгна, че се дели по отношение на броя на учените. Те не казват колко са, но истината е, че учените, които смятат да останат, поне по наша информация в БАН, са между един и пет души, което разбирате, че не може да бъде основание за някакви претенции. И за мен, ако тези хора наистина искаха, се грижиха за науката, за взаимодействието, пътят беше съвсем друг. Пътят беше да седнем, както ние предложихме, и да уговорим как ще си взаимодействаме на интердисциплинарно ниво с нашите колеги от институтите, с които ние работим, и смятахме да продължаваме и смятаме да продължаваме да работим. Това беше, върху което трябваше да дискутираме. Цялата дискусия се изроди в тези имоти.

Водещ: Защо обаче като че ли тези сядания на маса нямаха някакъв особен ефект? Критики вече отнася и министър Вълчев, който стана активна страна в диалога. Имайки предвид невъзможността на очевидно решаване на казуса, смятате ли, че е необходима намеса и на други страни вече за взимането на окончателно решение?

Христомир Брънзов: Вече трудно се преговаря с човек, който непрекъснато се извърта и подменя нещата. Ако проследите хронологията, ще видите – имахме две срещи, знаете, вие медиите ги отразихте, с министър-председателя, на които той ясно и категорично каза: „Седнете, разберете се, за да не се налага ние да се намесваме във вашата автономия и да решим въпроса“. Сега се извъртяха, че той бил казал това да бъде решено по Закона за БАН от БАН, което въобще не вярно. Те ни елиминираха нас от НИМХ от всякакви разговори и си провеждат това, което те смятат, че трябва да бъде. Така че никакви разговори в действителност не е имало на НИМХ и БАН – има разговори БАН с БАН, което за нас също няма как да бъде приемливо, защото ние никога няма да се съгласим да си съсипем работата заради капризи на един или друг човек от ръководството на БАН. Така че няма как да се говори тук. Говорихме, че учени щяха да останат, сега, вчера излиза съобщение, че учени, специалисти, помощен персонал, тоест, и оперативният персонал, може да остане в БАН, ако искат. В този институт, който очевидно няма да се занимава с оперативна работа. Но това е, както ви казах е следствие, защото разбрахте, че между един и пет учени ще останат. Няма как се говори с хора, които непрекъснато подменят нещата.

Водещ: Има ли поне сигурност за бъдещето на тези,  както казахте между един и пет души, които ще пожелаят да останат към БАН?

Христомир Брънзов: Аз и на една пресконференция в Министерския съвет го казах, и сегашният изпълняващ длъжността директор проф. Нинов го каза в ефира на една телевизия – ние, и като ръководство на института, гарантираме, нямаме никакви лоши чувства към хора, които смятат, че трябва да се занимават с фундаментална наука, наши колеги – ние с тях сме работили десетки години, и които искат да останат в БАН, разбира се. Ние сме демократични хора, учените, поне такива би трябвало да бъдем. И никой няма нито да ги спира, нито да им пречи. Напротив, ние смятаме да продължим да работим заедно с тези наши колеги.

Водещ: В едно от изказванията акад. Юлиан Ревалски става ясно, че БАН смята, че отделянето трябва да стане съгласно правилата на Академията, не с други законови актове. Какви точно са правилата на Академията?

Христомир Брънзов: Първо, това е поредната спекулация. Тези правилата на Академията, ние в общо събрание ги приехме 2010 година, когато знаете, имаше една реформа в БАН, където се преобразуваха, вливаха, сливаха, закриваха звена, но всичко ставаше вътре в рамките на БАН. Тези правила въобще не са пригодени, не са мислени, когато сме ги измисляли тези неща, не са предвиждани за излизане на института от БАН. Тогава аз бях член на Общото събрание. Освен това, излизането по тези правила, не решава неща, които са уредени за НИМХ законодателно. Например, има редица задължения по закони – Закона за бедствията, за водите, които за да се изменят, може да стане, както знаете, само със закон. Не може с вътрешни правила на БАН да се променят закони в държавата. Така че според мен, логиката на юристите е желязна, защото закон може да се измени със закон само. Ние имаме международни задължения, ангажименти, където навсякъде пише НИМХ към БАН. И сега вече като ще има първоприемник друг, тези всички текстове в тези закони трябва да бъдат променени.

Водещ: Връщам ви към споразумението, което имаше кратък живот. Не решаваше всички проблеми, но поне намираше решение на част от тях. Какво последва след края на това споразумение и кои моменти то успя да закрепи?

Христомир Брънзов: Вие знаете, че пак благодарение на едно абсолютно неразумно решение на БАН, НИМХ остана без ръководство повече от 20 дни, беше застрашен от спиране. Това споразумение беше компромис от страна на колегите, които имаха искания към БАН. Този компромис беше постигнат пак с помощта на министър Вълчев и синдиката КНСБ, които са гаранция за това споразумение. То беше подписано, НИМХ го изпълняваше, излъчихме кандидат за директор различен от мен, както искаха те. Той беше назначен и институтът постепенно се върна към сравнително нормален режим на работа, още не сме напълно, но ще успеем. И това нещо закрепи нещата. С излизането на БАН от това споразумение, практически то е денонсирано, от което НИМХ също вече няма никакви задължения по това споразумение. Не знам доколко БАН ще изпълнява това, което е гарантирало- безпроблемна и спокойна работа на НИМХ, и финансирането му, спрямо това, което те са решили, че трябва да дадат на НИМХ. Надявам се да го изпълняват, независимо, че го няма. Ние не сме анархисти, така че ако те си изпълняват това, което са поели, и не се бъркат в нещата ни грубо, както беше преди, мисля че институтът ще продължи да работи до Нова година. Пък след това вече надявам се вече всичко да бъде нормално.

Водещ: Ако можем да изведем основния проблем – въпросните спорове за имотите, би ли могло намесването на специалисти юристи, промяна на конкретни закони, движенето по конкретни нормативни актове, да реши спокойно и лесно целия този казус без да се налага размяна на реплики през медиите?

Христомир Брънзов: Аз няколкократно го казах по време на протести и по медиите, че пред нас имаше два пътя за разделянето – единият е аналог на Чехословакия, другият е аналог на Югославия. И от БАН зависеше кой път ще изберем. Ние предпочитахме пътя на Чехословакия, тоест, наистина да седнем като равноправни страни и да договорим оттук нататък какво правим, да се разделим като приятели и да продължим да работим като приятели. Те избраха силови методи за действия върху НИМХ, но правото на избор си е тяхно, и вървят по този път, и продължават да вървят по този път с конфронтация, с подмяна на решения, които са техни, и за които има документи, в следващия момент те се отказват от тях. Това е техният път, който избраха. И ние нямаме избор, освен  да  вървим по същия този път.

Водещ: Появиха се и спекулации относно трансформирането на института към Министерството на образованието във връзка с обещани по-високи заплати там. Каква е истината? Защо това трансформиране трябва да се направи по този начин?

Христомир Брънзов: Аз не мисля, че трансформирането има нещо общо със заплатите. Вие знаете, че има бюджетна прогноза за 2019, 2020, 2021 година – тя е публикувана в Министерството на финансите. Практически разходите, които са реалните, които академията прави за НИМХ, ще извадят от тази бюджетна прогноза. Знаете, че се предвиждат 10-процентно увеличение за всички в бюджетната сфера, така че както за БАН, така и за нас ще има. Колегите не трябва да се притесняват, че НИМХ ще станат един път твърде богати и твърде високи заплати, просто заплатите на хората в НИМХ трябва да се изравнят с тези, които са в БАН. Нищо повече. И това, което нас основно ни интересува е да има пари за дейност. При нас това е проблем, защото ние трябва да работим оперативна работа, която е всеки ден по 24 часа, и тя трябва да бъде осигурена ресурсно. Това ни е проблема основно.

Водещ: Казахте, че ако БАН продължи със спазването на договорките, вие продължавате работа до Нова година. Дотогава какво, освен изчакване може би развитие на казуса, нещо предвиждате ли да предприемете в тази посока?

Христомир Брънзов: Всичко зависи от действията на БАН. Ако те продължават в този си стил да се опитват да попречат на работата на института, особено за бъдещата му дейност, ние разбира се, ще си защитим работата, както и досега винаги сме я защитавали, просто защото както казват хората – грехота е 128 години нашите предшественици са градили това нещо, и ние сега да допуснем да бъде разрушение. Не мисля, че никой не може да очаква от нас нещо такова. Така че ще предприемем всичко, което е в нашите възможности и сили да се защитим дейността.

Водещ: В ръцете на БАН ли е функционирането, нормалната работа на института от началото на новата година?

Христомир Брънзов: От началото на новата година, ако всичко се движи по пътя, по който е тръгнало, вече НИМХ няма да зависи от БАН, и ще си върши нещата съвсем нормално под егидата на държавата, която в крайна сметка го и финансира и му възлага и задачите, за които то трябва да отговаря. Това, за което говорихме – ние най-накрая искаме някой да поеме отговорност за това, което се случва с нас. Защото иначе един поставя задачите, друг ни осигурява ресурсите, но от нас се иска да вършим работа. Сега поне ще е ясно – предоставят ни ресурси, искат резултати, получават резултати, няма ресурси – няма резултати, но е ясно кой стои зад всичко това.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА